Бракът в джорджианска и регентска Англия рядко е излязъл от

Бракът в джорджианска и регентска Англия рядко е излязъл от някой популярен разказ като, да вземем за пример, „ Гордост и предубеждения “ на Джейн Остин. През този интервал бракът е eдин доминиран от мъжете свят и когато дамата се омъжи, тя минава от контрола на татко си към този на брачна половинка си.

Да останеш неженен човек се преглежда като злощастие и не е положителна алтернатива за дамите от която и да е класа. Дълго наричани с пренебрежителния термин „ остарели слугини “, неомъжените дами постоянно водят живот в последна беднотия – даже и тези от богатите фамилии. Джейн Остин не се омъжва и след гибелта на татко си живее в относителна беднотия като става подвластна от положителната воля на братята си.

Минималната възраст на булките и младоженците е 12 за девойките и 14 за момчетата, само че въпреки всичко е належащо родителското единодушие за брак за малолетни лица под 21-годишна възраст. Дори и да са сгодени в по-ранна възраст, множеството двойки не се женят до началото на 20-те си години, когато са към този момент по-финансово сигурни и чиракуването им е завършило. Чираците нормално са обвързвани в продължение на 7 години – от 14-годишна възраст – като през това време не им е разрешено да „ правят съвкупление, нито да подписват брак “.

Бракът е ангажимент за цялостен живот и по тази причина изборът на сателит изисква огромни грижи, изключително за дамите. За тези, които обмислят брак, ето няколко съвета от това време, които си коства да се имат предвид…

Суеверието, любовта, финансите и удобството изиграват роля за намирането на верния господин или госпожица през джорджианския интервал. Тогава бракът се реализира по няколко аргументи: една двойка може да е влюбена, а може да е просто по-удобно тъкмо тези двама индивида да произведат наследници, да комбинира финанси и фамилии, или да избягат от бедността и самотата.

Различни суеверия също могат да оказват помощ за намирането на сътрудник. За задачата в навечерието на св. Агнес (21 януари) би трябвало да „ вземете няколко карфици, да ги вземате една по една, до момента в който повтаряте специфична мантра, и да ги забивате в ръкава си. Така ще сънувате индивида, за който ще се ожените “. Ако минете под стълба обаче, „ може да не се ожените тази година “.

Сексът преди брака не е противозаконен, само че според Закона за копелетата (Bastardy Act) неомъжените бременни дами са принудени да назоват бащата. Такива двойки могат да бъдат принудени да се оженят, както се случва с Елизабет Хаулет и Робърт Астик през януари 1787 година в църквата Рингланд покрай Норич. Церемонията е извършена от преподобния Джеймс Уудфорд, който отбелязва, че Робърт не иска изключително много да се дами и „ пред олтара се държи доста непристойно “. За Уудфорд насилствените бракове са свирепост: „ Много ми е неприятно да се женя за подобен човек “, написа по-късно той.

Да си имаш държанка от по-ниска класа е за предпочитане пред това да се ожениш отвън своята обществена сфера. В ера с твърди класови предубеждения е и по-лесно да се ожениш за някой с сходен на твоя генезис. Във всеки случай, в случай че една жена няма почтена зестра (като пари, благосъстоятелност и земя), ухажорите от по-заможните семейства вероятно няма да са доста.

Въпреки че заможните мъже си имат държанка от по-нисък клас без да бъдат порицавани за това, те се сблъскват с рецензии и даже са избягвани, в случай че се оженят за човек под своето равнище. През 1810 година Нели Уитън е гувернантка на господин Педър, който се дами за своята млекарка след гибелта на първата му брачна половинка. Това кара Нели да довери на собствен другар: „ Ако знаехте скръбта, която би трябвало да претърпи човек, който се дами нагоре от класата си, в никакъв случай не бихте имали упоритостта да се ожените отвън личния си сан “.

Уилям Холанд, викарий в Съмърсет, гледа с отрицание на всеки от ниските класове, който не демонстрира дължимото почитание към хората от по-горните. През декември 1800 година, когато прислужникът му Робърт участва на брака на брат му с дъщерята на фермер, Холанд се тормози, че „ е обърнал главата на бедния Робърт и той в този момент си мисли, че и той, и фамилията му за малко време би трябвало да се класират измежду основните мъже в царството “.

Сватбите са обществени събития през цялото време, само че бягството постоянно е алтернатива за влюбените.

За двойките подготовката за женитба значи струпване на всичко належащо за новото домакинство – от спалното долни дрехи до каручката. Може да се изготви и съглашение за брак, с цел да се даде на брачната половинка известна финансова самостоятелност, като да вземем за пример рента от нейната зестра.

Законът за брака на Хардуик от 1753 година планува, че обявлението за брака би трябвало да се чете в три поредни неделни дни в енорийската черква. Това съобщение оповестява за събитието и кани хората да създадат каквито възражения имат против него.

Когато една двойка обезверено желае да се ожени против желанието на родителите си, решението е да избягат някъде, където законите за брака не са толкова строги.

През годината има положителни и лоши периоди за сватба, а неделите и светите дни би трябвало да се заобикалят. Повечето сватби се организират в църквата през сутринта, макар че евреите и квакерите могат да вършат свои церемонии.

Рядко се случва гостите да пътуват на някакво разстояние и съвсем всички сватби са скромни. Модерно е булките, а от време на време и шаферките, да носят бяло, само че множеството булки просто носят най-хубавите си облекла.

„ Голите сватби “ (някои булки в действителност се венчаят без дрехи) са по-скромни, защото булката не носи облекла, а единствено колан, с неправилно разбиране, че новият й брачен партньор няма да носи отговорност за задълженията на умрелия й брачен партньор.

Когато се омъжва за зидаря Ричард Елкок в през септември 1775 година, вдовицата Джудит Рединг „ сяда на една от скамейките в църквата и съблича всичките си облекла, като се изключи колана си, след което отиде до олтара и беше омъжена по този начин, за огромно удивление на свещеника и други “