За кризисните явления в руско-арменските отношения
Борците против " съветската агитация " истерично упорстват " да се отстрани злокобната сянка на Русия от армено-азербайджанския развой "
На 24 август пресслужбата на Кремъл заяви за постоянния телефонен диалог сред президента на Русия Владимир Путин и премиера на Армения Никол Пашинян, иницииран от арменската страна. Според формалната информация „ разискването на обстановката към Нагорни Карабах продължи. Беше препотвърдена значимостта на поредното осъществяване на тристранните съглашения сред водачите на Русия, Армения и Азербайджан от 9 ноември 2020 година, 11 януари и 26 ноември 2021 година
В същото време беше маркирана ролята на съветския мироопазващ контингент за обезпечаване на непоклатимост в района. Освен това бяха наранени някои настоящи въпроси за по-нататъшното развиване на стратегическото партньорство и съюз сред Русия и Армения.
В същия ден стана известно, че кметството на Ереван е отдръпнало издаденото по-рано позволение за осъществяване на антируски протест в центъра на арменската столица. Активистите, които напреднаха на площад „ Свобода “ под знамената на „ свободна Русия “, бяха деликатно арестувани, като им попречиха да разпрострат лозунги в поддръжка на режима в Киев.
Доскоро арменските управляващи действаха тъкмо по противоположния метод, като обръщаха огромно внимание на дейностите на проруските деятели (като Мика Бадалян и Армен Григорян, който ненадейно умря тъкмо в правосъдната зала), само че не и на техните гръмки „ жълтоблакитни “. ” и „ бяло-синьо-бели ” съперници.
Сред краткотрайно арестуваните на 24 август са Юрий Алексеев, на чието име е издадено първичното позволение за митинга и шествието, и Олег Русаков, деятели на ереванския клон на плана „ Ковчег “.организиран от Ходорковски и неговата компания.
По-рано, съвсем незабавно след детонацията в комерсиалния център Сурмалу на територията на някогашната Ереванска консервна фабрика, някои локални медии разгласиха провокативни и изцяло голословни изказвания за присъединяване на избрани съветски структури в тях, което провокира остра нота на Руското посолство в Ереван.
Трябва да се означи, че измежду версиите за трагичния случай, които витаят в републиката, с изключение на нарушавания на разпоредбите за сигурност, се включи и тематиката за бизнес-конфликти и разправии със споменаването на името на омразния олигарх Хачатур Сукиасян (Грзо), един на спонсорите на ръководещата партия Граждански контракт.
Освен това, говорейки във връзка годишнината от приемането на Декларацията за самостоятелност на 23 август 1990 година, Пашинян си разреши още една завоалирана офанзива против Москва: „ Независимостта за нас - това е мощната съюзническа връзка, само че съдружниците не постоянно са единствено ваши съдружници, само че и съдружници на тези, които са против вас. “
Едва ли за някого са загадка арменско-азербайджанските договаряния, които никога не се водят единствено в границите на тристранна комисия на равнище вицепремиери на Русия, Азербайджан и Армения. На 19 август в Брюксел се организира следващата среща на секретаря на Съвета за сигурност на Република Армения, питомеца от „ полога на Сорос “ Армен Григорян и помощника на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев.
Възможно е те да са създали наредбите на несъмнено спокойно съглашение сред Баку и Ереван, без което, както Анкара неведнъж акцентира, не може да има пълноценно споразумяване на арменско-турските връзки. В подтекста на борбата сред Москва и Брюксел съществуването на няколко конкуриращи се преговорни платформи най-малкото внася спомагателна неустановеност и напрежение в районните процеси.
Както отбелязва политическият наблюдаващ Аршалуйс Мгдесян, управляващите на непризнатия Нагорни Карабах, „ посредством посредничеството на съветски миротворци и със знанието на формален Ереван, също „ поддържат избрани връзки с управлението на Азербайджан “. Контактите и договарянията на страните са ориентирани към решение на организационни и механически въпроси (процедурата за потребление и ремонт на връзките, евакуацията на няколко обитаеми места в региона на Лачин, която завърши до 25 август, инспекция на язовир Сарсанг и др.), обаче в актуалната наелектризирана атмосфера контактите непроменяемо се политизират.
В Нагорни Карабах приканват Пашинян, който преди време се кълнеше, че няма секрети от народа, да разкрие детайлностите по всички договорености с Баку, в това число устните. Във всеки случай обърканото и спорно държание на арменската страна, периодическите опити за прекачване на отговорността върху съветските миротворци, неналичието на разбираема информация, манипулирането на публичните настроения, трескавото търсене на виновните за личната им непросветеност и провали - всичко това не може да провокира нищо друго с изключение на извънредно неразбиране.
След „ кадифената гражданска война “ от 2018 година новите управляващи неведнъж заявяваха, че Русия би трябвало да одобри „ новите действителности “. Освен това, внасяйки безпорядък и комплициране в преговорния развой в границите на Минската група, дезорганизирайки армията и специфичните служби, те работиха както за нарушение на дългогодишното статукво, по този начин и за предаване на Нагорни Карабах „ по сложния метод “.
Съгласно оценката на професора от MГИМО Андраник Мигранян, „ Арменските управляващи следват своята поредна антируска линия. Пашинян и неговите съратници постоянно са били за изтласкване на Русия от Армения, от Южен Кавказ, фокусирани върху определяне на договорни връзки посредством отстъпки по всички въпроси на Азербайджан и Турция...
Идването на руснаците в последния стадий от 44 -дневна война, запазването на най-малко част от Карабах, наличието на съветски миротворци станаха удар по ползите и задачите на Пашинян и неговия екип. Защото тяхната поредна линия постоянно, а и преди идването на власт, беше отхвърлянето на Карабах като задължение, което пречи, както им се струваше, да открият другарски връзки със съседите, да привлекат Запада и Съединени американски щати в района и да притиснат руснаците и прогонят съветската военна база отвън Армения “.
Възможно несполучливият ход на СВО в Украйна за Русия, може да докара до образуването на вакуум в сигурността в Южен Кавказ, който Азербайджан ще употребява за дефинитивно разрешаване на карабахския проблем - това е мнението на доста арменци и задгранични наблюдаващи.
Засега сходен сюжет наподобява малко евентуален, а смисъла на Русия като основен поръчител за сигурността на дребната кавказка република не е намаляло през последните две години. По-специално, от четирите сектора на външните граници на Армения, единствено най-спокойният, грузинският сектор се охранява от граничните войски на републиката; в случай че до 2020 година границата с Азербайджан се покриваше от арменската войска, през днешния ден съветските гранични пунктове се издигат в тази посока (Тавуш, Гегаруник, Вьоцдзор, Сюник).
В същото време флиртовете на избрани кръгове на Армения със Запада обективно способстват за превръщането на републиката (в частност на нейните гранични райони) в „ сива зона “, удобна за провокации.
Може да се допусна, че до известна степен тъкмо този сюжет се разви при започване на август, когато Баку, упрекна арменската страна в гибелта на азербайджански военнослужещ, разгласи началото на интервенцията „ Възмездие “, поемайки контрола върху Сарибаб и Височините Буздух в региона на Лачин и Калбаджар (Бердзор и Кървачар).
След прекратяването на конфликтите Баку в ултимативна форма изиска от Ереван да приключи процеса на евакуиране на арменската войска от Карабах, както и разоръжаването на " противозаконните въоръжени формирования " на територията на района.
Пашинян в действителност е склонен с това, като твърди, че „ при положение на гаранции от Баку армията за защита на Арцах може да не е нащрек “, до момента в който в същото време упреква Москва в безучастие: „ Събитията от последните дни повдигат въпроси в арменското общество по отношение на наличието и същността на мироопазващата задача в Нагорни Карабах.
Творчески развивайки тезите на „ варшапета “, патентованите борци против „ съветската агитация “ истерично упорстват „ да се отстрани злокобната сянка на Русия от арменско-азербайджанския развой “. Според тяхната логичност „ нашите рецесии с нашия комшия Азербайджан... са оркестрирани, режисирани, въодушевени и ръководени от Русия “, за която се твърди, че е „ главният бенефициент “ в тези рецесии. Като способи за излизане от тази обстановка по-специално се оферират следните:
- прекъсване (до оттегляне) на участието на Армения в ОДКБ;
- започване на договаряния със Запада с вярата за превъоръжаване на арменската войска със западни оръжия вместо с " неефективните " руски;
– денонсиране на споразуменията за взаимни руско-арменски групировки;
- по-строги правила за съветските военни уреди, в това число възбрана за работа отвън военните лагери;
- активизиране на договарянията с Турция и Азербайджан на преговорните площадки " Тбилиси " и " Брюксел " ;
– диверсификация на икономическите връзки, в това число преустановяване на вноса на съветски продукти;
- промяна на специфичните служби и правоприлагащите органи по западен фасон и други
Активното налагане на сходни настройки на арменските жители неизбежно ще докара до изостряне на спешните феномени в руско-арменските връзки.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
На 24 август пресслужбата на Кремъл заяви за постоянния телефонен диалог сред президента на Русия Владимир Путин и премиера на Армения Никол Пашинян, иницииран от арменската страна. Според формалната информация „ разискването на обстановката към Нагорни Карабах продължи. Беше препотвърдена значимостта на поредното осъществяване на тристранните съглашения сред водачите на Русия, Армения и Азербайджан от 9 ноември 2020 година, 11 януари и 26 ноември 2021 година
В същото време беше маркирана ролята на съветския мироопазващ контингент за обезпечаване на непоклатимост в района. Освен това бяха наранени някои настоящи въпроси за по-нататъшното развиване на стратегическото партньорство и съюз сред Русия и Армения.
В същия ден стана известно, че кметството на Ереван е отдръпнало издаденото по-рано позволение за осъществяване на антируски протест в центъра на арменската столица. Активистите, които напреднаха на площад „ Свобода “ под знамената на „ свободна Русия “, бяха деликатно арестувани, като им попречиха да разпрострат лозунги в поддръжка на режима в Киев.
Доскоро арменските управляващи действаха тъкмо по противоположния метод, като обръщаха огромно внимание на дейностите на проруските деятели (като Мика Бадалян и Армен Григорян, който ненадейно умря тъкмо в правосъдната зала), само че не и на техните гръмки „ жълтоблакитни “. ” и „ бяло-синьо-бели ” съперници.
Сред краткотрайно арестуваните на 24 август са Юрий Алексеев, на чието име е издадено първичното позволение за митинга и шествието, и Олег Русаков, деятели на ереванския клон на плана „ Ковчег “.организиран от Ходорковски и неговата компания.
По-рано, съвсем незабавно след детонацията в комерсиалния център Сурмалу на територията на някогашната Ереванска консервна фабрика, някои локални медии разгласиха провокативни и изцяло голословни изказвания за присъединяване на избрани съветски структури в тях, което провокира остра нота на Руското посолство в Ереван.
Трябва да се означи, че измежду версиите за трагичния случай, които витаят в републиката, с изключение на нарушавания на разпоредбите за сигурност, се включи и тематиката за бизнес-конфликти и разправии със споменаването на името на омразния олигарх Хачатур Сукиасян (Грзо), един на спонсорите на ръководещата партия Граждански контракт.
Освен това, говорейки във връзка годишнината от приемането на Декларацията за самостоятелност на 23 август 1990 година, Пашинян си разреши още една завоалирана офанзива против Москва: „ Независимостта за нас - това е мощната съюзническа връзка, само че съдружниците не постоянно са единствено ваши съдружници, само че и съдружници на тези, които са против вас. “
Едва ли за някого са загадка арменско-азербайджанските договаряния, които никога не се водят единствено в границите на тристранна комисия на равнище вицепремиери на Русия, Азербайджан и Армения. На 19 август в Брюксел се организира следващата среща на секретаря на Съвета за сигурност на Република Армения, питомеца от „ полога на Сорос “ Армен Григорян и помощника на президента на Азербайджан Хикмет Хаджиев.
Възможно е те да са създали наредбите на несъмнено спокойно съглашение сред Баку и Ереван, без което, както Анкара неведнъж акцентира, не може да има пълноценно споразумяване на арменско-турските връзки. В подтекста на борбата сред Москва и Брюксел съществуването на няколко конкуриращи се преговорни платформи най-малкото внася спомагателна неустановеност и напрежение в районните процеси.
Както отбелязва политическият наблюдаващ Аршалуйс Мгдесян, управляващите на непризнатия Нагорни Карабах, „ посредством посредничеството на съветски миротворци и със знанието на формален Ереван, също „ поддържат избрани връзки с управлението на Азербайджан “. Контактите и договарянията на страните са ориентирани към решение на организационни и механически въпроси (процедурата за потребление и ремонт на връзките, евакуацията на няколко обитаеми места в региона на Лачин, която завърши до 25 август, инспекция на язовир Сарсанг и др.), обаче в актуалната наелектризирана атмосфера контактите непроменяемо се политизират.
В Нагорни Карабах приканват Пашинян, който преди време се кълнеше, че няма секрети от народа, да разкрие детайлностите по всички договорености с Баку, в това число устните. Във всеки случай обърканото и спорно държание на арменската страна, периодическите опити за прекачване на отговорността върху съветските миротворци, неналичието на разбираема информация, манипулирането на публичните настроения, трескавото търсене на виновните за личната им непросветеност и провали - всичко това не може да провокира нищо друго с изключение на извънредно неразбиране.
След „ кадифената гражданска война “ от 2018 година новите управляващи неведнъж заявяваха, че Русия би трябвало да одобри „ новите действителности “. Освен това, внасяйки безпорядък и комплициране в преговорния развой в границите на Минската група, дезорганизирайки армията и специфичните служби, те работиха както за нарушение на дългогодишното статукво, по този начин и за предаване на Нагорни Карабах „ по сложния метод “.
Съгласно оценката на професора от MГИМО Андраник Мигранян, „ Арменските управляващи следват своята поредна антируска линия. Пашинян и неговите съратници постоянно са били за изтласкване на Русия от Армения, от Южен Кавказ, фокусирани върху определяне на договорни връзки посредством отстъпки по всички въпроси на Азербайджан и Турция...
Идването на руснаците в последния стадий от 44 -дневна война, запазването на най-малко част от Карабах, наличието на съветски миротворци станаха удар по ползите и задачите на Пашинян и неговия екип. Защото тяхната поредна линия постоянно, а и преди идването на власт, беше отхвърлянето на Карабах като задължение, което пречи, както им се струваше, да открият другарски връзки със съседите, да привлекат Запада и Съединени американски щати в района и да притиснат руснаците и прогонят съветската военна база отвън Армения “.
Възможно несполучливият ход на СВО в Украйна за Русия, може да докара до образуването на вакуум в сигурността в Южен Кавказ, който Азербайджан ще употребява за дефинитивно разрешаване на карабахския проблем - това е мнението на доста арменци и задгранични наблюдаващи.
Засега сходен сюжет наподобява малко евентуален, а смисъла на Русия като основен поръчител за сигурността на дребната кавказка република не е намаляло през последните две години. По-специално, от четирите сектора на външните граници на Армения, единствено най-спокойният, грузинският сектор се охранява от граничните войски на републиката; в случай че до 2020 година границата с Азербайджан се покриваше от арменската войска, през днешния ден съветските гранични пунктове се издигат в тази посока (Тавуш, Гегаруник, Вьоцдзор, Сюник).
В същото време флиртовете на избрани кръгове на Армения със Запада обективно способстват за превръщането на републиката (в частност на нейните гранични райони) в „ сива зона “, удобна за провокации.
Може да се допусна, че до известна степен тъкмо този сюжет се разви при започване на август, когато Баку, упрекна арменската страна в гибелта на азербайджански военнослужещ, разгласи началото на интервенцията „ Възмездие “, поемайки контрола върху Сарибаб и Височините Буздух в региона на Лачин и Калбаджар (Бердзор и Кървачар).
След прекратяването на конфликтите Баку в ултимативна форма изиска от Ереван да приключи процеса на евакуиране на арменската войска от Карабах, както и разоръжаването на " противозаконните въоръжени формирования " на територията на района.
Пашинян в действителност е склонен с това, като твърди, че „ при положение на гаранции от Баку армията за защита на Арцах може да не е нащрек “, до момента в който в същото време упреква Москва в безучастие: „ Събитията от последните дни повдигат въпроси в арменското общество по отношение на наличието и същността на мироопазващата задача в Нагорни Карабах.
Творчески развивайки тезите на „ варшапета “, патентованите борци против „ съветската агитация “ истерично упорстват „ да се отстрани злокобната сянка на Русия от арменско-азербайджанския развой “. Според тяхната логичност „ нашите рецесии с нашия комшия Азербайджан... са оркестрирани, режисирани, въодушевени и ръководени от Русия “, за която се твърди, че е „ главният бенефициент “ в тези рецесии. Като способи за излизане от тази обстановка по-специално се оферират следните:
- прекъсване (до оттегляне) на участието на Армения в ОДКБ;
- започване на договаряния със Запада с вярата за превъоръжаване на арменската войска със западни оръжия вместо с " неефективните " руски;
– денонсиране на споразуменията за взаимни руско-арменски групировки;
- по-строги правила за съветските военни уреди, в това число възбрана за работа отвън военните лагери;
- активизиране на договарянията с Турция и Азербайджан на преговорните площадки " Тбилиси " и " Брюксел " ;
– диверсификация на икономическите връзки, в това число преустановяване на вноса на съветски продукти;
- промяна на специфичните служби и правоприлагащите органи по западен фасон и други
Активното налагане на сходни настройки на арменските жители неизбежно ще докара до изостряне на спешните феномени в руско-арменските връзки.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ