Бомбата на реституцията още цъка в София
Бомбата на реституцията в София към момента не е избухнала и тиктака за жителите на доста региони, за притежателите на върнати парцели и за самата столична администрация. Не са единици случаите, в които столичани сигнализират за следващ зараждащ се градеж в зелена повърхност, била тя градинка, паркче или някое малко затревено място, сторило се апетитно на следващ инвестититор. Досега столичното кметство демонстрира, че работи единствено на парче, на пожар, без да възнамерява по какъв начин ще се оправи изцяло с казуса с върнатите парцели на притежатели на странни, несъответствуващи и противоречиви места преди две десетилетия. Реститутите или купувачите на тези земи обаче дебнат в засада и надали още дълго ще стоят добродушно и умерено, без да подхващат дейности за обезпечаване на облага от парцелите си. А те не са единствено в междублокови пространства, дребни градинки или полянки из кварталите.
Както е добре известно на цялата община, Борисовата градина и Южният парк са самобитни
пъзели от частни части
Огромна част от планувания до жк "Младост " Източен парк, също е частна територия и притежателите й не дават дума да се издума за предстоящ парк в техните земи. Единственият излаз за кметството е отчуждаването на противоречивите парцели. Засега обаче знак за такава огромна стъпка няма. Не се прави нищо в посока към обмисляне на предпочитани и по-малко значими терени, които би трябвало да се отчуждят в избран порядък. Още преди няколко години общински консултант пресметна, че за отчуждаване на 110 дка частни зелени площи единствено в регион "Младост " ще са нужни най-малко 57 млн. лв.. Неотдавна пък основният проектант на София Здравко Здравков призна, че казусът с реституцията дълго ще спъва работата на община и той ще се взема решение в идващите 50 години.
Признанията са едно, само че работата по превъзмогване на проблемите напълно друго. Засега от общината демонстрират, че се задействат единствено в спешни обстановки, когато хората излязат на митинг против следващ градеж в озелененото пространство към тях. Ако то се окаже малко, общината пробва да направи заменка на парцела и да облекчи напрежението, тъй че и жителите на региона, и притежателят на земята да останат задоволени. И по този начин, до момента в който не се окаже, че и новите съседи на бъдещия блок изпитват дискомфорт.
Как въпреки всичко се стигна до хаоса, който цари в София, след актовете за връщане на собствеността? Двата закона, които уреждат реституцията, са от 1991 година при ръководството на Димитър Попов и от 1997 година - при ръководството на Иван Костов. Основният проблем пристигна оттова, че се връщат земи, които са били аграрни, само че към този момент попадат в урбанизирана територия. Отделно нещата се усложняват от обстоятелството, че в тези площи са осъществени мероприятия - като озеленяване или детски площадки. Върнатите земи постоянно се намират под блокове, през улици, в паркове и т. н. Друг е въпросът, че
доста от тях към този момент са препродадени
и са в ръцете на нови притежатели. И е напълно разумно те да желаят да строят в новопридобитите си терени. Не им харесва, че общината ги е отредила за зелени площи, в които не може да се строи. Така се появява още един спор. Когато и където се стигне до отчуждаване, се оказва, че всички столичани ще би трябвало да заплащат посредством налозите си поради неразумното връщане на доста земи.
Случаите с неудовлетворени някогашни притежатели на терени, които имат обосновани или не искания, както и с възмутени поданици на прилежащи жилищни кооперации не са един и два. До дни СОС още веднъж ще е изправен пред предизвикването да реши дали следващият градеж да се появи в междублоково пространство на зелена поляна. Проектът към този момент получи благословията на болшинството в Общинския съвет, като мина сполучливо през гласоподаване в отрасловата комисия по архитектура. Тази седмица отчетът би трябвало да се прегледа и от Столичния общински съвет и евентуално ще получи окончателното утвърждение.
Този път плануваният блок ще изникне върху зелен терен сред няколко други жилищни кооперации в столичния квартал "Дружба " 1. Пътят до градежа е дълъг за притежателя на земята и е минал през много премеждия, с цел да се стигне до окончателния план. През 1997 година наследниците на тогавашния притежател подават молба в администрацията на регион "Искър " с искане за възобновяване на 16 000 кв. метра. Някога те са били част от местността "Напоително поле ", а сега върху тях са издигнати блоковете 7, 15, 16 и 17, както и трафопост. Останалото е зелена повърхност сред тези жилищни здания. Молбата обаче не е задоволена и от региона декларират, че земите не могат да бъдат възобновени в тези граници. Същата година поземлената комисия в "Слатина " преглежда уверение с решението на регион "Искър " и се произнася, че въпреки всичко терен от 2200 кв. метра може да бъде върнат, защото той не е застроен. Затова комисията желае
преразглеждане на решението
от районната администрация. В последна сметка новото уверение на регион "Искър " анулира остарялото и се взема решение, че 2220 кв. метра могат въпреки всичко да бъдат възобновени. Изненадващо след година в решението на поземлената комисия върнатата повърхност ненадейно набъбва на 2452 кв. метра. Тези числа залягат и в новото уверение на регион "Искър " от 1999 година
Почти 20 години след решението на въпроса се появяват инвеститорските ползи за "употреба " на парчето земя сред блоковете на "Дружба " 1. По искане на притежателя Столичният общински съвет би трябвало да одобри отчет, с който да утвърди обстоен организационен проект - проект за застрояване. По този метод ще се даде зелена светлина за бъдещата жилищна постройка. По искане на общинския консултант от Българска социалистическа партия Борис Цветков обаче, комисията по архитектура към СОС отсрочва точката с искане да се показват документи за реституцията на парцела. След направени информации по документите, администрацията на общината взема решение, че няма нарушавания и по тази причина решението този път получава утвърждение от болшинството в комисията по архитектура към СОС. Сега наред е Столичният общински съвет, въпреки че решението му е предизвестено. И това няма да е последният случай, който демонстрира какво се случва след връщане на аграрни земи в урбанизирани територии. Справедливостта се губи и за притежателите им, и за жителите на региона.
Както е добре известно на цялата община, Борисовата градина и Южният парк са самобитни
пъзели от частни части
Огромна част от планувания до жк "Младост " Източен парк, също е частна територия и притежателите й не дават дума да се издума за предстоящ парк в техните земи. Единственият излаз за кметството е отчуждаването на противоречивите парцели. Засега обаче знак за такава огромна стъпка няма. Не се прави нищо в посока към обмисляне на предпочитани и по-малко значими терени, които би трябвало да се отчуждят в избран порядък. Още преди няколко години общински консултант пресметна, че за отчуждаване на 110 дка частни зелени площи единствено в регион "Младост " ще са нужни най-малко 57 млн. лв.. Неотдавна пък основният проектант на София Здравко Здравков призна, че казусът с реституцията дълго ще спъва работата на община и той ще се взема решение в идващите 50 години.
Признанията са едно, само че работата по превъзмогване на проблемите напълно друго. Засега от общината демонстрират, че се задействат единствено в спешни обстановки, когато хората излязат на митинг против следващ градеж в озелененото пространство към тях. Ако то се окаже малко, общината пробва да направи заменка на парцела и да облекчи напрежението, тъй че и жителите на региона, и притежателят на земята да останат задоволени. И по този начин, до момента в който не се окаже, че и новите съседи на бъдещия блок изпитват дискомфорт.
Как въпреки всичко се стигна до хаоса, който цари в София, след актовете за връщане на собствеността? Двата закона, които уреждат реституцията, са от 1991 година при ръководството на Димитър Попов и от 1997 година - при ръководството на Иван Костов. Основният проблем пристигна оттова, че се връщат земи, които са били аграрни, само че към този момент попадат в урбанизирана територия. Отделно нещата се усложняват от обстоятелството, че в тези площи са осъществени мероприятия - като озеленяване или детски площадки. Върнатите земи постоянно се намират под блокове, през улици, в паркове и т. н. Друг е въпросът, че
доста от тях към този момент са препродадени
и са в ръцете на нови притежатели. И е напълно разумно те да желаят да строят в новопридобитите си терени. Не им харесва, че общината ги е отредила за зелени площи, в които не може да се строи. Така се появява още един спор. Когато и където се стигне до отчуждаване, се оказва, че всички столичани ще би трябвало да заплащат посредством налозите си поради неразумното връщане на доста земи.
Случаите с неудовлетворени някогашни притежатели на терени, които имат обосновани или не искания, както и с възмутени поданици на прилежащи жилищни кооперации не са един и два. До дни СОС още веднъж ще е изправен пред предизвикването да реши дали следващият градеж да се появи в междублоково пространство на зелена поляна. Проектът към този момент получи благословията на болшинството в Общинския съвет, като мина сполучливо през гласоподаване в отрасловата комисия по архитектура. Тази седмица отчетът би трябвало да се прегледа и от Столичния общински съвет и евентуално ще получи окончателното утвърждение.
Този път плануваният блок ще изникне върху зелен терен сред няколко други жилищни кооперации в столичния квартал "Дружба " 1. Пътят до градежа е дълъг за притежателя на земята и е минал през много премеждия, с цел да се стигне до окончателния план. През 1997 година наследниците на тогавашния притежател подават молба в администрацията на регион "Искър " с искане за възобновяване на 16 000 кв. метра. Някога те са били част от местността "Напоително поле ", а сега върху тях са издигнати блоковете 7, 15, 16 и 17, както и трафопост. Останалото е зелена повърхност сред тези жилищни здания. Молбата обаче не е задоволена и от региона декларират, че земите не могат да бъдат възобновени в тези граници. Същата година поземлената комисия в "Слатина " преглежда уверение с решението на регион "Искър " и се произнася, че въпреки всичко терен от 2200 кв. метра може да бъде върнат, защото той не е застроен. Затова комисията желае
преразглеждане на решението
от районната администрация. В последна сметка новото уверение на регион "Искър " анулира остарялото и се взема решение, че 2220 кв. метра могат въпреки всичко да бъдат възобновени. Изненадващо след година в решението на поземлената комисия върнатата повърхност ненадейно набъбва на 2452 кв. метра. Тези числа залягат и в новото уверение на регион "Искър " от 1999 година
Почти 20 години след решението на въпроса се появяват инвеститорските ползи за "употреба " на парчето земя сред блоковете на "Дружба " 1. По искане на притежателя Столичният общински съвет би трябвало да одобри отчет, с който да утвърди обстоен организационен проект - проект за застрояване. По този метод ще се даде зелена светлина за бъдещата жилищна постройка. По искане на общинския консултант от Българска социалистическа партия Борис Цветков обаче, комисията по архитектура към СОС отсрочва точката с искане да се показват документи за реституцията на парцела. След направени информации по документите, администрацията на общината взема решение, че няма нарушавания и по тази причина решението този път получава утвърждение от болшинството в комисията по архитектура към СОС. Сега наред е Столичният общински съвет, въпреки че решението му е предизвестено. И това няма да е последният случай, който демонстрира какво се случва след връщане на аграрни земи в урбанизирани територии. Справедливостта се губи и за притежателите им, и за жителите на региона.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ