Болногледачи заместват медсестрите в общите грижи за пациентите
Болногледачи и здравни асистенти да правят общите грижи за пациентите вместо медицинските сестри. Това планува планът на медицински стандарт „ Здравни грижи “, оповестен на страницата на Министерството на здравеопазването за публично разискване.
Аргументът на ведомството е, че при дефицита на медсестри по този начин ще се сътвори опция те да се концентрират върху характерните за специалността им висококвалифицирани действия, до момента в който общите грижи могат да бъдат поети от хора, подготвени в по-ниско квалификационно равнище.
В проектостандарта са систематизирани професионалните действия, които се оказват от съответния медицински експерт – здравна сестра, акушерка, медицински лаборант, рентгенов лаборант, рехабилитатор и теляк (с повредено зрение).
В документа се регламентират главните групи действия, които експертите по здравни грижи реализират, като това включва: даване и събиране на здравна информация; промоция на здравето, предварителна защита и профилактика на болестите; медицински и здравни грижи и дейности; ресоциализация, реадаптация и ранна рехабилитация.
Проектостандартът дефинира сестринския развой, който би трябвало да включва три съществени стадия:
оценка, диагностика на потребностите и създаване на самостоятелен проект за грижи.
За установяване на потребностите от здравни грижи се вкарват справедливи критерии за оценка на степента на взаимозависимост от грижи, която категоризира пациентите в четири степени. Първа степен – пациентът е самостоятелен в удовлетворяването на главните витални потребности; втора степен – пациентът е стеснен в удовлетворяването главните витални потребности; трета степен – пациентът е подвластен при удовлетворяването на главните витални потребности, защото е с лимитирана автономност; четвърта степен – пациентът е напълно подвластен при удовлетворяването на главните витални потребности.
В документа са изброени и дейностите, които експертите по здравни
грижи независимо или по предопределение на лекар/лекар по дентална медицина
реализират в лечебни заведения за извънболнична помощ, центровете за
психологично здраве, центровете за кожно-венерически болести, комплексните
онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи за пълнолетни лица и
приютите.
Определени са и
условията към резултата от осъществената професионална активност по здравни грижи.
Тези условия са групирани в критерии и индикатори за качество на дейностите – количествени индикатори за реализиране на активността, критерии за оценка на здравните грижи, индикатори за своевременност на оказваните здравни грижи и индикатори за резултатите от осъществените здравни грижи. Определени са обсегът на контрола върху здравните грижи и типовете използван надзор.
Както всеки един медицински стандарт, по този начин и този включва условия за осигуреност с медицински личен състав от съответното направление. В него в детайли е указан методът, по който се дефинират потребностите от експерти от професионално направление „ Здравни грижи “ на регионално и национално равнище.
„ Предвид откритата трайна наклонност на непълнота на медицински сестри във всички структури на системата на опазването на здравето, включително и в болничната помощ, и нуждата тези висококвалифицираните експерти да се концентрират върху осъществяването на характерните си професионални действия, се позволява до 20% от нужния брой медицински сестри да се добави от съответния брой здравни асистенти с документ за приключено професионално образование “, регламентира стандартът.
Необходимият брой акушерки в акушеро-гинекологичните структури и родилните зали се дефинира по реда, избран за медицинските сестри. Въведено е изключително предписание за установяване на броя на акушерките в родилните зали и оперативните акушеро-гинекологични структури, с което се дава опция на
ръководителя на болничната конструкция в сходство с размера на реализираните действия да дефинира нужния брой акушерки,
само че при съблюдаване на изискването за обезпечаване на най-малко една акушерка на родилна зала.
С плана на медицински стандарт за първи път се регламентира медицински документ „ Досие на пациента за здравни грижи “, в който експертите по здравни грижи ще документират осъществените от тях здравни грижи. Досието на пациента за здравни грижи ще има доказателствена мощ, реквизитите му ще подсигуряват цялост на данните, ще потвърждават своевременността на оказаните здравни грижи, ще обезпечава проследимост и последователност на активността, гласи проектостандартът.
От претекстовете към плана излиза наяве, че Министерството не се наема да предвижда какви финансови средства ще са нужни за използването на стандарта. От ведомството цитират някои данни на НЦОЗА за лечебни заведения и медицински сестри от 2023 година и декларират:
„ Изобщо липсва надеждна информация за броя на работещите експерти по здравни грижи от съответната специалност
в разпознатите и препоръчани за регулация структури от системата на опазването на здравето. Липсата на достоверна и сигурна информация прави невъзможна прогнозата за отражението на плана на медицински стандарт върху основната заинтригувана страна – лечебните заведения. Трудно могат да се извлекат данни от регистъра, воден от Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ на съображение член 39 от Закона за лечебните заведения за записаните в страната лечебни заведения за извънболнична здравна помощ “.
Министерство на здравеопазването въпреки всичко отбелязва, че във всички случаи лечебните заведения за извънболнична и болнична здравна помощ се явяват заинтригувани страни при използването на стандарта по „ Здравни грижи “. Всяко едно от тях следва да направи разбор на осигуреността със експерти по здравни грижи въз основа на данните за миналите заболели и в действителност заетите кревати по болнични структури за миналата година. При открит дефицит на експерти по здравни грижи всяко лечебно заведение би трябвало да изготви проект за обезпечаване на потребностите от експерти по здравни грижи за интервал до пет години, гласят текстовете.
Целия проектостандарт вижте.
Аргументът на ведомството е, че при дефицита на медсестри по този начин ще се сътвори опция те да се концентрират върху характерните за специалността им висококвалифицирани действия, до момента в който общите грижи могат да бъдат поети от хора, подготвени в по-ниско квалификационно равнище.
В проектостандарта са систематизирани професионалните действия, които се оказват от съответния медицински експерт – здравна сестра, акушерка, медицински лаборант, рентгенов лаборант, рехабилитатор и теляк (с повредено зрение).
В документа се регламентират главните групи действия, които експертите по здравни грижи реализират, като това включва: даване и събиране на здравна информация; промоция на здравето, предварителна защита и профилактика на болестите; медицински и здравни грижи и дейности; ресоциализация, реадаптация и ранна рехабилитация.
Проектостандартът дефинира сестринския развой, който би трябвало да включва три съществени стадия:
оценка, диагностика на потребностите и създаване на самостоятелен проект за грижи.
За установяване на потребностите от здравни грижи се вкарват справедливи критерии за оценка на степента на взаимозависимост от грижи, която категоризира пациентите в четири степени. Първа степен – пациентът е самостоятелен в удовлетворяването на главните витални потребности; втора степен – пациентът е стеснен в удовлетворяването главните витални потребности; трета степен – пациентът е подвластен при удовлетворяването на главните витални потребности, защото е с лимитирана автономност; четвърта степен – пациентът е напълно подвластен при удовлетворяването на главните витални потребности.
В документа са изброени и дейностите, които експертите по здравни
грижи независимо или по предопределение на лекар/лекар по дентална медицина
реализират в лечебни заведения за извънболнична помощ, центровете за
психологично здраве, центровете за кожно-венерически болести, комплексните
онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи за пълнолетни лица и
приютите.
Определени са и
условията към резултата от осъществената професионална активност по здравни грижи.
Тези условия са групирани в критерии и индикатори за качество на дейностите – количествени индикатори за реализиране на активността, критерии за оценка на здравните грижи, индикатори за своевременност на оказваните здравни грижи и индикатори за резултатите от осъществените здравни грижи. Определени са обсегът на контрола върху здравните грижи и типовете използван надзор.
Както всеки един медицински стандарт, по този начин и този включва условия за осигуреност с медицински личен състав от съответното направление. В него в детайли е указан методът, по който се дефинират потребностите от експерти от професионално направление „ Здравни грижи “ на регионално и национално равнище.
„ Предвид откритата трайна наклонност на непълнота на медицински сестри във всички структури на системата на опазването на здравето, включително и в болничната помощ, и нуждата тези висококвалифицираните експерти да се концентрират върху осъществяването на характерните си професионални действия, се позволява до 20% от нужния брой медицински сестри да се добави от съответния брой здравни асистенти с документ за приключено професионално образование “, регламентира стандартът.
Необходимият брой акушерки в акушеро-гинекологичните структури и родилните зали се дефинира по реда, избран за медицинските сестри. Въведено е изключително предписание за установяване на броя на акушерките в родилните зали и оперативните акушеро-гинекологични структури, с което се дава опция на
ръководителя на болничната конструкция в сходство с размера на реализираните действия да дефинира нужния брой акушерки,
само че при съблюдаване на изискването за обезпечаване на най-малко една акушерка на родилна зала.
С плана на медицински стандарт за първи път се регламентира медицински документ „ Досие на пациента за здравни грижи “, в който експертите по здравни грижи ще документират осъществените от тях здравни грижи. Досието на пациента за здравни грижи ще има доказателствена мощ, реквизитите му ще подсигуряват цялост на данните, ще потвърждават своевременността на оказаните здравни грижи, ще обезпечава проследимост и последователност на активността, гласи проектостандартът.
От претекстовете към плана излиза наяве, че Министерството не се наема да предвижда какви финансови средства ще са нужни за използването на стандарта. От ведомството цитират някои данни на НЦОЗА за лечебни заведения и медицински сестри от 2023 година и декларират:
„ Изобщо липсва надеждна информация за броя на работещите експерти по здравни грижи от съответната специалност
в разпознатите и препоръчани за регулация структури от системата на опазването на здравето. Липсата на достоверна и сигурна информация прави невъзможна прогнозата за отражението на плана на медицински стандарт върху основната заинтригувана страна – лечебните заведения. Трудно могат да се извлекат данни от регистъра, воден от Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ на съображение член 39 от Закона за лечебните заведения за записаните в страната лечебни заведения за извънболнична здравна помощ “.
Министерство на здравеопазването въпреки всичко отбелязва, че във всички случаи лечебните заведения за извънболнична и болнична здравна помощ се явяват заинтригувани страни при използването на стандарта по „ Здравни грижи “. Всяко едно от тях следва да направи разбор на осигуреността със експерти по здравни грижи въз основа на данните за миналите заболели и в действителност заетите кревати по болнични структури за миналата година. При открит дефицит на експерти по здравни грижи всяко лечебно заведение би трябвало да изготви проект за обезпечаване на потребностите от експерти по здравни грижи за интервал до пет години, гласят текстовете.
Целия проектостандарт вижте.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ




