Боксер
Боксерът е мощно куче, което е фамозно със своята устойчивост и мощ. Боксерът е една от най-популярните породи кучета за фамилии с деца и поради това е желана в целия свят. Кучетата от тази порода са наречени Боксери, тъй като когато се бият, те се изправят на задните си лапи и се бият като същински боксьори.
История на Боксер
Боксерът е отдалечен родственик на Ротвайлера. Прародителите на актуалните Боксери са помагали на овчари и на ловци. Тези едри умни кучета помагали както за опазването на стадата, по този начин и при лова на диви свине, елени и мечки. Благодарение на особената си захапка Боксерът може да захапе жертвата си и да виси на нея, без да я отпуска в продължение на дълго време. Но нападателните ловни кучета ставали добродушни, когато трябвало да оказват помощ на овчарите. Ловните едри кучета са се култивирали във всички елементи на Европа през XVIII век. На територията на Германия живеели две разновидности от този вид кучета.
По-едрите са се наричали Данцигски Буленбейсери, а по-дребните - Брабантски Буленбейсери. Брабантският Буленбейсер станал предшественик на актуалния Боксер. Думата Буленбейсер се превежда като хапещ бикове.
Така се наричали ловните кучета, които били много разнообразни и по осанка, и по държание. В музей на Санкт Петербург се съхранява препарирано куче от тези породи, донесено от съветския цар Петър Първи. Външният тип на Боксера, подобен какъвто го познаваме през днешния ден, е почнал да се образува едвам през последната четвърт на XVIII век.
Кучетата с рижав и тигров цвят на козината имали тъкмо такива къси муцуни, както и римските молоси, които са техни прадеди. Горната челюст била по-късна от долната, по тази причина тези кучета можели по едно и също време да държат жертвата със зъбите си и да дишат. Още по това време на тези кучета са купирали ушите и опашките, защото това са най-уязвимите елементи на тялото по време на борба. Буленбейсерите, от които произлизат Боксерите, нормално чакали в засада по време на лов. Когато хрътките подгонвали плячката, Буленбейсерите се хвърляли върху нея.
Те трябвало да държат жертвата, до момента в който ловецът не дойде. Новата вариация на Буленбейсерите получила наименованието Боксер. Някои от кучетата имали признак - вадичка на носа. Понякога тя била толкоз дълбока, че носът изглеждал като разграничен на две половини. Такива кучени били наричани двуноси и те се считали за същински представители на породата Боксер.
Един от първите фамозни преди време притежатели на Боксер бил баварският бандит Матиас Клостерман. От това време са непокътнати доста гравюри, на които той е изобразен с обичаното си куче от породата Боксер. Той употребявал кучето си като асистент при набези и кражби. От породата почнали да се интересуват търговци на добитък, които трансформирали Боксерите в охранители и пастири. За да се подобрят работните качества на Боксерите, те били кръстосвани с Английски Булдози.
От тях Боксерът е получил огромния гръден панер и солидната къса глава, както и белите петна по козината. До края на XIX век в Германия се отнасяли надменно към кучетата от тази порода. През 1893 година предлагането за признанието на породата и формален стандарт провокирало същински скандал.
Като бранител на Боксерите се изявил дресьорът Фридрих Роберт, който от години обучавал кучета от тази порода. Благодарение на неговите старания кучетата били позволени до изложения и по този начин се утвърдил формалният стандарт на породата. По време на Първата Световна война Боксерите са се употребявали като свързочници и пазачи. През 1917 година над 60 боксера помагали на бойците от немската войска. Постепенно Боксерът се е трансформирал в желано куче за домакински любим по целия свят.
Стандарт на Боксер
Боксерите са по-компактни и по-ниски от Ротвайлерите, само че все пак наподобяват много внушително. Кучетата от тази порода са с добре развита мускулатура и солидна костна система. Черепът на Боксера е солиден, муцуната е тъпа. Ушите се купират, само че през последните години в доста европейски страни това към този момент е неразрешено и ушите на Боксера се оставят клепнали. Опашката на Боксер се купира, само че и това се не разрешава в някои страни.
Муцуната на Боксера е мощно извита нагоре. Долната челюст стърчи по отношение на горната на към сантиметър и половина. Месестите устни висят в профил. Носът е щръкнал и леко сплеснат. Боксерът има къса четина, която е с тигрова или рижава багра. Боксерът е с черна маска на муцуната. Допускат се бели петна, само че те не би трябвало да заемат повече от 30 % от площта на тялото на кучето. Мъжките представители на породата доближават до 63 сантиметра височина и тежат до 30 кг. Женските са високи до 59 сантиметра и тежат до 25 кг.
Грижи за Боксер
Боксерът е мощно и пламенно куче и има потребност да изразходва силата си. Добре е в случай че може да дадете на любимеца си опцията да тича на воля, изключително в случай че живее в апартамент. Боксерът доста зле понася жегите, по тази причина в горещите дни не се предлага да се извежда денем, а единствено рано заран и късно вечер, когато е по-хладно.
Винаги би трябвало да имате подготвена салфетка, с която да избърсвате устата на любимеца си, защото отделя много слюнка. Боксерът би трябвало да се разхожда с мотив, защото може да се опита да подгони дребна животинка, а и вроденото му предпочитание да изследва все по-обширни територии може да докара до това, че кучето да се изгуби.
Такива случаи обаче са огромна необичайност, защото Боксерът избира да е наоколо до стопанина си. За Боксера е огромно наслаждение да съчетава разходките на открито с дейни игри със стопанина си. Късата четина на Боксера няма потребност от доста грижи, задоволително е два-три пъти седмично да минавате по тялото му с влажна забрадка, с цел да отстраните по този метод непотребните мъртви косъчмета. Ушите и очите на Боксера са склонни към инфекции, по тази причина постоянно би трябвало да бъдат проверявани, с цел да не се получат затруднения. Къпането е добре да се заобикаля. Ако козината на Боксера се е изцапала по време на разходка, тя може да бъде избърсана с забрадка, натопена в топла вода.
Обучение на Боксер
Боксерът елементарно се поддава на образование и дресировка. Тя би трябвало да стартира още когато Боксерът е малко кученце. Не би трябвало да проявявате физическа експанзия по отношение на Боксера, защото това може да го откаже от желанието да извършва команди.
Хранене на Боксер
Боксерът има потребност от качествена храна, която да му обезпечава нужната сила. Ако не храните Боксера си със суха храна или консерви за кучета, огромна част от менюто му би трябвало да е формирана от месо - телешко или пилешко. Може да допълвате менюто на Боксера със субпродукти, извара, кисело мляко, нискомаслена сметана, твърдо сварени яйца, разнообразни типове зърнени храни, плодове и зеленчуци, витамини и минерали. Кокалите също са нужни на Боксера, само че би трябвало да се заобикалят тръбните кокали. Сладкото, пикантното, тестеното, прекомерно соленото, прекомерно горещото или студеното не са подобаващи за Боксер.
Заболявания на Боксер
Очите на кучетата от породата Боксер сълзят и почервеняват от попадане на прашинки и елементи от растения. Затова постоянно би трябвало да имате подръка разтвор, който да почисти окото на любимеца ви. Кучетата от тази порода могат да страдат от ушни инфекции, тазобедрена дисплазия, болести на стомаха.
Любопитни обстоятелства за Боксер
Боксерът Уинстън се прочу в целия свят, тъй като постоянно подарява кръв, която се употребява при интервенции на тежко ранени кучета. В Съединени американски щати кръвопреливането на кучета е нещо напълно обикновено, а Боксерите имат универсална кръвна група, която е подобаваща за кучета от всички породи.
Понякога се раждат чисто бели кучета от тази порода, само че те не се позволяват за отглеждане, тъй като нормално са с доста недостатъци и един от тях е вродената глухота. Когато е у дома, Боксерът се държи умерено и умерено, само че на открито може да подскача и да тича като малко кученце. Кучетата от породата Боксер са били любимци на доста известни персони. Сред тях са художникът Пабло Пикасо, актьорите Силвестър Сталоун и Робин Уилямс.
Боксерът от дребен схваща кого от фамилията може да манипулира и се възползва от това постоянно, когато може. Достатъчно е да види храна и Боксерът стартира да отделя доста огромно количество слюнка. Затова не е добра концепция той да се намира към масата, когато се храните.
Недостатъци на Боксер
Основният минус на Боксер е склонността му непрекъснато да отделя слюнка. Затова се постанова стопанинът му да е постоянно със салфетки подръка, изключително в случай че кучето се отглежда в апартамент. Младите Боксери не са доста деликатни и са прекомерно енергични, по тази причина не се предлага да бъдат оставяни сами с прекомерно дребни деца, защото могат да ги наранят, без да желаят.
Боксерът може да живее с котка и даже да спи с нея в едно легло, само че на открито има желанието да се сбие с множеството кучета или да подгони котка. Боксерите са склонни към преяждане и напълняване, което води до затруднения, тъй че не би трябвало да прехранвате любимеца си.
