Борис Пастернак е роден в Москва на 10 февруари (29

Борис Пастернак е роден в Москва на 10 февруари (29 януари остарял стил) 1890 година Неговото рождение се отбелязва от Гугъл Doodle - с драскулка. Баща му е художникът Леонид Пастернак, евреин, приел православието и учител в Московското художествено учебно заведение. Майка му е известната пианистка Роза Кауфман.
Пастернак израства в семейство, което е отворено към общественото и науката - чести посетители в дома на родителите му са Сергей Рахманинов, Райнер Мария Рилке, Лев Толстой.
Вдъхновен от своя комшия Александър Скрябин, Пастернак взема решение да стане композитор и постъпва в Московската консерватория. През 1910 година се реалокира в Университета в Марбург, където учи при неокантианските философи Херман Коен и Николай Хартман. Макар и поканен да остане там след завършването си, той се отхвърля от професионални занимания с философия и се завръща в Москва през 1914 година През същата година е оповестена и първата му стихосбирка, повлияна от Александър Блок и футуризма.
Ранните стихове на Пастернак не демонстрират, че той е мощно впечатлен от визията и концепциите на Имануел Кант. Стиховете са изпъстрени с ярки алитерации, необикновени ритмични комбинации, всекидневен речник и скрити намеци към обичаните му поети – Михаил Лермонтов и немските романтици.
По време на Първата международна война Борис Пастернак преподава и работи в химически цех в Урал. За разлика от доста свои родственици и другари, той не емигрира след Руската гражданска война от 1917 година, а умишлено остава в страната.
Пастернак прекарва лятото на 1917 година в покрайнините на Саратов, където се влюбва в еврейско момиче. В резултат на това той написа стихосбирката " Сестра моя жизнь ". Тя е написана за три месеца, само че в продължение на четири години той се тормози да я разгласява. Когато през 1921 година това става, книгата има голям резултат върху съветската лирика. Тя трансформира Пастернак в модел за подражателство за по-младите поети и уверено трансформира поетичния жанр на създатели като Осип Манделщам и Марина Цветаева.
След " Сестра моя жизнь " Пастернак написа няколко херметични текста с друго качество. Те получават хвалба от доста създатели като Владимир Маяковски, Андрей Бели и Владимир Набоков. В края на 20-те години той взе участие и в известната тристранна преписка с Райнер Мария Рилке и Марина Цветаева.
В края на 20-те години Пастернак все по-ясно усеща, че многоцветният му напредничав жанр не се вписва в доктрината на социалистическия натурализъм, утвърдена от Комунистическата партия. Той се пробва да направи своята лирика по-разбираема за всеобщия четец, като преработва по-ранни творби и стартира две дълги поеми за Руската гражданска война. Започва да написа и прозаичност, в това число няколко автобиографични описа.
От 1932 година Пастернак внезапно трансформира стила си, с цел да го направи по-приемлив за управляващите. Макар обособени стихотворения да са на равнището на по-ранното му творчество, книгата отблъсква феновете му измежду съветската емиграция. В идната си стихосбирка с патриотични стихове от 1943 година той опростява стила си още повече.
По време на огромните чистки през 30-те години на XX век Борис Пастернак от ден на ден се разочарова от комунистическото държавно управление. Той не разгласява доста свои стихове, а превежда Уилям Шекспир („ Хамлет “, „ Макбет “, „ Крал Лир “), Йохан Волфганг декор Гьоте („ Фауст “), Райнер Мария Рилке („ Requiem fur eine Freundin “), Пол Верлен и обичаните на Йосиф Сталин грузински поети.
Последни години
Валентина Стоева за Detskiknigi.com - уебсайтът, който предизвиква детското четене
В свят, в който не сме в положение да предвидим какво ни готви бъдещето, единственият сигурен фактор за сполучлива реализация на децата е...
Няколко години преди Втората международна война Борис Пастернак и брачната половинка му се заселват в Переделкино, писателско населено място на няколко километра от Москва. През идващите години той написа романа " Доктор Живаго ". След като цензурата в Съветския съюз не утвърждава книгата, той съумява да я изпрати в чужбина и да я издаде през 1957 година в Италия. Това провокира преследвания против него от страна на управляващите, траяли до края на живота му. Романът " Доктор Живаго " е оповестен в Съветския съюз едвам през 1988 година.
През последните няколко години от живота си Пастернак написа лирика, отдадена на любовта, безсмъртието и помиряването с Бога. Тези стихове са измежду най-популярните в творчеството му.
Борис Пастернак умира през 1960 година в Переделкино.
Нобелова премия
Борис Пастернак получава Нобелова премия за литература през 1958 година. На 25 октомври, два дни откакто научава това, той изпраща следната депеша до Шведската академия:
Майка прочете на щерка си 77 книги за една година (СНИМКИ)
Дете прочете 113 книги за една година и завоюва наградата „ Читател на годината - 2020 “ на Градската библиотека в Асеновград. Е...
" Крайно признателен, разчувстван, горделив, изумен, обезпокоен. “
Само четири дни по-късно той изпраща нова депеша:
" Вземайки под внимание смисъла, което се отдава на тази премия в обществото, към което числя се, би трябвало да отхвърля това несправедливо самопризнание. Моля, не приемайте с засегнатост доброволния ми отвод. “
Шведската академия афишира:
" Този отвод, несъмнено, по никакъв метод не трансформира валидността на премията. На Академията остава единствено със страдание да разгласи, че връчването на премията не може да се състои. “