Борисов и Ердоган Заявеното преди ден искане на турския президент

Борисов и Ердоган
Заявеното преди ден искане на турския президент Реджеп Ердоган да се ревизира Лозанският контракт от 1923 година е на път леко да помрачи предпочитаните за премиера Бойко Борисов двустранни връзки с Турция. Въпреки че в реалност турският президент през вчерашния ден изобщо не е приказвал за никакво " прекрояване на границите “, а дори категорично съобщи, че " Турция няма искания към териториалната целокупност на нито една страна “, в петък Българска социалистическа партия и " Да, България " желаеха пояснение от държавното управление. Малко по-късно външно министерство заяви, че въпросът към този момент е разискван с турския дипломат у нас Хасан Улусой. " България счита, че полемика по мирни контракти и съществуващи граници не е от изгода за интернационалната общественост и стабилността в района ", обявиха от Министерство на външните работи. " България постоянно се е придържала към правилата на интернационалното право, Устава на Организация на обединените нации и правилата на Заключителния акт от Хелзинки от 1975 година Всяка проверка на интернационалните контракти може да се извършава единствено по взаимно единодушие сред страните в сходство с международноправните правила ", се показва в българската позиция. " Надяваме се, че нашите съседи ще продължат по пътя на разговора, учреден на европейските полезности и правила в полза на мира и сигурността в района, което бе разисквано на среща с посланика на Република Турция в Министерство на външните работи ", обявиха от външното ни министерство. Каракачанов: " Не би трябвало да пропущаме сходни неща " Вицепремиерът и боен министър Красимир Каракачанов от своя страна уточни, че " няма политическа партия в България, която да се съгласи с това, че някой може да претендира за промени на границите и отпадане на интернационалните контракти, които подсигуряват суверенитета, на която и да било страна - позицията на всички би трябвало да е идентична ". " Всяко изказване, в което се приказва за смяна на интернационалните контракти, изключително, когато касаят територии, е мотив за терзание. Мисля, че Министерство на външните работи е поискало пояснение, само че считам, че сходни неща не би трябвало да ги пропущаме и да се вършим, че не ги виждаме ", сподели той. " Това не ви ли приказва за неща, които аз съм приказвал преди една година - за така наречен партия ДОСТ, чий инструмент е и каква роля извършва “, отговори той на въпрос за искане преди време на тази партия в България да бъде прието ново малцинство. „ Интересно е в този момент, че господин Ердоган се е загрижил за малцинствата в Западна Тракия, само че за кои тъкмо малцинства приказва, защото там има едно население, което приказва роден български език. Той май приказва единствено за турците там “, добави Каракачанов. По думите му в България подобен въпрос не съществува по " една елементарна причина, по този начин е и в гръцката конституция - подсигуряват се самостоятелните, а не групови човешки права ". " България е задоволително зряла страна, спазваща законите и интернационалното право, с цел да има потребност някой да подсигурява правата на български жители на наша територия ", счита Каракачанов. До момента министър председателят Борисов не е коментирал позицията на Турция. В същото време Ердоган похвали българския министър-председател за опазването на историческото и културно имущество на малцинствените общности у нас. Двамата ще открият ремонтираната Желязна черква в Истанбул на 7 януари. Премиерът Борисов обаче пази обществено позициите на Турция в Европейски Съюз и вижда положителните отношение с Анкара като гаранция, че югоизточната ни съседка няма да пусне мигрантския поток към България. За какво тъкмо става въпрос? Лозанското съглашение от 1923 година е резултат от войната сред Турция и Гърция и урежда териториалните граници на двете страни и граничната вадичка сред Турция и България. Въпросът за проверка на контракта от Лозана от 1923 година беше подложен от турския министър председател Реджеп Ердоган в навечерие на историческото му посещаване в Атина. Гръцкият президент Павлопулос и министър председателят Алексис Ципрас изрично и обществено се оповестиха освен срещу инспектиране на контракта, само че даже и срещу концепцията той да бъде предмет на диспути. Турският президент обаче съобщи в Атина, че " Турция няма искания към териториалната целокупност на нито една страна “. Поставянето на въпроса за " преразглеждане “ на Договора от Лозана се отнасяше единствено за връзките с Гърция и основно за правата на турското малцинство в Западна Тракия. В Атина Ердоган даже даде за образец разбирателството с българския министър председател Бойко Борисов по въпросите за опазването на историческото и културно имущество на малцинствените общности в Турция и в България. Българска социалистическа партия и " Да, България " желаят пояснения от държавното управление Българска социалистическа партия и " Да, България " обаче желаеха държавното управление да излезе с публична позиция по изказването на турския президент Реджеп Ердоган за преразглеждане на контракта от Лозана от 1923 година Позицията на Ердоган " генерира напрежение " и въздейства отрицателно върху стабилността и сигурността в целия район, сподели водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. " Нека бъде зачитано интернационалното право и правилата на равнопоставеност и добросъседство ", добави тя. " Продължава да няма публична българска реакция на следващата поръчка на Ердоган за прекрояване на границите в района, нито на уеб страницата на Министерство на външните работи, нито на фейсбук страницата на премиера. Вярно, че фейсбукът на премиера не е негов, а и той в действителност е външен министър, само че въпреки всичко. Иначе, България поема председателството на Европейски Съюз и се гласи да стане водач на Балканите... Корупцията изяде суверенитета ", написа във Facebook ръководителят на " Да, България " Христо Иванов.