Децата ни страдат: Защо допускаме да живеят в измислен Ад?
Боян Рашев е ръководещ сътрудник в консултантската компания " Денкщат ". Коментарът е от профила му във " Facebook " и е във връзка на апокалиптичната информация за положението на Земята, която залива потребителите в медиите и обществените мрежи.
Онзи ден на идване в Крумовград за откриването на една от най-модерните и чисти златни мини в света получих извънредно благо писмо от някакво младо момиче, което очевидно ми чете писанията от известно време. Реших да споделя част от мненията й (на снимката), тъй като считам, че се случва нещо извънредно:
© "Фейсбук "
Младите хора толкоз надълбоко са потънали в мрачната матрица, създавана и поддържана през стандартните и обществените медии, че безусловно са обезверени.
Децата ни живеят в положение на боязън от сегашното и разбиране, че нямат бъдеще!
Целият им свят е изпълнен с вести за гибел, изгубване, заличаване – пожари, суши, наводнения, пластмасови океани, умиращи бели мечки, носорози и орангутани. Толкова надълбоко са потънали в мрачната матрица, създавана и поддържана през стандартните и обществените медии, че безусловно са обезверени. Грета Тунберг е единствено върхът на айсберга – младежите в Развития свят, а от ден на ден и у нас, всеобщо са уверени, че животът на планетата е надали не в невъзможност и на следващия ден ще изчезне, тъй като през днешния ден те са изяли един хамбургер. Т. нар. екологична тъга не е вчерашно събитие, само че с преместването на живота във виртуалното пространство, всеки младеж бива непрестанно бомбардиран от облици, звуци и послания от всяко кътче на планетата, които крещят:
" Планетата умира! Хората са вирус, който я убива! Ти си изверг, в случай че правиш (или не правиш) това или това! Капитализмът "
На този декор от време на време се чудя по какъв начин е допустимо въобще децата ни да останат естествени – та те живеят в неестествен Ад. Според мен основаването на паралелна действителност, която лишава младежите от положителни упования и фантазии за бъдещето, е ултимативно Зло.
А както знаем " единственото нещо, от което се нуждае злото, с цел да победи, е положителните хора да не вършат нищо ".
В този смисъл съм уверен, че
експертите в опазването на околната среда нямаме право да мълчим.
Да, факт – колкото повече драма, толкоз повече работа, че и подготвеност за заплащане, ще има за нас. За грантове за научни проучвания и европроектчета пък да не приказваме! От друга страна обаче, тия деца се побъркват. Почват от ден на ден да виждат единствения излаз в прелестния нов свят, който динените феи им дават обещание. И когато се усетят, че не ми били феи, най ми били кхмери, ще е към този момент късно
Затова изцяло съществено се обръщам към всички знаещи, можещи и правещи в опазването на околната среда – специалистите в промишлеността, институциите, университетите и консултантите – които ежедневно решаваме проблеми и вършим стъпки напред... в калта на мината, в котела на ТЕЦ-а, в реактора или на поточната линия във фабриката, от полето до лавиците на магазините, в заводите за боклуци и пречиствателните станции, в лабораториите и офисите:
Колеги, ние носим голяма отговорност – не можем просто да мълчим и да работим! Пишете, говорете и обяснявайте, тъй като единствено ние разграничаваме истината от лъжата в тази комплицирана тема. За да не се окаже на следващия ден, че личните ни деца страдат от екологична тъга и по този мотив вървят на психиатър или са решили да ни оставят без внуци.
Нека проявим малко повече себеуважение:
Наистина ли ще оставим всякакви дилетанти да тръбят по какъв начин нищо не реализираме?
Да не би да сме съгласни, че от напъните ни няма изгода? Имаме толкоз доста триумфи за шерване. Всеки ден с работата си вършим Земята едно по-добро място за живот – за себе си и за децата си. Не, напълно не сме решили всеки проблем – та нали ще останем без работа, в случай че е по този начин! Но явно напредваме по всеки фронт, който има значение за благоденствието на човечеството. И чудесно го знаем, тъй като всеки ден гледаме данните и отчитаме напредъка – въпреки всичко това сме учили и от това живеем.
Неслучайно, борбите стават все по-отдалечени от всекидневието ни, само че все пак образуват чувство за драма, нахлувайки с викове и крясъци през екраните на тв приемници, компютри и телефони. Защо разрешаваме на хора, които нямат визия от действителните процеси (или пък имат, само че са основали чудноват бизнес модел), да почернят живота на младите с подправените си пророчества?
Аз от шест години върша, каквото мога – пиша, приказвам и споделям. Вече се усещам надали не задължен да разясня всяка нелепост, която се появява на тематика околна среда, та ми идва нанагорно – имам и много други житейски функции, за които би трябвало време. Все по-често обаче получавам благодарности, тъй че очевидно има смисъл.
Дерзайте!
Онзи ден на идване в Крумовград за откриването на една от най-модерните и чисти златни мини в света получих извънредно благо писмо от някакво младо момиче, което очевидно ми чете писанията от известно време. Реших да споделя част от мненията й (на снимката), тъй като считам, че се случва нещо извънредно:
© "Фейсбук "
Младите хора толкоз надълбоко са потънали в мрачната матрица, създавана и поддържана през стандартните и обществените медии, че безусловно са обезверени.
Децата ни живеят в положение на боязън от сегашното и разбиране, че нямат бъдеще!
Целият им свят е изпълнен с вести за гибел, изгубване, заличаване – пожари, суши, наводнения, пластмасови океани, умиращи бели мечки, носорози и орангутани. Толкова надълбоко са потънали в мрачната матрица, създавана и поддържана през стандартните и обществените медии, че безусловно са обезверени. Грета Тунберг е единствено върхът на айсберга – младежите в Развития свят, а от ден на ден и у нас, всеобщо са уверени, че животът на планетата е надали не в невъзможност и на следващия ден ще изчезне, тъй като през днешния ден те са изяли един хамбургер. Т. нар. екологична тъга не е вчерашно събитие, само че с преместването на живота във виртуалното пространство, всеки младеж бива непрестанно бомбардиран от облици, звуци и послания от всяко кътче на планетата, които крещят:
" Планетата умира! Хората са вирус, който я убива! Ти си изверг, в случай че правиш (или не правиш) това или това! Капитализмът "
На този декор от време на време се чудя по какъв начин е допустимо въобще децата ни да останат естествени – та те живеят в неестествен Ад. Според мен основаването на паралелна действителност, която лишава младежите от положителни упования и фантазии за бъдещето, е ултимативно Зло.
А както знаем " единственото нещо, от което се нуждае злото, с цел да победи, е положителните хора да не вършат нищо ".
В този смисъл съм уверен, че
експертите в опазването на околната среда нямаме право да мълчим.
Да, факт – колкото повече драма, толкоз повече работа, че и подготвеност за заплащане, ще има за нас. За грантове за научни проучвания и европроектчета пък да не приказваме! От друга страна обаче, тия деца се побъркват. Почват от ден на ден да виждат единствения излаз в прелестния нов свят, който динените феи им дават обещание. И когато се усетят, че не ми били феи, най ми били кхмери, ще е към този момент късно
Затова изцяло съществено се обръщам към всички знаещи, можещи и правещи в опазването на околната среда – специалистите в промишлеността, институциите, университетите и консултантите – които ежедневно решаваме проблеми и вършим стъпки напред... в калта на мината, в котела на ТЕЦ-а, в реактора или на поточната линия във фабриката, от полето до лавиците на магазините, в заводите за боклуци и пречиствателните станции, в лабораториите и офисите:
Колеги, ние носим голяма отговорност – не можем просто да мълчим и да работим! Пишете, говорете и обяснявайте, тъй като единствено ние разграничаваме истината от лъжата в тази комплицирана тема. За да не се окаже на следващия ден, че личните ни деца страдат от екологична тъга и по този мотив вървят на психиатър или са решили да ни оставят без внуци.
Нека проявим малко повече себеуважение:
Наистина ли ще оставим всякакви дилетанти да тръбят по какъв начин нищо не реализираме?
Да не би да сме съгласни, че от напъните ни няма изгода? Имаме толкоз доста триумфи за шерване. Всеки ден с работата си вършим Земята едно по-добро място за живот – за себе си и за децата си. Не, напълно не сме решили всеки проблем – та нали ще останем без работа, в случай че е по този начин! Но явно напредваме по всеки фронт, който има значение за благоденствието на човечеството. И чудесно го знаем, тъй като всеки ден гледаме данните и отчитаме напредъка – въпреки всичко това сме учили и от това живеем.
Неслучайно, борбите стават все по-отдалечени от всекидневието ни, само че все пак образуват чувство за драма, нахлувайки с викове и крясъци през екраните на тв приемници, компютри и телефони. Защо разрешаваме на хора, които нямат визия от действителните процеси (или пък имат, само че са основали чудноват бизнес модел), да почернят живота на младите с подправените си пророчества?
Аз от шест години върша, каквото мога – пиша, приказвам и споделям. Вече се усещам надали не задължен да разясня всяка нелепост, която се появява на тематика околна среда, та ми идва нанагорно – имам и много други житейски функции, за които би трябвало време. Все по-често обаче получавам благодарности, тъй че очевидно има смисъл.
Дерзайте!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ