Разделителната линия – между гибелта и оцеляването на българските евреи през Втората световна война
Борислав Дичев*
Втора част()
Еврейският въпрос в България е организиран посредством Закона за отбрана на нацията и спомагателните разпоредби към него…При използването на членовете на този закон българските управляващи всъщност строго ползват съдържащите се в него имуществено-правни ограничения. Те в действителност съумяха в една или друга степен да лишават от евреите по-голямата част на техните парцели и да ги изтласкат от икономическия живот. По отношение на другите ограничения, българските управляващи не са задоволително строги, което може да бъде обяснено с събитието, че в общи линии популацията не схваща задоволително добре еврейския проблем…Твърдението, че заради еврейското сходство на Двореца с кръщелниците на принцеса Мария-Луиза и на престолонаследника, същият се намира под въздействието на евреите, съставлява една глупава клюка…Единственият чиновник в Двореца, който е общувал преди време прекалено много с евреите, е пълномощният министър Груев. (Павел Груев, шеф на персоналния кабинет на цар Борис – б. м. Б. Д.)…Може би е истина, че министърът на вътрешните работи е проявявал преди време огромна сърдечност във връзка с своите заможни клиенти евреи. Независимо от това, не съумях да узная нищо за описания случай в Министерството на вътрешните работи, който, съгласно мен, е показан в прекомерно пресилени краски…Както преди, по този начин и в този момент всички евреи, пребиваващи в България, са длъжни да носят еврейската значка…Невярно е също по този начин и изказванието на създателя на писмото, че по молба на митрополит Стефан Софийски всички покръстени евреи са освободени от задължението да носят еврейска значка. В моя отчет А 4448/42 от 2.XI. т. година оповестих, че българското държавно управление се е отнесло очебийно негативно към подписаното от Стефан окръжно писмо.
Във връзка с преселването на българските евреи на Изток, за което българското държавно управление даде своето кардинално единодушие, се позовавам на моя отчет А 4318/42 от 16 ноември т. година /п/: Бекерле ” (ЦДА, КМФ 243/24, 486273)
С идването на „ експерта по депортациите на френските евреи ” хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер, изпратен в България по молба на българското държавно управление, се пристъпва към реализацията на практическите
ограничения по подготовката за изселването
на в началото избраната численост от 20 000 евреи от новоприсъединените земи и старите лимити на България. Административната машина е задействана – държавното управление приема седем постановления, свързани с логистиката, осигуряваща изселването, мобилизиран е административният, военният и полицейският личен състав, избран да извърши повдигането на евреите от домовете им и съсредоточаването им в избраните места, разпореждане за лишаване българското гражданство на евреите от старите лимити на България сега, в който ешелоните с изселваните изоставен рамките на Царство България и гражданска готовност на учители, лекари, медицински сестри, данъчни чиновници и други за присъединяване във повдигането и настаняването на депортираните във краткотрайните лагери. С разпореждане № 127/2.03.1943 година на Министерския съвет изселването на 20 000 евреи е предоставено на комисаря по еврейските въпроси. Правителството взема решение тези постановления да не бъдат оповестени в Държавен вестник. БДЖ изготвя особено разписание за придвижването на влаковете, с които ще бъдат извозвани евреите до пунктовете за предаването им на немските военноадминистративни управляващи – пристанищата на река Дунав в Белград и Лом. През януари и февруари 1943 година немският напън за изселването на евреите се реализира основно посредством пълномощният министър на Райха в София Адолф Хайнц Бекерле при срещите му с българския министър-председател проф. Богдан Филов.
Вдигането на евреите в Беломорска Тракия
стартира през нощта на 4 март 1943 година Градовете в региона за блокирани от армия и полиция, настрана с вътрешна обсада са оградени еврейските квартали. За всеки еврейски дом са избрани така наречен ударни групи от служители на реда и въоръжени бойци за извеждане на жителите му и напредването им към сборния пункт за транспортиране към околните жп гари. Събудените в 4 ч. през нощта изплашени хора са заблуждавани с лъжата, че краткотрайно ги местят в старите лимити на България, след което ще бъдат върнати. Даден им е половин час за подготвяне с инструкции за взимане на багаж, съдържащ единствено облекла и принадлежности за хранене. Изрично им е заповядано да вземат със себе си всички пари и скъпоценности. В пунктовете за събиране – учебни заведения, хранилища и други пространства групи от по 6 мъже (полицейски разузнавачи) и 6 дами подлагат хората на позорен обиск, стигащ до дейности при претърсването, засягащи интимни органи на човешкото тяло. Иззети са им всички скъпи движимости – бижута, златни монети, пари, скъпи предмети и други По искане на Комисарството по еврейските въпроси от трудовите еврейски групи са освободени еврейските младежи от Беломорието, работещи в старите лимити на България, с цел да могат когато се приберат по местоживеенето си, да бъдат вдигнати за изселване дружно със фамилиите си. Освобождаването на някои от тях закъснява и по този метод те съумяват да избегнат ориста на изселените.
От Пирот и Пиротско по същия метод са вдигнати 188 евреи и приготвени за транспортиране до София, с цел да бъдат натоварени на ешелоните с евреи, идващи от Беломорска Тракия. С по-късна заповед от София от групата на изселваните са освободени евреите български жители, множеството от тях поданици на София, пребиваващи в гр. Пирот.
На 19, 20 и 21 март 1943 година 4 219 беломорски евреи и 161 техни сънародници от Пиротско са превозени до Лом и предадени на немските управляващи.
Вдигането на еврейското население във Вардарска Македония,
почнало на 11 март 1943 година се прави по еднакъв метод, както повдигането на евреите от Беломорска Тракия и Пиротско. Часовете на повдигане са сред 5 и 7 ч. сутринта. Следват концентриране в етапните лагери, унизителните обиски и изземването на всички пари и цености. И тук хората са лъгани, че ги изселват навътре в България. Страшната истина застава преди очите им когато преди натоварването им влаковете в Скопие виждат немските офицери, съпътстващи чиновниците на Комисарството по еврейските въпроси, пристигнали от София с цел да управляват изселването. С три влака, тръгващи надлежно на 22, 25 и 29 март 1943 година към пристанищата в Белград, с цел да бъдат предадени на немските военни управляващи, потеглят 7 165 евреи, от които 42 от Беломорска Тракия, препратени в Скопие от гр. Горна Джумая (дн. Благоевград). Преди натоварването на ешелоните, от етапния лагер в Скопие (сградата на тютюневия монопол), са освободени като непознати жители – испански, италиански, маджарски – 24 фамилии със 76 души.
По разпореждане на държавното управление 12 евреи лекари и аптекари дружно със фамилиите си са изпратени в разнообразни градове на Вардарска Македония като Куманово, Враня, Сурдулица и други, където се усеща остра потребност от медицински личен състав. По този метод тези фамилии заобикалят депортацията. (ЦДА, КМФ № 243/24, 486309. Цитирано по „ Обречени и избавени ”. Изследвания и документи. С., 2007, 359)
Днес, повече от 80 години след събитията от март 1943 година, белязани с трагизъм, гражданска храброст и духовен героизъм, тематиката за ориста на нашите еврейски сънародници от старите лимити на България и новоприсъединените земи не престава да бъде настояща и дискусионна в обществото. Дискусията към тези събития, настоящите лица, факторите и решенията, повлияли на един или различен излаз в трагичната обстановка, при която са се решавали орисите на десетки хиляди хора, чиято виновност е била само че са евреи, се развива в границите на две тематики – едната за спасението и оцеляването на 50 000 наши еврейски сънародници от старите лимити на страната и тематиката за
трагичната орис на 11 363 евреи
от така наречен новоприсъединени земи – Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните Покрайнини (Пиротско). И в случай че в огромна степен по тематиката за спасението на нашите еврейски сънародници от остаряла България, избягнали изпращането им в нацистките лагери на гибелта, е реализиран в общи линии консенсус по отношение на факторите и основните участници в събитията, довели до сполучлив излаз битката за спасяването на десетки хиляди живота, с нестихваща мощ продължава полемиката по тематиката за съучастието и отговорностите за трагичната орис на депортираните евреи от новоприсъединените земи.
Темата за отговорностите се дискутира в границите на две гледни точки: едната е за цялостната липса на отговорност от българската законодателна и изпълнителна власт за депортацията (или изселването, както някои предпочитат) на евреите от новите земи, другата е за признание на част от отговорностите на тогавашните български управляващи, чиито дейности са създали допустимо реализирането на проекта за изселването и без които този проект не би могъл да бъде наведен в осъществяване.
Тезата на покровителите за неналичието на отговорност от страна на българските управляващи за депортацията на еврейското население от новоприсъединените земи се придържа към опорни точки като:
Първо: Евреите са изселени по разпореждане на германците.
В нито един документ от преписката сред българското и немското държавно управление няма съществуване на ултимативно искане или опасност за потребление на мощ за насила за изселване на еврейското население от България. В разменените ноти сред немското и българското държавно управление по отношение на изселването на евреите от немска страна се заявява подготвеност за съдействие за реализиране на изселването.
В паметна записка на заместник-държавния секретар в немското Външно министерство Мартин Лутер, под надпис „ Относно еврейския въпрос в България ” е маркирано: „ 2. След като новото българско законодателство планува и особено изселване на евреите, би трябвало да предложим на българите да изселят тези евреи на Изток. Ние сме подготвени да ги приемем. ” (Обречени и избавени. Изследвания и документи. С., 2007, с. 311)
В същата паметна записка е маркирано единодушието на българското държавно управление, а не осъществяване на разпореждане от немска страна, за отнасяне на евреите български жители, живущи в Германия и подвластни на нея области според антиеврейските ограничения на немските управляващи. (Пак там) В последващи немски документи се приказва за подготвеност на немското държавно управление „ да одобри тези евреи (евреите от България – б. м. Б. Д.) и да ги пресели на Изток. ” (Пак там, с. 312-313)
В средата на м. септември 1942 година външният министър на Райха Йоахим декор Рибентроп счита, „ че към момента е рано да се обърне към българския външен министър (по това време проф. Богдан Филов съвместява длъжностите министър-председател и министър на външните работи – б. м. Б. Д.) за изселването на българските евреи. ” (Пак там, л. 311)
В диалог с немския пълномощен министър Адолф Хайнц Бекерле българският министър-председател проф. Богдан Филов поздравява предлагането на Германия за приемане на избраните за изселване евреи и указва на желанието българските управляващи да употребяват останалите като работна ръка за изработката на пътища. (Пак там, л. 316-317).
Във вербална нота на българското държавно управление до немската легация в София, като се установи готовността на немската страна да одобри изселваните от България евреи, се споделя:
„ Българското държавно управление е изключително зарадвано от събитието, че напъните му да уреди всестранно еврейския въпрос в България, са привлекли вниманието и на Германското правителство…Ето за какво Българското Правителство с подготвеност ще се възползва от предлагането на Германското държавно управление да свърже изселването на евреите от България с това на евреите от Румъния, без да се спъне с това стройната политика на страната. Правителството има намерение при изселването на евреите от страната, да провежда последното по този начин, че то да не спъва верния вървеж на стопанския живот в страната, а също по този начин да може по-рационално да се употребява трудът на евреите като евтина работна ръка за изработка и дотъкмяване на всички по-главни и изключително по-важни пътища, чиято изработка и дотъкмяване не търпи отлагане… ” (Пак там, с. 317)
В различен документ до немската легация в София, подписан от министър-председателят проф. Богдан Филов се декларира, че българското държавно управление е имало концепцията да реализира изселването на евреите от страната и в този момент с подготвеност приема немското предложение за приемане на изселваните. ” (Пак там, с. 318)
По молба на българското държавно управление като „ консултант по всички еврейски въпроси и по-специално по въпроса за изселването ” е изпратен СС-хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер, „ работил по този въпрос във Франция и има задоволително опит по тези въпроси. ” (Пак там, л. 324, 325) (Данекер провежда депортацията на евреите от Франция в нацистките концлагери – б. м. Б. Д.)
В своя дневник проф. Богдан Филов отбелязва във връзка извършен диалог с цар Борис по отношение на негативното мнение на германците по уговореното с английското държавно управление (чрез швейцарската легация в София) изселване в Палестина на 4 000 еврейски деца и 500 възрастни евреи:
„ …Припомних също така и казаното на Загоров (българския пълномощен министър в Берлин – б. м. Б. Д.), когато е станало дума за отношението на германците към нашето държавно управление: германците не желали да се бъркат в нашите вътрещни работи и биха подкрепили всяко държавно управление, което е в положение да се оправи с комунистите, с евреите, за които в нова Европа няма място… ”(Богдан Филов. Дневник. С., 1990, с. 558)
В отчет на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев от 4 февруари 1943 година до министъра на вътрешните работи и националното здраве за срещата му с немския консултант по изселването хауптщурмфюрер Теодор Данекер се споделя:
„ Данекер се показа като акредитиран от немските управляващи да уговори изселването на евреите от Македония и Беломорието. Според него:
1. Райхът е подготвен да даде подпомагане на съдружниците си за цялостното разрешаване на еврейския въпрос като одобри еврейското им население. Райхът е подготвен да одобри еврейското население от Македония и Беломорието, както и нежелателните евреи от старите лимити, в брой, посочен от Комисарството. ” (Обречени и избавени. Изследвания и документи. С., 2007, 331)
В поверителна информация на немския външен министър декор Рибентроп до пълномощния министър на Райха в София Адолф Хайнц Бекерле за извършена среща с цар Борис при визитата му в Германия при започване на април 1943 година се споделя:
„ Относно еврейския въпрос в България царят сподели, че до момента той е дал единодушие единствено за прехвърлянето на евреите от Македония и Тракия в Източна Европа. От евреите в България той желае
да се освободи единствено от нищожен брой болшевишко-комунистически детайли,
а останалите 25 000 евреи желае да задържи в концентрационни лагери, тъй като ще ги употребява за строителството на пътища. ” (Пак там, л 394)
След изселването на евреите от новите земи цар Борис има намерение да спре изпращането на евреи от старите лимити на България. В дневника на проф. Богдан Филов е маркирано: „ 13.IV. Вторник (1943 година – б. м. Б. Д.). …След това говорихме по еврейския въпрос. Царят е на мнение да вземем работоспособните в работни групи и по този метод да избегнем изпращането на евреи от старите лимити в Полша. ” (Богдан Филов. Дневник. С. 1990, с. 568) Съгласието на цар Борис за изселването на евреите от новите земи и решението му да предотврати изселването на евреи български жители е акт на държател суверен. Трудно мога да си показва, че цар Борис би приел нареждания от който и да било, даже той да се споделя Адолф Хитлер.
По същото време, когато в България се прави депортацията на евреите от новоприсъединените земи – март 1943 година, в служебна записка от 22 март с. година до вътрешния министър основният секретар на Външното министерство Димитър Шишманов оповестява за ситуацията на евреите в някои съюзни на Германия страни:
„ Италия
Италия освен няма да пристъпи към изселване на италианските евреи в Полша, само че възнамерявала дори да прибере в страната италианските евреи, живущи в Западна Европа: Франция, Белгия и прочие
Румъния.
Румънското държавно управление е смекчило в последно време въобще държането си във връзка с евреите…По сведение на легацията ни, проекта за изселването на евреи в Полша е зарязан.
Унгария
Становището на унгарското държавно управление по еврейския въпрос е непроменено. На процедура се вижда наклонността да не се бърза с използване на противоеврейските ограничения. Не се вземат ограничения за изселване на евреите в Полша.
Словашко
Няма никаква смяна. Не са взети иикакви ограничения, нито даже следва изселване. ” (Пак там, л. 366-367)
Положението с разрешаването на така наречен еврейски въпрос в сателитните на Германия страни е друго според от държанието на държавните управления на тези страни и демонстрира, че Германия не може да реализира плануваното изселване на евреи в източните провинции на Райха без нужното подпомагане на съответните управляващи и използването на законодателни и административни ограничения. На съдействието на административно-полицейските управляващи германците разчитат и при депортацията на еврейското население в окупираните от тях страни като Франция, Белгия, Холандия, Гърция и други
Второ: Депортираните евреи от новоприсъединените земи не са български жители.
Въпросът с поданството на популацията от новите земи – Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните Покрайнини, се урежда с Наредбата за поданството освободените през 1941 година земи. Според наредбите й, всички югославски и гръцки жители от български генезис получават по право българско гражданство от деня на влизането на наредбата в действие, в случай че на тази дата имат местожителството си в новите земи или старите лимити на Царство България.
Всички югославски и гръцки жители от небългарски генезис, които имат местожителството си в новите земи или старите лимити на България, също стават български жители, в случай че не пожелаят да запазят остарялото си гражданство или да одобряват друго такова, само че следователно следва в шестмесечен период, след това продължен до една година да изоставен рамките на страната.
В Наредбата категорично се указва, че наредбите й не се отнасят за лицата от еврейски генезис. (Държавен вестник, бр. 124/10.VI.1942 г.)
Специално окръжно на Министерството на правораздаването (Окръжно № 5347/24.VII.1942 г.; Държавен вестник, бр. 161/24.VII.1942 г.) до административните органи в новите земи указва метода за решаването на разнообразни проблеми, свързани с придобиването на поданството от локалните поданици. Всички те получават автоматизирано българско гражданство, тези от тях, които желаят да запазят остарялото си гражданство или да одобряват поданството на някоя неутрална страна – испанско, турско, португалско идр., би трябвало в избрания период да изоставен рамките на страната. Единствено евреите са лишени от тези благоприятни условия. До изселването им те са водени като нередовни чужденци и от тях и се е изисквало да заплащат ежемесечна такса от 200 лв. за всеки член от фамилията за престояване. Оставени без опция да получат българско гражданство, да запазят остарялото си гражданство – гръцко или югославско или да получат гражданство на неутрална страна, евреите предумишлено са оставени в обстановка на „ ничии хора ”, която да ги приготви за предаването им на нацистите според решенията на конференцията от Ванзее за изселване на европейските евреи в източните провинции на немския Райх. Лишаването на евреите от новите земи от каквото и да е гражданство е част от ограниченията, водещи към реализирането на проекта за изселването им.
Видно е, че при третирането на въпроса с поданството на инородното население в новите земи са предоставени разнообразни благоприятни условия за избор. Имало е опция от това право на избор да се възползва и еврейското население от новите земи, стига някой да е желал да им бъде предоставена тази опция. В днешно време в хода на полемиките по отношение на въпроса за
лишаването на евреите от новите земи от гражданство
се употребяват позовавания на член 21, б. „ а ” от Закона за отбрана на нацията, който гласи: „ Лицата от еврейски генезис не могат да бъдат одобрявани за български жители. ” Законът за българското гражданство е признат през 1940 година и преглежда даването на поданството като самостоятелен акт, който изисква глобата на министъра на Министерството на правораздаването, до момента в който в обстановката на приобретяване от българската страна на нови територии – в тази ситуация с връщането на Южна Добруджа през 1940 година и новоприсъдинените през 1941 година земи, даването на българско гражданство се реализира посредством административен акт, имащ автоматизирано деяние върху цели групи от завареното население, отговарящо на изискванията за придобиване на българско гражданство – уседналост и месторождение в тези земи. За хората, придобиващи автоматизирано право на българско гражданство остава да подадат декларациите си за уседналост и етничен генезис в съответните полицейски ръководства с цел да получат персоналните си карти. В случая не е приложена изискваната от Закона за българското гражданство глоба на правосъдния министър за всеки обособен случай. С подобен административен акт, с групов обсег и автоматизираното му влизане в действие 500 евреи от Южна Добруджа получават незабавно българско гражданство. Такова гражданство получават и останалите инородни поданици на региона, приела статут на неразделна част от територията на българската страна.
Въпреки че мнението на Министерството на правораздаването за изключването на евреите от Наредбата за поданството в освободените през 1941 година се основава на член 21, б. „ а ” от Закона за отбрана на нацията, според който евреи не могат да бъдат одобрявани за български жители, Наредбата е направена на съображение Закона за бързо споразумяване на неотложни въпроси в освободените земи. Текстът в наредбата, изключващ евреите от новите земи от обсега на действието й не отбелязва като съображение на наредбата му член 21, б. „ а ” от Закона за отбрана на нацията.
Въпросите на даването на поданство са уредени с Хагската спогодба от 1930 година, (по която България също е страна) която, въпреки че по принцип признава суверенното право на всяка обособена страна да взема решение тези въпроси според законите й, планува обвързване на страните да поясняват изключителната си подготвеност по отношение на поданството в сходство с интернационалните конвенции, интернационалните традиции и общопризнатите правни правила във връзка с поданството, които би трябвало да подсигуряват поданство за всяко лице и да не позволяват случаи, водещи до статус на апартиди (лице без поданство, физическо лице, което не е гражданин на никоя държава) (Здравка Кръстева. Правни аспекти на държавната антиеврейска политика в Царство България /1940 – 1944 г./. Антиеврейското законодателство в България. Сборник правни проучвания С., 2015, с. 137-138)
Версайската система от мирни контракти от 1919 година, в това число Ньойския контракт е последвана от редица интернационалните съглашения, с които се вкарва протекция на малцинствата, в това число въпроси, свързани с поданството на представители на малцинствата. На съображение тези съглашения в годините сред двете международни войни българската страна реализира политиката си на отбрана правата на българското население, останало в рамките на балканските страни – победителки в Първата международна война. По време на Втората международна война България продължава да бъде страна по интернационалните контракти и съглашения по отношение на закрилата на малцинствата, само че отхвърля да извърши отговорностите си по отношение на еврейското население в новоприсъединените земи.
Многобройните петиции и изложби на еврейското население от новите земи до Двореца и Министерския съвет за ценене правото му на придобиване на българско гражданство, право, отговарящо на условията за уседналост и месторождение в тези земи, залегнали в Наредбата за поданството от 1941 година, остават без отговор.
Трето: Териториите в новоприсъединените към България през 1941 година не са под българска пълномощия
С установяването на българските цивилен и военни управляващи във Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните Покрайнини през 1941 година, върху тези области незабавно се разгръща действието на всички закони, наредби, правилници и други нормативни актове на Царство България. Във всички административни актове, издадени от българската страна до 8 септември 1944 година, новоприсъединените земи непроменяемо се значат като
неразделна част от Царство България
Из Заповед №1от 26 април 1941 година на шефа на Скопска област Антон Козаров:
„ Обявявам на популацията от Скопската област, че от през днешния ден, 26 април 1941 година в региона на същата се открива постоянна гражданска, административна и общинска власт на Царство България.
…
В по този начин откритата област от през днешния ден влизат в действие всички цивилен и административни закони на Царство България.
…
Нареждам всички околийски шефове, полицейски началници и кметове, които са получили предопределение или са натоварени да не престават своята работа, да заемат своите длъжности, да открият българската власт и закони в своите региони.
Приканвам популацията да резервира цялостно успокоение, ред и да продължава своята стопанска активност, като даде цялостна и безрезервна поддръжка на откритата гражданска, административна, полицейска и общинска власт.
Скопие, 26 април 1941 година
Скопски регионален шеф: /п/ Антон Козаров ”
(Wikipedia: Българско ръководство в Македония, Поморавието и Западна Такия)
В къси периоди новоприсъединените земи са обособени административно в три области – Скопска, Битолска и Ксантийска, които са включени в общото административно-териториално разделяне на страната. За ускорено правно синхронизиране действието на въведеното българско законодателство в новите земи, е признат Закон за бързото споразумяване на неотложни въпроси в освободените земи, с който Народното събрание делегира известна законодателна подготвеност на държавното управление. (Здравка Кръстева. Правни аспекти на държавната антиеврейска политика в България (1940-1944 г.) Сборник студии Антиеврейското законодателство в Европа и България. Правни проучвания. С., 2015, с. 125)
Позоваването от някои откриватели на спогодбата „ Клодуис-Попов ” по отношение на употребата на рудните находища във Вардарска Македония и Беломорска Тракия като белег за качеството на Германия като висш суверен на новоприсъединените земи, в резултат на която конвенция България получила правото да управлява тези земи не е тъкмо, защото българската страна отстъпва права на Германия за краткотрайна употреба на минните предприятия, а не противоположното. Признаването на в действителност откритата българска гражданска и военна власт в новите земи се удостоверява и с поемането от българската страна на част от държавните задължения на Гърция и някогашна Югославия към Германия. (Пак там, с. 119-120)
С установяването на българска власт в новоприсъединените земи (Западните Покрайнини са присъединени административно към Софийска област – б. м. Б. Д.) върху тамошното еврейско население незабавно се разгръща действието на Закона за отбрана на нацията, Закона за еднократен налог върху имуществата на лицата от еврейски генезис и последвалите Закон за очистване на концесионните аптеки на лицата от еврейски генезис, Закон за възлагане на Министерския съвет да взема всички ограничения за решаването на еврейския въпрос и обвързваните с него въпроси, Закон срещу спекулата с недвижими парцели, Закон за погашение на непокритите парцели на лицата от еврейски генезис и обвързваните с тези закони наредби и постановления.
Въпросът за смяната на поданството на завареното население в новоприсъединените земи се счита от българското държавно управление като белег на държавния суверенитет, открит върху тези територии. В становишето на правосъдния министър доктор Константин Партов във връзка Наредбата за поданството в новоосвободените земи се споделя:
„ Промяната в поданството на популацията, открито на местопребиваване в освободените земи, се свързва по този метод с настъпилата смяна на държавния суверенитет в тези земи. ” (Надя Данова. Румен Аврамов. Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, 1943 година Документи от българските архиви. С., 2013, с. 308-311)
Четвърто: Българските управляващи не са знаели за участта, очакваща депортираното (изселваното) еврейско население
Избухналата през лятото на 1941 година германо-съветска война и навлизането на немската войска на руска територия скоро демонстрира отношението на военноокупационните управляващи към еврейското население в завзетите области. Стават известни всеобщите разстрели на еврейското население в Минск, Смоленск, Кеменец, Подолск, Киев (разстрелите край Бабий яр, където са избити повече от 33 000 евреи) и на други места, осъществявани от така наречен айнзацгрупи, подчинени на Главното ръководство за имперска сигурност (РСХА). Използват се и така наречен коли душегубки – „ газенваген ” като преносими газови камери за умъртвяване на затворените вътре жертви с изгорелите газове от моторите. През втората половина на 1941 година в окупираните от Германия руски територии са убити към 1 милион евреи.
Масовото изтребване на еврейското население в завзетите от немските войски руски области и другите зверства, вършени по отношение на цивилното население са отразени в Декларация на руското Министерство на външните работи (тогава Народен комисариат на външните работи /НКИД/ – б. м. б. Д) за вършените от нацистите закононарушения на заетите от Вермахта руски територии, обнародвана на 14 октомври 1942 година
На 25 юни 1942 година във вестник „ Дейли Телеграф ” е отпечатана публикация под заглавие „ Повече от 1 милион евреи са убити в Европа ”. Статията е препечатана във вестник „ Ню Йорк таймс ” в броя му от 30 юни с. година, за нея оповестява Радио Лондон в емисията си на български език на 30 юни с. година от 13,45-14,00 ч.
Емисия на Радио Лондон на български език от 21 декември 1942 година, осведоми за извършено заседание в Лондон на 2 000 евреи от целия свят, на което госпожа Елеонора Ръндеман, член на Световната еврейска консистория, оповестява за разпореждане, издадено от Хитлер за избиването на евреите в Европа. Цитирани са секрети сведения от доктор Хаим Вайсман, ръководител на Световната еврейска консистория и американската журналистка Дороти Томсън, която написа във вестник „ Ню Йорк Таймс ” за поголовно изтребване на европейските евреи.
На 18 декември 1942 година е призната Декларация на държавните управления в заточение на Белгия, Холандия, Гърция, Люксембург, Норвегия, Полша, Чехословакия, Югославия, Френския народен комитет, на държавните управления на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия за провежданото от хитлеристките управляващи изтребване на еврейското население в Европа. На 22 декември с. година към Декларацията се причислява Канада.
Декларациите на съюзените нации за всеобщото изтребване от нацистите на еврейското население в Европа са оповестени в американския и английския щемпел, в печата на неутрални страни. Чрез българските легации в неутрални страни като Швейцария, Швеция и други на държавните органи в България са доставяни някои от водещите печатни издания на страните от антихитлеристката коалиция. Тези заявления са излъчени по всички огромни европейски и международни радиостанции: Радио Лондон (ББС), Радио Москва, Гласът на Америка, емигрантските радиостанции, в това число българските – „ Станция на свободата ”, „ Васил Левски ”, „ Христо Ботев ”. При Радио София съществува стенографска работа за прослушване и записване наличието на излъчванията им. Материалите от прослушването всекидневно се изпращат като бюлетини с гриф „ Строго секретно ” за сведение до Двореца, Министерския съвет, разследващите отдели на Министерството на войната и Министерството на вътрешните работи и националното здраве, на Дирекцията по печата и Дирекцията на националната агитация.
Вероятно на европейската и международната общност не са били още известни
новите технологии на нацистите за всеобщо умъртвяване – газовите камери,
само че общоизвестна е била към този момент политиката на нацистите за всеобщо изтребване на еврейското население в Европа.
Когато на 11 март 1943 година по време на визитата си при министър-председателя проф. Богдан Филов швейцарският пълномощен министър Редард научава, че евреите от новите земи се изселват в Полша, реагира с репликата: „ Това значи, че те отиват на гибел ”. На възраженията на Филов, че ще бъдат употребявани като служащи, Редард дава отговор, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно. (Богдан Филов. Дневник. С., 1990, с. 560)
В качеството си на съдружник на Германия през Втората международна война, българската страна бе въвлечена в провеждането на дискриминационна политика във връзка с своите жители евреи. Тази политика преследваше решаването на така наречен еврейски въпрос по метода, общопризнат от Германия в сателитните и окупирани страни – всеобщо изселване в концлагери в така наречен източни немски провинции, т. е. Полша. Пикът в прилаганите от законодателната и изпълнителната власт антиеврейски ограничения в България бе през 1942 година, довели до привеждане в осъществяване на проектите за изселване на евреите от новоприсъединените земи и част от евреите български жители в старите лимити на страната. Главен основател на подхванатите ограничения, довели в последна сметка до избиването на милиони европейски евреи несъмнено е Германия и тя носи основната отговорност за закононарушенията по отношение на този народ. Но немските проекти за заличаване на евреите в Европа не можеха да бъдат осъществени без съдействието на управляващите (законодателна и изпълнителна) в сателитните на Германия страни и администрацията на окупираните от нея европейски страни. Тогавашните български управляващи одобриха и извършиха своята част от законодателните и административни ограничения, които направиха допустимо предаването на евреите от новоприсъединените земи в ръцете на немските управляващи и направеният опит за изселването на част от евреите български жители от старите лимити на Царство България. Изселването бе осъществено от българската гражданска администрация, армия и полиция, като на евреите бе конфискувано цялото движимо и недвижимо имущество, оставени единствено с по едни облекла на гърба и сноп багаж в ръцете. В това се състои тази част от нашите отговорности, която не може да бъде прехвърляна на други.
За насилственото изселване, за отнетото имущество и породените унижения и премеждия по пътя на евреите към нацистките лагери на гибелта, през днешния ден наш честен дълг пред паметта на почтено погубените жертви и дребното останали техни наследници е да желаяме амнистия за дейностите на тогавашните български управляващи, без значение дали са подбудени от външен немски напън (но не безусловен по форма и съдържание) или по разбиране от овластени хора в България, за които е съществувал за разрешаване така наречен еврейски въпрос. Не го ли създадем, рискуваме да оставим за поколенията една постоянно кървяща рана – тази за отговорностите, покаянието и прошката.
* Авторът е приключил СУ " Св. Климент Охридски " през 1985 година компетентност „ Българска лингвистика
и история “. Има професионални ползи и проучвания в най-новата история на България -
войните за национално обединяване 1912-1918 година, интервала сред двете международни войни,
Втората международна война.
Автор на две монографии: " Генерал Георги Тановски. Воин, родолюбец, жител ", 2003 година
и " Умирам за България! " Съдебният развой против военачалник Владимир Заимов през 1942 година
С., 2014 година, съставител на алманах " Говори Лондон ". Предавания на ББС за България през
Втората международна война. С., 2004 година
Участие в авторски колектив за написване история на град Дупница и Дупнишко, издадена
през 2015 година
Сътрудничество като исторически редактор на издания на издателство " Рива ".
Участие в национални и интернационалните конференции, с материали отдадени на войните
за национално обединяване 1912-1918 година, Втората международна война, проблеми в проучванията
за Холокоста.
Б.р. Faktor.bg не споделя напълно позициите на създателя, само че разгласява текс
Втора част()
Еврейският въпрос в България е организиран посредством Закона за отбрана на нацията и спомагателните разпоредби към него…При използването на членовете на този закон българските управляващи всъщност строго ползват съдържащите се в него имуществено-правни ограничения. Те в действителност съумяха в една или друга степен да лишават от евреите по-голямата част на техните парцели и да ги изтласкат от икономическия живот. По отношение на другите ограничения, българските управляващи не са задоволително строги, което може да бъде обяснено с събитието, че в общи линии популацията не схваща задоволително добре еврейския проблем…Твърдението, че заради еврейското сходство на Двореца с кръщелниците на принцеса Мария-Луиза и на престолонаследника, същият се намира под въздействието на евреите, съставлява една глупава клюка…Единственият чиновник в Двореца, който е общувал преди време прекалено много с евреите, е пълномощният министър Груев. (Павел Груев, шеф на персоналния кабинет на цар Борис – б. м. Б. Д.)…Може би е истина, че министърът на вътрешните работи е проявявал преди време огромна сърдечност във връзка с своите заможни клиенти евреи. Независимо от това, не съумях да узная нищо за описания случай в Министерството на вътрешните работи, който, съгласно мен, е показан в прекомерно пресилени краски…Както преди, по този начин и в този момент всички евреи, пребиваващи в България, са длъжни да носят еврейската значка…Невярно е също по този начин и изказванието на създателя на писмото, че по молба на митрополит Стефан Софийски всички покръстени евреи са освободени от задължението да носят еврейска значка. В моя отчет А 4448/42 от 2.XI. т. година оповестих, че българското държавно управление се е отнесло очебийно негативно към подписаното от Стефан окръжно писмо.
Във връзка с преселването на българските евреи на Изток, за което българското държавно управление даде своето кардинално единодушие, се позовавам на моя отчет А 4318/42 от 16 ноември т. година /п/: Бекерле ” (ЦДА, КМФ 243/24, 486273)
С идването на „ експерта по депортациите на френските евреи ” хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер, изпратен в България по молба на българското държавно управление, се пристъпва към реализацията на практическите
ограничения по подготовката за изселването
на в началото избраната численост от 20 000 евреи от новоприсъединените земи и старите лимити на България. Административната машина е задействана – държавното управление приема седем постановления, свързани с логистиката, осигуряваща изселването, мобилизиран е административният, военният и полицейският личен състав, избран да извърши повдигането на евреите от домовете им и съсредоточаването им в избраните места, разпореждане за лишаване българското гражданство на евреите от старите лимити на България сега, в който ешелоните с изселваните изоставен рамките на Царство България и гражданска готовност на учители, лекари, медицински сестри, данъчни чиновници и други за присъединяване във повдигането и настаняването на депортираните във краткотрайните лагери. С разпореждане № 127/2.03.1943 година на Министерския съвет изселването на 20 000 евреи е предоставено на комисаря по еврейските въпроси. Правителството взема решение тези постановления да не бъдат оповестени в Държавен вестник. БДЖ изготвя особено разписание за придвижването на влаковете, с които ще бъдат извозвани евреите до пунктовете за предаването им на немските военноадминистративни управляващи – пристанищата на река Дунав в Белград и Лом. През януари и февруари 1943 година немският напън за изселването на евреите се реализира основно посредством пълномощният министър на Райха в София Адолф Хайнц Бекерле при срещите му с българския министър-председател проф. Богдан Филов.
Вдигането на евреите в Беломорска Тракия
стартира през нощта на 4 март 1943 година Градовете в региона за блокирани от армия и полиция, настрана с вътрешна обсада са оградени еврейските квартали. За всеки еврейски дом са избрани така наречен ударни групи от служители на реда и въоръжени бойци за извеждане на жителите му и напредването им към сборния пункт за транспортиране към околните жп гари. Събудените в 4 ч. през нощта изплашени хора са заблуждавани с лъжата, че краткотрайно ги местят в старите лимити на България, след което ще бъдат върнати. Даден им е половин час за подготвяне с инструкции за взимане на багаж, съдържащ единствено облекла и принадлежности за хранене. Изрично им е заповядано да вземат със себе си всички пари и скъпоценности. В пунктовете за събиране – учебни заведения, хранилища и други пространства групи от по 6 мъже (полицейски разузнавачи) и 6 дами подлагат хората на позорен обиск, стигащ до дейности при претърсването, засягащи интимни органи на човешкото тяло. Иззети са им всички скъпи движимости – бижута, златни монети, пари, скъпи предмети и други По искане на Комисарството по еврейските въпроси от трудовите еврейски групи са освободени еврейските младежи от Беломорието, работещи в старите лимити на България, с цел да могат когато се приберат по местоживеенето си, да бъдат вдигнати за изселване дружно със фамилиите си. Освобождаването на някои от тях закъснява и по този метод те съумяват да избегнат ориста на изселените.
От Пирот и Пиротско по същия метод са вдигнати 188 евреи и приготвени за транспортиране до София, с цел да бъдат натоварени на ешелоните с евреи, идващи от Беломорска Тракия. С по-късна заповед от София от групата на изселваните са освободени евреите български жители, множеството от тях поданици на София, пребиваващи в гр. Пирот.
На 19, 20 и 21 март 1943 година 4 219 беломорски евреи и 161 техни сънародници от Пиротско са превозени до Лом и предадени на немските управляващи.
Вдигането на еврейското население във Вардарска Македония,
почнало на 11 март 1943 година се прави по еднакъв метод, както повдигането на евреите от Беломорска Тракия и Пиротско. Часовете на повдигане са сред 5 и 7 ч. сутринта. Следват концентриране в етапните лагери, унизителните обиски и изземването на всички пари и цености. И тук хората са лъгани, че ги изселват навътре в България. Страшната истина застава преди очите им когато преди натоварването им влаковете в Скопие виждат немските офицери, съпътстващи чиновниците на Комисарството по еврейските въпроси, пристигнали от София с цел да управляват изселването. С три влака, тръгващи надлежно на 22, 25 и 29 март 1943 година към пристанищата в Белград, с цел да бъдат предадени на немските военни управляващи, потеглят 7 165 евреи, от които 42 от Беломорска Тракия, препратени в Скопие от гр. Горна Джумая (дн. Благоевград). Преди натоварването на ешелоните, от етапния лагер в Скопие (сградата на тютюневия монопол), са освободени като непознати жители – испански, италиански, маджарски – 24 фамилии със 76 души.
По разпореждане на държавното управление 12 евреи лекари и аптекари дружно със фамилиите си са изпратени в разнообразни градове на Вардарска Македония като Куманово, Враня, Сурдулица и други, където се усеща остра потребност от медицински личен състав. По този метод тези фамилии заобикалят депортацията. (ЦДА, КМФ № 243/24, 486309. Цитирано по „ Обречени и избавени ”. Изследвания и документи. С., 2007, 359)
Днес, повече от 80 години след събитията от март 1943 година, белязани с трагизъм, гражданска храброст и духовен героизъм, тематиката за ориста на нашите еврейски сънародници от старите лимити на България и новоприсъединените земи не престава да бъде настояща и дискусионна в обществото. Дискусията към тези събития, настоящите лица, факторите и решенията, повлияли на един или различен излаз в трагичната обстановка, при която са се решавали орисите на десетки хиляди хора, чиято виновност е била само че са евреи, се развива в границите на две тематики – едната за спасението и оцеляването на 50 000 наши еврейски сънародници от старите лимити на страната и тематиката за
трагичната орис на 11 363 евреи
от така наречен новоприсъединени земи – Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните Покрайнини (Пиротско). И в случай че в огромна степен по тематиката за спасението на нашите еврейски сънародници от остаряла България, избягнали изпращането им в нацистките лагери на гибелта, е реализиран в общи линии консенсус по отношение на факторите и основните участници в събитията, довели до сполучлив излаз битката за спасяването на десетки хиляди живота, с нестихваща мощ продължава полемиката по тематиката за съучастието и отговорностите за трагичната орис на депортираните евреи от новоприсъединените земи.
Темата за отговорностите се дискутира в границите на две гледни точки: едната е за цялостната липса на отговорност от българската законодателна и изпълнителна власт за депортацията (или изселването, както някои предпочитат) на евреите от новите земи, другата е за признание на част от отговорностите на тогавашните български управляващи, чиито дейности са създали допустимо реализирането на проекта за изселването и без които този проект не би могъл да бъде наведен в осъществяване.
Тезата на покровителите за неналичието на отговорност от страна на българските управляващи за депортацията на еврейското население от новоприсъединените земи се придържа към опорни точки като:
Първо: Евреите са изселени по разпореждане на германците.
В нито един документ от преписката сред българското и немското държавно управление няма съществуване на ултимативно искане или опасност за потребление на мощ за насила за изселване на еврейското население от България. В разменените ноти сред немското и българското държавно управление по отношение на изселването на евреите от немска страна се заявява подготвеност за съдействие за реализиране на изселването.
В паметна записка на заместник-държавния секретар в немското Външно министерство Мартин Лутер, под надпис „ Относно еврейския въпрос в България ” е маркирано: „ 2. След като новото българско законодателство планува и особено изселване на евреите, би трябвало да предложим на българите да изселят тези евреи на Изток. Ние сме подготвени да ги приемем. ” (Обречени и избавени. Изследвания и документи. С., 2007, с. 311)
В същата паметна записка е маркирано единодушието на българското държавно управление, а не осъществяване на разпореждане от немска страна, за отнасяне на евреите български жители, живущи в Германия и подвластни на нея области според антиеврейските ограничения на немските управляващи. (Пак там) В последващи немски документи се приказва за подготвеност на немското държавно управление „ да одобри тези евреи (евреите от България – б. м. Б. Д.) и да ги пресели на Изток. ” (Пак там, с. 312-313)
В средата на м. септември 1942 година външният министър на Райха Йоахим декор Рибентроп счита, „ че към момента е рано да се обърне към българския външен министър (по това време проф. Богдан Филов съвместява длъжностите министър-председател и министър на външните работи – б. м. Б. Д.) за изселването на българските евреи. ” (Пак там, л. 311)
В диалог с немския пълномощен министър Адолф Хайнц Бекерле българският министър-председател проф. Богдан Филов поздравява предлагането на Германия за приемане на избраните за изселване евреи и указва на желанието българските управляващи да употребяват останалите като работна ръка за изработката на пътища. (Пак там, л. 316-317).
Във вербална нота на българското държавно управление до немската легация в София, като се установи готовността на немската страна да одобри изселваните от България евреи, се споделя:
„ Българското държавно управление е изключително зарадвано от събитието, че напъните му да уреди всестранно еврейския въпрос в България, са привлекли вниманието и на Германското правителство…Ето за какво Българското Правителство с подготвеност ще се възползва от предлагането на Германското държавно управление да свърже изселването на евреите от България с това на евреите от Румъния, без да се спъне с това стройната политика на страната. Правителството има намерение при изселването на евреите от страната, да провежда последното по този начин, че то да не спъва верния вървеж на стопанския живот в страната, а също по този начин да може по-рационално да се употребява трудът на евреите като евтина работна ръка за изработка и дотъкмяване на всички по-главни и изключително по-важни пътища, чиято изработка и дотъкмяване не търпи отлагане… ” (Пак там, с. 317)
В различен документ до немската легация в София, подписан от министър-председателят проф. Богдан Филов се декларира, че българското държавно управление е имало концепцията да реализира изселването на евреите от страната и в този момент с подготвеност приема немското предложение за приемане на изселваните. ” (Пак там, с. 318)
По молба на българското държавно управление като „ консултант по всички еврейски въпроси и по-специално по въпроса за изселването ” е изпратен СС-хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер, „ работил по този въпрос във Франция и има задоволително опит по тези въпроси. ” (Пак там, л. 324, 325) (Данекер провежда депортацията на евреите от Франция в нацистките концлагери – б. м. Б. Д.)
В своя дневник проф. Богдан Филов отбелязва във връзка извършен диалог с цар Борис по отношение на негативното мнение на германците по уговореното с английското държавно управление (чрез швейцарската легация в София) изселване в Палестина на 4 000 еврейски деца и 500 възрастни евреи:
„ …Припомних също така и казаното на Загоров (българския пълномощен министър в Берлин – б. м. Б. Д.), когато е станало дума за отношението на германците към нашето държавно управление: германците не желали да се бъркат в нашите вътрещни работи и биха подкрепили всяко държавно управление, което е в положение да се оправи с комунистите, с евреите, за които в нова Европа няма място… ”(Богдан Филов. Дневник. С., 1990, с. 558)
В отчет на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев от 4 февруари 1943 година до министъра на вътрешните работи и националното здраве за срещата му с немския консултант по изселването хауптщурмфюрер Теодор Данекер се споделя:
„ Данекер се показа като акредитиран от немските управляващи да уговори изселването на евреите от Македония и Беломорието. Според него:
1. Райхът е подготвен да даде подпомагане на съдружниците си за цялостното разрешаване на еврейския въпрос като одобри еврейското им население. Райхът е подготвен да одобри еврейското население от Македония и Беломорието, както и нежелателните евреи от старите лимити, в брой, посочен от Комисарството. ” (Обречени и избавени. Изследвания и документи. С., 2007, 331)
В поверителна информация на немския външен министър декор Рибентроп до пълномощния министър на Райха в София Адолф Хайнц Бекерле за извършена среща с цар Борис при визитата му в Германия при започване на април 1943 година се споделя:
„ Относно еврейския въпрос в България царят сподели, че до момента той е дал единодушие единствено за прехвърлянето на евреите от Македония и Тракия в Източна Европа. От евреите в България той желае
да се освободи единствено от нищожен брой болшевишко-комунистически детайли,
а останалите 25 000 евреи желае да задържи в концентрационни лагери, тъй като ще ги употребява за строителството на пътища. ” (Пак там, л 394)
След изселването на евреите от новите земи цар Борис има намерение да спре изпращането на евреи от старите лимити на България. В дневника на проф. Богдан Филов е маркирано: „ 13.IV. Вторник (1943 година – б. м. Б. Д.). …След това говорихме по еврейския въпрос. Царят е на мнение да вземем работоспособните в работни групи и по този метод да избегнем изпращането на евреи от старите лимити в Полша. ” (Богдан Филов. Дневник. С. 1990, с. 568) Съгласието на цар Борис за изселването на евреите от новите земи и решението му да предотврати изселването на евреи български жители е акт на държател суверен. Трудно мога да си показва, че цар Борис би приел нареждания от който и да било, даже той да се споделя Адолф Хитлер.
По същото време, когато в България се прави депортацията на евреите от новоприсъединените земи – март 1943 година, в служебна записка от 22 март с. година до вътрешния министър основният секретар на Външното министерство Димитър Шишманов оповестява за ситуацията на евреите в някои съюзни на Германия страни:
„ Италия
Италия освен няма да пристъпи към изселване на италианските евреи в Полша, само че възнамерявала дори да прибере в страната италианските евреи, живущи в Западна Европа: Франция, Белгия и прочие
Румъния.
Румънското държавно управление е смекчило в последно време въобще държането си във връзка с евреите…По сведение на легацията ни, проекта за изселването на евреи в Полша е зарязан.
Унгария
Становището на унгарското държавно управление по еврейския въпрос е непроменено. На процедура се вижда наклонността да не се бърза с използване на противоеврейските ограничения. Не се вземат ограничения за изселване на евреите в Полша.
Словашко
Няма никаква смяна. Не са взети иикакви ограничения, нито даже следва изселване. ” (Пак там, л. 366-367)
Положението с разрешаването на така наречен еврейски въпрос в сателитните на Германия страни е друго според от държанието на държавните управления на тези страни и демонстрира, че Германия не може да реализира плануваното изселване на евреи в източните провинции на Райха без нужното подпомагане на съответните управляващи и използването на законодателни и административни ограничения. На съдействието на административно-полицейските управляващи германците разчитат и при депортацията на еврейското население в окупираните от тях страни като Франция, Белгия, Холандия, Гърция и други
Второ: Депортираните евреи от новоприсъединените земи не са български жители.
Въпросът с поданството на популацията от новите земи – Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните Покрайнини, се урежда с Наредбата за поданството освободените през 1941 година земи. Според наредбите й, всички югославски и гръцки жители от български генезис получават по право българско гражданство от деня на влизането на наредбата в действие, в случай че на тази дата имат местожителството си в новите земи или старите лимити на Царство България.
Всички югославски и гръцки жители от небългарски генезис, които имат местожителството си в новите земи или старите лимити на България, също стават български жители, в случай че не пожелаят да запазят остарялото си гражданство или да одобряват друго такова, само че следователно следва в шестмесечен период, след това продължен до една година да изоставен рамките на страната.
В Наредбата категорично се указва, че наредбите й не се отнасят за лицата от еврейски генезис. (Държавен вестник, бр. 124/10.VI.1942 г.)
Специално окръжно на Министерството на правораздаването (Окръжно № 5347/24.VII.1942 г.; Държавен вестник, бр. 161/24.VII.1942 г.) до административните органи в новите земи указва метода за решаването на разнообразни проблеми, свързани с придобиването на поданството от локалните поданици. Всички те получават автоматизирано българско гражданство, тези от тях, които желаят да запазят остарялото си гражданство или да одобряват поданството на някоя неутрална страна – испанско, турско, португалско идр., би трябвало в избрания период да изоставен рамките на страната. Единствено евреите са лишени от тези благоприятни условия. До изселването им те са водени като нередовни чужденци и от тях и се е изисквало да заплащат ежемесечна такса от 200 лв. за всеки член от фамилията за престояване. Оставени без опция да получат българско гражданство, да запазят остарялото си гражданство – гръцко или югославско или да получат гражданство на неутрална страна, евреите предумишлено са оставени в обстановка на „ ничии хора ”, която да ги приготви за предаването им на нацистите според решенията на конференцията от Ванзее за изселване на европейските евреи в източните провинции на немския Райх. Лишаването на евреите от новите земи от каквото и да е гражданство е част от ограниченията, водещи към реализирането на проекта за изселването им.
Видно е, че при третирането на въпроса с поданството на инородното население в новите земи са предоставени разнообразни благоприятни условия за избор. Имало е опция от това право на избор да се възползва и еврейското население от новите земи, стига някой да е желал да им бъде предоставена тази опция. В днешно време в хода на полемиките по отношение на въпроса за
лишаването на евреите от новите земи от гражданство
се употребяват позовавания на член 21, б. „ а ” от Закона за отбрана на нацията, който гласи: „ Лицата от еврейски генезис не могат да бъдат одобрявани за български жители. ” Законът за българското гражданство е признат през 1940 година и преглежда даването на поданството като самостоятелен акт, който изисква глобата на министъра на Министерството на правораздаването, до момента в който в обстановката на приобретяване от българската страна на нови територии – в тази ситуация с връщането на Южна Добруджа през 1940 година и новоприсъдинените през 1941 година земи, даването на българско гражданство се реализира посредством административен акт, имащ автоматизирано деяние върху цели групи от завареното население, отговарящо на изискванията за придобиване на българско гражданство – уседналост и месторождение в тези земи. За хората, придобиващи автоматизирано право на българско гражданство остава да подадат декларациите си за уседналост и етничен генезис в съответните полицейски ръководства с цел да получат персоналните си карти. В случая не е приложена изискваната от Закона за българското гражданство глоба на правосъдния министър за всеки обособен случай. С подобен административен акт, с групов обсег и автоматизираното му влизане в действие 500 евреи от Южна Добруджа получават незабавно българско гражданство. Такова гражданство получават и останалите инородни поданици на региона, приела статут на неразделна част от територията на българската страна.
Въпреки че мнението на Министерството на правораздаването за изключването на евреите от Наредбата за поданството в освободените през 1941 година се основава на член 21, б. „ а ” от Закона за отбрана на нацията, според който евреи не могат да бъдат одобрявани за български жители, Наредбата е направена на съображение Закона за бързо споразумяване на неотложни въпроси в освободените земи. Текстът в наредбата, изключващ евреите от новите земи от обсега на действието й не отбелязва като съображение на наредбата му член 21, б. „ а ” от Закона за отбрана на нацията.
Въпросите на даването на поданство са уредени с Хагската спогодба от 1930 година, (по която България също е страна) която, въпреки че по принцип признава суверенното право на всяка обособена страна да взема решение тези въпроси според законите й, планува обвързване на страните да поясняват изключителната си подготвеност по отношение на поданството в сходство с интернационалните конвенции, интернационалните традиции и общопризнатите правни правила във връзка с поданството, които би трябвало да подсигуряват поданство за всяко лице и да не позволяват случаи, водещи до статус на апартиди (лице без поданство, физическо лице, което не е гражданин на никоя държава) (Здравка Кръстева. Правни аспекти на държавната антиеврейска политика в Царство България /1940 – 1944 г./. Антиеврейското законодателство в България. Сборник правни проучвания С., 2015, с. 137-138)
Версайската система от мирни контракти от 1919 година, в това число Ньойския контракт е последвана от редица интернационалните съглашения, с които се вкарва протекция на малцинствата, в това число въпроси, свързани с поданството на представители на малцинствата. На съображение тези съглашения в годините сред двете международни войни българската страна реализира политиката си на отбрана правата на българското население, останало в рамките на балканските страни – победителки в Първата международна война. По време на Втората международна война България продължава да бъде страна по интернационалните контракти и съглашения по отношение на закрилата на малцинствата, само че отхвърля да извърши отговорностите си по отношение на еврейското население в новоприсъединените земи.
Многобройните петиции и изложби на еврейското население от новите земи до Двореца и Министерския съвет за ценене правото му на придобиване на българско гражданство, право, отговарящо на условията за уседналост и месторождение в тези земи, залегнали в Наредбата за поданството от 1941 година, остават без отговор.
Трето: Териториите в новоприсъединените към България през 1941 година не са под българска пълномощия
С установяването на българските цивилен и военни управляващи във Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните Покрайнини през 1941 година, върху тези области незабавно се разгръща действието на всички закони, наредби, правилници и други нормативни актове на Царство България. Във всички административни актове, издадени от българската страна до 8 септември 1944 година, новоприсъединените земи непроменяемо се значат като
неразделна част от Царство България
Из Заповед №1от 26 април 1941 година на шефа на Скопска област Антон Козаров:
„ Обявявам на популацията от Скопската област, че от през днешния ден, 26 април 1941 година в региона на същата се открива постоянна гражданска, административна и общинска власт на Царство България.
…
В по този начин откритата област от през днешния ден влизат в действие всички цивилен и административни закони на Царство България.
…
Нареждам всички околийски шефове, полицейски началници и кметове, които са получили предопределение или са натоварени да не престават своята работа, да заемат своите длъжности, да открият българската власт и закони в своите региони.
Приканвам популацията да резервира цялостно успокоение, ред и да продължава своята стопанска активност, като даде цялостна и безрезервна поддръжка на откритата гражданска, административна, полицейска и общинска власт.
Скопие, 26 април 1941 година
Скопски регионален шеф: /п/ Антон Козаров ”
(Wikipedia: Българско ръководство в Македония, Поморавието и Западна Такия)
В къси периоди новоприсъединените земи са обособени административно в три области – Скопска, Битолска и Ксантийска, които са включени в общото административно-териториално разделяне на страната. За ускорено правно синхронизиране действието на въведеното българско законодателство в новите земи, е признат Закон за бързото споразумяване на неотложни въпроси в освободените земи, с който Народното събрание делегира известна законодателна подготвеност на държавното управление. (Здравка Кръстева. Правни аспекти на държавната антиеврейска политика в България (1940-1944 г.) Сборник студии Антиеврейското законодателство в Европа и България. Правни проучвания. С., 2015, с. 125)
Позоваването от някои откриватели на спогодбата „ Клодуис-Попов ” по отношение на употребата на рудните находища във Вардарска Македония и Беломорска Тракия като белег за качеството на Германия като висш суверен на новоприсъединените земи, в резултат на която конвенция България получила правото да управлява тези земи не е тъкмо, защото българската страна отстъпва права на Германия за краткотрайна употреба на минните предприятия, а не противоположното. Признаването на в действителност откритата българска гражданска и военна власт в новите земи се удостоверява и с поемането от българската страна на част от държавните задължения на Гърция и някогашна Югославия към Германия. (Пак там, с. 119-120)
С установяването на българска власт в новоприсъединените земи (Западните Покрайнини са присъединени административно към Софийска област – б. м. Б. Д.) върху тамошното еврейско население незабавно се разгръща действието на Закона за отбрана на нацията, Закона за еднократен налог върху имуществата на лицата от еврейски генезис и последвалите Закон за очистване на концесионните аптеки на лицата от еврейски генезис, Закон за възлагане на Министерския съвет да взема всички ограничения за решаването на еврейския въпрос и обвързваните с него въпроси, Закон срещу спекулата с недвижими парцели, Закон за погашение на непокритите парцели на лицата от еврейски генезис и обвързваните с тези закони наредби и постановления.
Въпросът за смяната на поданството на завареното население в новоприсъединените земи се счита от българското държавно управление като белег на държавния суверенитет, открит върху тези територии. В становишето на правосъдния министър доктор Константин Партов във връзка Наредбата за поданството в новоосвободените земи се споделя:
„ Промяната в поданството на популацията, открито на местопребиваване в освободените земи, се свързва по този метод с настъпилата смяна на държавния суверенитет в тези земи. ” (Надя Данова. Румен Аврамов. Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, 1943 година Документи от българските архиви. С., 2013, с. 308-311)
Четвърто: Българските управляващи не са знаели за участта, очакваща депортираното (изселваното) еврейско население
Избухналата през лятото на 1941 година германо-съветска война и навлизането на немската войска на руска територия скоро демонстрира отношението на военноокупационните управляващи към еврейското население в завзетите области. Стават известни всеобщите разстрели на еврейското население в Минск, Смоленск, Кеменец, Подолск, Киев (разстрелите край Бабий яр, където са избити повече от 33 000 евреи) и на други места, осъществявани от така наречен айнзацгрупи, подчинени на Главното ръководство за имперска сигурност (РСХА). Използват се и така наречен коли душегубки – „ газенваген ” като преносими газови камери за умъртвяване на затворените вътре жертви с изгорелите газове от моторите. През втората половина на 1941 година в окупираните от Германия руски територии са убити към 1 милион евреи.
Масовото изтребване на еврейското население в завзетите от немските войски руски области и другите зверства, вършени по отношение на цивилното население са отразени в Декларация на руското Министерство на външните работи (тогава Народен комисариат на външните работи /НКИД/ – б. м. б. Д) за вършените от нацистите закононарушения на заетите от Вермахта руски територии, обнародвана на 14 октомври 1942 година
На 25 юни 1942 година във вестник „ Дейли Телеграф ” е отпечатана публикация под заглавие „ Повече от 1 милион евреи са убити в Европа ”. Статията е препечатана във вестник „ Ню Йорк таймс ” в броя му от 30 юни с. година, за нея оповестява Радио Лондон в емисията си на български език на 30 юни с. година от 13,45-14,00 ч.
Емисия на Радио Лондон на български език от 21 декември 1942 година, осведоми за извършено заседание в Лондон на 2 000 евреи от целия свят, на което госпожа Елеонора Ръндеман, член на Световната еврейска консистория, оповестява за разпореждане, издадено от Хитлер за избиването на евреите в Европа. Цитирани са секрети сведения от доктор Хаим Вайсман, ръководител на Световната еврейска консистория и американската журналистка Дороти Томсън, която написа във вестник „ Ню Йорк Таймс ” за поголовно изтребване на европейските евреи.
На 18 декември 1942 година е призната Декларация на държавните управления в заточение на Белгия, Холандия, Гърция, Люксембург, Норвегия, Полша, Чехословакия, Югославия, Френския народен комитет, на държавните управления на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия за провежданото от хитлеристките управляващи изтребване на еврейското население в Европа. На 22 декември с. година към Декларацията се причислява Канада.
Декларациите на съюзените нации за всеобщото изтребване от нацистите на еврейското население в Европа са оповестени в американския и английския щемпел, в печата на неутрални страни. Чрез българските легации в неутрални страни като Швейцария, Швеция и други на държавните органи в България са доставяни някои от водещите печатни издания на страните от антихитлеристката коалиция. Тези заявления са излъчени по всички огромни европейски и международни радиостанции: Радио Лондон (ББС), Радио Москва, Гласът на Америка, емигрантските радиостанции, в това число българските – „ Станция на свободата ”, „ Васил Левски ”, „ Христо Ботев ”. При Радио София съществува стенографска работа за прослушване и записване наличието на излъчванията им. Материалите от прослушването всекидневно се изпращат като бюлетини с гриф „ Строго секретно ” за сведение до Двореца, Министерския съвет, разследващите отдели на Министерството на войната и Министерството на вътрешните работи и националното здраве, на Дирекцията по печата и Дирекцията на националната агитация.
Вероятно на европейската и международната общност не са били още известни
новите технологии на нацистите за всеобщо умъртвяване – газовите камери,
само че общоизвестна е била към този момент политиката на нацистите за всеобщо изтребване на еврейското население в Европа.
Когато на 11 март 1943 година по време на визитата си при министър-председателя проф. Богдан Филов швейцарският пълномощен министър Редард научава, че евреите от новите земи се изселват в Полша, реагира с репликата: „ Това значи, че те отиват на гибел ”. На възраженията на Филов, че ще бъдат употребявани като служащи, Редард дава отговор, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно. (Богдан Филов. Дневник. С., 1990, с. 560)
В качеството си на съдружник на Германия през Втората международна война, българската страна бе въвлечена в провеждането на дискриминационна политика във връзка с своите жители евреи. Тази политика преследваше решаването на така наречен еврейски въпрос по метода, общопризнат от Германия в сателитните и окупирани страни – всеобщо изселване в концлагери в така наречен източни немски провинции, т. е. Полша. Пикът в прилаганите от законодателната и изпълнителната власт антиеврейски ограничения в България бе през 1942 година, довели до привеждане в осъществяване на проектите за изселване на евреите от новоприсъединените земи и част от евреите български жители в старите лимити на страната. Главен основател на подхванатите ограничения, довели в последна сметка до избиването на милиони европейски евреи несъмнено е Германия и тя носи основната отговорност за закононарушенията по отношение на този народ. Но немските проекти за заличаване на евреите в Европа не можеха да бъдат осъществени без съдействието на управляващите (законодателна и изпълнителна) в сателитните на Германия страни и администрацията на окупираните от нея европейски страни. Тогавашните български управляващи одобриха и извършиха своята част от законодателните и административни ограничения, които направиха допустимо предаването на евреите от новоприсъединените земи в ръцете на немските управляващи и направеният опит за изселването на част от евреите български жители от старите лимити на Царство България. Изселването бе осъществено от българската гражданска администрация, армия и полиция, като на евреите бе конфискувано цялото движимо и недвижимо имущество, оставени единствено с по едни облекла на гърба и сноп багаж в ръцете. В това се състои тази част от нашите отговорности, която не може да бъде прехвърляна на други.
За насилственото изселване, за отнетото имущество и породените унижения и премеждия по пътя на евреите към нацистките лагери на гибелта, през днешния ден наш честен дълг пред паметта на почтено погубените жертви и дребното останали техни наследници е да желаяме амнистия за дейностите на тогавашните български управляващи, без значение дали са подбудени от външен немски напън (но не безусловен по форма и съдържание) или по разбиране от овластени хора в България, за които е съществувал за разрешаване така наречен еврейски въпрос. Не го ли създадем, рискуваме да оставим за поколенията една постоянно кървяща рана – тази за отговорностите, покаянието и прошката.
* Авторът е приключил СУ " Св. Климент Охридски " през 1985 година компетентност „ Българска лингвистика
и история “. Има професионални ползи и проучвания в най-новата история на България -
войните за национално обединяване 1912-1918 година, интервала сред двете международни войни,
Втората международна война.
Автор на две монографии: " Генерал Георги Тановски. Воин, родолюбец, жител ", 2003 година
и " Умирам за България! " Съдебният развой против военачалник Владимир Заимов през 1942 година
С., 2014 година, съставител на алманах " Говори Лондон ". Предавания на ББС за България през
Втората международна война. С., 2004 година
Участие в авторски колектив за написване история на град Дупница и Дупнишко, издадена
през 2015 година
Сътрудничество като исторически редактор на издания на издателство " Рива ".
Участие в национални и интернационалните конференции, с материали отдадени на войните
за национално обединяване 1912-1918 година, Втората международна война, проблеми в проучванията
за Холокоста.
Б.р. Faktor.bg не споделя напълно позициите на създателя, само че разгласява текс
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ