Боян БойчевС всяка година сякаш се отдалечаваме все повече от

Боян Бойчев
С всяка година като че ли се отдалечаваме от ден на ден от 9 септември. Сякаш от ден на ден забравяме подвига на антифашистите, жертвали живота си за свободата. Все по-рядко се замисляме какво изискуем на тях - българските антифашисти.  
Те бяха идеалисти и мечтатели. Мечтаеха за един нов, по-справедлив свят: без войни, принуждение и разделяне - национално и обществено. Вярваха, че е изпълним, че тяхната всеотдайност не е безрезултатна. Те поставяха общото над персоналното - нещо, което в днешния себелюбив свят е доста мъчно да бъде разбрано. Много от тях не се завърнаха у дома. Хиляди убити без съд и присъда, инквизирани по пандизите и полицейските сектори. И доста, доста малко от тях са към момента са сред живите, с цел да опишат по какъв начин и с какъв възторг е била посрещната тогава свободата. Техният героизъм изми частично позора от лицето на България - да си съдружник на нацистка Германия. И даде вяра за по-добро бъдеще. 
Но през днешния ден целенасоченото пренаписване на историята върви в цялостен ход. Тези, които режеха партизански глави, са оправдавани и обявявани за жертви. Датата се преглежда като прелом на Отечествен фронт, а не като всенародно въстание. Когато се приказва за аргументите, довели до 9 септември, излиза, че страната ни без виновност е окупирана от Съветския съюз. Само че България преди този момент се е включила към Тристранния пакт. Не може да има опрощение за съзнателно съучастничество в закононарушение, каквото по своята същина са нацизмът и фашизмът. 
С наближаването на 9 септември още веднъж по медиите изпълзяха като змии сквернословниците, които хулят светлата дата. Няма друга страна в Европа, където се отхвърля антифашистката битка. Навсякъде другаде антифашистите и партизаните за оповестени за герои. Отричането на съществуването на фашизъм по своята същина е неофашизъм, който постоянно се маскира като краен шовинизъм. 
Днес фашизмът се завръща в доста страни в Европа. Засилва се ползата на младите към крайнодесните придвижвания. И най-красноречивият образец е Украйна, където след преврата през 2014 година във властта влязоха хора с националистически и профашистки възгледи. Където фашистът Степан Бандера и нему сходни са героизирани. И където години наред се извършваше гнет против рускоговорящото население, а Русия бе оповестена за главен зложелател.
Ситуацията поразително припомня събитията преди Втората международна война. Тогава евреите, славяните, комунистите бяха подложени на преследвания. Идеята за чистата раса. Европа мълчеше, до момента в който Хитлер набираше мощ...
Днес Европа също мълчи и се прави на разсеяна...
Има такива, които отхвърлят 9 септември. Други считат, че датата е противоречива. Но не! Тя е безспорна - празникът на свободата. Не споделям, че не е имало неточности по-късно - в интервала до 1989. Но безпристрастният взор към тези години демонстрира, че плюсовете са доста пъти повече. 
Нямаме право да се отдалечаваме от 9 септември. Да го забравяме. Ние, родените от аленото знаме. Ние, които носим в себе си идеалите и кръвта на тези мечтатели, повярвали и постигнали свободата. И да, имаме задача - да предадем тези идеали на идващите генерации.  style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >  
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >

 
  class= " MsoNormal " >
  class= " MsoNormal " >