Боядисаното яйце има дълга история. Най-старите отломки от боядисани яйца,

Боядисаното яйце има дълга история. Най-старите парчета от боядисани яйца, гравирани с орнаменти от типа на геометрични фигури като стълбички, кутийки, датират от времето на палеолита.

Това съобщи доцент доктор Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика и Етнографски музей при Българската академия на науките.

[i]В дните преди най-големия празник за православните християни, студенти и възпитаници от Благоевград се учеха да изписват яйца с восък по обичайната наша технология, узнаха и исторически данни за процеса по украсяването им, предава кореспондентът на БГНЕС от града.

Великденската работилница приюти Югозападния университет „ Неофит Рилски ”, посетител на събитието и главен демонстратор бе доцент доктор Светла Ракшиева, която участва на събитието по покана на университета взаимно с Катедрата по етнология и балканистика към Филологическия факултет. В демонстрацията на остарели обичайни техники за изписване на яйца присъединяване взеха студенти от ЮЗУ и възпитаници от Езиковата гимназия „ Академик Людмил Стоянов ”. [/i]

„ Според традицията няма кухи яйца. Яйцето е знак на живота, на потенцията на зародиша, и с цел да може да извърши своята функционалност, би трябвало да бъде цялостно ”, сподели доцент Ракшиева във връзка модерните в последно време украсени кухи яйца. Според нея те се появяват след Първата международна война, когато селянките първо източват наличието им, украсяват ги и ги продават на пазара за декорация на градските домове. В България обаче това е едно доста ново събитие, което се появява след 2000 година.

Доц. Ракшиева изясни и по какъв начин се гадае по остарялото великденско яйце, което се слага пред иконата. „ Първото алено боядисано яйце се слага пред иконата, налага се то да е снесено на самия Великия четвъртък. То не се рисува и се слага на мястото на миналогодишното. Старото се счупва и се оглежда вътрешността му. Ако се е запазило крепко и не е почерняло или развалило, а просто се е изсушило, това е доста положително предсказание - че всичко в къщата ще върви на шанс, ще има благосъстояние, а жителите на дома ще бъдат здрави. Ако яйцето се е развалило или почерняло, това е уведомление за проблеми. Тогава то се изхвърля в реката, с цел да бъде отнесено на надалеч от вкъщи ”.

Въпреки че традицията разрешава яйцата да се боядисват и на Велика събота, етноложката изясни, че червенето на великденските яйца първо става на Велики четвъртък, тъй като тогава небето се отваря, душите на мъртвите се спускат и те слизат на земята сред живите и остават до Спасов ден.

„ Цветът на Великден е аленият цвят, който символизира както пролятата кръв на Христос, по този начин и на живота. Другите цветове преди нахлуването на анилиновите бои в националното творчество, са жълтият, зеленият и кафявият, а извънредно рядко - синият. Жените на времето са получавали боите за яйца по натурален път - от минерали, от растения. Със същите извлеци са си приготвяли и боите за тъканите, преждите и конците за бродиране. С по-масовото нахлуване на анилиновите бои, които изначало са били много скъпи, палитрата се разнообразява доста ”, изясни доцент Ракшиева.

Техниките не са се трансформирали доста от предишното до през днешния ден. Промяна се вижда в материала – започваме да боравим с кухи яйца, които не се скапват. „ Използваме старите принадлежности – писалката и чистия пчелен восък. Разбира се, оцветителите са нов детайл. Появява се и електрическа химикалка ”, продължи доцент Ракшиева. Инструментите, с които тя рисува са по маджарски пример - сходство на техния писец, и са ръчно направени особено за нея във Велинград. Тя добави, че в случай че желаеме да съхраним остарялата наша специфичност, би трябвало да се постараем да възпроизвеждаме моделите на нашите баби, с цел да знаем, че са български.

„ Техниката за изобразяване на яйца не е толкоз сложна, само че е обвързвана с доста креативен взор и въодушевление ”, безапелационна бе етнографът от Българска академия на науките.

„ Боядисаното яйце има дълга история. Най-старите парчета от боядисани яйца, гравирани с орнаменти от типа на геометрични фигури като стълбички, кутийки, датират от времето на палеолита. Открити при разкопки в Южна Африка. Следващите сведения са от Египет, от над 2 000 години преди новата епоха. Там яйцето е било знак на отвъдния живот. Намирани са в гробниците, по тях към този момент има орнаменти, гравирани върху щраусови яйца. Финикийците употребяват яйцето отново в този смисъл – като гробен подарък, те също са щраусови и изрисувани в алено, с орнаменти, като върху някои са изобразени човешки лица. Нещо като аналог на надгробните маски, които срещаме по-късно и в тракийската ера. По-късно, към този момент в Гърция, стартират да се създават керамични яйца, украсени с фигури и подиуми ”, описа историята на писаните яйца доцент Ракшиева.
Писаното яйце: От палеолита през Шумер, Египет и Елада до Велинградската школа / БГНЕС
Според нея християнството приспособява яйцето и го включва в своята обредност като знак на възкресението, като решаващото в тази ситуация е цветът, в който то е оцветено/боядисано. В алено то символизира кръвта на Христос. В Средновековието (XI-XIII в.), в разнообразни страни на Балканите и в Централна Европа, в това число и в Преслав, има открито едно яйце, което е направено от стъклена смалта, а шарките му наподобяват на троянската керамика. „ Днес се изписват яйца по една старинна технология, която била публикувана в региона на Велинградско, където дамите рисуват върху сурови яйца, които по-късно по едно и също време варят и боядисват. Същата техника се употребява още в Чепинската долина, Костенец, Ихтиман, Самоков, Етрополе, и други.

„ За тази техника е типично, че яйцата се украсяват благодарение на химикалка, която се цялостни с чист пчелен восък. След като се изрисува с восък яйцето, то се потопява в съд с стремежи цвят, с цел да го боядисаме. По този способ могат да се получат и доста повече от един цвят, до четири-пет или шест ”, изясни доцент Ракшиева. Тя сподели по какъв начин се изписва и боядисва яйце с многоцветни фигури и бои: „ Цветовете се нанасят един върху различен с струпване на нови цветове, които се резервират, покривайки ги с восък откакто изсъхнат добре. След това върху восъкът се прибавя новия цвят, върху който можем да прибавим нови детайли. Последният прибавен цвят образува декор. Накрая на целия развой посредством нагряване и с помощта забрадка се смъква восъкът, по този начин всички нанесени преди този момент цветове се демонстрират по едно и също време ”.

Според доцент Ракшиева различен характерен за България жанр са рисуваните ихтиманските яйца, които остават бели, само че с цветни шарки, а восъкът е обагрен с катран в черно. „ Днес се употребява не катран, а маслени бои, могат да се употребяват и восъчни пастели с доста цветове. Етрополските яйца са изобразявали от едната страна на яйцето петел като знак на пробуждането а от другата - бардуче с разцъфнали цветя ”, описа още доцент Ракшиева. /БГНЕС