Кажи ми сега, байо, ти за България ли си или за Русия?
Борян Ангелов
„ Абе, бай Иречек, я ми кажи твоя благосклонност леберал ли си, реакционер ли си? "
„ За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се изправим и все [за]едно да вървим, в случай че ще бъдем хора. “
Започвам съзнателно с цитати, които са познати на всички. Алеко Константинов посредством своя воин ни задава „ въпроса на въпросите “ за своето време. А Левски пък ни дава универсалната формула – тази на честния и прям диалог, спор, опълчване и всичко от този жанр свързани с бъдещето на Родината. Малко преди да напише тези думи, които всички знаем Левски споделя още нещо: „ Приписвате ми какво в очите си гредата не [виждам], пък косъма във Вашите очи виждам по-лесно. Ти в случай че откровено ми казваш от горната страна на писмото си: " Любезни ми брате ", то тогава не би трябвало таквоз побутване и заобиколки, само че кажи това и това ти е грешката, та да се поправя, в случай че съм чист човек, както и аз не замлъквам Вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории. “
Любезни ми братя! Любезни ми братя русофили! Трудно е да ви назовавам братя, само че в традицията на Левски ще го направя. Може би за финален път. От вас зависи. Вярно е, че постоянно е било мъчно да си НАЦИОНАЛИСТ в България изключително в последните 70 години. Вярно е и друго. Много елементарно е било ВИНАГИ да си със „ мощните на деня “. Кои са мощните? Колко са мощни? Каква е силата им? Въпроси, които нямат и в никакъв случай няма да имат еднопосочен отговор. Левски е имал силата да преглътне, да одобри, да работи с хора, които не са го възприемали по този начин както ние в този момент го възприемаме. Да, за нас той е знак на битката, на революцията, на саможертвата в името на ОБЩОТО ДЕЛО. Свободата на България. За своите съвременници той не бил това, което е за нас. Един от многото или дребното, зависи от гледната точка, „ луди глави “ тръгнали да се борят с империята за независимост. С оглед на последвалите събития ние можем да кажем сигурно едно нещо. Левски е геният на националната гражданска война. Благодарение на неговата активност се основава ВРО – вътрешната революционна организация. Тази организация надживява своя основател. Три години след неговата гибел избухва Априлското въстание. Организирано и квалифицирано от БРЦК употребявайки направената от Левски организация от комитети. След Освобождението делото на Левски има продължение посредством поредност от ВРО. ВМОРО /вътрешна македоно-одринска революционна организация/, Вътрешна македонска революционна организация /вътрешна македонска революционна организация/, ВТРО /вътрешна тракийска революционна организация по-късно преименувана на КСТ, комитет за независимост на Тракия/, ВДРО /вътрешна добруджанска революционна организация/, ВЗРО „ Въртоп “ /вътрешна западнокрайска революционна организация/.
Няма да не преставам повече по тази тематика. Важното за Левски е било едно нещо - свободна и самостоятелна България. Хайде в този момент и ние като него да се опитаме да не виждаме гредата в нашите очи, а косъмчето в очите на нашите „ братя – русофили “. Да си кажем кривиците, да се изправим и ЗАЕДНО да вървим, в случай че ще бъдем ХОРА. Ако ли не? Не знам. Нямам отговор на този въпрос и едва ли някой има.
Времето в което живеем е друго от това на Левски несъмнено. Но има нещо казано от него за времето, което е универсално. „ Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.” Сега е нашето време. Сега ние би трябвало да сме във времето. Сега е времето за нашата битка! Кой защо се бори на първо място? На доктрина всички се борим за България. На доктрина всички желаеме най-хубавото за нас, за нашите деца. За България. На доктрина би трябвало да сме едно цяло. Но не сме!
От едната страна сме хората, които възприехме незабавно това, което се случва с Украйна като опасност. Заплаха за нас, за бъдещето ни. Заплаха за България. Поради тази причина демонстрираме и взаимност с Украйна и нейния народ. Мога да кажа, че тази група е доста разнородна. По отношение на вътрешнополитическите си пристрастия никога не сме еднородна маса по този начин да се каже. Аз да вземем за пример не одобрявам ГЕРБ и Бойко Борисов. Не харесвах преди време и до момента Иван Костов. Но в този миг поглъщам това си съмнение към тези български политици, партии. Защото елементарните симпатизанти са нещо друго. За разлика от „ водачите “ ние имаме едно общо възприятие. Чувството на заплаха. Опасност за свободата ни, колкото и противоречива да е като разбиране. Опасност за страната ни, колкото и да е противоречиво какво тя е направила за нашата сигурност. Опасност за нас и бъдещето на децата ни. За нас е несъмнено, че
нямаме бъдеще в „ евразийския “ свят на Путин и путинова Русия
Колкото и неразбираемо да бъдещето на Европейски Съюз и Европа, колкото и да е затънала тя в евроскептицизъм, неолиберализъм, администрация и безсмислена администрация. Същата тази Европа ВСЕ ОЩЕ е едно положително място за живеене. Добро място за работа, за обучение, за отмора и туризъм, за просвета и спорт. Най-малкото е доста по-добро място от „ евразийския свят “. Защото за нас това е Азия. Но не Азия на Япония или Южна Корея. Не е даже Азия на Индия. Това е АЗИЯ на деспотиите от времената на фараоните в Египет през империята на Персия до шогуните в Япония и съветския цар самовластник. Това е Азия, която желае да погълне нашия свят – Европа. За да ни „ избави “ от Съединени американски щати.
Кои са другите? Тези, които по разнообразни аргументи виждат в Русия и Путин бъдещето. Бъдещето на света, на Европа и в частност на България. Трудно може да се каже, че това е еднородна маса. Подобно на „ нашата “ или по-скоро моята група и тук се следят разнообразни хора.
На първо място са хората симпатизиращи на Българска социалистическа партия. Поради ясната връзка с Българска комунистическа партия и Комунистическа партия на Съветския съюз тук най-лесно се следи „ последователност “ в тази концепция. Цялото „ левичарско “ воинство се е събрало в името на концепцията за Русия. Русия – Месия! Няма потребност да изреждам всички знайни и незнайни апологети на тази концепция. Няма потребност да изреждам и всички „ леви “ или „ левичарски “ придвижвания, партии, всички пропагандни медии в тази тенденция. Много са.
Втората група хора са тези, които се самоопределят като анти. Анти- НАТО, анти-ЕС, анти-САЩ, антилибералисти, антиглобалисти, антипедераси и антилезбийки, анти ….. Мога, само че няма смисъл да не преставам. В цялата тази реторика има някакъв разумен детайл. Няма какво да си кривим душата. В последните десетилетия акцентът на политиката в много европейски страни и в Съединени американски щати се измести в посока, която за доста от нас, включвам и себе си, е неразбираема, ненужна и неуместна. В някакъв смисъл войната в Украйна го потвърждава. Всички „ цели “ на тази ултралиберална политика, на произлизащите от нея дейности се оказаха безполезни. След 24 февруари светът се промени. Позитивното съгласно тях е, че в този момент нещата ще си дойдат на мястото. Съединени американски щати ще си гледат Америка. НАТО ще се разпадне. Европейски Съюз ще се разпадне и той.
И ще се появи новият международен ред - отпред с Путин и Русия
На трето място мога да определям една група от хора, които виждат в Путин и Русия решението на вътрешнополитическите ни проблеми. Те не са малко. След близо 30 години не можем да се похвалим доста. Не случихме на политици, несъмнено. За тях, тази група, има едно решение. Твърдата ръка. Причината за нашите беди са Съединени американски щати и Европейски Съюз, които търпят такава крадлива паплач. Обаче, Путин е друго нещо. Той ще ни реши проблемите. Тази група е много разнородна. В нея могат да се видят най-различни хора. Преобладаваща част от тях, обаче, не гласоподава. Може да сте сигурни в това. За тях всичко е ясно. Световната интрига, евреите, Ротшилд, Сорос, тамплиерите, илюминатите, розенкройцерите, масоните и всички сходни организации са предопределили политиката. Разпределили са парите. Решили са коя страна къде и е мястото. Само Путин и Русия са отвън съмнение. Извън въздействието им. Само те са спасението.
На четвърто място поставям хората определящи се като „ националисти “, съгласно тях несъмнено. Кратката „ идеология “ на тази група е синтезирана в следното - „ В България единствено български флагове! Какви са тези украински, европейски и други флагове. Да живее България! Да залеем мрежата с български флагове! “. Повечето от тях изпитват някаква дива ненавист към Съединени американски щати, НАТО и Европа. Припомнят бомбардировки на Сърбия, Ирак, Сирия и под дърво и камък. Има един „ лист “ с войните на Съединени американски щати, който си го препредават като олимпийска щафета. В множеството случаи вечерно време си пускат по някоя сръбска чалга, сиртаки, кючек или попфолк. Пият по двеста грама за отскок и почва едно псуване и пояснение на политиката. Дали схващат или приказват съветски? Спорен въпрос.
Хората са същински „ русофили “ тъй като обичат България
Разширената идеология на „ националистите-русофили “ е сложна работа за пояснение. Дори за мен. Бих споделил, че с сходно проучване човек може да стане и учен. За начало дано да обособим една подгрупа. Група на „ левите националисти “. Тези хора са с ясна комунистическа или левичарска идеология, само че по някакъв метод /техен си/ се самоопределят като националисти. За тях важи лозунга от времето на бай Тошо:„ Дружбата с Съюз на съветските социалистически републики от епохи за епохи! “ Много забавно е това тяхно схващане. Прощъпулникът на сходен тип квази шовинизъм в България датира още от 1990 година със основаването на ОКЗНИ /общонароден комитет за отбрана на националните интереси/. Между другото без да се лаская, само че името го измислих аз дружно с един приятел/това в действителност не е за хвалене, само че е факт/. Това бе заиграването на Българска социалистическа партия с националната концепция. Искаха по някакъв метод да имат баланс на „ балансьора “ Движение за права и свободи, който те сътвориха с цел да запазят властта. Последваха Отечествената партия, Атака, НФСБ, Възраждане. Въпреки разликите сред тях в нюансите сплотяващото е едно. Анти Движение за права и свободи реторика и проруска позиция.
Втората подгрупа условно е на десните националисти. Традиционно това е Вътрешна македонска революционна организация. Тук акцентът е върху Македония. Пак има анти Движение за права и свободи реторика. Добавяме и отношение към Сърбия. Но за Русия са доста внимателни. Има прикрит детайл на антиукраинска позиция. Продиктуван е естествено от грижата за българите в Украйна. Накратко „ русофилската “ позиция е прикрита с концепцията за отбрана на българското малцинство в Украйна. В разследване на обстоятелството, че не са ръководеща партия естествено стартират рецензии към държавното управление за „ несъответстваща “ политика във връзка с спора. Всъщност не съумях да намеря публична декларация или документ по този въпрос. По отношение на районен съд Македония колкото искаш информация. За войната единствено позиция обвързвана с интеграцията на българите от Украйна. А и позиция за честването на Трети март. В смисъл да не се анулира. Шо по този начин, бре воеводи? Шо ке я правиме тая последна? За разлика от формалните лица ми е доста забавно да следя разсъжденията на самоопределящи се като националисти, симпатизанти на Вътрешна македонска революционна организация, по отношение на „ нацизма “ на украинците, Бандера, полка Азов. Относно „ националния “ ни празник. Относно Русия и Путин. Една дребна крачка ги дели от това да се прегърнат с „ левите националисти “. Учудващо е когато хора имащи претенцията да се назовават „ националисти “ имат сходни „ усеща “ към Путин и Русия. Та нали и Ванчо Михайлов е наклеветен за „ фашист “. Та нали Тодор Александров е погубен по поръчка на Коминтерна. Та нали всичкото зло за България в последните 150 година идва постоянно от едно и също място – Русия. „ И постоянно по зебрите прекосявам! И постоянно ме гази аероплан! “/група Джендема/.
На пето и последно място към този момент мога да обособя една група на тези,
които се самоопределят като „ неутрални “
Много комфортна и забавна група. Тя е еклектичен общ брой на най-различни хора. Има наивни, има хора, които не желаят да вземат страна, има хора, които може би не могат да схванат какво става. Идеята за неутралитета е доста примамлива. Тя е комфортна, гали ухото, пази те да вземеш страна. Чакаш. В последните дни се появи видео материал на един доста забавен човек. Съпруг на „ видната “ съветска журналистка Маргарита Симонян. Та този човек, Тигран Кеосаян, се обръща към „ братския “ казахски народ по следния метод: „ Времето е такова, че би трябвало да вземете страна! А ние ще гледаме доста деликатно чия страна ще вземете. “ Как звучи? Неутрално, нали? Който не ми има вяра дано огледа видеото, което ще кача в допълнение. То ще е в комплект с едно изявление на брачната половинка му. Направо семейство Адамс в съветски вид. Лошото е, че не е комикс.
Вече повече от два месеца ние в България сме разграничени. И преди сме били разграничени. Сега е друго. Нашите вътрешнополитически проблеми и боричкания са дребен проблем. Малък спрямо това, което с е случва. Ние следим бойните дейности в Украйна отдалеко. Пускат се най-различни видеоматериали. Агитация и от двете страни. Безспорно. Но отвън това можем ли да се сложим на мястото на пострадалите? И от двете страни. Можем ли да си представим болката от загубата на близки хора, дом, татковина? Можем ли да си представим, че това се случва на нас? В България? И тогава ли ще разсъждаваме за геополитиката? Пращаха ме доста пъти да отпътува доброволец в Украйна. Пращаха ме доста пъти да се възпитавам. Пращаха ми всевъзможни материали – и подправени и същински. Пращаха ме да си даря заплатата. Пращаха ме ….
Няма да отпътува! Не! Не мога да се възпитавам повече от това. Завършил съм история и философия през 1987 година с общ триумф 5,87. Знанията ми в тази област са доста. Ако желаете го приемете като похвала, ваша воля. Ама не ме пращайте да се възпитавам. Мога да схвана и да различа истината от пропагандата. Заплатата си, а в случай че се наложи освен нея ще я влагам тук. За отбрана на себе си, на околните си, на страната си.
Сега идва най-важното! Ще задам и аз един въпрос към всички. КАЖИ МИ СЕГА, БАЙО ТИ КАКЪВ СИ? За България ли си или за Русия? Защото в случай че си за Русия то ние към този момент сме от двете страни на барикадата. А за барикадата е ясно едно. Тя е война! Аз не съм я желал тази война! А вие желаете ли я?
„ Абе, бай Иречек, я ми кажи твоя благосклонност леберал ли си, реакционер ли си? "
„ За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се изправим и все [за]едно да вървим, в случай че ще бъдем хора. “
Започвам съзнателно с цитати, които са познати на всички. Алеко Константинов посредством своя воин ни задава „ въпроса на въпросите “ за своето време. А Левски пък ни дава универсалната формула – тази на честния и прям диалог, спор, опълчване и всичко от този жанр свързани с бъдещето на Родината. Малко преди да напише тези думи, които всички знаем Левски споделя още нещо: „ Приписвате ми какво в очите си гредата не [виждам], пък косъма във Вашите очи виждам по-лесно. Ти в случай че откровено ми казваш от горната страна на писмото си: " Любезни ми брате ", то тогава не би трябвало таквоз побутване и заобиколки, само че кажи това и това ти е грешката, та да се поправя, в случай че съм чист човек, както и аз не замлъквам Вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории. “
Любезни ми братя! Любезни ми братя русофили! Трудно е да ви назовавам братя, само че в традицията на Левски ще го направя. Може би за финален път. От вас зависи. Вярно е, че постоянно е било мъчно да си НАЦИОНАЛИСТ в България изключително в последните 70 години. Вярно е и друго. Много елементарно е било ВИНАГИ да си със „ мощните на деня “. Кои са мощните? Колко са мощни? Каква е силата им? Въпроси, които нямат и в никакъв случай няма да имат еднопосочен отговор. Левски е имал силата да преглътне, да одобри, да работи с хора, които не са го възприемали по този начин както ние в този момент го възприемаме. Да, за нас той е знак на битката, на революцията, на саможертвата в името на ОБЩОТО ДЕЛО. Свободата на България. За своите съвременници той не бил това, което е за нас. Един от многото или дребното, зависи от гледната точка, „ луди глави “ тръгнали да се борят с империята за независимост. С оглед на последвалите събития ние можем да кажем сигурно едно нещо. Левски е геният на националната гражданска война. Благодарение на неговата активност се основава ВРО – вътрешната революционна организация. Тази организация надживява своя основател. Три години след неговата гибел избухва Априлското въстание. Организирано и квалифицирано от БРЦК употребявайки направената от Левски организация от комитети. След Освобождението делото на Левски има продължение посредством поредност от ВРО. ВМОРО /вътрешна македоно-одринска революционна организация/, Вътрешна македонска революционна организация /вътрешна македонска революционна организация/, ВТРО /вътрешна тракийска революционна организация по-късно преименувана на КСТ, комитет за независимост на Тракия/, ВДРО /вътрешна добруджанска революционна организация/, ВЗРО „ Въртоп “ /вътрешна западнокрайска революционна организация/.
Няма да не преставам повече по тази тематика. Важното за Левски е било едно нещо - свободна и самостоятелна България. Хайде в този момент и ние като него да се опитаме да не виждаме гредата в нашите очи, а косъмчето в очите на нашите „ братя – русофили “. Да си кажем кривиците, да се изправим и ЗАЕДНО да вървим, в случай че ще бъдем ХОРА. Ако ли не? Не знам. Нямам отговор на този въпрос и едва ли някой има.
Времето в което живеем е друго от това на Левски несъмнено. Но има нещо казано от него за времето, което е универсално. „ Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.” Сега е нашето време. Сега ние би трябвало да сме във времето. Сега е времето за нашата битка! Кой защо се бори на първо място? На доктрина всички се борим за България. На доктрина всички желаеме най-хубавото за нас, за нашите деца. За България. На доктрина би трябвало да сме едно цяло. Но не сме!
От едната страна сме хората, които възприехме незабавно това, което се случва с Украйна като опасност. Заплаха за нас, за бъдещето ни. Заплаха за България. Поради тази причина демонстрираме и взаимност с Украйна и нейния народ. Мога да кажа, че тази група е доста разнородна. По отношение на вътрешнополитическите си пристрастия никога не сме еднородна маса по този начин да се каже. Аз да вземем за пример не одобрявам ГЕРБ и Бойко Борисов. Не харесвах преди време и до момента Иван Костов. Но в този миг поглъщам това си съмнение към тези български политици, партии. Защото елементарните симпатизанти са нещо друго. За разлика от „ водачите “ ние имаме едно общо възприятие. Чувството на заплаха. Опасност за свободата ни, колкото и противоречива да е като разбиране. Опасност за страната ни, колкото и да е противоречиво какво тя е направила за нашата сигурност. Опасност за нас и бъдещето на децата ни. За нас е несъмнено, че
нямаме бъдеще в „ евразийския “ свят на Путин и путинова Русия
Колкото и неразбираемо да бъдещето на Европейски Съюз и Европа, колкото и да е затънала тя в евроскептицизъм, неолиберализъм, администрация и безсмислена администрация. Същата тази Европа ВСЕ ОЩЕ е едно положително място за живеене. Добро място за работа, за обучение, за отмора и туризъм, за просвета и спорт. Най-малкото е доста по-добро място от „ евразийския свят “. Защото за нас това е Азия. Но не Азия на Япония или Южна Корея. Не е даже Азия на Индия. Това е АЗИЯ на деспотиите от времената на фараоните в Египет през империята на Персия до шогуните в Япония и съветския цар самовластник. Това е Азия, която желае да погълне нашия свят – Европа. За да ни „ избави “ от Съединени американски щати.
Кои са другите? Тези, които по разнообразни аргументи виждат в Русия и Путин бъдещето. Бъдещето на света, на Европа и в частност на България. Трудно може да се каже, че това е еднородна маса. Подобно на „ нашата “ или по-скоро моята група и тук се следят разнообразни хора.
На първо място са хората симпатизиращи на Българска социалистическа партия. Поради ясната връзка с Българска комунистическа партия и Комунистическа партия на Съветския съюз тук най-лесно се следи „ последователност “ в тази концепция. Цялото „ левичарско “ воинство се е събрало в името на концепцията за Русия. Русия – Месия! Няма потребност да изреждам всички знайни и незнайни апологети на тази концепция. Няма потребност да изреждам и всички „ леви “ или „ левичарски “ придвижвания, партии, всички пропагандни медии в тази тенденция. Много са.
Втората група хора са тези, които се самоопределят като анти. Анти- НАТО, анти-ЕС, анти-САЩ, антилибералисти, антиглобалисти, антипедераси и антилезбийки, анти ….. Мога, само че няма смисъл да не преставам. В цялата тази реторика има някакъв разумен детайл. Няма какво да си кривим душата. В последните десетилетия акцентът на политиката в много европейски страни и в Съединени американски щати се измести в посока, която за доста от нас, включвам и себе си, е неразбираема, ненужна и неуместна. В някакъв смисъл войната в Украйна го потвърждава. Всички „ цели “ на тази ултралиберална политика, на произлизащите от нея дейности се оказаха безполезни. След 24 февруари светът се промени. Позитивното съгласно тях е, че в този момент нещата ще си дойдат на мястото. Съединени американски щати ще си гледат Америка. НАТО ще се разпадне. Европейски Съюз ще се разпадне и той.
И ще се появи новият международен ред - отпред с Путин и Русия
На трето място мога да определям една група от хора, които виждат в Путин и Русия решението на вътрешнополитическите ни проблеми. Те не са малко. След близо 30 години не можем да се похвалим доста. Не случихме на политици, несъмнено. За тях, тази група, има едно решение. Твърдата ръка. Причината за нашите беди са Съединени американски щати и Европейски Съюз, които търпят такава крадлива паплач. Обаче, Путин е друго нещо. Той ще ни реши проблемите. Тази група е много разнородна. В нея могат да се видят най-различни хора. Преобладаваща част от тях, обаче, не гласоподава. Може да сте сигурни в това. За тях всичко е ясно. Световната интрига, евреите, Ротшилд, Сорос, тамплиерите, илюминатите, розенкройцерите, масоните и всички сходни организации са предопределили политиката. Разпределили са парите. Решили са коя страна къде и е мястото. Само Путин и Русия са отвън съмнение. Извън въздействието им. Само те са спасението.
На четвърто място поставям хората определящи се като „ националисти “, съгласно тях несъмнено. Кратката „ идеология “ на тази група е синтезирана в следното - „ В България единствено български флагове! Какви са тези украински, европейски и други флагове. Да живее България! Да залеем мрежата с български флагове! “. Повечето от тях изпитват някаква дива ненавист към Съединени американски щати, НАТО и Европа. Припомнят бомбардировки на Сърбия, Ирак, Сирия и под дърво и камък. Има един „ лист “ с войните на Съединени американски щати, който си го препредават като олимпийска щафета. В множеството случаи вечерно време си пускат по някоя сръбска чалга, сиртаки, кючек или попфолк. Пият по двеста грама за отскок и почва едно псуване и пояснение на политиката. Дали схващат или приказват съветски? Спорен въпрос.
Хората са същински „ русофили “ тъй като обичат България
Разширената идеология на „ националистите-русофили “ е сложна работа за пояснение. Дори за мен. Бих споделил, че с сходно проучване човек може да стане и учен. За начало дано да обособим една подгрупа. Група на „ левите националисти “. Тези хора са с ясна комунистическа или левичарска идеология, само че по някакъв метод /техен си/ се самоопределят като националисти. За тях важи лозунга от времето на бай Тошо:„ Дружбата с Съюз на съветските социалистически републики от епохи за епохи! “ Много забавно е това тяхно схващане. Прощъпулникът на сходен тип квази шовинизъм в България датира още от 1990 година със основаването на ОКЗНИ /общонароден комитет за отбрана на националните интереси/. Между другото без да се лаская, само че името го измислих аз дружно с един приятел/това в действителност не е за хвалене, само че е факт/. Това бе заиграването на Българска социалистическа партия с националната концепция. Искаха по някакъв метод да имат баланс на „ балансьора “ Движение за права и свободи, който те сътвориха с цел да запазят властта. Последваха Отечествената партия, Атака, НФСБ, Възраждане. Въпреки разликите сред тях в нюансите сплотяващото е едно. Анти Движение за права и свободи реторика и проруска позиция.
Втората подгрупа условно е на десните националисти. Традиционно това е Вътрешна македонска революционна организация. Тук акцентът е върху Македония. Пак има анти Движение за права и свободи реторика. Добавяме и отношение към Сърбия. Но за Русия са доста внимателни. Има прикрит детайл на антиукраинска позиция. Продиктуван е естествено от грижата за българите в Украйна. Накратко „ русофилската “ позиция е прикрита с концепцията за отбрана на българското малцинство в Украйна. В разследване на обстоятелството, че не са ръководеща партия естествено стартират рецензии към държавното управление за „ несъответстваща “ политика във връзка с спора. Всъщност не съумях да намеря публична декларация или документ по този въпрос. По отношение на районен съд Македония колкото искаш информация. За войната единствено позиция обвързвана с интеграцията на българите от Украйна. А и позиция за честването на Трети март. В смисъл да не се анулира. Шо по този начин, бре воеводи? Шо ке я правиме тая последна? За разлика от формалните лица ми е доста забавно да следя разсъжденията на самоопределящи се като националисти, симпатизанти на Вътрешна македонска революционна организация, по отношение на „ нацизма “ на украинците, Бандера, полка Азов. Относно „ националния “ ни празник. Относно Русия и Путин. Една дребна крачка ги дели от това да се прегърнат с „ левите националисти “. Учудващо е когато хора имащи претенцията да се назовават „ националисти “ имат сходни „ усеща “ към Путин и Русия. Та нали и Ванчо Михайлов е наклеветен за „ фашист “. Та нали Тодор Александров е погубен по поръчка на Коминтерна. Та нали всичкото зло за България в последните 150 година идва постоянно от едно и също място – Русия. „ И постоянно по зебрите прекосявам! И постоянно ме гази аероплан! “/група Джендема/.
На пето и последно място към този момент мога да обособя една група на тези,
които се самоопределят като „ неутрални “
Много комфортна и забавна група. Тя е еклектичен общ брой на най-различни хора. Има наивни, има хора, които не желаят да вземат страна, има хора, които може би не могат да схванат какво става. Идеята за неутралитета е доста примамлива. Тя е комфортна, гали ухото, пази те да вземеш страна. Чакаш. В последните дни се появи видео материал на един доста забавен човек. Съпруг на „ видната “ съветска журналистка Маргарита Симонян. Та този човек, Тигран Кеосаян, се обръща към „ братския “ казахски народ по следния метод: „ Времето е такова, че би трябвало да вземете страна! А ние ще гледаме доста деликатно чия страна ще вземете. “ Как звучи? Неутрално, нали? Който не ми има вяра дано огледа видеото, което ще кача в допълнение. То ще е в комплект с едно изявление на брачната половинка му. Направо семейство Адамс в съветски вид. Лошото е, че не е комикс.
Вече повече от два месеца ние в България сме разграничени. И преди сме били разграничени. Сега е друго. Нашите вътрешнополитически проблеми и боричкания са дребен проблем. Малък спрямо това, което с е случва. Ние следим бойните дейности в Украйна отдалеко. Пускат се най-различни видеоматериали. Агитация и от двете страни. Безспорно. Но отвън това можем ли да се сложим на мястото на пострадалите? И от двете страни. Можем ли да си представим болката от загубата на близки хора, дом, татковина? Можем ли да си представим, че това се случва на нас? В България? И тогава ли ще разсъждаваме за геополитиката? Пращаха ме доста пъти да отпътува доброволец в Украйна. Пращаха ме доста пъти да се възпитавам. Пращаха ми всевъзможни материали – и подправени и същински. Пращаха ме да си даря заплатата. Пращаха ме ….
Няма да отпътува! Не! Не мога да се възпитавам повече от това. Завършил съм история и философия през 1987 година с общ триумф 5,87. Знанията ми в тази област са доста. Ако желаете го приемете като похвала, ваша воля. Ама не ме пращайте да се възпитавам. Мога да схвана и да различа истината от пропагандата. Заплатата си, а в случай че се наложи освен нея ще я влагам тук. За отбрана на себе си, на околните си, на страната си.
Сега идва най-важното! Ще задам и аз един въпрос към всички. КАЖИ МИ СЕГА, БАЙО ТИ КАКЪВ СИ? За България ли си или за Русия? Защото в случай че си за Русия то ние към този момент сме от двете страни на барикадата. А за барикадата е ясно едно. Тя е война! Аз не съм я желал тази война! А вие желаете ли я?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ