Ексклузивно за БНТ: Изпълнителният директор на Financial Times
Борбата с подправените вести, които се популяризират все по-бързо и елементарно посредством обществените мрежи и Интернет, продължава да е една от главните цели на обществата по целия свят. За рисковете и провокациите, пред които са изправени медиите и за качествената информация като приоритет, извънредно за Сутрешния блок на Българска национална телевизия приказва Джон Ридинг-изпълнителният шеф на авторитетния Financial Times, който посети офиса на изданието в България. С него се срещна Тереза Ставрева.
Съвременният и високотехнологичен свят слага медиите пред извънредно предизвикателство. Достъпът до всевъзможна информация е изцяло свободен. Журналистите имат нелеката задача да отличат същинските от подправените вести, а медиите да бъдат конкурентоспособни и да развиват достъпа до наличието си паралелно с софтуерните нововъведения.
Мисля, че отговорността към читателите ни е по-голяма отвсякога. Новините в международен мащаб са една доста подла среда. Фалшивите вести и неналичието на доверие в медиите по целия свят се трансфораха в наклонност. Financial Times e на пазара от 132 години, отговорността пред нас в този подтекст е още по-голяма, тъй като от нас се чака да бъдем достоверни, самостоятелни, справедливи, да използваме авторитетни източници на информация. За нас въпросът с доверието е един от главните в политиката на изданието. Нашите фенове чакат от нас доста, поради ежедневния брой изявления и наличие, което произвеждаме това е една нелека задача.
Според изследване, направено от уеб страницата Campaign Asia, уебсайтът на Financial Тimes е посещаван от близо милион души всеки ден. Продължава да има и традиционалисти, които избират хартиеният притежател. Не е ли голяма отговорността посланията Ви да доближават до толкоз доста хора?
Работя за Financial Times към този момент 32 години и към момента имам вяра във вестника. Спомням си, че когато започнах работа там като публицист технологиите към момента не бяха взели превес. Беше единствено вестникът и към момента имам вяра в него! Убеден съм, че той е съществена и основна част от нас като медия и това няма да се промени. Факт е, обаче, че сме очевидци на в действителност незабравим софтуерен напредък, с който се стараем да се съобразим. 3/4 от наличието ни е цифрово, тъй като голяма част от нашите читатели избират да се осведомят посредством мобилния си телефон или преносим компютър. Това е един доста ефикасен и динамичен метод за снабдяване на информация. При вестника всичко е малко по-бавно, належащо е оперативно време за щемпел, дистрибуцията му също може да ни забави. Това са неща, с които уебсайтът няма проблем. Чрез него можем да достигнем до всяка точка на света на процедура, до всеки един човек на планетата, освен това напълно елементарно и без особени старания. Това е движещата мощ на израстването. Ето да вземем за пример тази година ние достигнахме до един милион консуматори, които заплащат за наличието ни, което е връх в нашата над 100-годишна история. Разбираме това като доказателство, че публицистиката може да бъде конкурентноспособна и може да бъде един добър бизнес.
Крие ли това опасности? Дигитализацията на наличие и достъпът до информация на всички до всичко основава ли предпоставки за подправени вести?
Времето, в което работим е изпълнено с доста клопки. От една страна може да се появи напън било той от държавни управления или пък огромни бизнес организации. Това се следи като събитие в доста страни, напън върху свободата на словото, свободата на изложение даже. Фалшивите вести се трансфораха в същински проблем. Фалшивите вести са на всички места към нас. Пример за това мога да дам и с изборите за президент в Съединени американски щати през 2016г., когато подправените вести, свързани с предизборната акция имаше на всички места. За издание като нас, което доближава до толкоз хора, отговорността да ги отличим от същинските е голяма. Това единствено по себе си изисква основаването на резистентен бизнес проект, в който да се заложат средства за произвеждането на качествено наличие. По мое мнение подправените вести са изключителна опасност в актуалния свят.
Има ли решение? Някои държавни управления оферират разпространението на подправени вести да се пояснява като закононарушение?
Вярвам, че би трябвало да има някаква регулация. Проблемът на това е, че това не е просто проблем, а световен подобен! Това не проблем на един район или страна. Въпросът е, че това е извънредно бързо разрастваща се среда. Високите технологии, все по-голямото въздействие на обществените мрежи, това са неща, с които всяко едно държавно управление би трябвало да има поради. Спомняте си вероятно големия скандал с Cambridge Analitica, проблемите с Фейсбук. Станахме очевидци на доста опити за корист с персонални данни и информация. Това е автентичен проблем, който е мъчно да бъде законово контролиран. Фейсбук да вземем за пример се пробва да се оправи с това. Наеха чиновници, които да ревизират обстоятелства и информация преди тя да бъде оповестена. Много хора се занимават с това да подсигуряват истинността на обещано наличие, само че това е извънредно сложна задача. Всеки път, когато смяташ, че си ревизирал всичко, се поява нова информация в Интернет, която още веднъж те връща първоначално. Може би е нужно да вникнем по-дълбоко в казуса, да разберем метода, по който се популяризират подправените вести, както и кои организации или хора стоят зад тях.
Наскоро беше направено изследване за това дали българите умеят да отличават подправените вести. Оказа се, че една четвърт от тях не може да направи разлика.
Именно, това е проблем в световен мащаб.Фалшивите вести в действителност могат да наподобяват доста правдиво.Тук към този момент не става въпрос единствено за текст, допустимо е основаването и на подправени изображения или даже видеа. Преди време имаше опит. Президентът Обама говореше, само че в действителност таква тирада не се е състояла в никакъв случай. Думите му бяха подправени. Беше направено доста правдиво, а разликата беше едвам доловима. Това безспорно подкопава доверието в медиите, тъй като се оказва, че не можеш да имам вяра даже на това, което виждаш с очите си. Вярвам, че това вменява даже още повече отговорност на качествените медии, които се употребяват с доверие. Те би трябвало да си обезпечат достоверни източници на информация, такива, на които техните слушатели или фенове да могат да се доверят изцяло! Устойчивостта на една медия, построена с времето подсигурява това доверие сред публицисти и аудитория.
Съвременният и високотехнологичен свят слага медиите пред извънредно предизвикателство. Достъпът до всевъзможна информация е изцяло свободен. Журналистите имат нелеката задача да отличат същинските от подправените вести, а медиите да бъдат конкурентоспособни и да развиват достъпа до наличието си паралелно с софтуерните нововъведения.
Мисля, че отговорността към читателите ни е по-голяма отвсякога. Новините в международен мащаб са една доста подла среда. Фалшивите вести и неналичието на доверие в медиите по целия свят се трансфораха в наклонност. Financial Times e на пазара от 132 години, отговорността пред нас в този подтекст е още по-голяма, тъй като от нас се чака да бъдем достоверни, самостоятелни, справедливи, да използваме авторитетни източници на информация. За нас въпросът с доверието е един от главните в политиката на изданието. Нашите фенове чакат от нас доста, поради ежедневния брой изявления и наличие, което произвеждаме това е една нелека задача.
Според изследване, направено от уеб страницата Campaign Asia, уебсайтът на Financial Тimes е посещаван от близо милион души всеки ден. Продължава да има и традиционалисти, които избират хартиеният притежател. Не е ли голяма отговорността посланията Ви да доближават до толкоз доста хора?
Работя за Financial Times към този момент 32 години и към момента имам вяра във вестника. Спомням си, че когато започнах работа там като публицист технологиите към момента не бяха взели превес. Беше единствено вестникът и към момента имам вяра в него! Убеден съм, че той е съществена и основна част от нас като медия и това няма да се промени. Факт е, обаче, че сме очевидци на в действителност незабравим софтуерен напредък, с който се стараем да се съобразим. 3/4 от наличието ни е цифрово, тъй като голяма част от нашите читатели избират да се осведомят посредством мобилния си телефон или преносим компютър. Това е един доста ефикасен и динамичен метод за снабдяване на информация. При вестника всичко е малко по-бавно, належащо е оперативно време за щемпел, дистрибуцията му също може да ни забави. Това са неща, с които уебсайтът няма проблем. Чрез него можем да достигнем до всяка точка на света на процедура, до всеки един човек на планетата, освен това напълно елементарно и без особени старания. Това е движещата мощ на израстването. Ето да вземем за пример тази година ние достигнахме до един милион консуматори, които заплащат за наличието ни, което е връх в нашата над 100-годишна история. Разбираме това като доказателство, че публицистиката може да бъде конкурентноспособна и може да бъде един добър бизнес.
Крие ли това опасности? Дигитализацията на наличие и достъпът до информация на всички до всичко основава ли предпоставки за подправени вести?
Времето, в което работим е изпълнено с доста клопки. От една страна може да се появи напън било той от държавни управления или пък огромни бизнес организации. Това се следи като събитие в доста страни, напън върху свободата на словото, свободата на изложение даже. Фалшивите вести се трансфораха в същински проблем. Фалшивите вести са на всички места към нас. Пример за това мога да дам и с изборите за президент в Съединени американски щати през 2016г., когато подправените вести, свързани с предизборната акция имаше на всички места. За издание като нас, което доближава до толкоз хора, отговорността да ги отличим от същинските е голяма. Това единствено по себе си изисква основаването на резистентен бизнес проект, в който да се заложат средства за произвеждането на качествено наличие. По мое мнение подправените вести са изключителна опасност в актуалния свят.
Има ли решение? Някои държавни управления оферират разпространението на подправени вести да се пояснява като закононарушение?
Вярвам, че би трябвало да има някаква регулация. Проблемът на това е, че това не е просто проблем, а световен подобен! Това не проблем на един район или страна. Въпросът е, че това е извънредно бързо разрастваща се среда. Високите технологии, все по-голямото въздействие на обществените мрежи, това са неща, с които всяко едно държавно управление би трябвало да има поради. Спомняте си вероятно големия скандал с Cambridge Analitica, проблемите с Фейсбук. Станахме очевидци на доста опити за корист с персонални данни и информация. Това е автентичен проблем, който е мъчно да бъде законово контролиран. Фейсбук да вземем за пример се пробва да се оправи с това. Наеха чиновници, които да ревизират обстоятелства и информация преди тя да бъде оповестена. Много хора се занимават с това да подсигуряват истинността на обещано наличие, само че това е извънредно сложна задача. Всеки път, когато смяташ, че си ревизирал всичко, се поява нова информация в Интернет, която още веднъж те връща първоначално. Може би е нужно да вникнем по-дълбоко в казуса, да разберем метода, по който се популяризират подправените вести, както и кои организации или хора стоят зад тях.
Наскоро беше направено изследване за това дали българите умеят да отличават подправените вести. Оказа се, че една четвърт от тях не може да направи разлика.
Именно, това е проблем в световен мащаб.Фалшивите вести в действителност могат да наподобяват доста правдиво.Тук към този момент не става въпрос единствено за текст, допустимо е основаването и на подправени изображения или даже видеа. Преди време имаше опит. Президентът Обама говореше, само че в действителност таква тирада не се е състояла в никакъв случай. Думите му бяха подправени. Беше направено доста правдиво, а разликата беше едвам доловима. Това безспорно подкопава доверието в медиите, тъй като се оказва, че не можеш да имам вяра даже на това, което виждаш с очите си. Вярвам, че това вменява даже още повече отговорност на качествените медии, които се употребяват с доверие. Те би трябвало да си обезпечат достоверни източници на информация, такива, на които техните слушатели или фенове да могат да се доверят изцяло! Устойчивостта на една медия, построена с времето подсигурява това доверие сред публицисти и аудитория.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ




