Как На прощаване на Ботев стана македонска песен без автор?
Ботевото " На сбогуване " е превърнато в македонска национална ария без създател. Това описа пред Българска национална телевизия проф. Ана Кочева от Института за български език на Българска академия на науките.
" Това е единствено върхът на айсберга. Има чудовищно доста такива образци ", сподели проф. Кочева.
Тя изясни, че в книгата, издадена от Българска академия на науките за формалния език на Република Северна Македония, са разказани доста такива случаи.
" Това, че Ботев е " препет ", (термин, който се употребява в Р. Северна Македония - препеване), не е нещо, което ни изненадва, тъй като от мига, в който е основан така наречен македонски литературен език, стартира лавинообразна замяна на обстоятелствата, като се мине през творчеството на всички възрожденски писатели, на всички места, където те се заявяват като българи, този етноним български просто се заличава, сборниците " Български национални песни " и на братя Миладинови, и на Марко Цепенков и на редица наши книжовници са наречени просто сборници или пък Народни песни, или напряко Македонски песни. Граматиките, които са на български език, също ставата граматики на македонския език ", сподели езиковедът пред Българска национална телевизия.
И по този начин напълно естествено съгласно нея, доближаваме до стихотворението на Ботев, което се открива в речник на македонската национална лирика. Тя даде за образец и песента за Райна Княгиня , която също се открива в алманах за македонски национални песни.
Книгата на Българска академия на науките напълно умишлено е към 60 страници, с цел да може елементарно да се възприема, бързо да се чете, в това число от сътрудниците ни в Западна Европа, тя съществува и на британски език. На тези 60 страници в Република Северна Македония в доста бърз и незабавен порядък дадоха отговор с 4 тома от по 700-800 страници. Това беше една доста обезверена реакция, разяснява проф. Кочева.
И добави, че " имаме всички доказателства и документи, че това е прекодифициран български литературен език ". Тя изясни, че не става дума за акцент, а за стилизиране и регионализиране на езика. При граматиката, която е гръбнакът на езика, цялата конструкция на македонската норма е българска, добави Кочева.
От мига, в който е основан македонският литературен език, стартира лавинообразна замяна на обстоятелствата, изясни тя:
" Това, което се случва през 44-та година, когато се привиква първата езикова комисия, която би трябвало да създаде този нов език, е доста показателно и ние сме го прочели в стенограмите, там всички доста ясно си дават сметка, че този език не може да се сътвори и да съществува по пътя на естествения процес. "
По думите й, лексиката към този момент е сърбизирана, влезнали са доста чуждици и напълно целеустремено се прави всичко допустимо, с цел да може македонският да се раздалечи от българската книжовна норма. Обаче когато става дума за граматика, там цялата конструкция на македонската норма е българска по своя темперамент.
Според доцент Кочева в този момент всичко би могло да се чака в подтекста на все по-голямата непреклонност да се разговоря по историческите обстоятелства. " След известно мъртвило, още веднъж се връщаме доста обратно, с цел да разберем, че Кирил и Методий и Св. Климент Охридски са основали древномакедонската писменост ", сподели още доцент Кочева.
" Това е единствено върхът на айсберга. Има чудовищно доста такива образци ", сподели проф. Кочева.
Тя изясни, че в книгата, издадена от Българска академия на науките за формалния език на Република Северна Македония, са разказани доста такива случаи.
" Това, че Ботев е " препет ", (термин, който се употребява в Р. Северна Македония - препеване), не е нещо, което ни изненадва, тъй като от мига, в който е основан така наречен македонски литературен език, стартира лавинообразна замяна на обстоятелствата, като се мине през творчеството на всички възрожденски писатели, на всички места, където те се заявяват като българи, този етноним български просто се заличава, сборниците " Български национални песни " и на братя Миладинови, и на Марко Цепенков и на редица наши книжовници са наречени просто сборници или пък Народни песни, или напряко Македонски песни. Граматиките, които са на български език, също ставата граматики на македонския език ", сподели езиковедът пред Българска национална телевизия.
И по този начин напълно естествено съгласно нея, доближаваме до стихотворението на Ботев, което се открива в речник на македонската национална лирика. Тя даде за образец и песента за Райна Княгиня , която също се открива в алманах за македонски национални песни.
Книгата на Българска академия на науките напълно умишлено е към 60 страници, с цел да може елементарно да се възприема, бързо да се чете, в това число от сътрудниците ни в Западна Европа, тя съществува и на британски език. На тези 60 страници в Република Северна Македония в доста бърз и незабавен порядък дадоха отговор с 4 тома от по 700-800 страници. Това беше една доста обезверена реакция, разяснява проф. Кочева.
И добави, че " имаме всички доказателства и документи, че това е прекодифициран български литературен език ". Тя изясни, че не става дума за акцент, а за стилизиране и регионализиране на езика. При граматиката, която е гръбнакът на езика, цялата конструкция на македонската норма е българска, добави Кочева.
От мига, в който е основан македонският литературен език, стартира лавинообразна замяна на обстоятелствата, изясни тя:
" Това, което се случва през 44-та година, когато се привиква първата езикова комисия, която би трябвало да създаде този нов език, е доста показателно и ние сме го прочели в стенограмите, там всички доста ясно си дават сметка, че този език не може да се сътвори и да съществува по пътя на естествения процес. "
По думите й, лексиката към този момент е сърбизирана, влезнали са доста чуждици и напълно целеустремено се прави всичко допустимо, с цел да може македонският да се раздалечи от българската книжовна норма. Обаче когато става дума за граматика, там цялата конструкция на македонската норма е българска по своя темперамент.
Според доцент Кочева в този момент всичко би могло да се чака в подтекста на все по-голямата непреклонност да се разговоря по историческите обстоятелства. " След известно мъртвило, още веднъж се връщаме доста обратно, с цел да разберем, че Кирил и Методий и Св. Климент Охридски са основали древномакедонската писменост ", сподели още доцент Кочева.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ