Вплетени борби: Зеленият парадокс среща парадокса на Палестина
Борбите за палестинско избавление и климатична правдивост се преплитат, безусловно и нагледно, във философията, както и осезаеми последствия. И двете дела набират скорост и необятна интернационална поддръжка, само че се сблъскват с неотложни действителности, които карат покровителите да се усещат по този начин, като че ли текат против времето.
Днес палестинците освен са подложени на възходящо подтисничество и тежки нарушавания на човешките права от страна на израелския режим на апартейда, само че също по този начин са изправени пред задаваща се климатична злополука. Собствените метеорологични изследвания на Израел разкриват, че Източното Средиземноморие е едно от най-уязвимите от климата места на планетата. Докато температурите в международен мащаб са се повишили приблизително с 1,1°C от прединдустриалните времена, междинните температури в Израел/Палестина са се повишили с 1,5 градуса по Целзий (34,7 градуса по Фаренхайт) сред 1950 година и 2017 година, с планувано нарастване от 4C (39,2F) до края на века.
По-широкият Близък изток е изправен пред сходно усложнение, като температурите се повишават съвсем два пъти по-бързо от останалата част от света с широкообхватни последствия за здравето и благосъстоянието на към 400 милиона души, които живеят в района. Въпреки че множеството страни от Близкия изток са подписали Парижкото съглашение за климата, до момента техните водачи не са съумели да изпълнят уговорките, поети в съглашението. Освен това, с повишаването на интернационалното търсене, богатите на нефт страни в района не престават да усилват производството на изкопаеми горива. Това, че Обединените арабски емирства избраха да назначат ръководителя на своята държавна петролна компания за президент на тазгодишната климатична конференция в Дубай (COP28), би било комично, в случай че не беше трагично.
Въпреки това, колкото и недостатъчни и обезпокоителни да са дейностите на близкоизточните водачи във връзка с изменението на климата, те бледнеят спрямо лицемерието, демонстрирано от техните западни сътрудници.
Неотдавнашно мнение на Дейвид Уолъс-Уелс, оповестено в The New York Times, в резюме разкри лицемерието на по-святото отношение на актуалната администрация на Съединени американски щати към изменението на климата, като акцентира обстоятелството, че Съединените щати ще са виновни за над една трета от цялото планувано разширение на изкопаемите горива до 2050 година „ Тъй като президентът Байдън изрично назова изменението на климата „ екзистенциална опасност “ и разгласи основаването на корпус за запазване на климата “, изясни Уолъс-Уелс, „ Съединените щати се счупиха връх за произвеждане на нефт ”.
Това двуличие съвършено отразява дългогодишния отговор на богатите и могъщи западни народи на палестинската покруса. Същите народи, които проповядват мир, само че субсидират апартейда в Палестина, също изповядват своя ангажимент за намаляване на изменението на климата, само че (заедно с Китай, Русия и Индия) оказват помощ на световните излъчвания на CO2 да доближат исторически върхове.
Наистина възвишените обещания за „ климатична правдивост “ от западните народи за жалост се оказаха толкоз кухи, колкото тези за „ палестинското правораздаване “. И в двата случая тези страни говореха, само че отхвърлиха да вървят, оставяйки бедните и уязвими общности да поемат тежестта на техните ексцесии и двуличие.
Освен това, и в двата случая те са измислили и приложили несъответстващи и контрапродуктивни механизми, с цел да наподобяват като „ помагащи “. По отношение на изменението на климата те излязоха с лъжливи концепции като „ въглеродно компенсиране “ и „ въглероден заем “, с цел да избегнат смислени дейности и обективен, бърз преход към възобновима сила. Що се отнася до Палестина, те сътвориха неосъществими „ мирни проекти “, които служат единствено за задълбочаване на палестинското подтисничество, до момента в който Израел направи хипотетични опити да „ усъвършенства “ палестинския живот под окупация, вместо да се заеме с главния проблем на самата окупация, както би трябвало.
Също толкоз цинични са рутинните опити на Израел да конфискува палестински земи под претекст за „ запазване на околната среда “. Тази тактичност, известна като „ зелен колониализъм “, излага на показ присвояването на екологизма от страна на Израел, с цел да измести коренното население на Палестина и да експлоатира нейните запаси. Израелските зелени зони са основани главно, с цел да узаконят изземването на земя и да предотвратят завръщането на разселени палестинци, като в допълнение утвърждават система на апартейд.
С годините придвижването за справяне с климатичната рецесия надвиши научния си генезис, разшири задачите си и се трансформира в битка за правдивост. Както израелският ежедневник Haaretz изясни в публикация от 2021 година, това е повода безчет екологични организации по света обществено да заявяват поддръжката си за палестинската идея. Днес придвижването за климатична правдивост приканва освен за дейности за намаляване на изменението на климата, само че и за фундаментални промени в обществените структури, които увековечават рецесията, като се занимават с проблемите на общественото тъждество, справедливостта на разпределението и контрола на естествените запаси, както в Палестина.
Наистина Израел изостря климатичните опасности, пред които са изправени палестинците, като им отхвърля правото да ръководят своята земя и запаси, правейки ги по-уязвими към събития, свързани с климата. В окупирания Западен бряг, където Израел контролира повече от 60 % от земята, той систематично краде и унищожава палестинска земя и вода, позволявайки на неговите 600 хиляди заселници да консумират шест пъти повече достъп до вода, в сравнение с 2,9 милиона палестински поданици на Западния бряг.
Въплъщението на напъните на Израел за екологизиране е показано от Еврейския народен фонд, който управлява към 11 % от земята и играе централна роля в юдаизирането на Палестина. Както се оповестява от Haaretz, „ опитът на JNF да се показа като герой в борбата против изменението на климата е фарс. Нейният принос към околната среда е засенчен от расизъм и хитри покупко-продажби. “ Изкореняването от страна на Израел на стотици хиляди палестински маслинови дървета, с цел да може JNF да засади вносни дървета, с цел да заличи всички следи от палестинско битие, не е екологично, то е екоцид и изцяло незаконно.
В доста връзки израелският апартейд е микрокосмос на свят, анатемосан от расизъм, боязън, принуждение и неравноправие. И в края на деня, или в края на дните, световното стопляне, тъкмо като апартейда в Израел, ще повали всички, без значение от раса или статус. Или ще оцелеем дружно, в естетика, или ще свършим в пъкъла.
