Трескаво - рисковата стратегическа игра на Иран в светлината на последните събития
Боян Радойков*
В петък висшият водач на Иран аятолах Али Хаменей предизвести по време на седмичната молитва, че неговите съдружници, основно Хизбула и Хамас, ще продължат битката против Израел, и отбрани ракетното нахлуване на Иран против върлия му зложелател на фона на засилените опасения от районна война в Близкия изток. Речта бе произнесена в разгара на въоръжените интервенции сред ливанската Хизбула и Израел, който в средата на септември трансферира главната част от интервенциите си на северния фронт в Ливан, откакто отслаби Хамас в линията Газа.
Последният път, когато Хаменей води петъчните молебствия, беше през януари 2020 година, 10 дни след гибелта на Гасем Солеймани, някогашният началник на външните интервенции на Революционната армия, който беше погубен при удар на американски дрон в Ирак. Тези най-нови изказвания на водача повтарят заканите, отправени от други висши ирански чиновници, които през последните дни заплашиха Израел с „ по-сериозни офанзиви “, в случай че реши да отвърне на удара.
Във вторник Иран изстреля близо 200 ракети към Израел, като съобщи, че това е ответна реакция за убийството на Насрала и Хания и разгласи, че 90 % от ракетите са поразили задачите си и че са предизвикали „ пагубни вреди “, най-много на израелската военновъздушна база в Неватим. Реалността е доста по-скромна, макар че сателитните фотоси и видеоклиповете с геолокация демонстрират, че няколко десетки ракети - от общо 180-200 изстреляни - не са могли да бъдат прихванати от Цахал и че няколко попадения са регистрирани наоколо до, или в границите на военни обекти. Човешката жертва, по иронията на ориста, е единствено едно цивилно лице, само че не евреин, а палестинец от Западния бряг, погубен от рухването на прехваната ракета.
Нападението докара до
взаимни закани за ответни дейности сред Израел и Иран
В четвъртък президентът на Съединени американски щати Джо Байдън съобщи, че „ разисква “ с Израел вероятните удари против Иран.
Тези последни събития подчертаха една малко позната нервност в процеса на взимане на решения в Техеран. За пръв път режимът се оказва напълно в отбранителна позиция, системата му от съюзнически партньорства бе разтърсена, а доверието в него като районна мощ явно бе накърнено от израелската атака. Затова Иран трябваше да реагира по осезателен метод.
Управляващата върхушка в Техеран е комбинация от духовници и военни - шиитско духовенство и Революционна армия -, обединени от нападателна изразителност против Израел и Съединените щати. След като позволи голям брой неточности в геостратегическото си разузнаване, върхушката реши, че войната сред Иран и Израел би трябвало да премине в нова фаза.
Това е нова стратегическа действителност - Иран пое риска да се изправи непосредствено против Израел във война с непредвидим за режима излаз. И това фактически е същинска оригиналност - тъй като историята изрично свидетелства, че до момента режимът в Техеран постоянно се е управлявал в дейностите си от неговата първостепенна цел, т.е. от личното си оцеляване непременно.
Един от основните моменти в актуалната борба се крие в историята на Иранската република. Ударите, които иранците понасят към този момент 12 месеца, заплашват цялата им отбранителна система. Със мощно понижената бройка на Хизбула и унищоженото ѝ управление, Иран стана очевидец на срутва на един от стълбовете на своята система за сигурност и се оказа в клопката на мрежата от районни съюзи, които сътвори за да закриля режима, да предизвиква ползите си и
да открива господството си в Близкия изток
Иранските стратези сами се оплетоха в мрежата, която са изплели. За да се очертае цялостната картина, би трябвало да се спрем на самото пораждане на иранската теокрация. Конфликтът сред Ирак на Саддам Хюсеин и Иран, траял от 1980 до 1988 година, оформи профила на страната. В тази война починаха стотици хиляди младежи. Новият режим осъзна своята накърнимост и изолираност в края на войната. В този миг иранците създадоха новата си отбранителна теория. Техеран възобнови нуклеарната стратегия, стартирана от свалената династия Пахлави, която бе спряна от Ислямската гражданска война и в това време режимът стартира да построява все по-усъвършенстван боеприпас от ракети.
Също по този начин, в тази теория режимът реши, че войната в никакъв случай повече не би трябвало да се води на иранска територия и че затова би трябвало да се построи отбранителна линия на Запад. По този метод Иран стартира да образова и въоръжава другарски милиции в шиитските общности в арабския свят, най-много в Ирак и Ливан.
Ядрени оръжия, ракети и милиции - този триптих, който е в основата на защитата на режима, беше отслабен от тежките загуби, нанесени от Израел на Хизбула.
В този подтекст е належащо също по този начин да се обясни за какво огневата мощност на ливанската милиция - приказва се за повече от 100 000 ракети, доставени от Техеран - има доста характерна функционалност, която няма нищо общо с палестинската идея. Тази сбирка от летящи машини би имала способността да насити противоракетния щит на еврейската страна, като по този метод заплаши всички израелски градове. Огневата мощност е предопределена да пази нуклеарните уреди на Ислямската република от израелско или израелско-американско нахлуване въз основа на правилото « в случай че се насочите към нашите нуклеарни индустриални уреди, ние ще ударим вашите градове ».
Тази възпираща мярка работеше сносно до наскоро, само че тази есен, Партия на Бога (Хизбула) беше обезглавена, нейните командири унищожени, бойците ѝ избити със стотици, а огромна част от арсенала ѝ погубен. В продължение на една година, в символ на взаимност с палестинците в Газа, те бомбардираха Северен Израел. Хасан Насрала заложи на премерения отговор от страна на Израел, само че сгреши и беше погубен.
Днес Иран със угриженост отбелязва, че най-важният съставен елемент в неговата мрежа от арабски милиции, която включва иракските милиции, йеменските хути - и въпреки и сунитска, палестинската Хамас - е доста отслабен. Това е огромна загуба за иранския режим. В подмяна на помощта, която получава, Хизбула постоянно се е подчинявала на иранския си стопанин, когато е трябвало да убива съперниците му или да води война, както в Сирия, с цел да избави ръководещото семейство Асад, лоялни съдружници на Ислямската република. Тя също по този начин осигуряваше въздействието на Иран върху бъдещето на Ливан. Партията на Аллах безспорно към момента разполага с запаси, изключително с някои от най-модерните си ракети, само че с цел да ги употребява, се нуждае от зелена светлина от Иран. Играта остава необятно отворена.
С последните си дейности двете съществени военни сили в района се приготвят за
дълготрайна серпантина на принуждение
Правителството на Нетаняху даде обещание да предприеме ответни ограничения, а администрацията на Джо Байдън даде обещание да помогне. Очевидно е, че ракетите не са завършили с летенето си над района и от двете страни и направления.
Религиозните водачи на Иран изгубиха доста със значителното разрушение на Хизбула. Ще имат ли нервите да отвърнат още по-агресивно на Израел? Това наподобява малко евентуално, в случай че преди този момент не получат поддръжката на Китай или Русия. Те са наясно, че Нетаняху ги причаква някъде зад ъгъла, убеден в непоклатимата американска поддръжка при положение на повишаване на интензитета на спора.
С американска помощ Израел би употребявал опцията с цел да унищожи един път вечно нуклеарната стратегия на Иран. Ето за какво в Техеран евентуално ще се опитат да завоюват време, само че решителността на отсрещната страна няма да намалее. Израел не може да си разреши да загуби нито една война, тъй като първата изгубена ще бъде и последната. Историята се форсира пред очите ни, а европейците си остават жалки наблюдаващи.
*Боян Радойков е посланик, някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки в Сорбоната. Повече от 20 години живее и работи в Париж.
В петък висшият водач на Иран аятолах Али Хаменей предизвести по време на седмичната молитва, че неговите съдружници, основно Хизбула и Хамас, ще продължат битката против Израел, и отбрани ракетното нахлуване на Иран против върлия му зложелател на фона на засилените опасения от районна война в Близкия изток. Речта бе произнесена в разгара на въоръжените интервенции сред ливанската Хизбула и Израел, който в средата на септември трансферира главната част от интервенциите си на северния фронт в Ливан, откакто отслаби Хамас в линията Газа.
Последният път, когато Хаменей води петъчните молебствия, беше през януари 2020 година, 10 дни след гибелта на Гасем Солеймани, някогашният началник на външните интервенции на Революционната армия, който беше погубен при удар на американски дрон в Ирак. Тези най-нови изказвания на водача повтарят заканите, отправени от други висши ирански чиновници, които през последните дни заплашиха Израел с „ по-сериозни офанзиви “, в случай че реши да отвърне на удара.
Във вторник Иран изстреля близо 200 ракети към Израел, като съобщи, че това е ответна реакция за убийството на Насрала и Хания и разгласи, че 90 % от ракетите са поразили задачите си и че са предизвикали „ пагубни вреди “, най-много на израелската военновъздушна база в Неватим. Реалността е доста по-скромна, макар че сателитните фотоси и видеоклиповете с геолокация демонстрират, че няколко десетки ракети - от общо 180-200 изстреляни - не са могли да бъдат прихванати от Цахал и че няколко попадения са регистрирани наоколо до, или в границите на военни обекти. Човешката жертва, по иронията на ориста, е единствено едно цивилно лице, само че не евреин, а палестинец от Западния бряг, погубен от рухването на прехваната ракета.
Нападението докара до
взаимни закани за ответни дейности сред Израел и Иран
В четвъртък президентът на Съединени американски щати Джо Байдън съобщи, че „ разисква “ с Израел вероятните удари против Иран.
Тези последни събития подчертаха една малко позната нервност в процеса на взимане на решения в Техеран. За пръв път режимът се оказва напълно в отбранителна позиция, системата му от съюзнически партньорства бе разтърсена, а доверието в него като районна мощ явно бе накърнено от израелската атака. Затова Иран трябваше да реагира по осезателен метод.
Управляващата върхушка в Техеран е комбинация от духовници и военни - шиитско духовенство и Революционна армия -, обединени от нападателна изразителност против Израел и Съединените щати. След като позволи голям брой неточности в геостратегическото си разузнаване, върхушката реши, че войната сред Иран и Израел би трябвало да премине в нова фаза.
Това е нова стратегическа действителност - Иран пое риска да се изправи непосредствено против Израел във война с непредвидим за режима излаз. И това фактически е същинска оригиналност - тъй като историята изрично свидетелства, че до момента режимът в Техеран постоянно се е управлявал в дейностите си от неговата първостепенна цел, т.е. от личното си оцеляване непременно.
Един от основните моменти в актуалната борба се крие в историята на Иранската република. Ударите, които иранците понасят към този момент 12 месеца, заплашват цялата им отбранителна система. Със мощно понижената бройка на Хизбула и унищоженото ѝ управление, Иран стана очевидец на срутва на един от стълбовете на своята система за сигурност и се оказа в клопката на мрежата от районни съюзи, които сътвори за да закриля режима, да предизвиква ползите си и
да открива господството си в Близкия изток
Иранските стратези сами се оплетоха в мрежата, която са изплели. За да се очертае цялостната картина, би трябвало да се спрем на самото пораждане на иранската теокрация. Конфликтът сред Ирак на Саддам Хюсеин и Иран, траял от 1980 до 1988 година, оформи профила на страната. В тази война починаха стотици хиляди младежи. Новият режим осъзна своята накърнимост и изолираност в края на войната. В този миг иранците създадоха новата си отбранителна теория. Техеран възобнови нуклеарната стратегия, стартирана от свалената династия Пахлави, която бе спряна от Ислямската гражданска война и в това време режимът стартира да построява все по-усъвършенстван боеприпас от ракети.
Също по този начин, в тази теория режимът реши, че войната в никакъв случай повече не би трябвало да се води на иранска територия и че затова би трябвало да се построи отбранителна линия на Запад. По този метод Иран стартира да образова и въоръжава другарски милиции в шиитските общности в арабския свят, най-много в Ирак и Ливан.
Ядрени оръжия, ракети и милиции - този триптих, който е в основата на защитата на режима, беше отслабен от тежките загуби, нанесени от Израел на Хизбула.
В този подтекст е належащо също по този начин да се обясни за какво огневата мощност на ливанската милиция - приказва се за повече от 100 000 ракети, доставени от Техеран - има доста характерна функционалност, която няма нищо общо с палестинската идея. Тази сбирка от летящи машини би имала способността да насити противоракетния щит на еврейската страна, като по този метод заплаши всички израелски градове. Огневата мощност е предопределена да пази нуклеарните уреди на Ислямската република от израелско или израелско-американско нахлуване въз основа на правилото « в случай че се насочите към нашите нуклеарни индустриални уреди, ние ще ударим вашите градове ».
Тази възпираща мярка работеше сносно до наскоро, само че тази есен, Партия на Бога (Хизбула) беше обезглавена, нейните командири унищожени, бойците ѝ избити със стотици, а огромна част от арсенала ѝ погубен. В продължение на една година, в символ на взаимност с палестинците в Газа, те бомбардираха Северен Израел. Хасан Насрала заложи на премерения отговор от страна на Израел, само че сгреши и беше погубен.
Днес Иран със угриженост отбелязва, че най-важният съставен елемент в неговата мрежа от арабски милиции, която включва иракските милиции, йеменските хути - и въпреки и сунитска, палестинската Хамас - е доста отслабен. Това е огромна загуба за иранския режим. В подмяна на помощта, която получава, Хизбула постоянно се е подчинявала на иранския си стопанин, когато е трябвало да убива съперниците му или да води война, както в Сирия, с цел да избави ръководещото семейство Асад, лоялни съдружници на Ислямската република. Тя също по този начин осигуряваше въздействието на Иран върху бъдещето на Ливан. Партията на Аллах безспорно към момента разполага с запаси, изключително с някои от най-модерните си ракети, само че с цел да ги употребява, се нуждае от зелена светлина от Иран. Играта остава необятно отворена.
С последните си дейности двете съществени военни сили в района се приготвят за
дълготрайна серпантина на принуждение
Правителството на Нетаняху даде обещание да предприеме ответни ограничения, а администрацията на Джо Байдън даде обещание да помогне. Очевидно е, че ракетите не са завършили с летенето си над района и от двете страни и направления.
Религиозните водачи на Иран изгубиха доста със значителното разрушение на Хизбула. Ще имат ли нервите да отвърнат още по-агресивно на Израел? Това наподобява малко евентуално, в случай че преди този момент не получат поддръжката на Китай или Русия. Те са наясно, че Нетаняху ги причаква някъде зад ъгъла, убеден в непоклатимата американска поддръжка при положение на повишаване на интензитета на спора.
С американска помощ Израел би употребявал опцията с цел да унищожи един път вечно нуклеарната стратегия на Иран. Ето за какво в Техеран евентуално ще се опитат да завоюват време, само че решителността на отсрещната страна няма да намалее. Израел не може да си разреши да загуби нито една война, тъй като първата изгубена ще бъде и последната. Историята се форсира пред очите ни, а европейците си остават жалки наблюдаващи.
*Боян Радойков е посланик, някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки в Сорбоната. Повече от 20 години живее и работи в Париж.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ