България е част от пържолата, а Денков има всички шансове да бъде дипломат номер едно
Боян Радойков*, особено от Париж за Faktor.bg
С интерес проследявам дебата сред политическите партии за това дали е значимо да имаме пълновръстен министър на външните работи или не.
Днес вицепремиерът и външен министър Мария Габриел е на посещаване в Париж. По време на визитата си ще се срещне с министъра на външните работи на Франция Стефан Сежурне и ще изнесе лекция във френския Национален институт за обществена администрация.
Добре е за нея да посети Франция тъкмо в този момент и да се увери сама в смисъла, което се отдава тук на външната политика. Никога до момента Франция не е имала министър-председател, който да извършва по едно и също време и двете функционалности.Този опит за значимостта на външните работи може да я стимулира да се откаже от това недомислие да съчетава от март месец двете виновни длъжности.
Трябва да се гледа трезво и без политически пристрастености. Има огромно значение
кой и по какъв начин заема високите държавни постове
Това важи по принцип, само че изключително за времето, в което живеем.
Преди няколко дни един специалист, паникьосан от концепцията на Тръмп да изостави страните, които не извършват финансовите си задължения към НАТО, изригна ужаса си по френската телевизия, употребявайки следната метафора – “светът се ръководи от хищници, а Европа е тяхната пържола ”.
Е, България явно е също част от пържолата и по тази причина наблягам, че е необходимо страната да бъде ръководена от способени и представителни хора.
Моята прогноза е, че разсъдъкът ще надделее и че госпожа Габриел ще се откаже от концепцията да заеме и двата поста. Имената, които се спрягат за министър на външните работи, са добре известни. Повечето от тях имат противоречиви биографии.
А и логиката въпреки всичко изисква да има известна последователност в провежданата до момента държавна политическа линия. Като се има поради, че политиката е изкуството на вероятното и изхождайки от правилото на по-малкото зло, в сегашния подтекст, в случай че не се стигне до последна позиция на спънка от страна на ГЕРБ, Денков има всички шансове да получи поста министър на външните работи и да резервира комбинацията си с Габриел, която наподобява действа относително добре.
* Авторът е посланик, някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки в Сорбоната.
С интерес проследявам дебата сред политическите партии за това дали е значимо да имаме пълновръстен министър на външните работи или не.
Днес вицепремиерът и външен министър Мария Габриел е на посещаване в Париж. По време на визитата си ще се срещне с министъра на външните работи на Франция Стефан Сежурне и ще изнесе лекция във френския Национален институт за обществена администрация.
Добре е за нея да посети Франция тъкмо в този момент и да се увери сама в смисъла, което се отдава тук на външната политика. Никога до момента Франция не е имала министър-председател, който да извършва по едно и също време и двете функционалности.Този опит за значимостта на външните работи може да я стимулира да се откаже от това недомислие да съчетава от март месец двете виновни длъжности.
Трябва да се гледа трезво и без политически пристрастености. Има огромно значение
кой и по какъв начин заема високите държавни постове
Това важи по принцип, само че изключително за времето, в което живеем.
Преди няколко дни един специалист, паникьосан от концепцията на Тръмп да изостави страните, които не извършват финансовите си задължения към НАТО, изригна ужаса си по френската телевизия, употребявайки следната метафора – “светът се ръководи от хищници, а Европа е тяхната пържола ”.
Е, България явно е също част от пържолата и по тази причина наблягам, че е необходимо страната да бъде ръководена от способени и представителни хора.
Моята прогноза е, че разсъдъкът ще надделее и че госпожа Габриел ще се откаже от концепцията да заеме и двата поста. Имената, които се спрягат за министър на външните работи, са добре известни. Повечето от тях имат противоречиви биографии.
А и логиката въпреки всичко изисква да има известна последователност в провежданата до момента държавна политическа линия. Като се има поради, че политиката е изкуството на вероятното и изхождайки от правилото на по-малкото зло, в сегашния подтекст, в случай че не се стигне до последна позиция на спънка от страна на ГЕРБ, Денков има всички шансове да получи поста министър на външните работи и да резервира комбинацията си с Габриел, която наподобява действа относително добре.
* Авторът е посланик, някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки в Сорбоната.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




