Бозджаада: Капри на 5 ч. с кола от София
Бозджаада/Bozcaada също като Капри, ще рече Островът на козите и е идеална концепция за пай и дълъг уикенд в циганското лято. Разликата е, че италианският хайлайфен магнит е надалеч, до момента в който турският му егейски съименник е на нещо като пет часа с кола от София при бързо минаване на границата.
След нея минавате Одрин и надолу. Може да отидете и на връщане от Истанбул, като тръгвате по автомагистралата около Мраморно море, през столицата на мастиката Текирда, като пътьом си заслужавате да спрете и да опитате майсторството на царете на турските кьофтета и кебапчета, както и на салатата с фасул. Пътят е нещо като 4 часа, а в случай че спрете за кулинарна пауза и зареждане, стават 5.
И в двата случая гоните Чаннаккале, по чийто незначителен мост сред Европа и Азия над Дарданелите, издигнат по време на ковид от комшиите, а по-късно по автомагистралата, бързо ще стигнете, около останките на Троя – струва си да посетите и модерния музей, и разкопките за час – е разкажем настрана за това прекарване, до фери-порта на Джейкли/Geyikli.
Мястото евентуално ще подсети на мнозина за Керамоти, откъдето се взема корабчето до различен и доста по-познат ни егейски остров –Тасос. Тук плажът обаче май е още по-дълъг и е напълно див, като изключим едно капанче, наподобяващо на остарялото Отманли, изчезнало около усвояването за резиденции от Доган и други големци. Може да спрете за малко, до момента в който чакате часа на потегляне на корабчето. За вечерния в 19.30, бъдете там най-малко 15 минути по-рано, нищо че лятото е циганско. Ферито е малко и може да останете без място за колата.
Бозджаада, също като Капри, е по-висок в едната си част, от която се откриват чудни гледки към сливането на Егейско и Мраморно море – каналът сред двата континента на Стария свят и за нашето Черно.
Истината за какво се споделя по този начин ще описваме настрана – няма нищо роматично, както си описваме именито, става дума за елементарна географска визия на османлиите. Което ще ви изясни и за какво назоваваме Егейско море тъкмо Бяло. Не е поради Бялата кула на Солун, в случай че някой по този начин ви е разправял.
Но са се върнем на Бозджаада:
Под възвишението на острова, на което са картинно ситуирани остарели меналници, само че същински и остарели, не декоративни от соца като в нашия Несебър, има огромна цитадела. Пред нея има марина за по-големи яхти, а от другата страна, по дребната крайбрежна с приятни рибни и други ресторантчета, са дебаркирали по-малките лодки.
В съседство локални дами продават местни артикули – оцет от нар, сапуни на винена основа, прелестен зехтин от маслиновите си градини,различни подправки. Както те, по този начин и сувенирите на градското площадче сред рибарското пристанище и цитаделата – наричана тук по турски „ кале ” – дума, която и ние използваме, а братята македонци напряко я имат за своя, са на много по-изгодни цени, в сравнение с където и да е на крайбрежието. Пример с магнит за ледник – 20 лири – 1 лев, против 120 на Троя.
Навътре по калдаръмените улички възприятието е малко като човек да е на улица Морски скали – обичаната ни в Созопол. И къщите са ”созополски ” в османската част, а в гръцката махала доста наподобяват на тези от стилните, само че доста по-скъпи за настаняване и престояване острови от елинската страна на същото това море.
Има чудни кафенета, прелестни кръчмета с домашна кухня и дори бутиков хотел в някогашна винарна със специфичната и богата турска закуска на тревата в градината и „ ВИП сепаре ”, издълбано в същинска бъчва.
Като пишем „ бутиков ”, това в турската подредба се равнява на нашия „ фамилен ” или „ къща за посетители ”. Звезди няма, а се търсят концепцията и уютът, а цените са безусловно по всеки джоб.
За страдание, остарялата гръцка църква Св. Богодорица е в ремонт, тъй че една от забележителностите липсва.
Но пък може да дегустирате прелестните локални сладки от бадемово брашно, които са в действителност прелестни. Хеле в компанията на дребна чаша турски чай или кафе.
Всичко още цъфти, прелестно циганско лято ще господства още дълго на Бозджаада, където температурите постоянно са най-малко с 5 градуса над софийските и 2-3 над пловдивските.
Балканският Капри чака всички фенове на спокойствието и чистата елементарна потребна храна.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
След нея минавате Одрин и надолу. Може да отидете и на връщане от Истанбул, като тръгвате по автомагистралата около Мраморно море, през столицата на мастиката Текирда, като пътьом си заслужавате да спрете и да опитате майсторството на царете на турските кьофтета и кебапчета, както и на салатата с фасул. Пътят е нещо като 4 часа, а в случай че спрете за кулинарна пауза и зареждане, стават 5.
И в двата случая гоните Чаннаккале, по чийто незначителен мост сред Европа и Азия над Дарданелите, издигнат по време на ковид от комшиите, а по-късно по автомагистралата, бързо ще стигнете, около останките на Троя – струва си да посетите и модерния музей, и разкопките за час – е разкажем настрана за това прекарване, до фери-порта на Джейкли/Geyikli.
Мястото евентуално ще подсети на мнозина за Керамоти, откъдето се взема корабчето до различен и доста по-познат ни егейски остров –Тасос. Тук плажът обаче май е още по-дълъг и е напълно див, като изключим едно капанче, наподобяващо на остарялото Отманли, изчезнало около усвояването за резиденции от Доган и други големци. Може да спрете за малко, до момента в който чакате часа на потегляне на корабчето. За вечерния в 19.30, бъдете там най-малко 15 минути по-рано, нищо че лятото е циганско. Ферито е малко и може да останете без място за колата.
Бозджаада, също като Капри, е по-висок в едната си част, от която се откриват чудни гледки към сливането на Егейско и Мраморно море – каналът сред двата континента на Стария свят и за нашето Черно.
Истината за какво се споделя по този начин ще описваме настрана – няма нищо роматично, както си описваме именито, става дума за елементарна географска визия на османлиите. Което ще ви изясни и за какво назоваваме Егейско море тъкмо Бяло. Не е поради Бялата кула на Солун, в случай че някой по този начин ви е разправял.
Но са се върнем на Бозджаада:
Под възвишението на острова, на което са картинно ситуирани остарели меналници, само че същински и остарели, не декоративни от соца като в нашия Несебър, има огромна цитадела. Пред нея има марина за по-големи яхти, а от другата страна, по дребната крайбрежна с приятни рибни и други ресторантчета, са дебаркирали по-малките лодки.
В съседство локални дами продават местни артикули – оцет от нар, сапуни на винена основа, прелестен зехтин от маслиновите си градини,различни подправки. Както те, по този начин и сувенирите на градското площадче сред рибарското пристанище и цитаделата – наричана тук по турски „ кале ” – дума, която и ние използваме, а братята македонци напряко я имат за своя, са на много по-изгодни цени, в сравнение с където и да е на крайбрежието. Пример с магнит за ледник – 20 лири – 1 лев, против 120 на Троя.
Навътре по калдаръмените улички възприятието е малко като човек да е на улица Морски скали – обичаната ни в Созопол. И къщите са ”созополски ” в османската част, а в гръцката махала доста наподобяват на тези от стилните, само че доста по-скъпи за настаняване и престояване острови от елинската страна на същото това море.
Има чудни кафенета, прелестни кръчмета с домашна кухня и дори бутиков хотел в някогашна винарна със специфичната и богата турска закуска на тревата в градината и „ ВИП сепаре ”, издълбано в същинска бъчва.
Като пишем „ бутиков ”, това в турската подредба се равнява на нашия „ фамилен ” или „ къща за посетители ”. Звезди няма, а се търсят концепцията и уютът, а цените са безусловно по всеки джоб.
За страдание, остарялата гръцка църква Св. Богодорица е в ремонт, тъй че една от забележителностите липсва.
Но пък може да дегустирате прелестните локални сладки от бадемово брашно, които са в действителност прелестни. Хеле в компанията на дребна чаша турски чай или кафе.
Всичко още цъфти, прелестно циганско лято ще господства още дълго на Бозджаада, където температурите постоянно са най-малко с 5 градуса над софийските и 2-3 над пловдивските.
Балканският Капри чака всички фенове на спокойствието и чистата елементарна потребна храна.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ