Болничните сдружения искат да бъдат предприети спешни мерки за предотвратяване

Болничните сдружения желаят да бъдат подхванати незабавни ограничения за попречване на финансовата дестабилизация на лечебните заведения за болнична помощ. Това излиза наяве от писмо, изпратено до министър-председателя Гълъб Донев, министъра на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев, министъра на финансите Росица Велкова, ръководителя на Надзорния съвет на НЗОК доктор Александър Златанов,  шефа на НЗОК проф. Петко Салчев и ръководителя на УС на Български лекарски съюз доктор Иван Маджаров.

В обща позиция са се обединили Асоциацията на университетските лечебни заведения, Национално съдружие на частните лечебни заведения в България, Национално съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване, Българска болнична асоциация и Сдружението на общинските лечебни заведения в България.

Болниците приканват да бъде употребен остатъка и съответната нужна част от запаса на Националната осигурителна каса за посрещане на непредвидено по-големите разноски на лечебните заведения. Като причина се показва усложнената икономическа обстановка в края на 2022 година В допълнение болничните асоциации упорстват на всички лечебни заведения да се заплати действително осъществената активност, като единичните цени се индексират с % на инфлацията, оповестена от Национален статистически институт, считано от 1 септември до 31 декември 2022 година

„ С приключването на деветмесечието и съществуването на остатък на финансови средства в една от най-трудните и непредвидими години за всички браншове на стопанската система, причините за отправеното искане са безспорни “, изясняват от сдруженията.

Ето и аргументите за желаните незабавни ограничения за попречване на финансовата дестабилизация на лечебните заведения за болнична помощ:

- Клиничните пътеки бяха приблизително нараснали с 25% за сметка на размера активност, защото бюджетът за болнична здравна помощ е повишен единствено с 3,4% за 2022 година по отношение на 2021 г.;

- Актуализацията на държавния бюджет в средата на годината беше направена при прогноза за годишна инфлация от 11.6%, а месечната инфлация през август по данни на Национален статистически институт доближи 17.7%;

- Недофинансирането на клиничните пътеки е хронично заболяване на системата от години, а натрупването на дефицит в изискванията на галопираща инфлация се случва доста по-бързо;

- 2022 година е и годината, в която нарастването на цените на клиничните пътеки беше обвързано с нарастване на заплатите на медицинския личен състав посредством обвързване, заложено в Националния рамков контракт, което е юридически парадокс. Болничните асоциации бяха изрично срещу методът, по който това беше направено в прорез със закона и не инцидентно 5-членен състав на Върховния административен съд удостовери прекъсването на осъществяването на обжалваните текстове, макар че съдът занапред ще се произнася всъщност. Вдигането на заплатите, по метода, по който беше направено, в едни лечебни заведения „ изяде “ нарастването на цените на клиничните пътеки, а в други – докара до генериране на спомагателни задължения. Без остойностяване на цените на клиничните пътеки и увеличение на средствата за опазване на здравето като дял от Брутният вътрешен продукт, лечебните заведения са затруднени в обезпечаване на предстоящите от тях хонорари за личния състав и качествено лекуване на пациентите;

- Абсурдите в определянето на лимитите на лечебните заведения докара до фрапантни диспропорции в обособените области на България. А неверното и порочно обмисляне на финансовия запас за болнична помощ е причина за неизплатена надлимитна активност за някои лечебни заведения, а за други, получили 100% от средствата, които са проработили, поглъщане в задължения към личен състав и доставчици;

- На прага на новия отоплителен сезон стоят проблемите с високите сметки за електрическа енергия, вода, газ и т.н.