Представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев: Румънският модел в Темида може да се ползва за политически цели
Боян Магдалинчев е приключил е „ Право “ в Юридическия факултет на СУ „ Климент Охридски ”. Бил е арбитър в районните съдилища в Разлог и Гоце Делчев, а след това заместник-председател на Районен съд - гр. Гоце Делчев. В интервала 1999-2003 година е бил член на Висшия правосъден съвет. От 1997 година е арбитър във Върховния административен съд. През 2004 година става ръководител на Четвърто поделение във Върховния административен съд, а през 2012 година става заместител на ръководителя на Върховния административен съд и началник на втора гилдия. През 2017 година е определен за член на Висш съдебен съвет от квотата на съдиите, а след това съветът го избира и за собствен представляващ. Той отговори на най-важните въпроси, свързани с Висш съдебен съвет и Върховен административен съд, на " Монитор ":
- Г-н Магдалинчев, Висш съдебен съвет направи първия си огромен избор – за ръководител на Върховен административен съд, вярно решение ли взехте? Как очаквате да работите с новия ръководител?
- Аз мисля, че взехме вярно решение. Откъде върша тези заключения? Номинацията на господин Георги Чолаков беше направена от пленума на Върховен административен съд, беше подкрепена от огромна част от съдиите във Върховен административен съд. След това беше подкрепена отново с болшинство от членовете на пленума на Върховен административен съд при чуването. Имаше избор във Висш съдебен съвет, при който той с 20 гласа от оптимално вероятни 25 беше определен за ръководител на Върховен административен съд. Той е човек от системата, сътрудниците от Върховен административен съд го познават и неговата номинация и избор са израз на правилото на съдийското самоуправление. Мисля, че се получи съвпадение сред желанието на сътрудниците от Върховен административен съд и получения резултат от страна на Висш съдебен съвет. Надявам се в бъдеще да работим с господин Чолаков обикновено. Моето предпочитание като представляващ Висш съдебен съвет е да работим обикновено с всички дотолкоз, доколкото следва да си изпълняваме вменените ни от закона отговорности. Там, където има разминавания по разнообразни въпроси, да се разискват етично и колегиално и да се вземат решения. Това, че ще има разнообразни визии или разногласия, са естествени неща.
- Макар новият състав на Висш съдебен съвет да работи неотдавна, смятате ли, че има разделяне в него, сходно на това в предходния състав?
- Новият състав на Висш съдебен съвет работи към този момент трета седмица и до този миг не мога да кажа, че има разделяне сред членовете на съвета. Приеха се няколко решения – едното от тях беше за изпълняващ функционалностите ръководител на Софийски градски съд, другото беше за избора на ръководител на Върховен административен съд. Има разнообразни визии, разнообразни тези, само че не смятам, че това е личностно опълчване, смятам, че това е образна специфичност на всеки от членовете по съответен въпрос, който е подложен за решение. Не смятам, че има разцепление сред членовете на съвета, без значение на какъв принцип, още по-малко разделяне по линията на професионалната квота и квотата на Народното събрание. Общо взето, в съвета се работи в една посока, само че с разнообразни тези и причини.
- Има ли хора, които искрено обслужват политически цели, сходно на предшествениците си – и в случай че „ да “, по какъв начин смятате, че би трябвало да се оправи съветът с това?
- Не съм забелязал до момента някой от членовете на Висш съдебен съвет да има такова проявяване. Дали ще продължат по този начин нещата, времето ще покаже.
- Грандиозен скандал се заформя към репресията, която ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов упражнява върху Гражданската гилдия на съда и опита му да погази решението на съдиите Красимир Влахов да е ръководител на колегията им. Как ще коментирате държанието на Панов и не смятате ли, че Висш съдебен съвет би трябвало да разиска дейностите му и да предприеме ограничения?
- Не съм осведомен в детайлности със случая. Знам, че предходната седмица е имало общо заседание на Гражданската гилдия. Знам, че е бил подложен въпросът за оставката на сътрудника Влахов, без да има оставка от негова страна. Моето кардинално схващане по въпроса е, че зам.-председателите нямат личен мандат, те имат обвързващ мандат с този на ръководителя. С промените в Закон за съдебната власт се вкара правилото на екипното начало и заради тази причина мандат има административният началник, не и неговият заместител. Мандатът на заместника е съдбоносен от мандата на административния началник в съответния орган на правосъдната власт. Доколкото си припомням, след избора на господин Панов през 2015 година за ръководител на Върховен касационен съд той беше споделил, че ще дефинира за свои заместници тези, които бъдат посочени от общото заседание на съответната гилдия – Гражданска, Наказателна и Търговска. Мисля, че той по този начин и постъпи, в случай че не бъркам. Общите събрания споделиха своето мнение по въпроса и за господин Влахов, и за госпожа Панова. През 2015 година стартира да тече 7-годишният мандат на господин Панов като ръководител на Върховен касационен съд, при което мисля, че след този миг заместниците му са обвързани с неговия мандат, т.е. той има 7 година мандат, подобен е мандатът и на заместниците му, в случай че нещо друго не се получи. В пълномощието на административния началник е да изиска в един или различен миг освобождение на някои от неговите заместници, само че това е напълно друга тема. Това е моето схващане по въпроса.
- Въз основа на какво може да изиска такова освобождение?
- Председателят може да изиска от Съдийската гилдия освобождение на заместника по една или друга причина – в случай че примерно смята, че ръководителят на колегията не се оправя с осъществяването на своите функционалности. В този миг съгласно мен в сходство с член 111, алинея 2, т. 3 и алинея 4 от Закон за съдебната власт, по този начин, както е взето мнението на общото заседание преди правене на предлагането до Висш съдебен съвет за назначението на заместниците, пленумът на Върховен касационен съд в настоящата все още редакция на закона може да изрази своето мнение по този въпрос. Правилото е, че първо би трябвало да бъде освободен съответният зам.-председател, с цел да се предложи различен, а не противоположното. До този миг на мен не ми е известно да има импортирано предложение в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет за промяна на зам.-председателя на Върховен касационен съд Красимир Влахов.
- Висш съдебен съвет може ли да се сезира по случая?
- Ако ръководителят на Върховен касационен съд реши да се освободи от някой от своите заместници, наложително това би трябвало да мине през съдийската гилдия на Висш съдебен съвет. Трябва да има предложение от негова страна и би трябвало да се гласоподава неговото предложение. Ако се одобри предлагането му, тогава могат да се оферират претенденти.
- Неотдавна изненадващо ръководителят на Софийски градски съд подаде оставка и малко мъчно беше определен изпълняващ функционалностите. Смятате ли, че ще се откри първокласен магистрат, който да поеме съда и да реши проблемите в него?
- Процедурата за избор на ръководител на Софийски градски съд е открита, само че на този стадий още няма препоръчани претенденти. Не зная кои ще бъдат претендентите, когато ги забележим, тогава съдийската гилдия ще преценя тези неща. Ние избрахме единствено изпълняващ функционалностите на ръководител на Софийски градски съд. Това е краткотрайно положение за един по-кратък интервал от време. В този съд има характерни моменти, да вземем за пример разрешаването за използване на СРС, което на практика е невероятно да се извършва единствено от един заместник-председател.
- Какви са целите на Висш съдебен съвет? Какво има да свърши? Трябва ли да се организира спомагателна правосъдна промяна и по какъв начин би трябвало да наподобява тя?
-Приоритетите излизат с течение на времето. Една от значимите задания, които трябваше да реши пленарният състав на този Висш съдебен съвет, бе избор на ръководител на Върховен административен съд. Нещата минаха, изборът завърши. Избрахме изпълняващ функционалностите ръководител на Софийски градски съд, следва изборът на титуляр. Предстои приемането на бюджета на правосъдната власт от Народното събрание. Тези дни имахме диалози във финансовото министерство - имаме проблем с усвояването на финансовите разноски. Това са неща, които по-скоро би трябвало да решим, с цел да може да се усвояват плануваните средства от органите на правосъдната власт в страната. Капацитетът, с който разполага дирекцията във Висш съдебен съвет, не е задоволителен. За 2017 година имаме бюджет от 17 млн. лева за финансови разноски и временен излишък от 2016 година, който към момента не е усвоен. Причините са разнообразни – през 2016 година стана прехвърлянето на ръководството на собствеността от Министерството на правораздаването към Висш съдебен съвет в средата на бюджетната година. Тази година - приключването на мандата на предходния състав на съвета. Наслагват се аргументи, само че това, което до момента установихме, е непълен експертен състав в Дирекцията по ръководство на собствеността във Висш съдебен съвет. По този въпрос би трябвало да се замислим съществено, тъй като по този начин или другояче става въпрос за много пари за финансови разноски, както и потребности от органите на правосъдната власт за усвояването им, а нещата не се случват. Ще предприемем ограничения в тази посока.
- Приоритет ли ще бъде за Висш съдебен съвет да се занимава със правосъдната карта, с натовареността на магистратите в другите органи на правосъдната власт?
- Проблемът с натовареността е един от главните проблеми в правосъдната система, тъй като има незадоволеност у сътрудниците в по-натоварените органи на правосъдната власт, където получават идентични пари с сътрудниците, които имат по-малко натовареност. Разбира се, натовареността е въпрос, който не зависи единствено от магистратите, а от географското разположение, от миграционните процеси, тип и трудност на делата и други, много са факторите. Но не може да се получава едно и също заплащане за друг размер работа, и то в чувствителни размери, и да не се усеща напрежение вътре в системата. Естествено е, че би трябвало да се обърне съществено внимание, този въпрос е един от значимите. Знае се доста добре, че над 1 милион души са напуснали България, това са най-вече младежи с капацитет в бъдещето. Процесите са естествени и няма по какъв начин да не въздействат и на правосъдната система. Това наложително постанова смяна. Има съдилища, които са с доста ниска натовареност, а други – с висока, трети – със междинна. Прекрояването е обвързвано с преструктуриране и със закриване на щатове. Аз постоянно съм бил последовател на концепцията, че към закриване би трябвало да се прибегне единствено след цялостен разбор на факторите и трендовете – демографски, връзка, превоз, достъпа до правораздаване, т.е. комплекс от фактори, които доста деликатно би трябвало да бъдат изследвани, след което да се вземат решения.
- През ноември следва да излезе мониторинговият отчет на Европейска комисия за България. Какви констатации очаквате в него? Смятате ли, че е време мониторингът да отпадне и какво може да се направи това да се случи?
- Надявам се резултатите да бъдат положителни в този мониторингов отчет. Идеята за отпадане на мониторинга беше подета от няколко наши евродепутати и ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер по памет сподели, че в границите на мандата му би трябвало да отпадне този мониторинг. Искрено се надявам това да е плод на нашата свършена работа, а не примерно на настояванията на един или различен евродепутат или на ръководителя на Европейска комисия. Това се отнася както за България, по този начин и за Румъния. Ако те са по-напред, би трябвало да дърпат нас, в случай че ние сме по-напред, би трябвало да дърпаме тях. Обвързани сме като скачени съдове.
- Смятате ли, че промяната, която в Румъния вършат, е съответна, добра и в действителност я вършат доста по-напред от нас, или има и противоречиви и бутафорни изрази тази промяна?
- Едно към едно да привнасяме румънския модел в България е недопустимо. Не смятам, че това би бил добър знак и би имал позитивно влияние. Всяка една правосъдна система има своите особености. За румънската страна се приказват и някои други неща, някои позитивни, други не, че се извършват политически поръчки и така нататък И там се появи някакво неодобрение – дали е обективно то, или е плод от засилената работа на прокуратурата, не мога да кажа. Работата и функционалностите на правосъдната власт не са да постанова или да преследва някакви политически цели. Тя си има свои цели и цели, които следва да съблюдава, които са избрани в конституцията и в законите. Това е нашата функционалност. Външните модели може да бъдат изкривени и може да не бъдат приложени, както са там, може да не работят, може да тръгнат в друга посока. Твърде противоречиво е и не смятам механичното му привнасяне в българската правна система за верен метод.
- Г-н Магдалинчев, Висш съдебен съвет направи първия си огромен избор – за ръководител на Върховен административен съд, вярно решение ли взехте? Как очаквате да работите с новия ръководител?
- Аз мисля, че взехме вярно решение. Откъде върша тези заключения? Номинацията на господин Георги Чолаков беше направена от пленума на Върховен административен съд, беше подкрепена от огромна част от съдиите във Върховен административен съд. След това беше подкрепена отново с болшинство от членовете на пленума на Върховен административен съд при чуването. Имаше избор във Висш съдебен съвет, при който той с 20 гласа от оптимално вероятни 25 беше определен за ръководител на Върховен административен съд. Той е човек от системата, сътрудниците от Върховен административен съд го познават и неговата номинация и избор са израз на правилото на съдийското самоуправление. Мисля, че се получи съвпадение сред желанието на сътрудниците от Върховен административен съд и получения резултат от страна на Висш съдебен съвет. Надявам се в бъдеще да работим с господин Чолаков обикновено. Моето предпочитание като представляващ Висш съдебен съвет е да работим обикновено с всички дотолкоз, доколкото следва да си изпълняваме вменените ни от закона отговорности. Там, където има разминавания по разнообразни въпроси, да се разискват етично и колегиално и да се вземат решения. Това, че ще има разнообразни визии или разногласия, са естествени неща.
- Макар новият състав на Висш съдебен съвет да работи неотдавна, смятате ли, че има разделяне в него, сходно на това в предходния състав?
- Новият състав на Висш съдебен съвет работи към този момент трета седмица и до този миг не мога да кажа, че има разделяне сред членовете на съвета. Приеха се няколко решения – едното от тях беше за изпълняващ функционалностите ръководител на Софийски градски съд, другото беше за избора на ръководител на Върховен административен съд. Има разнообразни визии, разнообразни тези, само че не смятам, че това е личностно опълчване, смятам, че това е образна специфичност на всеки от членовете по съответен въпрос, който е подложен за решение. Не смятам, че има разцепление сред членовете на съвета, без значение на какъв принцип, още по-малко разделяне по линията на професионалната квота и квотата на Народното събрание. Общо взето, в съвета се работи в една посока, само че с разнообразни тези и причини.
- Има ли хора, които искрено обслужват политически цели, сходно на предшествениците си – и в случай че „ да “, по какъв начин смятате, че би трябвало да се оправи съветът с това?
- Не съм забелязал до момента някой от членовете на Висш съдебен съвет да има такова проявяване. Дали ще продължат по този начин нещата, времето ще покаже.
- Грандиозен скандал се заформя към репресията, която ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов упражнява върху Гражданската гилдия на съда и опита му да погази решението на съдиите Красимир Влахов да е ръководител на колегията им. Как ще коментирате държанието на Панов и не смятате ли, че Висш съдебен съвет би трябвало да разиска дейностите му и да предприеме ограничения?
- Не съм осведомен в детайлности със случая. Знам, че предходната седмица е имало общо заседание на Гражданската гилдия. Знам, че е бил подложен въпросът за оставката на сътрудника Влахов, без да има оставка от негова страна. Моето кардинално схващане по въпроса е, че зам.-председателите нямат личен мандат, те имат обвързващ мандат с този на ръководителя. С промените в Закон за съдебната власт се вкара правилото на екипното начало и заради тази причина мандат има административният началник, не и неговият заместител. Мандатът на заместника е съдбоносен от мандата на административния началник в съответния орган на правосъдната власт. Доколкото си припомням, след избора на господин Панов през 2015 година за ръководител на Върховен касационен съд той беше споделил, че ще дефинира за свои заместници тези, които бъдат посочени от общото заседание на съответната гилдия – Гражданска, Наказателна и Търговска. Мисля, че той по този начин и постъпи, в случай че не бъркам. Общите събрания споделиха своето мнение по въпроса и за господин Влахов, и за госпожа Панова. През 2015 година стартира да тече 7-годишният мандат на господин Панов като ръководител на Върховен касационен съд, при което мисля, че след този миг заместниците му са обвързани с неговия мандат, т.е. той има 7 година мандат, подобен е мандатът и на заместниците му, в случай че нещо друго не се получи. В пълномощието на административния началник е да изиска в един или различен миг освобождение на някои от неговите заместници, само че това е напълно друга тема. Това е моето схващане по въпроса.
- Въз основа на какво може да изиска такова освобождение?
- Председателят може да изиска от Съдийската гилдия освобождение на заместника по една или друга причина – в случай че примерно смята, че ръководителят на колегията не се оправя с осъществяването на своите функционалности. В този миг съгласно мен в сходство с член 111, алинея 2, т. 3 и алинея 4 от Закон за съдебната власт, по този начин, както е взето мнението на общото заседание преди правене на предлагането до Висш съдебен съвет за назначението на заместниците, пленумът на Върховен касационен съд в настоящата все още редакция на закона може да изрази своето мнение по този въпрос. Правилото е, че първо би трябвало да бъде освободен съответният зам.-председател, с цел да се предложи различен, а не противоположното. До този миг на мен не ми е известно да има импортирано предложение в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет за промяна на зам.-председателя на Върховен касационен съд Красимир Влахов.
- Висш съдебен съвет може ли да се сезира по случая?
- Ако ръководителят на Върховен касационен съд реши да се освободи от някой от своите заместници, наложително това би трябвало да мине през съдийската гилдия на Висш съдебен съвет. Трябва да има предложение от негова страна и би трябвало да се гласоподава неговото предложение. Ако се одобри предлагането му, тогава могат да се оферират претенденти.
- Неотдавна изненадващо ръководителят на Софийски градски съд подаде оставка и малко мъчно беше определен изпълняващ функционалностите. Смятате ли, че ще се откри първокласен магистрат, който да поеме съда и да реши проблемите в него?
- Процедурата за избор на ръководител на Софийски градски съд е открита, само че на този стадий още няма препоръчани претенденти. Не зная кои ще бъдат претендентите, когато ги забележим, тогава съдийската гилдия ще преценя тези неща. Ние избрахме единствено изпълняващ функционалностите на ръководител на Софийски градски съд. Това е краткотрайно положение за един по-кратък интервал от време. В този съд има характерни моменти, да вземем за пример разрешаването за използване на СРС, което на практика е невероятно да се извършва единствено от един заместник-председател.
- Какви са целите на Висш съдебен съвет? Какво има да свърши? Трябва ли да се организира спомагателна правосъдна промяна и по какъв начин би трябвало да наподобява тя?
-Приоритетите излизат с течение на времето. Една от значимите задания, които трябваше да реши пленарният състав на този Висш съдебен съвет, бе избор на ръководител на Върховен административен съд. Нещата минаха, изборът завърши. Избрахме изпълняващ функционалностите ръководител на Софийски градски съд, следва изборът на титуляр. Предстои приемането на бюджета на правосъдната власт от Народното събрание. Тези дни имахме диалози във финансовото министерство - имаме проблем с усвояването на финансовите разноски. Това са неща, които по-скоро би трябвало да решим, с цел да може да се усвояват плануваните средства от органите на правосъдната власт в страната. Капацитетът, с който разполага дирекцията във Висш съдебен съвет, не е задоволителен. За 2017 година имаме бюджет от 17 млн. лева за финансови разноски и временен излишък от 2016 година, който към момента не е усвоен. Причините са разнообразни – през 2016 година стана прехвърлянето на ръководството на собствеността от Министерството на правораздаването към Висш съдебен съвет в средата на бюджетната година. Тази година - приключването на мандата на предходния състав на съвета. Наслагват се аргументи, само че това, което до момента установихме, е непълен експертен състав в Дирекцията по ръководство на собствеността във Висш съдебен съвет. По този въпрос би трябвало да се замислим съществено, тъй като по този начин или другояче става въпрос за много пари за финансови разноски, както и потребности от органите на правосъдната власт за усвояването им, а нещата не се случват. Ще предприемем ограничения в тази посока.
- Приоритет ли ще бъде за Висш съдебен съвет да се занимава със правосъдната карта, с натовареността на магистратите в другите органи на правосъдната власт?
- Проблемът с натовареността е един от главните проблеми в правосъдната система, тъй като има незадоволеност у сътрудниците в по-натоварените органи на правосъдната власт, където получават идентични пари с сътрудниците, които имат по-малко натовареност. Разбира се, натовареността е въпрос, който не зависи единствено от магистратите, а от географското разположение, от миграционните процеси, тип и трудност на делата и други, много са факторите. Но не може да се получава едно и също заплащане за друг размер работа, и то в чувствителни размери, и да не се усеща напрежение вътре в системата. Естествено е, че би трябвало да се обърне съществено внимание, този въпрос е един от значимите. Знае се доста добре, че над 1 милион души са напуснали България, това са най-вече младежи с капацитет в бъдещето. Процесите са естествени и няма по какъв начин да не въздействат и на правосъдната система. Това наложително постанова смяна. Има съдилища, които са с доста ниска натовареност, а други – с висока, трети – със междинна. Прекрояването е обвързвано с преструктуриране и със закриване на щатове. Аз постоянно съм бил последовател на концепцията, че към закриване би трябвало да се прибегне единствено след цялостен разбор на факторите и трендовете – демографски, връзка, превоз, достъпа до правораздаване, т.е. комплекс от фактори, които доста деликатно би трябвало да бъдат изследвани, след което да се вземат решения.
- През ноември следва да излезе мониторинговият отчет на Европейска комисия за България. Какви констатации очаквате в него? Смятате ли, че е време мониторингът да отпадне и какво може да се направи това да се случи?
- Надявам се резултатите да бъдат положителни в този мониторингов отчет. Идеята за отпадане на мониторинга беше подета от няколко наши евродепутати и ръководителят на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер по памет сподели, че в границите на мандата му би трябвало да отпадне този мониторинг. Искрено се надявам това да е плод на нашата свършена работа, а не примерно на настояванията на един или различен евродепутат или на ръководителя на Европейска комисия. Това се отнася както за България, по този начин и за Румъния. Ако те са по-напред, би трябвало да дърпат нас, в случай че ние сме по-напред, би трябвало да дърпаме тях. Обвързани сме като скачени съдове.
- Смятате ли, че промяната, която в Румъния вършат, е съответна, добра и в действителност я вършат доста по-напред от нас, или има и противоречиви и бутафорни изрази тази промяна?
- Едно към едно да привнасяме румънския модел в България е недопустимо. Не смятам, че това би бил добър знак и би имал позитивно влияние. Всяка една правосъдна система има своите особености. За румънската страна се приказват и някои други неща, някои позитивни, други не, че се извършват политически поръчки и така нататък И там се появи някакво неодобрение – дали е обективно то, или е плод от засилената работа на прокуратурата, не мога да кажа. Работата и функционалностите на правосъдната власт не са да постанова или да преследва някакви политически цели. Тя си има свои цели и цели, които следва да съблюдава, които са избрани в конституцията и в законите. Това е нашата функционалност. Външните модели може да бъдат изкривени и може да не бъдат приложени, както са там, може да не работят, може да тръгнат в друга посока. Твърде противоречиво е и не смятам механичното му привнасяне в българската правна система за верен метод.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ