Може ли Великобритания да поеме по пътя на СССР и на Чехословакия?
Борис Джонсън може да влезе в историята като индивида, който унищожи Англия поради Брекзит. За да разберем какъв брой е елементарно, дано си напомним ролята, която Борис Елцин и Вацлав Клаус изиграха при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и на Чехословакия. " Нямам нищо срещу, в случай че Шотландия се отдели. " Това ми сподели предприемач, непосредствен до Консервативната партия, по време на обяд в лондонски ресторант шест месеца преди референдума за излизането на Англия от Европейски Съюз. Един от причините ми против Брекзит беше, че той може да накара Шотландия да организира нов референдум за самостоятелност и да се отдели от Обединеното кралство (шотландците гласоподаваха срещу самостоятелност през 2014 година, само че тогава към момента не се говореше за Брекзит). " Шотландската стопанска система е дребна - шотландците или ще излязат, или ще останат, а британците ще бъдат по-добре без тях ", съобщи един от събеседниците ми.
В последните три години главният мотив против излизането на Англия от Европейски Съюз са предстоящите тежки стопански последствия, които ще бъдат провокирани от Брекзит. Много по-сериозна заплаха - нов референдум за самостоятелност на Шотландия и последващият провал на Англия, остана на назад във времето. Едва в този момент този проблем стартира да се приема съществено. Бившият английски министър председател Гордън Браун в своя публикация за в. „ Гардиън “ неотдавна предизвести освен за упоритостите на Шотландската национална партия, която се бори за самостоятелност, само че също по този начин обърна внимание и на „ британския шовинизъм “ на консерваторите, който ще провокира удовлетворение, в случай че Шотландия се отдели. Настоящият министър председател Борис Джонсън не признава това, само че неговата тактика за Брекзит води британските тори тъкмо в тази посока.
Случилото се със Съюз на съветските социалистически републики и с Чехословакия при започване на 90-те години на ХХ век е
ослепителен образец за това по какъв начин страните могат да се разпаднат доста бързо.
И в двата случая основна роля изигра фактът, че запазването на съюза загуби поддръжката на водачите на най-големите народи - руснаците в Съюз на съветските социалистически републики и на чехите в Чехословакия.
Съюз на съветските социалистически републики можеше и да продължи да съществува. През март 1991 година Михаил Горбачов прави референдум относно запазването на Съюз на съветските социалистически републики под формата на федерация, като концепцията беше районите да получат повече пълномощия. Повечето от гласоподавателите гласоподаваха за това - 77% от всички руски жители и 73% от гласоподавателите в Руска руска федеративна социалистическа република. 6 републики - Армения, Грузия, Латвия, Литва, Молдова и Естония, бойкотираха референдума и малко по-късно всички получиха самостоятелност с поддръжката на Запада, въпреки че останалата част от съюза изглеждаше жизнеспособна. Не забравяйте, че тъкмо Борис Елцин се опитваше да се отърве от Горбачов и Комунистическа партия на Съветския съюз, който нанесе съдбовен удар на Съюз на съветските социалистически републики, когато през декември 1991 година подписа Беловежкото съглашение дружно с водачите на Украйна и Беларус. Заради това решение на Елцин съюзът загуби главните страни участнички, което в последна сметка докара до цялостен провал.
Ако се върнем няколко месеца по-назад, през юли 1992 година, министър председател в Чехословакия е Вацлав Клаус. Владимир Мечияр, който тогава е министър-председател на Словакия, старателно прокарва концепцията за самостоятелност. Със взаимни старания двамата политици
оформят развода на двете елементи на Чехословакия единствено за шест месеца.
Не се организира референдум. Ако допитване беше извършено, то гласоподавателите сигурно щяха да изискат да бъде непокътнато единството на страната. Според изследване, извършено през септември 1992 година, едвам 37% от словаците и 36% от чехите поддържат разлъка. По-късно Клаус неведнъж повтори, че съжалява за разпадането на Чехословакия. Тогавашните дейности обаче се разминават с делата му. Яростен последовател на свободния пазар, Клаус счита, че Словакия със своята тежка руска индустрия пречи на икономическото развиване на Чехия. И по тази причина, когато не съумява да подписа съглашение с Мечияр при изискванията, които предлага, стартира да упорства за разлъка.
Ще направи ли различен Борис - Джонсън, за Обединеното кралство това, което Борис Елцин и Вацлав Клаус направиха за своите страни? В първата си тирада като министър-председател Джонсън съобщи своята честност към съюза на " превъзходната четворка " - Англия, Северна Ирландия, Шотландия и Уелс. Зад тези огромни думи обаче се крие фактът, че в Консервативната партия, която избра Джонсън, по-голямата част от хората имат вяра в Брекзит с упоритостта на религиозните фанатици. Според изследване от юни за 63% от членовете на Консервативната партия отделянето на Шотландия от Обединеното кралство би било приемливо при Брекзит (59% са говорили в същата връзка във връзка с Северна Ирландия).
Парламентарната математика е също толкоз неумолима. В английския парламент консерваторите в този момент имат 311 мандата от общо 650. Заради идеологията им и демографските трендове е малко евентуално още веднъж да завоюват болшинство. Ако обаче Шотландия бъде изключена от уравнението, консерваторите могат да получат 298 от 591 места - това не е ли магическа формула за опазване на властта?
Първият министър на Шотландия Никола Стърджън може да се трансформира за Джонсън в шотландския Мечияр - тя може
да изиска излизането на страната от Обединеното кралство по образеца на Словакия.
Шотландия може да бъде последвана от Северна Ирландия, като в този случай следствията могат да бъдат доста по-бурни. Както вярно отбелязва ирландският публицист Финтан O’Тул, ирландската републиканска партия „ Шин Фейн “ ще бъде удовлетворена единствено от Брекзит без договорка и от евентуален „ огромен разпад “, защото това ще помогне да се осъществя фантазията й за обединяване на Ирландия.
Целта на това съпоставяне не е да приравнят властническия Съюз на съветските социалистически републики и демократичната Англия. А да се покаже, че на съюзна страна - без значение дали е демократична или не - съществуваща от век или единствено няколко десетилетия, е належащо едно потомство за удостоверение на правото да съществува посредством някакъв акт на религия. Разпадът на една страна постоянно води до по-сериозни последствия от тези, които си фантазират неговите основатели. Въпреки че разпадането на Съюз на съветските социалистически републики не е нещо, за което в този момент би трябвало да се съжалява, то докара до стопански срив, териториални спорове и персонални нещастия.
Мирната разлъка на Чехословакия съгласно последователите на Брекзит може да бъде образец за Англия както за разрешаване на вътрешни несъгласия, по този начин и за излизане от Европейски Съюз. Въпреки това, даже и в този случай, крахът на страната докара до стопански разтърсвания и сътвори компликации на милиони хора със смесена чехословашка еднаквост. Нещо повече, повода, поради която Чехия и Словакия съумяха да запазят доста положителни връзки и да се оправят с тези проблеми, е противоположна на това, към което в този момент се стреми Борис Джонсън - те желаеха да влязат в Европейски Съюз.
В последните три години главният мотив против излизането на Англия от Европейски Съюз са предстоящите тежки стопански последствия, които ще бъдат провокирани от Брекзит. Много по-сериозна заплаха - нов референдум за самостоятелност на Шотландия и последващият провал на Англия, остана на назад във времето. Едва в този момент този проблем стартира да се приема съществено. Бившият английски министър председател Гордън Браун в своя публикация за в. „ Гардиън “ неотдавна предизвести освен за упоритостите на Шотландската национална партия, която се бори за самостоятелност, само че също по този начин обърна внимание и на „ британския шовинизъм “ на консерваторите, който ще провокира удовлетворение, в случай че Шотландия се отдели. Настоящият министър председател Борис Джонсън не признава това, само че неговата тактика за Брекзит води британските тори тъкмо в тази посока.
Случилото се със Съюз на съветските социалистически републики и с Чехословакия при започване на 90-те години на ХХ век е
ослепителен образец за това по какъв начин страните могат да се разпаднат доста бързо.
И в двата случая основна роля изигра фактът, че запазването на съюза загуби поддръжката на водачите на най-големите народи - руснаците в Съюз на съветските социалистически републики и на чехите в Чехословакия.
Съюз на съветските социалистически републики можеше и да продължи да съществува. През март 1991 година Михаил Горбачов прави референдум относно запазването на Съюз на съветските социалистически републики под формата на федерация, като концепцията беше районите да получат повече пълномощия. Повечето от гласоподавателите гласоподаваха за това - 77% от всички руски жители и 73% от гласоподавателите в Руска руска федеративна социалистическа република. 6 републики - Армения, Грузия, Латвия, Литва, Молдова и Естония, бойкотираха референдума и малко по-късно всички получиха самостоятелност с поддръжката на Запада, въпреки че останалата част от съюза изглеждаше жизнеспособна. Не забравяйте, че тъкмо Борис Елцин се опитваше да се отърве от Горбачов и Комунистическа партия на Съветския съюз, който нанесе съдбовен удар на Съюз на съветските социалистически републики, когато през декември 1991 година подписа Беловежкото съглашение дружно с водачите на Украйна и Беларус. Заради това решение на Елцин съюзът загуби главните страни участнички, което в последна сметка докара до цялостен провал.
Ако се върнем няколко месеца по-назад, през юли 1992 година, министър председател в Чехословакия е Вацлав Клаус. Владимир Мечияр, който тогава е министър-председател на Словакия, старателно прокарва концепцията за самостоятелност. Със взаимни старания двамата политици
оформят развода на двете елементи на Чехословакия единствено за шест месеца.
Не се организира референдум. Ако допитване беше извършено, то гласоподавателите сигурно щяха да изискат да бъде непокътнато единството на страната. Според изследване, извършено през септември 1992 година, едвам 37% от словаците и 36% от чехите поддържат разлъка. По-късно Клаус неведнъж повтори, че съжалява за разпадането на Чехословакия. Тогавашните дейности обаче се разминават с делата му. Яростен последовател на свободния пазар, Клаус счита, че Словакия със своята тежка руска индустрия пречи на икономическото развиване на Чехия. И по тази причина, когато не съумява да подписа съглашение с Мечияр при изискванията, които предлага, стартира да упорства за разлъка.
Ще направи ли различен Борис - Джонсън, за Обединеното кралство това, което Борис Елцин и Вацлав Клаус направиха за своите страни? В първата си тирада като министър-председател Джонсън съобщи своята честност към съюза на " превъзходната четворка " - Англия, Северна Ирландия, Шотландия и Уелс. Зад тези огромни думи обаче се крие фактът, че в Консервативната партия, която избра Джонсън, по-голямата част от хората имат вяра в Брекзит с упоритостта на религиозните фанатици. Според изследване от юни за 63% от членовете на Консервативната партия отделянето на Шотландия от Обединеното кралство би било приемливо при Брекзит (59% са говорили в същата връзка във връзка с Северна Ирландия).
Парламентарната математика е също толкоз неумолима. В английския парламент консерваторите в този момент имат 311 мандата от общо 650. Заради идеологията им и демографските трендове е малко евентуално още веднъж да завоюват болшинство. Ако обаче Шотландия бъде изключена от уравнението, консерваторите могат да получат 298 от 591 места - това не е ли магическа формула за опазване на властта?
Първият министър на Шотландия Никола Стърджън може да се трансформира за Джонсън в шотландския Мечияр - тя може
да изиска излизането на страната от Обединеното кралство по образеца на Словакия.
Шотландия може да бъде последвана от Северна Ирландия, като в този случай следствията могат да бъдат доста по-бурни. Както вярно отбелязва ирландският публицист Финтан O’Тул, ирландската републиканска партия „ Шин Фейн “ ще бъде удовлетворена единствено от Брекзит без договорка и от евентуален „ огромен разпад “, защото това ще помогне да се осъществя фантазията й за обединяване на Ирландия.
Целта на това съпоставяне не е да приравнят властническия Съюз на съветските социалистически републики и демократичната Англия. А да се покаже, че на съюзна страна - без значение дали е демократична или не - съществуваща от век или единствено няколко десетилетия, е належащо едно потомство за удостоверение на правото да съществува посредством някакъв акт на религия. Разпадът на една страна постоянно води до по-сериозни последствия от тези, които си фантазират неговите основатели. Въпреки че разпадането на Съюз на съветските социалистически републики не е нещо, за което в този момент би трябвало да се съжалява, то докара до стопански срив, териториални спорове и персонални нещастия.
Мирната разлъка на Чехословакия съгласно последователите на Брекзит може да бъде образец за Англия както за разрешаване на вътрешни несъгласия, по този начин и за излизане от Европейски Съюз. Въпреки това, даже и в този случай, крахът на страната докара до стопански разтърсвания и сътвори компликации на милиони хора със смесена чехословашка еднаквост. Нещо повече, повода, поради която Чехия и Словакия съумяха да запазят доста положителни връзки и да се оправят с тези проблеми, е противоположна на това, към което в този момент се стреми Борис Джонсън - те желаеха да влязат в Европейски Съюз.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ