Посредникът между два свята
Борис Бъндев е на 26 години и е дете на глухи родители (CODA - Child of deaf adult). В света на тишината, в който неговото семейство живее, има ясни правила. Когато се роди дете, първото, което те вършат със свито сърце, е да схванат дали и то ще е „ като тях “. Две години родителите на Борис са уверени, че дребният също е ням – тъй като тряскат порти, подвигат звук, а той не реагира, даже „ проговаря “ на техния жестов език. „ Отначало са мислели, че не слушам – по този начин стартира диалогът ни с Борис, който приказва решително, толкоз постоянно е разказвал тази история. – Но схванаха, че съм добре, когато проговорих поради един комшия, който ни идваше на посетители. “
Отначало Борис неосъзнато схваща, че съществуват два напълно разнообразни свята. Единият – на безконечната тишина, и другият, който множеството от нас населяват – този на шума, ехтящ на всички места и с който живеем, без да се замисляме. На Борис му се постанова да се трансформира в медиатор сред тях – следва му дълга битка, в която той ще има своите провали и победи. „ Трябваше бързо да порасна. Просто обстановките ме принудиха... “ – с неспокойствие приказва младият мъж. Един от най-болезнените мемоари, който показва образно през какво е трябвало да премине, е разводът на родителите му. „ Наложи се аз „ да превеждам “, а бях още дете “ - споделя Бъндев. - „ Сега се оправям самичък, убеден съм в себе си. Но имам и шанс, че татко ми е образец за мен. Той ме научи в никакъв случай да не се предавам... “
Огледалото
Постепенно отговорностите се натрупат и Борис желае да избяга и да опитва „ нещо друго, на друго място “. „ В един миг ми пристигна допълнително и взех решение да се измъкна. Заминах за Барселона да изучавам кинорежисура и направих първия си документален план. Търсех си тематика и идея, снимах неща, които нямаха доста общо с мен – да вземем за пример за Израел и Палестина. “
Често приказваме по какъв начин желаеме да избягаме от „ тази страна “, по какъв начин „ тук не се устоя към този момент “, само че и също толкоз постоянно забравяме, че на другото място, в съвършения нов за нас свят, заран в огледалото отново виждаме себе си. Защото от своите демони няма по какъв начин да избягаме, където и да се намираме. И огледалото ще ни ги разкрива постоянно. Борис се усмихва: „ Между другото, жестовият ми прякор е Огледалото, тъй като обичам да се оглеждам, суетлив съм си “. После събеседникът ни още веднъж става сериозен. „ В Испания осъзнах, че това, което ще осмисли живота ми, е да се посветя на идея, близка до мен. Моята е глухите хора – тук Борис се сепва за момент и бърза да разясни. – Нямам желание, а и опция да спася всички, за мен е задоволително да повлияя на дребен кръг от хора – на своите близки, другари. Да им покажа, че има и положителни неща в този свят. Че има по-лек и наличен метод за превъзмогване на житейските компликации. Това е моята идея. “
Звукът на тишината
Всеки е слушал The Sound Of Silence – чудесната ария на Саймън и Гарфънкъл. Е, не всеки. В света на глухите хора няма музика, няма звук от падащи листа, птича ария, човешка тирада, клаксони, шум... Всъщност с какво ли е изпълнен той с изключение на с мисли? И тъй като нарочихме Борис за преводач сред два свята, се възползваме от момента да го попитаме по какъв начин глухите възприемат заобикалящата ги реалност. „ Нашият свят постоянно е извънредно подвластен от звуците и си мислим, че животът е сложен без тях – дава отговор Борис след къс размисъл. – При глухите всичко е доста по-визуално.
Щастлив!Глухите, сходно на слепите, развиват другите сетива обезщетително. „ Да, глухите хора може да не чуват звуци, само че са интуитивни, наблюдателни, бързо могат да преценяват що за човек си – склонен е Борис и добавя: – Те наблюдават повече езика на тялото, държанието, имат доста положителни рефлекси и фотографска памет. “ Тук незабавно се сещаме за прякора на Борис – Огледалото. „ Да! Това е доста забавно – усмихва се Борис. - Твоят би бил Писателя или Голата глава, ха-ха! Често глухите дават прякори на другите от първото им образно усещане и те остават за цялостен живот. “
Съжалявам!Езикът на жестовете
И по този начин, време е да станем съществени още веднъж. Жестовият език е главното средство за другарство на глухите хора. Какво съставлява той, на какви закони и правила се подчинява? Мнозина от нас са попадали в обстановки, в които се мъчим да разбираем на чужденец нещо, при изискване че двамата не приказваме един и същи език. Опитваме се, жестикулираме и най-после ни писва и махаме досадно с ръка – коства ни се безпределно комплицирано. „ Основното е да не се притесняваш, да се отпуснеш, да нямаш филтър и бариери. Тогава всичко е доста елементарно, както е и с научаването на всеки различен език. Аз боготворя жестовия, доста е занимателен и забавен “, споделя Борис.
Ей, какво правиш?!Той има още доста какво да показа по тематиката. Заедно с Цветелин Дерменджийски и Александър Калинов основава компанията Stray Sheep за жестов превод за събития, срещи и адаптиране на видеа на жестов език, курсове по подобен и други „ Основната ни цел е да се преборим обществото да развие някаква сензитивност по отношение на тези хора. Искаме да съществува задоволителна маса от 8000-10 000 души, които да знаят няколкостотин жеста. Хора, които са в областта на медиите, на медицината, на правото, с които се срещаме всеки ден – коментира ни той. – Следващите ни крачки са да изградим задоволителен потенциал от жестови преводачи – примерно 30-40. “
ОвцаТова, че в националните малките екрани съществува жестов превод, съгласно него е извънредно незадоволително. „ Те превеждат единствено новините, липсва надзор на качеството, няма спомагателни образования “, споделя Борис.
Но по какъв начин се финансира Stray Sheep, получава ли средства от страната или от частни организации поради своята благородна идея? „ Неее – провлачва Борис. – Никаква. Досега не сме получили нито един лев помощ или спонсорство – напълно се устояваме от образования за компании или вършим преводи по време на конференции, приспособяваме видеа. Смятам, че това е методът – това ни прави гладни и стимулирани непрекъснато да търсим усъвършенствания. Много надълбоко имам вяра, че да управляваш някаква идея или обществена смяна, изисква същия хъс и отношение, каквито са нужни примерно с цел да ръководиш сполучлив бизнес. “
Аз ли?! Не!Майка е ласка
Постепенно на курсовете, които води Борис, стартират да идват най-различни „ чуващи “ хора – от такива, които демонстрират интерес към жестовия език, до такива, които желаят просто да оказват помощ, да се включат като доброволци. Една от първите изненади, с които се сблъскват, е, че в действителност повсеместен жестов език... няма. Е, по какъв начин по този начин? Борис бърза да разсее недоверието: „ Има един главен език, който е нещо като есперантото, с който можеш да споделяш съществени хрумвания, само че той е единствено основа. Например думата „ майка “ е друга в другите езици. Всичко се дефинира от локалната просвета. Вземете да вземем за пример индианците с тяхната бойна декорация с пера – може би по тази причина по този начин наподобява жестът им за майка “. Борис разперва пръсти над главата си, имитирайки корона. „ В българския фолклор обаче майката е тази, която те гали и се грижи за теб, и се асоциира с ласка “ – коментира ни той, до момента в който демонстрира жеста на майка, галеща детето си по бузата.
Неловка тишинаЧесто чуващите виждат компании от глухи хора, които биха нарекли напряко... шумни. Те се допират, жестикулират, подскачат. „ Именно! – възкликва Борис. – Именно поради неналичието на възприемането на тон при тях са засилени други сетива – като тактилното, това да докосваш, да се изразяваш образно. Там примерно някой може да те прегърне, да те целува по бузите за довиждане, даже и да се виждате за пръв път – случва се хората да се изплашен поради това, само че то е част от културата им. Те по този начин го назовават – глуха просвета. “
Разговарям с татко си. Превеждам му какво споделя зъболекарят. Това вършим и със Stray Sheep - оказваме помощ на глухи хора посредством видео диалог.Подобно на всяка друга обаче и тази има своите ограничавания. „ В този език рядко се употребяват времена, съюзи, предлози, всичко се движи в реда подлог - сказуемо, подлог - сказуемо... Друг проблем е, че липсва задоволително добра просветителна система за глухите “, въздъхва Борис и след няколко споделени секунди тишина усмихнато добавя: „ Важно е да прибавя, че по насила в жестовия език не можеш да си с тил към своя събеседник – постоянно би трябвало да го гледаш в очите. Като си израснал с този език и връзка – непрекъснато лице в лице, – постоянно измисляш нещо да кажеш, да запълниш неловката тишина “... Неловка тишина? Звучи по едно и също време необичайно и извънредно съществено в подтекста на света на глухите.
Шумно на открито
Завършваме срещата си там, откъдето започнахме – за фамилията на Борис и за значимия въпрос от кой свят ще са неговите деца след време. „ Майка ми е родена генетично чуваща. Впоследствие губи слуха си, а татко ми е роден генетично ням. Аз съм взел от гените на майка ми във връзка с слуха. В последна сметка нося хромозомите и на татко ми и има късмет децата ми да са глухи, само че това не ме тормози ни минимум. “
Последният ни въпрос към Борис е дали, когато се е прибирал у дома като дете, не му е било необичайно, че е безшумно? „ По-скоро постоянно ми е било необичайно, че е шумно на открито... “...
Статията е оповестена в брой 2/2022 година на Списание 8
Отначало Борис неосъзнато схваща, че съществуват два напълно разнообразни свята. Единият – на безконечната тишина, и другият, който множеството от нас населяват – този на шума, ехтящ на всички места и с който живеем, без да се замисляме. На Борис му се постанова да се трансформира в медиатор сред тях – следва му дълга битка, в която той ще има своите провали и победи. „ Трябваше бързо да порасна. Просто обстановките ме принудиха... “ – с неспокойствие приказва младият мъж. Един от най-болезнените мемоари, който показва образно през какво е трябвало да премине, е разводът на родителите му. „ Наложи се аз „ да превеждам “, а бях още дете “ - споделя Бъндев. - „ Сега се оправям самичък, убеден съм в себе си. Но имам и шанс, че татко ми е образец за мен. Той ме научи в никакъв случай да не се предавам... “
Огледалото
Постепенно отговорностите се натрупат и Борис желае да избяга и да опитва „ нещо друго, на друго място “. „ В един миг ми пристигна допълнително и взех решение да се измъкна. Заминах за Барселона да изучавам кинорежисура и направих първия си документален план. Търсех си тематика и идея, снимах неща, които нямаха доста общо с мен – да вземем за пример за Израел и Палестина. “
Често приказваме по какъв начин желаеме да избягаме от „ тази страна “, по какъв начин „ тук не се устоя към този момент “, само че и също толкоз постоянно забравяме, че на другото място, в съвършения нов за нас свят, заран в огледалото отново виждаме себе си. Защото от своите демони няма по какъв начин да избягаме, където и да се намираме. И огледалото ще ни ги разкрива постоянно. Борис се усмихва: „ Между другото, жестовият ми прякор е Огледалото, тъй като обичам да се оглеждам, суетлив съм си “. После събеседникът ни още веднъж става сериозен. „ В Испания осъзнах, че това, което ще осмисли живота ми, е да се посветя на идея, близка до мен. Моята е глухите хора – тук Борис се сепва за момент и бърза да разясни. – Нямам желание, а и опция да спася всички, за мен е задоволително да повлияя на дребен кръг от хора – на своите близки, другари. Да им покажа, че има и положителни неща в този свят. Че има по-лек и наличен метод за превъзмогване на житейските компликации. Това е моята идея. “
Звукът на тишината
Всеки е слушал The Sound Of Silence – чудесната ария на Саймън и Гарфънкъл. Е, не всеки. В света на глухите хора няма музика, няма звук от падащи листа, птича ария, човешка тирада, клаксони, шум... Всъщност с какво ли е изпълнен той с изключение на с мисли? И тъй като нарочихме Борис за преводач сред два свята, се възползваме от момента да го попитаме по какъв начин глухите възприемат заобикалящата ги реалност. „ Нашият свят постоянно е извънредно подвластен от звуците и си мислим, че животът е сложен без тях – дава отговор Борис след къс размисъл. – При глухите всичко е доста по-визуално.
Щастлив!Глухите, сходно на слепите, развиват другите сетива обезщетително. „ Да, глухите хора може да не чуват звуци, само че са интуитивни, наблюдателни, бързо могат да преценяват що за човек си – склонен е Борис и добавя: – Те наблюдават повече езика на тялото, държанието, имат доста положителни рефлекси и фотографска памет. “ Тук незабавно се сещаме за прякора на Борис – Огледалото. „ Да! Това е доста забавно – усмихва се Борис. - Твоят би бил Писателя или Голата глава, ха-ха! Често глухите дават прякори на другите от първото им образно усещане и те остават за цялостен живот. “ Съжалявам!Езикът на жестовете И по този начин, време е да станем съществени още веднъж. Жестовият език е главното средство за другарство на глухите хора. Какво съставлява той, на какви закони и правила се подчинява? Мнозина от нас са попадали в обстановки, в които се мъчим да разбираем на чужденец нещо, при изискване че двамата не приказваме един и същи език. Опитваме се, жестикулираме и най-после ни писва и махаме досадно с ръка – коства ни се безпределно комплицирано. „ Основното е да не се притесняваш, да се отпуснеш, да нямаш филтър и бариери. Тогава всичко е доста елементарно, както е и с научаването на всеки различен език. Аз боготворя жестовия, доста е занимателен и забавен “, споделя Борис.
Ей, какво правиш?!Той има още доста какво да показа по тематиката. Заедно с Цветелин Дерменджийски и Александър Калинов основава компанията Stray Sheep за жестов превод за събития, срещи и адаптиране на видеа на жестов език, курсове по подобен и други „ Основната ни цел е да се преборим обществото да развие някаква сензитивност по отношение на тези хора. Искаме да съществува задоволителна маса от 8000-10 000 души, които да знаят няколкостотин жеста. Хора, които са в областта на медиите, на медицината, на правото, с които се срещаме всеки ден – коментира ни той. – Следващите ни крачки са да изградим задоволителен потенциал от жестови преводачи – примерно 30-40. “ ОвцаТова, че в националните малките екрани съществува жестов превод, съгласно него е извънредно незадоволително. „ Те превеждат единствено новините, липсва надзор на качеството, няма спомагателни образования “, споделя Борис. Но по какъв начин се финансира Stray Sheep, получава ли средства от страната или от частни организации поради своята благородна идея? „ Неее – провлачва Борис. – Никаква. Досега не сме получили нито един лев помощ или спонсорство – напълно се устояваме от образования за компании или вършим преводи по време на конференции, приспособяваме видеа. Смятам, че това е методът – това ни прави гладни и стимулирани непрекъснато да търсим усъвършенствания. Много надълбоко имам вяра, че да управляваш някаква идея или обществена смяна, изисква същия хъс и отношение, каквито са нужни примерно с цел да ръководиш сполучлив бизнес. “
Аз ли?! Не!Майка е ласка Постепенно на курсовете, които води Борис, стартират да идват най-различни „ чуващи “ хора – от такива, които демонстрират интерес към жестовия език, до такива, които желаят просто да оказват помощ, да се включат като доброволци. Една от първите изненади, с които се сблъскват, е, че в действителност повсеместен жестов език... няма. Е, по какъв начин по този начин? Борис бърза да разсее недоверието: „ Има един главен език, който е нещо като есперантото, с който можеш да споделяш съществени хрумвания, само че той е единствено основа. Например думата „ майка “ е друга в другите езици. Всичко се дефинира от локалната просвета. Вземете да вземем за пример индианците с тяхната бойна декорация с пера – може би по тази причина по този начин наподобява жестът им за майка “. Борис разперва пръсти над главата си, имитирайки корона. „ В българския фолклор обаче майката е тази, която те гали и се грижи за теб, и се асоциира с ласка “ – коментира ни той, до момента в който демонстрира жеста на майка, галеща детето си по бузата.
Неловка тишинаЧесто чуващите виждат компании от глухи хора, които биха нарекли напряко... шумни. Те се допират, жестикулират, подскачат. „ Именно! – възкликва Борис. – Именно поради неналичието на възприемането на тон при тях са засилени други сетива – като тактилното, това да докосваш, да се изразяваш образно. Там примерно някой може да те прегърне, да те целува по бузите за довиждане, даже и да се виждате за пръв път – случва се хората да се изплашен поради това, само че то е част от културата им. Те по този начин го назовават – глуха просвета. “
Разговарям с татко си. Превеждам му какво споделя зъболекарят. Това вършим и със Stray Sheep - оказваме помощ на глухи хора посредством видео диалог.Подобно на всяка друга обаче и тази има своите ограничавания. „ В този език рядко се употребяват времена, съюзи, предлози, всичко се движи в реда подлог - сказуемо, подлог - сказуемо... Друг проблем е, че липсва задоволително добра просветителна система за глухите “, въздъхва Борис и след няколко споделени секунди тишина усмихнато добавя: „ Важно е да прибавя, че по насила в жестовия език не можеш да си с тил към своя събеседник – постоянно би трябвало да го гледаш в очите. Като си израснал с този език и връзка – непрекъснато лице в лице, – постоянно измисляш нещо да кажеш, да запълниш неловката тишина “... Неловка тишина? Звучи по едно и също време необичайно и извънредно съществено в подтекста на света на глухите. Шумно на открито
Завършваме срещата си там, откъдето започнахме – за фамилията на Борис и за значимия въпрос от кой свят ще са неговите деца след време. „ Майка ми е родена генетично чуваща. Впоследствие губи слуха си, а татко ми е роден генетично ням. Аз съм взел от гените на майка ми във връзка с слуха. В последна сметка нося хромозомите и на татко ми и има късмет децата ми да са глухи, само че това не ме тормози ни минимум. “
Последният ни въпрос към Борис е дали, когато се е прибирал у дома като дете, не му е било необичайно, че е безшумно? „ По-скоро постоянно ми е било необичайно, че е шумно на открито... “...
Статията е оповестена в брой 2/2022 година на Списание 8
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ