Бранислав Нушич (8 октомври 1864 г. (20 октомври)- 19 януари

Бранислав Нушич (8 октомври 1864 година (20 октомври)- 19 януари 1938 г.) е популярен сръбски публицист и комедиограф. Пише разкази и фейлетони, в които разобличава военнолюбивите ползи на сръбското държавно управление и показва възприятие на обич и благосклонност към българския народ. Автор е на комедиите: „ Обикновен човек “, „ Свят “, „ Околосветско странствуване “, „ Автобиография “ и „ Госпожа министершата “. Написал е учебник по изразителност. Особено известна е неговата книга „ Автобиография “.

Така да вземем за пример с помощта на зоологията аз се убедих, че индивидът има два крайници, а животните четири, което въпреки всичко не значи, че пуякът е човек. Освен това научих какво съставляват дебелокожите, което можах дефинитивно да схвана едвам по-късно в живота. Научих още, че магарето е търпеливо, че агнето е добродушно, конят доблестен, тигърът свиреп, лисицата лукава, кучето правилно, заекът страхлив, порът лицемерен, че маймуната е смешна и че индивидът има всички тия особености, взети дружно, и по тази причина се счита за по-висше създание от животните.

Често добродетелта е доста по-голяма уязвимост, в сравнение с всеки различен минус. Бракът е книга, която с наслада се чете в първото издание, по-рядко във второ, а когато заради отминалост се трансформира в класика, губи всякаква стойност.
Бракът е една от дребното исторически прояви, при които завоевателят се подчинява на победения.
Бракът е предложено писмо, нормално адресирано погрешно, което е забавно единствено до момента в който е затворено.
Бракът е контракт, при които щом един път в живота човек каже " Да ", се задължава да го повтаря цялостен живот.
В любовта най-опасното нещо са отсъствията.
Първата обич е рискова единствено когато е последна.
Истината постоянно е по-непостоянна от заблудата.
Моята сестра няма ябълка, само че аз имам ножче!

Не зная дали сте забелязали, че неведнъж със своята физиономия, с маниерите, държането и придвижванията си човек към този момент е съдбоносен за известно предопределение в живота. И тези качества, които подготвят индивида за надлежно предопределение, се демонстрират у него още от дребен, още от ранно детство. Така да вземем за пример в случай че някой е благоразположен да стане калугер, то той още от дребен ще има хитра физиономия, добър вкус и навика да брои непознатите залци, в случай че е благоразположен да стане полицейски служител, той още от дребен ще подслушва непознатите диалози и ще клюки другарите си пред учителя...