20 цитата от книгите на Борис Стругацки
Борис Стругацки е безспорна легенда на съветската научна фантастика. Заедно с брат си Аркадий разгласява 27 романа и новели сред 1958 и 1988, макар че доста от тях са редактирани поради цензура. Те са преведени на 42 езика. Те са създатели на " Охлюв на ската ", " Времето на дъжда ", " Пикник край пътя " и " Трудно е да бъдеш господ ", предава Мениджър Нюз.
Да си напомним наследството, което ни остави с творчеството си с цитати от негови книги и мисли:
• Безплодността на полицейските ограничения разкрива некадърността на държавното управление — пресичането на следствията води до подсилване на аргументите.
• Има нещо надълбоко непочтено в това, че предметите на хората живеят по-дълго от тях самите.
• Само простаците считат, че машината не е способна да победи индивида в интелектуално стълкновение.
• Това е то политиката. Не е значимо дали приказваш истината, значимото е колкото може повече хора да се съгласят да одобряват думите ти за истина. Хората не се интересуват от истината…
• Честността е нещо като мозъка на красива жена: не е неприятно, само че не я обичаме поради това…
Из романа „ Търсене на задачата или двадесет и седмата теорема на етиката ” от 1955 година
***
• Може би самичък си измислих човешките качества, които би трябвало да ти харесват — само че не на теб, каквато си, а на теб, каквато те измислих…
• Щом сгрешим, нуждата ни хваща за гърлото и ние почваме да плачем и да се жалваме какъв брой жестока и ужасна е тя, а тя просто е такава, каквато е — глупавите и слепите сме ние.
Из „ Охлюв по ската ” от 1966 година
***
• Животът е болест на материята, а мисленето - болест на живота.
• Вълчицата споделя на своите вълчета: „ Хапете като мен “, и това е задоволително, и зайката учи своите зайчета: „ Офейквайте като мен “, и това също е задоволително, само че човек учи детето си: „ Мисли като мен “, а това към този момент е престъпление…
От романа „ Времето на дъжда ” (1967 г.)
***
• Днешната юноша малко се бори, прекомерно малко внимание отделя на битката, няма блян по-активно да се бори, да води битката по този начин, щото битката в действителност да стане основната първостепенна задача на цялата битка, а нали в случай че тя, нашата прелестна, надарена юноша, продължава все по този начин малко да се бори, в тази битка в действителност ще й останат прекомерно малко шансове да стане същинска бореща се юноша, постоянно бореща се за това да бъде същински герой, който се бори по този начин, щото борбата…
Из „ Приказка за тройката ” от 1967 година
***
• С една дума завъртя ме шайбата, Гута. Понякога се запитвам: защо ли се трепем? Повече пари да изкараме? Ама за какъв демон са ни парите, като единствено се трепем и нищо друго не вършим?
• Ти, братче, хвани сметка, че Златното кълбо извършва единствено съкровени стремежи, единствено такива, които в случай че не се изпълнят, ти иде да се обесиш!
• Беше безучастен и спокоен, знаеше какво ще се случи в този момент и знаеше, че няма да гледа, само че към момента можеше да гледа и гледаше, без да чувствува нищо изключително, единствено дето някъде надълбоко, надълбоко, от вътрешната страна ненадейно се раздвижи някакво неспокойно червейче и почнала върти главата си като бодилче.
• Ако човек работи, постоянно работи за някого, плебей е и нищо повече, а аз постоянно съм желал самичък да правя всичко, да бъда независим, с цел да мога да храча на всички — и на тъгата им и на скуката им…
Из романа „ Пикник край пътя ” от 1972 година
***
• Накратко, от позиция на елементарните хора прочувствената сфера на суперчовека би изглеждала като патология.
• Помислете, пробвайте се да помислите какво можете да дадете на децата. Вгледайте се в себе си. Вие сте ги родили на този свят и ги осакатявате по собствен облик и сходство.
Из „ Куца орис ” от 1982 година
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
