Борислав Радославов е от онези млади българи, за които думите

Борислав Радославов е от тези млади българи, за които думите „ татковина “, „ традиция “ и „ бит “ не са единствено проформа на родолюбие. Макар че от години живее в столицата и забързаното всекидневие е станало част от живота му, той не не помни родното си място и не се откъсва от корените си. Затова, на всеки празник, Борислав е в родното си село Зверино (община Мездра, област Враца), където традициите се пазят още „ живи “.

Особен афинитет той демонстрира към първия по-голям празник при започване на годината – Йордановден, прочут още като Богоявление. Денят, когато мъжете обличат носии, хващат се на „ ледено “ хоро и най-после този, на който е писано, вади кръста от водите на реката.

За традициите на Богоявление и за формулата на съхранението им, пред DarikNews.bg , споделя Борислав Радославов.
Личен списък
Боби, ти самият коя година поред се включваш в Богоявленския обред?

- За шеста поредна година вземам участие. И в най-смутните времена не изоставяме традицията. Опитваме се да сплотим хората и да им вдъхнем повече откровена религия, кураж и братолюбие. Дано съумяваме най-малко мъничко.

Откога стартира подготовката за Богоявление и в какво се състои тя?

- Подготовката стартира от Коледните празници. Тогава се събираме, с цел да уточним главните елементи по организацията - оформяне на пространството към мястото на ритуала, участващите момчета да бъдат готови, систематизиране на дилемите, съгласуването им с институциите и така нататък Добрата подготовка е две трети от добре свършената работа.

Кой е по-различният подробност при отбелязване на Йордановден в село Зверино?

- Залагаме извънредно доста на литийното шествие от нашия храм „ Св. Димитър ” до устието на река Златица. Най-често то се води от момчето, което е избавило Богоявленския кръст предходната година, носещо иконата на Кръщение Господне. Други двама от участниците носят хоругви от двете страни на иконата, които всяка година се сменят, с цел да може допустимо най-вече хора да се допрян до този свят обред. В шествието обичайно се включват гайдари от „ 101 каба гайди ” от Смолян. Така то придобива възвишен и въодушевяващ тип.

В Зверино организира ли така наречен „ мъжко ледено хоро “, както в Калофер? Ти самият влизаш ли в ледените води?

- Да, всяка година. В средата влизат момчета с тъпани, а леденото хоро се вие към тях.
Личен списък
Вадил ли си в миналото кръста от водите на Йордановден?

- Не, още не съм съумял. Но не се отхвърлям. Където е писано там отива кръстът. През 2020 година Емил Якимов го улови, а часове по-късно кръсти сина си Йордан в Черепишкия манастир. Няма нищо инцидентно.
Личен списък
Как протича, още от ранните часове, самият ден на 6 януари в Зверино?

- Събираме се в нашето читалище „ Факел-1926 ” рано сутринта, обличаме националните носии и загряваме с песни и танци под звуците на родопските каба гайди. След това в 8:30ч. сме в храма за тържествената литургия. В 9:30ч. потегля литийното шествие, а след Великия Водосвет до реката следва и спасяването на Богоявленския кръст. Следва национално забавление на площада до реката, а по-късно организация по прибирането.

Каква е формулата да се запазят традициите или това се предава по „ кръвна линия “?

- Формулата е безсънен дух, смелост и неизменност, както споделя Васил Левски. Въпреки голямата сила, време и старания, удовлетворението най-после от спазената традиция и предадените страсти на бъдното потомство са несравними.

Ти самият имаш наследник – учиш ли го да съблюдава национални обичаи и традиции? Кой е вашият обичан фамилен празник?

- Синът ми е отдаден в традициите, които татко му и майка му съблюдават. Йордановден, Коледуването и възстановката по прекосяването на оживелите Ботеви четници през река Искър в Зверино са обичаните ни дни.
Даниел Драганов
Вярваш ли, че в нощта против Богоявление се сбъдват стремежи, каквото е поверието?

- Да. Искрената религия е в основата на нас - индивидите. Твоята религия те избави - както е записано в Евангелието.