Анализ: Време е за преговори, време е да има правителство
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ
Няколко предварителни извода от прогнозните резултати (текстът е писан към 18 ч в изборния ден).
Първо,избирателите още веднъж не дадоха мандат за реализация на тази или онази партийна стратегия. Дадоха мандат за държавно управление на необятна социална и парламентарна основа.
Второ, напълно предстоящо за следващ път за миналите 30 години народна власт българските жители с внушително болшинство от повече от 80% от гласувалите се произнесоха изрично в интерес на принадлежността на България към Свободния свят. Прокремълските среди, които желаят да завлачат България в прахоляците на евразийските деспотско-тирански режими, останаха под своя натурален таван, който се движи към 15%. Преди тази ниша беше запълвана от " Атака ", в този момент е ред на " Възраждане ". Този натурален таван постоянно е отреждал на този вид обединения съпътстваща, малцинствена роля. С откритата си поддръжка за съветската експанзия против Украйна “Възраждане " си отрежда и ролята на остракирано малцинство, което няма място нито във, нито покрай властта.
Трето,приличното показване на Българска социалистическа партия спрямо предходния избор и предстоящият неуспех на така наречен вътрешна съпротива, която образува " Левицата ", поставят точка на досегашния диалог в лявото пространство. Нинова ги надигра, а левите гласоподаватели, колкото и да са разочаровани или деморализирани, не припознаха претенцията на " Левицата " да ги съставлява.
Оцеляването на Българска социалистическа партия се дължи частично и на хартиената бюлетина.
Докато анихилирането на вътрешната съпротива е резултат от фрапантното разминаване сред действителностите и лъжливото самомнение на няколкото дьлгогодишни партийни апаратчици, които нямат действителни публични или експертни постижения вън от партийния уред, само че кой знае за какво са си въобразили, че имат някаква независима тежест отвън партийната абревиатура на Българска социалистическа партия.
Четвърто,ГЕРБ освен потвърди, че е незаобиколим и водещ политически фактор, само че и показва най-голям съдружен потенциал. ПП-ДБ обаче остават в плен на сектантското “ние сами ”, за което нямат нужната социална поддръжка.
Какво следва оттук-насетне? Сега ще си проличи политическата зрялост на водещите систематични партии. Вече две години България е в нестихваща политическа рецесия. Без цел, без ясна посока. Ерозия на парламентарната република, целеустремено миниран разговор сред партиите, пълзяща замяна на конституционния смисъл на служебните държавни управления посредством определяне на една фактическа конституция на безотговорно президентско ръководство, от което от време на време лъха балкански бонапартизъм. Няма да се уморя да дублирам - България изживява своя ваймарски миг на накърнимост на демокрацията и избуяващи упоритости за властническо прекрояване на страната. Логичните резултати от всичко това към този момент се усещат от всички.
Държавата боксува. " Беровизация " на властта, само че към този момент на стероиди. Инфлация, която доста надвишава европейската.
Застой във всички сфери - камък върху камък не е комплициран в страната за тези две години. Иначе казано, политическата структура, която под една или друга форма ръководи страната през цялото това време, ни докара тодорживковски борчове, жанвиденова инфлация, байганьовска шуробаджанащина и леонидбрежневски застой. А в случай че гражданското общество и медиите се върнат към своята класическа роля на коректив на всяка власт - най-вероятно ще лъсне и африканска корупция. Заедно с това ни отдалечиха от еврозоната и от Шенген.
Осъществяването на този мандат изисква висока политическа зрялост, а не просташки партийни заяждания. Визионерство и примирение, а не партийна фарфаронщина и гротескно месианство. Задачата и отговорността на главните партии е да намерят метод по какъв начин да работят дружно, а не да ни изясняват по какъв начин не можели да се понасят.
Политическият инфантилизъм на " алените линии ", чертани за щяло и нещяло, би трябвало да отстъпи място на демократичната консолидация. Защото фундаменталният разлом в обществото е единствено един - геополитически и парламентарен. Геополитическият аспект е обвързван с нашата цивилизационна принадлежност - България е част от Свободния свят, а това значи - и от напъните за спасяването на Украйна. Конституционният - с парламентарната република като поръчител за демокрацията и единствена солидна бариера пред евразийската властническа силоващина. Днес това е единственият значим разлом, по чиито контури се подреждат партийните и публични среди.
В тази конюнктура има най-малко три императива, които стоят пред България.
Императив първи: Възстановяване на суверенното начало в българската политика, произлизащо от Парламента, който е единственият институционален изразител и представител на националния суверенитет.
Императив втори: Демократична консолидация в обществото. Организираната агитация на автокрацията изисква целево сближение на демократично мислещите хора. Не става дума толкоз и единствено за партиите, а за доста по-широка и разнородна като произход и идеологически нюанси социална среда - за всички тези, които сме се борили, всеки в своята леха, и носим волята България да принадлежи към Свободния свят. Трябва да бъдат оставени настрани, най-малко в тези военни времена, ненужните разногласия, а тези, без които не може - да водим все по този начин разпалено, само че с взаимното почитание на свободни хора, а не като " пунически войни " за взаимно публично заличаване. Днес би трябвало да защитим Свободата и България като част от Свободния свят - със слово, с гражданска интензивност, с гордостта на патриоти, които обичат Родината и нейната Свобода.
Императив трети: Винаги с Демокрацията, в никакъв случай с Автокрацията. Днес България има последна нужда от солидно държавно управление, излъчено и следено от Парламента, което освен изрично, само че с горделивост и самочувствие да отстоява принадлежността на България към Свободния свят. Без да се снишава, без да шикалкави или да се умилква пред автокрациите, без да се чуди чий е Крим. Правителство, което работи като държавно управление на страна от Свободния свят, а не от позицията на интелектуалния провинциализъм за " дребна България ".
Не е по никакъв начин дребна България - дружно я направихме интегрална част от най-могъщите стопански и военно-политически съюзи на планетата. Някогашната военновременна формула, приписвана на Царство България: " Винаги с Германия, в никакъв случай против Русия ", ни откъсна от Свободния свят в продължение на десетилетия - първо - в съюз с Хитлер, след това - в тоталитарния руски лагер.
Днес би трябвало да прилагаме друга формула: Винаги с Демокрацията, в никакъв случай с Автокрацията.
Нужна е съответна държавна формула, към която да се консолидира тематично болшинство в името на тези три императива. Партийните егоизми би трябвало най-малко в този миг да отидат на назад във времето. Нагледахме им се в продължение на две години. Време е за договаряния, време е за кабинет. Дали най-сетне парламентарните сили на Демокрацията ще ни изненадат прелестно, като надскочат самите себе си?
Няколко предварителни извода от прогнозните резултати (текстът е писан към 18 ч в изборния ден).
Първо,избирателите още веднъж не дадоха мандат за реализация на тази или онази партийна стратегия. Дадоха мандат за държавно управление на необятна социална и парламентарна основа.
Второ, напълно предстоящо за следващ път за миналите 30 години народна власт българските жители с внушително болшинство от повече от 80% от гласувалите се произнесоха изрично в интерес на принадлежността на България към Свободния свят. Прокремълските среди, които желаят да завлачат България в прахоляците на евразийските деспотско-тирански режими, останаха под своя натурален таван, който се движи към 15%. Преди тази ниша беше запълвана от " Атака ", в този момент е ред на " Възраждане ". Този натурален таван постоянно е отреждал на този вид обединения съпътстваща, малцинствена роля. С откритата си поддръжка за съветската експанзия против Украйна “Възраждане " си отрежда и ролята на остракирано малцинство, което няма място нито във, нито покрай властта.
Трето,приличното показване на Българска социалистическа партия спрямо предходния избор и предстоящият неуспех на така наречен вътрешна съпротива, която образува " Левицата ", поставят точка на досегашния диалог в лявото пространство. Нинова ги надигра, а левите гласоподаватели, колкото и да са разочаровани или деморализирани, не припознаха претенцията на " Левицата " да ги съставлява.
Оцеляването на Българска социалистическа партия се дължи частично и на хартиената бюлетина.
Докато анихилирането на вътрешната съпротива е резултат от фрапантното разминаване сред действителностите и лъжливото самомнение на няколкото дьлгогодишни партийни апаратчици, които нямат действителни публични или експертни постижения вън от партийния уред, само че кой знае за какво са си въобразили, че имат някаква независима тежест отвън партийната абревиатура на Българска социалистическа партия.
Четвърто,ГЕРБ освен потвърди, че е незаобиколим и водещ политически фактор, само че и показва най-голям съдружен потенциал. ПП-ДБ обаче остават в плен на сектантското “ние сами ”, за което нямат нужната социална поддръжка.
Какво следва оттук-насетне? Сега ще си проличи политическата зрялост на водещите систематични партии. Вече две години България е в нестихваща политическа рецесия. Без цел, без ясна посока. Ерозия на парламентарната република, целеустремено миниран разговор сред партиите, пълзяща замяна на конституционния смисъл на служебните държавни управления посредством определяне на една фактическа конституция на безотговорно президентско ръководство, от което от време на време лъха балкански бонапартизъм. Няма да се уморя да дублирам - България изживява своя ваймарски миг на накърнимост на демокрацията и избуяващи упоритости за властническо прекрояване на страната. Логичните резултати от всичко това към този момент се усещат от всички.
Държавата боксува. " Беровизация " на властта, само че към този момент на стероиди. Инфлация, която доста надвишава европейската.
Застой във всички сфери - камък върху камък не е комплициран в страната за тези две години. Иначе казано, политическата структура, която под една или друга форма ръководи страната през цялото това време, ни докара тодорживковски борчове, жанвиденова инфлация, байганьовска шуробаджанащина и леонидбрежневски застой. А в случай че гражданското общество и медиите се върнат към своята класическа роля на коректив на всяка власт - най-вероятно ще лъсне и африканска корупция. Заедно с това ни отдалечиха от еврозоната и от Шенген.
Осъществяването на този мандат изисква висока политическа зрялост, а не просташки партийни заяждания. Визионерство и примирение, а не партийна фарфаронщина и гротескно месианство. Задачата и отговорността на главните партии е да намерят метод по какъв начин да работят дружно, а не да ни изясняват по какъв начин не можели да се понасят.
Политическият инфантилизъм на " алените линии ", чертани за щяло и нещяло, би трябвало да отстъпи място на демократичната консолидация. Защото фундаменталният разлом в обществото е единствено един - геополитически и парламентарен. Геополитическият аспект е обвързван с нашата цивилизационна принадлежност - България е част от Свободния свят, а това значи - и от напъните за спасяването на Украйна. Конституционният - с парламентарната република като поръчител за демокрацията и единствена солидна бариера пред евразийската властническа силоващина. Днес това е единственият значим разлом, по чиито контури се подреждат партийните и публични среди.
В тази конюнктура има най-малко три императива, които стоят пред България.
Императив първи: Възстановяване на суверенното начало в българската политика, произлизащо от Парламента, който е единственият институционален изразител и представител на националния суверенитет.
Императив втори: Демократична консолидация в обществото. Организираната агитация на автокрацията изисква целево сближение на демократично мислещите хора. Не става дума толкоз и единствено за партиите, а за доста по-широка и разнородна като произход и идеологически нюанси социална среда - за всички тези, които сме се борили, всеки в своята леха, и носим волята България да принадлежи към Свободния свят. Трябва да бъдат оставени настрани, най-малко в тези военни времена, ненужните разногласия, а тези, без които не може - да водим все по този начин разпалено, само че с взаимното почитание на свободни хора, а не като " пунически войни " за взаимно публично заличаване. Днес би трябвало да защитим Свободата и България като част от Свободния свят - със слово, с гражданска интензивност, с гордостта на патриоти, които обичат Родината и нейната Свобода.
Императив трети: Винаги с Демокрацията, в никакъв случай с Автокрацията. Днес България има последна нужда от солидно държавно управление, излъчено и следено от Парламента, което освен изрично, само че с горделивост и самочувствие да отстоява принадлежността на България към Свободния свят. Без да се снишава, без да шикалкави или да се умилква пред автокрациите, без да се чуди чий е Крим. Правителство, което работи като държавно управление на страна от Свободния свят, а не от позицията на интелектуалния провинциализъм за " дребна България ".
Не е по никакъв начин дребна България - дружно я направихме интегрална част от най-могъщите стопански и военно-политически съюзи на планетата. Някогашната военновременна формула, приписвана на Царство България: " Винаги с Германия, в никакъв случай против Русия ", ни откъсна от Свободния свят в продължение на десетилетия - първо - в съюз с Хитлер, след това - в тоталитарния руски лагер.
Днес би трябвало да прилагаме друга формула: Винаги с Демокрацията, в никакъв случай с Автокрацията.
Нужна е съответна държавна формула, към която да се консолидира тематично болшинство в името на тези три императива. Партийните егоизми би трябвало най-малко в този миг да отидат на назад във времето. Нагледахме им се в продължение на две години. Време е за договаряния, време е за кабинет. Дали най-сетне парламентарните сили на Демокрацията ще ни изненадат прелестно, като надскочат самите себе си?
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ