Борислав Цеков, Център за нова Европа, ТрудnewsС наближаването на поредните

Борислав Цеков, Център за нова Европа, Трудnews

С наближаването на следващите предварителни избори, референдумната интензивност на партиите подскочи внезапно. В ход са две партийни начинания – на Има Такъв Народ и на “Възраждане ”. Преди месеци първата претендираше за допитване за въвеждане на президентска република, а втората – срещу въвеждането на еврото. В общественото пространство от средите на конституционалистите представихме непреодолими причини, че допитвания с сходен предмет са неприемливи, тъй като опонират на Конституцията. Двете партии обаче взеха решение, че могат да се изхитрят и да заобиколят конституционната преграда. Но като заобикаляха, отново стигнаха до същата задънена улица.

Сега Има Такъв Народ си е въобразила, че с референдум може да принуди Народно събрание да насрочи избори за Велико народно събрание. Даже счете, че с референдум може да даде „ задание “ на Велико народно събрание. Искат Народно събрание да насрочи избори за Велико народно събрание, което: „ да реши въпросите за промени във формата на държавно ръководство от парламентарна република в президентска република “.

Другата самодейност също смени пърноначалното си желание. Сега желае: „ българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година “

Не по врат, ами по шия, както споделя народът. И двата въпроса не следва да бъдат позволени до референдум. Съгласно Конституцията и закона това е отговорност на Народно събрание, което реализира прелиминарен надзор дали настояването дава отговор на Конституцията и закона. Дебело би трябвало да се подчертае, че този прелиминарен надзор се отнася и до двете хипотези в закона за директното присъединяване – и при подписка, подкрепена от 200 хиляди души, която не задължава Народно събрание да се произнася, и при поддръжка от повече от 400 хиляди, когато е задължено да се произнесе. Това е по този начин, тъй като никоя група жители, колкото и огромна да е тя, не може да се разпознава със суверена ида си присвоява националния суверенитет. Не може да има референдум, който опонира на конституцията. Преценката за това в този стадий се прави от Народно събрание, което е законен притежател на националния суверенитет и е умело да вземе решение за референдум (вж. РКС № 9 по к. д. № 8 от 2016 г.). Това произтича от правилото на правовата страна.

При този прелиминарен надзор е добре да се има поради следното. На първо място, че конституционните правила имат директно деяние. Това, че нещо „ не го написа в закона “, в тази ситуация в законовата уредба за референдумите, напълно не значи, че няма настоящ юридически ред, освен това на най-високо, конституционно ниво.

На второ място, същността на учредителната власт и субординационната връзка, в която тя се намира с учредената власт. Съвременният конституционализъм прави разграничаване сред оригинерна и производна учредителна власт. Оригинерната е способена да прави всеобхватни и дълбоки конституционна промени, в т. ч. да приема нова конституция. Това е власт за смяна НА конституцията. Производната е така наречен „ власт за проверка “, която може да прави частични промени, т. е. промени В конституцията, без да визира съществени правила и ценностното ядро. В настоящата Конституция тази идея е уредена посредством разграничение на Велико народно събрание, което има власт за смяна НА конституцията, до момента в който на Народно събрание е делегирана властта за смяна

В конституцията. Формата на държавно ръководство е измежду въпросите, които са във властта на Велико народно събрание по силата на експлицитна конституционна наредба. С приемането на конституцията, която планува никой различен, с изключение на учредителната власт, да не може да приема промени с такава дълбочина и обсег, самият суверен, чийто най-широко внушителен изразител е точно учредителната власт, се е самоограничил и самоотстранил от решаването на въпроса за тотална конституционна проверка, в частност за смяна на формата на държавно ръководство. Делегирал е това на учредителната власт – Велико народно събрание, и е планувал особена конституционна процедура за нейното привикване и активност. Тази процедура е комплекс от взаимносвързани стадии, първият от които е конституционната законодателна самодейността и насрочването на избори за Велико народно събрание. Конституцията категорично е показала субектите, които могат да задвижат такава самодейност – една втора от депутатите и президентът. Посочила е и метода, по който се упражнява – внася се парламентарен план. Въпросът е, може ли Народно събрание да промени тази особена процедура, като обуслови процеса на взимане на такова решение с други актове и субекти. В обсъждания случай това са инициативният комитет и подписката за референдум, освен това със „ задание “ за посоката на конституционната проверка.

Отговорът е изрично негативен – процедурата е особена и категорично уредена в конституцията и се отнася до ангажиране на компетентността на Велико народно събрание, на което суверенът категорично е упълномощил тези въпроси. Тук към този момент се опира до въпроса какво значи законовата наредба, че с референдум могат да се вземат решение въпроси, които са „ в компетентността на Народно събрание “. Отново би трябвало да се подчертае неподсредственото деяние на конституционните правила, т. е. рестриктивните мерки за референдуми не се изчерпват единствено с категорично посоченото в закона, а включват и рестриктивните мерки, които произтичат директно от самата конституция. Във връзка с референдумите, понятието „ от компетентността на Народно събрание “ се отнася до независимата подготвеност на Народното събрание. С други думи, до въпросите, които Народно събрание може да уреди независимо и всъщност, без да се постанова ангажиране на компетентостта на други органи. Например, да уреди по избран метод дадена материя със закон или с конституционна корекция, която е в неговата независима подготвеност.

В случая обаче се желае посредством референдум Народно събрание да бъде задължено не да реши един въпрос независимо и по същество(защото няма такова правомощие), а да вземе решение с процедурен темперамент – да стартира особена конституционна процедура, която е детайл от свикването и конституирането на органа, който е способен да реши въпроса от референдума всъщност. Народно събрание не може да бъде задължавано посредством референдум да взема решение процедурни въпроси, да се дефинира неговата организация, да насрочва избори, да избира или не планувани в закона органи. Не може да бъде задължено и да насрочи избори за Велико народно събрание, заради особения ред, по който конституцията предписва за това.

Недопустим е и въпросът за българския лев. Органите, на които договорът за присъединение на България към Европейски Съюз разпорежда взимане на решение за еврото, критериите и процедурата, по която това става, са предмет на интернационалното обвързване по този контракт. Референдум е бил позволен единствено преди утвърждението му. Сега нито методът, по който оторизираните от контракта български управляващи ще решат този въпрос, нито процедурата, могат да бъдат променяни едностранно от България, а още по-малко преценката на тези органи, може да бъде образувана посредством референдум.

Разгледаните партийни начинания няма да произведат юридически резултат. Те са удар във въздуха, с който се заблуждават жителите. Но ще се пропилее гражданска сила, ще има нови разочарования. Добре е да се обмисли разширение на предварителния надзор на Народно събрание по предложенията за референдум.