Предприемачът Борис Колев: Заради текучеството много хора в ИТ сектора имат незаслужено високи заплати
Борис Колев е млад, само че към този момент е деец в бизнеса - основава първата си компания, когато е едвам на 18 година Днес е измежду най-известните български бизнесмени. Той е общоприет шеф на JT International Group – българска група от компании в областта на маркетинговите и софтуерни нововъведения. Освен това е деен участник в редица начинания в областта на обществената отговорност.
Наскоро Борис бе отличен като един от шестте най-успешни млади европейски бизнесмени, иноватори и водачи, които имат и забележителен принос към обществото в Европа. Привилегия или отговорност са премиите, какви са провокациите пред ИТ бранша у нас и захващат ли се българските компании с от ден на ден обществени начинания - по тези и други тематики беседва с Борис Колев.
Г-н Колев, стартирате първата си компания, когато сте на 18 година Споделяли сте в изявленията, че в началото сте се сблъскали със снизходително отношение и съмнение от страна на клиенти. Как успяхте да превърнете неопитността в преимущество?
Беше много забавно, в този момент като го погледна в профил. Първата ми компания трябваше да се занимава с реклама. Тогава и тримата в екипа бяхме на по 18-19 години и се блъснахме в стената много мощно, защото не се бяхме замислили, че е доста мъчно някой бранд да си повери рекламата на група „ деца “, които нямат никакъв опит, а дори и висше обучение нямат още. След няколко месеца несполучливи опити се поскарахме и се разделихме, а аз останах да се оправям самичък с компанията.
Но пък излезе нещо много забавно от целия опит – разбрахме, че на тази възраст не можем да спечелим клиенти за съществени маркетингови действия, само че можем за дребни новаторски хрумвания. Разбрахме, че в главите на хората думите „ младежи “ и „ нововъведения “ вървят дружно и много по-лесно ни гласоподават доверие. И по този начин започнахме да предлагаме разнообразни новаторски подходи в рекламата – създадохме дъщерна компания, която правеше Bluetooth маркетинг, по-късно отдел за Scent Marketing (реклама посредством аромати), бяхме първите още през 2007-ма, които започнаха да ръководят бизнес профили в обществените мрежи, реализирахме цифрови Guerilla Marketing хрумвания, роботизирани vending машини, летящи лога от пяна, цифрови екрани от пара и други сходни. Така си изградихме имидж, който работеше за нас по подобен метод, че когато огромен бранд или рекламна организация искаше да направи нещо напълно друго, незабавно се свързваха с нас.
Ако би трябвало да извършите съпоставяне сред предприемаческата среда в България, когато сте започвали на 18 година, и актуалната, какви са най-значимите разлики?
Когато стартирахме беше доста мъчно – думата предприемачество имаше супер отрицателно значение. Предприемачите бяха „ неприятните мутри “, а терминът “start up” не беше прочут в нашите ширини. За рисково финансиране даже не сме и мечтали. Всичко се правеше с пари на заем от другари и родственици и банки. Теглил съм студентски заем, с цел да финансирам компанията в потребност. Единствената организация, която работеше за предприемаческата просвета и еко-система, беше Джуниър Ачийвмънт България и аз точно от техните образователни стратегии натрупах някакви познания и опит. Нямаше никой. Освен това таман като стартирахме стартира огромната рецесия. Когато растяхме, никой от екипа не знаеше какво е да прави бизнес, когато няма рецесия, за нас това беше естествената среда и насочна конюнктура.
Сега е доста, доста по-лесно. Средата и бизнесмените са подтиквани от всякъде – стотици образования, академии, онлайн материали, рискови фондове се надпреварват да раздават пари против добра презентация на концепция, европейски средства се изливат, бизнес-ангелите получават просвета да поддържат стартъпи, по медиите непрекъснато се написа за нови хрумвания и сполучливи компании. Преди 10-ина години, с цел да пишат за теб по медиите, не беше задоволително да направиш нещо друго, наложително трябваше да си платиш.
ИТ секторът у нас се развива динамично, само че остава казусът с дефицита на фрагменти и компликацията на фирмите да ги задържат. Къде би трябвало да се търси решението?
Това е може би най-големият проблем, който срещаме сега. Текучеството е огромно, тъй като продуктивността и компетенциите в бранша са доста ниски. Програмистите нямат самообладание да израснат в една компания като се потвърдят, а постоянно сменят работодателите единствено като договорят малко по-висока заплата, тъй като пък новата компания е обезверена. И по този метод се основава един балон, в който заплатите са безумно високи, а действителните експертни умения са ниски. В същото време големите западни концерни, с цел да не губят време, стъпвайки в България оферират великански заплати, на които локалните компании не могат да отговорят. И по този начин се основава голямо текучество, в което чиновниците съумяват, сменяйки няколко работодатели, да реализират доста висока и най-често незаслужена заплата, тъй като всеки идващ им предлага по-високо възнаграждение, с цел да ги притегли.
Решението съгласно мен е композиция от просветителни ограничения, смяна в мисленето на работодателите и отношението към чиновниците, както и малко законодателни промени в трудово-правната рамка, в която сега чиновниците са извънредно привилегировани, а работодателите нямат съвсем никакви права.
Занимавате се интензивно с начинания със обществено важен темперамент. Увеличават ли се фирмите в България, които вкарват такива?
Увеличават се, за наслада. Не единствено фирмите, само че и обособените жители, които от ден на ден виждат, включват се, доброволстват и поддържат акции. От над 10 години съм деен участник в разпространяването на концепцията за корпоративна обществена отговорност и практики за стабилно развиване в фирмите и виждам извънредно развиване у нас. Преди десетилетие съвсем всички обществени начинания бяха свързани с финансови дарения, в композиция с огромни еднократни помпозни събития, в които да се означи кой какъв брой пари е дарил и с това се изчерпваха обществените начинания. В момента доста компании осъществят от ден на ден дълготрайни акции, в които с изключение на средства, влагат ангажимент, запас, включват цели екипи или чиновниците оказват помощ непринудено, включват партньорски организации и не престават самодейностите с години, тъй че действително да се реализира резултат. Всичко се случва постепенно, само че се вижда развиване и сериозен прогрес.
Какво би трябвало да има един стартъп, с цел да накара Борис Колев да влага в него и още любопитни неща за бизнеса у нас - прочетете в цялостния текст на изявлението в
Интервю на Деница Райкова
Наскоро Борис бе отличен като един от шестте най-успешни млади европейски бизнесмени, иноватори и водачи, които имат и забележителен принос към обществото в Европа. Привилегия или отговорност са премиите, какви са провокациите пред ИТ бранша у нас и захващат ли се българските компании с от ден на ден обществени начинания - по тези и други тематики беседва с Борис Колев.
Г-н Колев, стартирате първата си компания, когато сте на 18 година Споделяли сте в изявленията, че в началото сте се сблъскали със снизходително отношение и съмнение от страна на клиенти. Как успяхте да превърнете неопитността в преимущество?
Беше много забавно, в този момент като го погледна в профил. Първата ми компания трябваше да се занимава с реклама. Тогава и тримата в екипа бяхме на по 18-19 години и се блъснахме в стената много мощно, защото не се бяхме замислили, че е доста мъчно някой бранд да си повери рекламата на група „ деца “, които нямат никакъв опит, а дори и висше обучение нямат още. След няколко месеца несполучливи опити се поскарахме и се разделихме, а аз останах да се оправям самичък с компанията.
Но пък излезе нещо много забавно от целия опит – разбрахме, че на тази възраст не можем да спечелим клиенти за съществени маркетингови действия, само че можем за дребни новаторски хрумвания. Разбрахме, че в главите на хората думите „ младежи “ и „ нововъведения “ вървят дружно и много по-лесно ни гласоподават доверие. И по този начин започнахме да предлагаме разнообразни новаторски подходи в рекламата – създадохме дъщерна компания, която правеше Bluetooth маркетинг, по-късно отдел за Scent Marketing (реклама посредством аромати), бяхме първите още през 2007-ма, които започнаха да ръководят бизнес профили в обществените мрежи, реализирахме цифрови Guerilla Marketing хрумвания, роботизирани vending машини, летящи лога от пяна, цифрови екрани от пара и други сходни. Така си изградихме имидж, който работеше за нас по подобен метод, че когато огромен бранд или рекламна организация искаше да направи нещо напълно друго, незабавно се свързваха с нас.
Ако би трябвало да извършите съпоставяне сред предприемаческата среда в България, когато сте започвали на 18 година, и актуалната, какви са най-значимите разлики?
Когато стартирахме беше доста мъчно – думата предприемачество имаше супер отрицателно значение. Предприемачите бяха „ неприятните мутри “, а терминът “start up” не беше прочут в нашите ширини. За рисково финансиране даже не сме и мечтали. Всичко се правеше с пари на заем от другари и родственици и банки. Теглил съм студентски заем, с цел да финансирам компанията в потребност. Единствената организация, която работеше за предприемаческата просвета и еко-система, беше Джуниър Ачийвмънт България и аз точно от техните образователни стратегии натрупах някакви познания и опит. Нямаше никой. Освен това таман като стартирахме стартира огромната рецесия. Когато растяхме, никой от екипа не знаеше какво е да прави бизнес, когато няма рецесия, за нас това беше естествената среда и насочна конюнктура.
Сега е доста, доста по-лесно. Средата и бизнесмените са подтиквани от всякъде – стотици образования, академии, онлайн материали, рискови фондове се надпреварват да раздават пари против добра презентация на концепция, европейски средства се изливат, бизнес-ангелите получават просвета да поддържат стартъпи, по медиите непрекъснато се написа за нови хрумвания и сполучливи компании. Преди 10-ина години, с цел да пишат за теб по медиите, не беше задоволително да направиш нещо друго, наложително трябваше да си платиш.
ИТ секторът у нас се развива динамично, само че остава казусът с дефицита на фрагменти и компликацията на фирмите да ги задържат. Къде би трябвало да се търси решението?
Това е може би най-големият проблем, който срещаме сега. Текучеството е огромно, тъй като продуктивността и компетенциите в бранша са доста ниски. Програмистите нямат самообладание да израснат в една компания като се потвърдят, а постоянно сменят работодателите единствено като договорят малко по-висока заплата, тъй като пък новата компания е обезверена. И по този метод се основава един балон, в който заплатите са безумно високи, а действителните експертни умения са ниски. В същото време големите западни концерни, с цел да не губят време, стъпвайки в България оферират великански заплати, на които локалните компании не могат да отговорят. И по този начин се основава голямо текучество, в което чиновниците съумяват, сменяйки няколко работодатели, да реализират доста висока и най-често незаслужена заплата, тъй като всеки идващ им предлага по-високо възнаграждение, с цел да ги притегли.
Решението съгласно мен е композиция от просветителни ограничения, смяна в мисленето на работодателите и отношението към чиновниците, както и малко законодателни промени в трудово-правната рамка, в която сега чиновниците са извънредно привилегировани, а работодателите нямат съвсем никакви права.
Занимавате се интензивно с начинания със обществено важен темперамент. Увеличават ли се фирмите в България, които вкарват такива?
Увеличават се, за наслада. Не единствено фирмите, само че и обособените жители, които от ден на ден виждат, включват се, доброволстват и поддържат акции. От над 10 години съм деен участник в разпространяването на концепцията за корпоративна обществена отговорност и практики за стабилно развиване в фирмите и виждам извънредно развиване у нас. Преди десетилетие съвсем всички обществени начинания бяха свързани с финансови дарения, в композиция с огромни еднократни помпозни събития, в които да се означи кой какъв брой пари е дарил и с това се изчерпваха обществените начинания. В момента доста компании осъществят от ден на ден дълготрайни акции, в които с изключение на средства, влагат ангажимент, запас, включват цели екипи или чиновниците оказват помощ непринудено, включват партньорски организации и не престават самодейностите с години, тъй че действително да се реализира резултат. Всичко се случва постепенно, само че се вижда развиване и сериозен прогрес.
Какво би трябвало да има един стартъп, с цел да накара Борис Колев да влага в него и още любопитни неща за бизнеса у нас - прочетете в цялостния текст на изявлението в
Интервю на Деница Райкова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ