2024 г. демонтажът и световното преструктуриране продължават
Боян Радойков*
Предизвикателствата пред един свят в безпорядък не са нещо ново. Както постоянно става, с взор ориентиран към предишното, виждаме какво тъкмо оставяме обратно, а в това време незнайното пред нас тревожи, оформяйки контурите си.
2022-2023 са две години, които
потвърдиха демонтажа на света,
какъвто го познавахме след края на Втората международна война. Вече не съществува никакво контролиране, въпреки и минимално, на потреблението на мощ сред страните - нито посредством тежестта на свръхсилите, нито посредством консенсуса за мъглявото ценене на интернационалното право.
Този подтекст води до разпръскване на властта за въздействие сред голям брой опорни полюси - Запада, Съединените щати, Русия, Китай, Турция, Иран, Египет, Саудитска Арабия и така нататък - и спомага за увеличение на броя на преструктурираните конфигурации и алианси.
Така да вземем за пример,
2023 година е една от най-конфликтните години в света
след края на Втората международна война. Само за дванадесет месеца политическото и военно принуждение се е нараснало с 27% по активност и периодичност. Смята се, че всеки шести човек в света е бил изложен на спор през последните дванадесет месеца.
Усещането за безотговорност и незачитането на интернационалното право се ускори. Не единствено в Газа или в Украйна. Войната в Нагорни Карабах или поредицата от преврати в шест африкански страни са ясна илюстрация на този миг в историята на дерегулация на използването на мощ, който е разумното разследване от потъпкването на интернационалните правни правила през последните десетилетия.
Това води до заключението, че през 2024 година жизненоважният въпрос ще бъде този за
демокрацията, застрашена от всички страни
Западните страни се провалиха в преразпределянето на плодовете на глобализацията с останалата част от света. По същия метод те се провалят в битката с наркотрафика и корупцията. Без нова готовност неуспехът им в Украйна е единствено въпрос на време. Освен това, стратегическите маневри които имаха за цел да допринесат за отслабването на враговете на Запада посредством увеличение на икономическите наказания (срещу Иран или Русия) са още един неуспех. Руската стопанска система се оправи доста по-добре от предстоящото, демонстрирайки вътрешен запас, който бе изцяло пропуснат като значим и определящ фактор от западните анализатори.
Демокрацията демонстрира тревожни признаци на уязвимост и на дефицит на сила за справяне с споровете, а ред демократични институции бяха разтърсени от грандиозни кавги за корупция и търговия с въздействие.
През 2024 година, повече от 4 милиарда души ще отидат до урните в 76 страни, което съставлява близо 51% от международното население. Докато множеството от хората в тези страни ще гласоподават в демократчини условия, един на всеки четирима гласоподаватели ще взе участие във избор проведен от властнически режими. В страни като Русия, Тунис, Алжир, Беларус, Руанда или Иран водачите ще употребяват тези избори с цел да заздравят властта си.
Поредицата от избори през 2024 година ще бъде решаваща за това дали митингите, фрагментацията и възходът на политическия екстремизъм, които трансформираха демокрациите по света, ще се засилят, или системата ще издържи, без да се огъне.
В Съединените щати активизирането на младите латиноамериканци ще бъде от изключително значение. Повече от 4,7 милиона латиноамериканци получиха право на глас през последните няколко години и те ще играят значима роля в основни щати като Невада или Аризона. Поляризацията в Съединените щати е по-видима измежду политиците, в сравнение с измежду техните гласоподаватели. Страхът от нечестни избори се е нараснал фрапантно (от 49% през 2021 година до 61% през 2023 г.). Въпреки че американските гласоподаватели към момента възприемат икономическото неравноправие като съществена опасност (69%), евентуално най-голямото предизвикателство в тази предизборна конкуренция е наличието на двамата едни и същи претенденти от предходните избори - Джо Байдън и Доналд Тръмп.
Американският политически естаблишмънт потвърди своята
импотентност в обновяването си
и в намирането на претенденти, които да са малко по-свежи. Във Франция, да вземем за пример, общата възраст на президента Макрон и на неговия министър-председател Атал е по-ниска (80 години) от тази на президента Байдън (81 години). Що касае Доналд Тръмп, непосредственото му бъдеще е към момента в ръцете на съдилищата.
Бъдещето на Европейския съюз също ще бъде решено на изборите. Освен изборите за Европейски парламент, които ще се проведат от 6 до 9 юни 2024 година, до урните ще отидат и 12 страни членки. Общите избори в Белгия, Португалия или Австрия ще бъдат индикатор за силата на крайната десница, която се обрисува като един от спечелилите в изборите за Европейски парламент. Ако вотът през 2019 година означаваше завършек на огромната коалиция, която гарантираше на социалдемократите и християндемократите болшинство в пленарната зала през цялото време на Европейския парламент, в този момент огромният въпрос е не дали, а
какъв брой надясно ще завие Европейският съюз
Последните прогнози демонстрират обилни резултати за групата " Идентичност и народна власт " (ИД), в която членуват крайнодесни партии като тази на Марин Льо Пен и Алтернатива за Германия (AfD), която съгласно прогнозите ще изпревари другото семейство на радикалната десница - Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), ръководена от италианския министър-председател Джорджия Мелони.
Обществата са все по-уморени, претрупани от пренасищане със наличие и изтощени от скоростта на измененията, които би трябвало да асимилират. Политическата и изборната неустановеност и многочислените спорове, които ще дефинират 2024 година, единствено ще усилят дистанцията сред обществата, институциите и политическите партии.
Броят на хората, които споделят, че " заобикалят " новините, остава непосредствен до най-високите си стойности за всички времена и е изключително висок в Гърция (57%), България (57%), Аржентина (46%) и Обединеното кралство (41%). Основните аргументи за това са несъразмерното повторение на някои новинарски истории и прочувственото влияние, което те оказват върху психологичното здраве на популацията. Според Ройтерс, тази отмалялост е провокирана от тематики като войната в Украйна (39%), националната политика (38%) и вести, свързани със обществената правдивост (31%). Образите на принуждение, обвързвано с войната, и икономическото влияние на тези събития върху все по-неблагоприятния витален стандарт на популацията ускоряват тази наклонност към отделяне от света.
Рискът от широкомащабна война е действителен
Независимо дали става дума за Близкия изток или за Китай, който се стреми по всевъзможен начин да върне Тайван назад под негово въздействие, войната на всички континенти към този момент не е нито нереална, нито хипотетична. Обикновените хора с право се тревожат че са подложени на събития, които са изцяло отвън техния надзор. Все по-често ръководещите се възползват от тази незаинтересованост, от това занемаряване на ролята на дейния и осведомен жител, с цел да вземат решения и да организират промени в ущърб на популацията, които ускоряват чувството за изтощение.
В края на краищата, даже и демокрацията да не сработва постоянно, даже и светът да е наясно с нейните недостатъци, тя остава единствената действителна опция, по този начин както и върховенството на закона. Всички аватари, отразяващи обществено, икономическо или политическо решение, произлизащо от автокрация или полудиктатура, би трябвало да останат в предишното.
" При демокрацията всяко потомство е нов народ ", написа Алексис дьо Токвил. Затова е значимо всеки ден, всяка година и без отдих да се поставят същите старания, с цел да се възпитат новите генерации в полезностите, които са се потвърдили през вековете и които ще им подсигуряват бъдещето.
* Авторът е посланик, някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки в Сорбоната.
Предизвикателствата пред един свят в безпорядък не са нещо ново. Както постоянно става, с взор ориентиран към предишното, виждаме какво тъкмо оставяме обратно, а в това време незнайното пред нас тревожи, оформяйки контурите си.
2022-2023 са две години, които
потвърдиха демонтажа на света,
какъвто го познавахме след края на Втората международна война. Вече не съществува никакво контролиране, въпреки и минимално, на потреблението на мощ сред страните - нито посредством тежестта на свръхсилите, нито посредством консенсуса за мъглявото ценене на интернационалното право.
Този подтекст води до разпръскване на властта за въздействие сред голям брой опорни полюси - Запада, Съединените щати, Русия, Китай, Турция, Иран, Египет, Саудитска Арабия и така нататък - и спомага за увеличение на броя на преструктурираните конфигурации и алианси.
Така да вземем за пример,
2023 година е една от най-конфликтните години в света
след края на Втората международна война. Само за дванадесет месеца политическото и военно принуждение се е нараснало с 27% по активност и периодичност. Смята се, че всеки шести човек в света е бил изложен на спор през последните дванадесет месеца.
Усещането за безотговорност и незачитането на интернационалното право се ускори. Не единствено в Газа или в Украйна. Войната в Нагорни Карабах или поредицата от преврати в шест африкански страни са ясна илюстрация на този миг в историята на дерегулация на използването на мощ, който е разумното разследване от потъпкването на интернационалните правни правила през последните десетилетия.
Това води до заключението, че през 2024 година жизненоважният въпрос ще бъде този за
демокрацията, застрашена от всички страни
Западните страни се провалиха в преразпределянето на плодовете на глобализацията с останалата част от света. По същия метод те се провалят в битката с наркотрафика и корупцията. Без нова готовност неуспехът им в Украйна е единствено въпрос на време. Освен това, стратегическите маневри които имаха за цел да допринесат за отслабването на враговете на Запада посредством увеличение на икономическите наказания (срещу Иран или Русия) са още един неуспех. Руската стопанска система се оправи доста по-добре от предстоящото, демонстрирайки вътрешен запас, който бе изцяло пропуснат като значим и определящ фактор от западните анализатори.
Демокрацията демонстрира тревожни признаци на уязвимост и на дефицит на сила за справяне с споровете, а ред демократични институции бяха разтърсени от грандиозни кавги за корупция и търговия с въздействие.
През 2024 година, повече от 4 милиарда души ще отидат до урните в 76 страни, което съставлява близо 51% от международното население. Докато множеството от хората в тези страни ще гласоподават в демократчини условия, един на всеки четирима гласоподаватели ще взе участие във избор проведен от властнически режими. В страни като Русия, Тунис, Алжир, Беларус, Руанда или Иран водачите ще употребяват тези избори с цел да заздравят властта си.
Поредицата от избори през 2024 година ще бъде решаваща за това дали митингите, фрагментацията и възходът на политическия екстремизъм, които трансформираха демокрациите по света, ще се засилят, или системата ще издържи, без да се огъне.
В Съединените щати активизирането на младите латиноамериканци ще бъде от изключително значение. Повече от 4,7 милиона латиноамериканци получиха право на глас през последните няколко години и те ще играят значима роля в основни щати като Невада или Аризона. Поляризацията в Съединените щати е по-видима измежду политиците, в сравнение с измежду техните гласоподаватели. Страхът от нечестни избори се е нараснал фрапантно (от 49% през 2021 година до 61% през 2023 г.). Въпреки че американските гласоподаватели към момента възприемат икономическото неравноправие като съществена опасност (69%), евентуално най-голямото предизвикателство в тази предизборна конкуренция е наличието на двамата едни и същи претенденти от предходните избори - Джо Байдън и Доналд Тръмп.
Американският политически естаблишмънт потвърди своята
импотентност в обновяването си
и в намирането на претенденти, които да са малко по-свежи. Във Франция, да вземем за пример, общата възраст на президента Макрон и на неговия министър-председател Атал е по-ниска (80 години) от тази на президента Байдън (81 години). Що касае Доналд Тръмп, непосредственото му бъдеще е към момента в ръцете на съдилищата.
Бъдещето на Европейския съюз също ще бъде решено на изборите. Освен изборите за Европейски парламент, които ще се проведат от 6 до 9 юни 2024 година, до урните ще отидат и 12 страни членки. Общите избори в Белгия, Португалия или Австрия ще бъдат индикатор за силата на крайната десница, която се обрисува като един от спечелилите в изборите за Европейски парламент. Ако вотът през 2019 година означаваше завършек на огромната коалиция, която гарантираше на социалдемократите и християндемократите болшинство в пленарната зала през цялото време на Европейския парламент, в този момент огромният въпрос е не дали, а
какъв брой надясно ще завие Европейският съюз
Последните прогнози демонстрират обилни резултати за групата " Идентичност и народна власт " (ИД), в която членуват крайнодесни партии като тази на Марин Льо Пен и Алтернатива за Германия (AfD), която съгласно прогнозите ще изпревари другото семейство на радикалната десница - Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), ръководена от италианския министър-председател Джорджия Мелони.
Обществата са все по-уморени, претрупани от пренасищане със наличие и изтощени от скоростта на измененията, които би трябвало да асимилират. Политическата и изборната неустановеност и многочислените спорове, които ще дефинират 2024 година, единствено ще усилят дистанцията сред обществата, институциите и политическите партии.
Броят на хората, които споделят, че " заобикалят " новините, остава непосредствен до най-високите си стойности за всички времена и е изключително висок в Гърция (57%), България (57%), Аржентина (46%) и Обединеното кралство (41%). Основните аргументи за това са несъразмерното повторение на някои новинарски истории и прочувственото влияние, което те оказват върху психологичното здраве на популацията. Според Ройтерс, тази отмалялост е провокирана от тематики като войната в Украйна (39%), националната политика (38%) и вести, свързани със обществената правдивост (31%). Образите на принуждение, обвързвано с войната, и икономическото влияние на тези събития върху все по-неблагоприятния витален стандарт на популацията ускоряват тази наклонност към отделяне от света.
Рискът от широкомащабна война е действителен
Независимо дали става дума за Близкия изток или за Китай, който се стреми по всевъзможен начин да върне Тайван назад под негово въздействие, войната на всички континенти към този момент не е нито нереална, нито хипотетична. Обикновените хора с право се тревожат че са подложени на събития, които са изцяло отвън техния надзор. Все по-често ръководещите се възползват от тази незаинтересованост, от това занемаряване на ролята на дейния и осведомен жител, с цел да вземат решения и да организират промени в ущърб на популацията, които ускоряват чувството за изтощение.
В края на краищата, даже и демокрацията да не сработва постоянно, даже и светът да е наясно с нейните недостатъци, тя остава единствената действителна опция, по този начин както и върховенството на закона. Всички аватари, отразяващи обществено, икономическо или политическо решение, произлизащо от автокрация или полудиктатура, би трябвало да останат в предишното.
" При демокрацията всяко потомство е нов народ ", написа Алексис дьо Токвил. Затова е значимо всеки ден, всяка година и без отдих да се поставят същите старания, с цел да се възпитат новите генерации в полезностите, които са се потвърдили през вековете и които ще им подсигуряват бъдещето.
* Авторът е посланик, някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки в Сорбоната.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ