Брането на чай е трудна работа. Особено за жените в

Брането на чай е сложна работа. Особено за дамите в Шри Ланка. Те би трябвало да берат по 18 кг дневно, за което получават малко над 3 $. Освен това работят в тежки условия, най-вече в планински терени и най-много – на ръка.    За живота на берачите не се знае доста. Може би тъй като прекомерно малко външни хора посещават тези региони. Но това е напът да се промени.   Туристическата пътека Pekoe стартира да действа през 2021 година Създадена е със съдействието на Мигел Кунат, специалист по резистентен туризъм и с финансиране от Европейски Съюз и Съединени американски щати, написа Euronews. Допреди това Шри Ланка, въпреки и известна по света, няма сходен турстически маршрут.    Общата дължина на пътеката е 300 километра. Разделена е на сектори от по 12 километра. Целта е всеки да откри по нещо за себе си, без значение дали харесва дългите преходи или просто желае разходка.    Вървейки по тази пътека, минаваш през чаени плантации, борови и еквалиптови гори. Началото е в един от най-известните градове в Шри Ланка – свещения Канди. След това маршрутът се насочва към народен парк, с цел да финишира в град Нувара Елия, намиращ се на съвсем 2000 метра надморска височина.      Пътеката е подобаваща за туристи от всевъзможни възрасти и с всевъзможни благоприятни условия. Има доста прави и равни участци, част от които минават по протежението на остаряла жп линия. На други места обаче се изисква съществено изкачаване.    Как тази туристическа атракция би могла да промени живота на локалните хора и най-много на тези, които берат чай?    Най-вече като притегли повече хора, които пък да стартират да приказват за тях. Не че самите служащи не са се опитвали да подобрят ситуацията си, само че това се случва доста мъчно и постепенно.    Преди няколко месеца The Guardian им посвети обстоен материал, в който описа за неприятните условия на труд и ниското възнаграждение. В промишлеността са заети към 300 хиляди души, а съгласно оценки на Организация на обединените нации съвсем половината от тях (44%) изпитват компликации да си купят даже храна. Някои служащи настояват, че стоят гладни по през целия ден, а в обедната си отмора просто се разхождат, с цел да не гледат по какъв начин останалите ядат.      Положението им се усъвършенства, само че прекомерно постепенно. През последните десетина години надниците са се повишили, само че имайки поради ниската база, от която потеглят, това не е изключително успокояващо.    С увеличението на броя на туристите очакванията са, че хората в тези райони биха могли да припечелват повече.    Един от най-хубавите способи чужденците да поддържат локалните е да си резервират ношувка в нечий дом. През последните години, подкрепени от разнообразни организации, много хора вършат поправки на къщите си, с цел да могат да посрещат туристи.    Друг вид е посетителите да се повозят на количките, известни като „ тук-тук ” или авторикша. Традиционно водачите са мъже, само че към този момент и някои дами се захващат с този поминък. Запознати с локалните традиции настояват, че това е съвсем гражданска война и заслужава поддръжка. Наемането на лидер също е опция да се подкрепят локалните.    Така се оказва, че една разходка в планината може да промени напълно образа на район, до неотдавна пропуснат от всички.