Европа води бала на лицемерите към Украйна
Боян Радойков
Измина повече от месец, откогато Европа беше разтърсена от бруталната действителност на съветската война против Украйна. От този миг европейските водачи, зле събудени, не престават да си играят с думи, стремейки се с бездействието си да запазят икономическите си ползи непокътнати.
Украинците има да чакат, защото възможностите за смели и решителни дейности на Европейски Съюз се отсрочват за неопределен срок. Германия и Австрия ще продължат да купуват съветски газ, а глобите може и да проработят някой ден, само че с охлювски темпове, до момента в който по време на война времето тече на свръхбързи обороти. Путин ще продължава през това време да цялостни джобовете си посредством сочните контракти, подписани и със страните от Европейски Съюз.
Демонстрираното европейско изтощение не е изненада и това не е дъното му. Ще има и други рискови обстановки, като непрестанната миграционна рецесия от 2010 година насам, евентуалното раздробяване на Босна и Херцеговина и рецесията към Косово. От самото си основаване Европейският съюз е голям пазар без обща военна политика, който от края на Втората международна война разчита на Съединени американски щати за своята сигурност. С течение на времето, Европа се трансформира от район на всяващи почит воини в желана туристическа дестинация. Най-пропитият с кръв континент, където хората са се клали един различен в продължение на епохи преди откриването на Америка, в този момент хленчи и си бърше сополите в полите на Съединените щати, които няма постоянно да обезпечават военната му отбрана.
Независимо от това, през днешния ден европейците за пръв път приказват в един глас, осъдителен дейностите на Русия потвърждавайки с право, че в международния ред на 21 век не трябва да има място за сходна инвазия. Мнозина са стъписани от лицемерието им когато ругаят Русия, несвоевременно забравяйки за зверствата в Ирак или Афганистан, в Сърбия или Либия. Докато западните сили усилват рецензиите си, би трябвало да не се подават на лицемерното прелъщение, което в този момент се вихри в крокодилските им сълзи. Западът самичък реши да не брани Крим през февруари и март 2014 година и по този начин разреши на Путин умерено да възнамерява нахлуването в останалата част на Украйна през февруари тази година.
Нека бъдем откровени. Украйна не е образецът на народна власт и независимост, който ни се пробутва от множеството мейнстриймни медии. Твърдението, че Украйна е толкоз прелъстителен либерален модел, че самото й битие хвърля в смут Путин, е единствено мит. Украйна надалеч не е неудържим магнит за стенещите съветски маси. Реалността е, че Украйна от дълго време е една от най-корумпираните страни в света. В годишния си отчет, оповестен през януари 2022 година, Transparency International класира Украйна на 122-то място сред Замбия и Габон, и наедно с Кралство Есватини от 180-те изследвани страни, с резултат от 32 точки по скалата от 1 до 100. За съпоставяне, прословутата с корупцията си Русия, е класирана на 136-то място, с резултат от 29 точки, наедно с Мали, Либерия и Ангола.
Tова несъмнено, не е съображение да се позволяват сражения и избивания на цивилни жители в рамките на Европа. Но голата истина е, че западният политически механизъм не разполага със средства за военна реакция, нито с подобаващ език, с цел да прикрие личното си изтощение. Европейците могат да пърхат като паникьосани пеперуди в границите на разнообразни конгреси, само че в никакъв случай няма да посмеят да се изправят сами против Русия поради Украйна. Изпаднали в честен транс от 24 февруари насам, те непрекъснато изясняват по какъв начин би трябвало да се направи нещо, само че към този момент не могат да измислят нищо друго, с изключение на стопански наказания. Така да вземем за пример, Европейският съюз одобри през тази седмица нови наказания против Русия, в това число затварянето на пристанища за съветски кораби и експулсирането на близо 200 съветски дипломати.
Празната изразителност и палиативните ограничения са доказателство за неспособността на европейските водачи да се опълчват на съветската военна агресия по съдбоносен метод. Миналия месец във Версай те тържествено обявиха, че ще подхващат всички нужни коригиращи ограничения, само че тези решения идват прекомерно късно за украинците. Войната бушува и до момента в който Украйна се съпротивлява по всякакъв начин, европейците си чешат езиците със скръстени ръце.
Измина повече от месец, откогато Европа беше разтърсена от бруталната действителност на съветската война против Украйна. От този миг европейските водачи, зле събудени, не престават да си играят с думи, стремейки се с бездействието си да запазят икономическите си ползи непокътнати.
Украинците има да чакат, защото възможностите за смели и решителни дейности на Европейски Съюз се отсрочват за неопределен срок. Германия и Австрия ще продължат да купуват съветски газ, а глобите може и да проработят някой ден, само че с охлювски темпове, до момента в който по време на война времето тече на свръхбързи обороти. Путин ще продължава през това време да цялостни джобовете си посредством сочните контракти, подписани и със страните от Европейски Съюз.
Демонстрираното европейско изтощение не е изненада и това не е дъното му. Ще има и други рискови обстановки, като непрестанната миграционна рецесия от 2010 година насам, евентуалното раздробяване на Босна и Херцеговина и рецесията към Косово. От самото си основаване Европейският съюз е голям пазар без обща военна политика, който от края на Втората международна война разчита на Съединени американски щати за своята сигурност. С течение на времето, Европа се трансформира от район на всяващи почит воини в желана туристическа дестинация. Най-пропитият с кръв континент, където хората са се клали един различен в продължение на епохи преди откриването на Америка, в този момент хленчи и си бърше сополите в полите на Съединените щати, които няма постоянно да обезпечават военната му отбрана.
Независимо от това, през днешния ден европейците за пръв път приказват в един глас, осъдителен дейностите на Русия потвърждавайки с право, че в международния ред на 21 век не трябва да има място за сходна инвазия. Мнозина са стъписани от лицемерието им когато ругаят Русия, несвоевременно забравяйки за зверствата в Ирак или Афганистан, в Сърбия или Либия. Докато западните сили усилват рецензиите си, би трябвало да не се подават на лицемерното прелъщение, което в този момент се вихри в крокодилските им сълзи. Западът самичък реши да не брани Крим през февруари и март 2014 година и по този начин разреши на Путин умерено да възнамерява нахлуването в останалата част на Украйна през февруари тази година.
Нека бъдем откровени. Украйна не е образецът на народна власт и независимост, който ни се пробутва от множеството мейнстриймни медии. Твърдението, че Украйна е толкоз прелъстителен либерален модел, че самото й битие хвърля в смут Путин, е единствено мит. Украйна надалеч не е неудържим магнит за стенещите съветски маси. Реалността е, че Украйна от дълго време е една от най-корумпираните страни в света. В годишния си отчет, оповестен през януари 2022 година, Transparency International класира Украйна на 122-то място сред Замбия и Габон, и наедно с Кралство Есватини от 180-те изследвани страни, с резултат от 32 точки по скалата от 1 до 100. За съпоставяне, прословутата с корупцията си Русия, е класирана на 136-то място, с резултат от 29 точки, наедно с Мали, Либерия и Ангола.
Tова несъмнено, не е съображение да се позволяват сражения и избивания на цивилни жители в рамките на Европа. Но голата истина е, че западният политически механизъм не разполага със средства за военна реакция, нито с подобаващ език, с цел да прикрие личното си изтощение. Европейците могат да пърхат като паникьосани пеперуди в границите на разнообразни конгреси, само че в никакъв случай няма да посмеят да се изправят сами против Русия поради Украйна. Изпаднали в честен транс от 24 февруари насам, те непрекъснато изясняват по какъв начин би трябвало да се направи нещо, само че към този момент не могат да измислят нищо друго, с изключение на стопански наказания. Така да вземем за пример, Европейският съюз одобри през тази седмица нови наказания против Русия, в това число затварянето на пристанища за съветски кораби и експулсирането на близо 200 съветски дипломати.
Празната изразителност и палиативните ограничения са доказателство за неспособността на европейските водачи да се опълчват на съветската военна агресия по съдбоносен метод. Миналия месец във Версай те тържествено обявиха, че ще подхващат всички нужни коригиращи ограничения, само че тези решения идват прекомерно късно за украинците. Войната бушува и до момента в който Украйна се съпротивлява по всякакъв начин, европейците си чешат езиците със скръстени ръце.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ