Неделя на Блудния син. Св. преподобни Лъв, епископ Катански. Св. Агатон, папа Римски.
Божият ласкател Лъв, наследник на благородни и благочестиви родители, произхождал от региона Равена. Заради своя чист живот и разсъдък той бил почетен поредно с всички свещени степени, а откакто блаженият Савин, свещеник на Катания, се преставил, по Божия воля бил възведен на епископския трон.
Град Катания се намира на остров Сицилия, покрай планината Етна, която и в този момент продължава да изхвърля огнена лава.
С приемането на епископския трон свети Лъв поел и всички писания, които съпътствали новия му ранг. Грижил се за сирачета, небогати, вдовици, заболели, странници. Хранел ги и ги обличал със средства на църквата, лекувал недъзите им с молитвите си. Бил милосърден отец към чадата си и правилен овчар на стадото си, само че за бесовете и техните прислужници бил чудовище, както лъвът за вълците.
По това време в Катания живял някой си влъхв на име Илиодор, наследник на вярващи в Христа благочестиви родители. Самият той бил кръстен със свето Кръщение, само че след това скрито се отрекъл от Христа и почнал да служи на бесовете, откакто един иудей го научил да чародейства.
Той считал себе си за християнин, само че в действителност бил богохулник, прислужник на бесовете и огромен влъхв. Не бил по-различен от античния влъхв Симон, който с молитвата си светите висши апостоли Петър и Павел предали на гибел. Приличал във всичко на него. Със своята магьосническа мощ правел поразителни чудеса.
Внушавал на хората, че по сухото, през пътища и хармани текат реки, тъй че жителите от двата пола си сваляли облеклата измежду града и прекосявали, както им се коствало, реки. Превръщал камъни в злато, само че не за дълго. С магьосническата си мощ причинявал на търговците по борсите огромни загуби.
С чародейства по този начин възбуждал за скотски грях благородните девици, дъщери на почтени и видни жители, че те забравяли позор, напускали дом и родители и се щурали от място на място поради плътско удоволствие.
Когато игемонът Луций донесъл за него на цар Лъв и на сина му Константин Багрянородни, те заповядали да го заловен, само че Илиодор самичък се предал в ръцете на тези, които пристигнали да го търсят.
Качили го в Катания на един транспортен съд и същия ден корабът дошъл в Цариград, като за един час минал такова разстояние, каквото биха могли да си показват единствено хора, които са прекосявали с транспортен съд морето от Сицилия до Тракия.
Завели го при царя и неговия наследник, които го осъдили на гибел, само че той незабавно станал незабележим пред очите им и се появил още веднъж в Катания.
Втори път го отвели в Цариград и го осъдили на посичане с меч, само че влъхвът отново станал незабележим в мига, когато боецът издигнал над главата му меча и замахнал да я отсече. Мечът разсякъл единствено въздуха. Магьосникът отново се появил в Катания.
Често Христовият светител убеждавал Илиодор да се откаже от злите си каузи, да се разкае и да се обърне към Бога, само че било невероятно да го уговори, както негърът не може да стане бял и твърдият камък да се трансформира в мек восък. Нечестивецът освен че не се поправил, само че замислил нещо, още по-лошо: насочил магьосническата си мощ против Божия архиерей в желанието си да се надсмее над него.
В един церемониален празничен ден в наличието на народа светителят отслужвал със своя клир Божествена Литургия. В храма влезнал и влъхвът Илиодор, който лицемерно се представял за християнин и скрито почнал да чародейства. В резултат на това едни от хората почнали да тропат в църквата като коне и да ръмжат като животни, други се кикотели неудържимо, а трети се нервирали.
Магьосникът се похвалил, че може да накара самия свещеник с презвитерите и клириците да приключи службата и да стартира да подскача и танцува, като че ли под звуците на музика.
Като схванал замисъла му, Божият светител преклонил колене пред Божия трон, помолил се старателно, станал, излязъл от олтара, метнал омофора си на врата на магьосника и по този начин го вързал.
Извел го от църквата и измежду града заповядал да донесат доста дърва и да накладат огромен огън. Когато това било направено, светецът разпитал Илиодор за всичките чародейства и несгоди, които бил сторил, и както го държал обвързван с омофора, влезнал с него в огъня, измежду пламъците, без да го изпуска, и не помръднал от мястото си, до момента в който нечестивецът не изгорен изцяло. После Божият архиерей Лъв се върнал в църквата и довършил Божествената работа.
Това дивно знамение хвърлило в смут всички, тъй като, до момента в който държал мъдрец измежду пламъците, самият светител освен че не потърпевш от огъня, само че и светителското му облачение не било допряно от пламъците: росата на Светия Дух го обкръжавала и го пазела измежду пламъка.
Мълвата за чудото обиколила краищата на земята. Като научили за станалото, царят и синът му приели с огромни почести светеца в Цариград, паднали пред нозете му и просели неговите молебствия. На влизане в двореца блаженият носел в одеждата си горящи въглени, които въобще не я прогорили.
Този популярен Божий ласкател направил и доста други чудеса: посредством него слепи проглеждали, заболели се изцелявали, бесове били пропъждани. С молитва разорил идолско капище и съборил идолите му. Преставил се на Господа в честна напреднала възраст.
По това време една кръвоточива жена от сенаторски жанр пристигнала от покрайнините на Сиракуза в Катания при светеца. Тя страдала от дълго време от заболяването и лекарите към този момент се били отказали да я лекуват. Като чула, че с молитвата си свещеник Лъв лекува заболели, се запътила при светителя, с цел да се помоли за нея. На влизане през градската врата чула траурен звън. Попитала кой е умрял и й дали отговор, че се преставил свети свещеник Лъв. Изпълнена с дълбока тъга, дамата отишла при починалия и щом се докоснала до одъра му, кръвотечението незабавно спряло и тя оздравяла изцяло.
Святото тяло на епископа било положено в църквата на света мъченица Лукия, издигната от блажения Лъв. От мощите на Христовия светител изтичало благовонно миро, което изцелявало всевъзможни недъзи за популярност на Христа, Нашия Бог.
Град Катания се намира на остров Сицилия, покрай планината Етна, която и в този момент продължава да изхвърля огнена лава.
С приемането на епископския трон свети Лъв поел и всички писания, които съпътствали новия му ранг. Грижил се за сирачета, небогати, вдовици, заболели, странници. Хранел ги и ги обличал със средства на църквата, лекувал недъзите им с молитвите си. Бил милосърден отец към чадата си и правилен овчар на стадото си, само че за бесовете и техните прислужници бил чудовище, както лъвът за вълците.
По това време в Катания живял някой си влъхв на име Илиодор, наследник на вярващи в Христа благочестиви родители. Самият той бил кръстен със свето Кръщение, само че след това скрито се отрекъл от Христа и почнал да служи на бесовете, откакто един иудей го научил да чародейства.
Той считал себе си за християнин, само че в действителност бил богохулник, прислужник на бесовете и огромен влъхв. Не бил по-различен от античния влъхв Симон, който с молитвата си светите висши апостоли Петър и Павел предали на гибел. Приличал във всичко на него. Със своята магьосническа мощ правел поразителни чудеса.
Внушавал на хората, че по сухото, през пътища и хармани текат реки, тъй че жителите от двата пола си сваляли облеклата измежду града и прекосявали, както им се коствало, реки. Превръщал камъни в злато, само че не за дълго. С магьосническата си мощ причинявал на търговците по борсите огромни загуби.
С чародейства по този начин възбуждал за скотски грях благородните девици, дъщери на почтени и видни жители, че те забравяли позор, напускали дом и родители и се щурали от място на място поради плътско удоволствие.
Когато игемонът Луций донесъл за него на цар Лъв и на сина му Константин Багрянородни, те заповядали да го заловен, само че Илиодор самичък се предал в ръцете на тези, които пристигнали да го търсят.
Качили го в Катания на един транспортен съд и същия ден корабът дошъл в Цариград, като за един час минал такова разстояние, каквото биха могли да си показват единствено хора, които са прекосявали с транспортен съд морето от Сицилия до Тракия.
Завели го при царя и неговия наследник, които го осъдили на гибел, само че той незабавно станал незабележим пред очите им и се появил още веднъж в Катания.
Втори път го отвели в Цариград и го осъдили на посичане с меч, само че влъхвът отново станал незабележим в мига, когато боецът издигнал над главата му меча и замахнал да я отсече. Мечът разсякъл единствено въздуха. Магьосникът отново се появил в Катания.
Често Христовият светител убеждавал Илиодор да се откаже от злите си каузи, да се разкае и да се обърне към Бога, само че било невероятно да го уговори, както негърът не може да стане бял и твърдият камък да се трансформира в мек восък. Нечестивецът освен че не се поправил, само че замислил нещо, още по-лошо: насочил магьосническата си мощ против Божия архиерей в желанието си да се надсмее над него.
В един церемониален празничен ден в наличието на народа светителят отслужвал със своя клир Божествена Литургия. В храма влезнал и влъхвът Илиодор, който лицемерно се представял за християнин и скрито почнал да чародейства. В резултат на това едни от хората почнали да тропат в църквата като коне и да ръмжат като животни, други се кикотели неудържимо, а трети се нервирали.
Магьосникът се похвалил, че може да накара самия свещеник с презвитерите и клириците да приключи службата и да стартира да подскача и танцува, като че ли под звуците на музика.
Като схванал замисъла му, Божият светител преклонил колене пред Божия трон, помолил се старателно, станал, излязъл от олтара, метнал омофора си на врата на магьосника и по този начин го вързал.
Извел го от църквата и измежду града заповядал да донесат доста дърва и да накладат огромен огън. Когато това било направено, светецът разпитал Илиодор за всичките чародейства и несгоди, които бил сторил, и както го държал обвързван с омофора, влезнал с него в огъня, измежду пламъците, без да го изпуска, и не помръднал от мястото си, до момента в който нечестивецът не изгорен изцяло. После Божият архиерей Лъв се върнал в църквата и довършил Божествената работа.
Това дивно знамение хвърлило в смут всички, тъй като, до момента в който държал мъдрец измежду пламъците, самият светител освен че не потърпевш от огъня, само че и светителското му облачение не било допряно от пламъците: росата на Светия Дух го обкръжавала и го пазела измежду пламъка.
Мълвата за чудото обиколила краищата на земята. Като научили за станалото, царят и синът му приели с огромни почести светеца в Цариград, паднали пред нозете му и просели неговите молебствия. На влизане в двореца блаженият носел в одеждата си горящи въглени, които въобще не я прогорили.
Този популярен Божий ласкател направил и доста други чудеса: посредством него слепи проглеждали, заболели се изцелявали, бесове били пропъждани. С молитва разорил идолско капище и съборил идолите му. Преставил се на Господа в честна напреднала възраст.
По това време една кръвоточива жена от сенаторски жанр пристигнала от покрайнините на Сиракуза в Катания при светеца. Тя страдала от дълго време от заболяването и лекарите към този момент се били отказали да я лекуват. Като чула, че с молитвата си свещеник Лъв лекува заболели, се запътила при светителя, с цел да се помоли за нея. На влизане през градската врата чула траурен звън. Попитала кой е умрял и й дали отговор, че се преставил свети свещеник Лъв. Изпълнена с дълбока тъга, дамата отишла при починалия и щом се докоснала до одъра му, кръвотечението незабавно спряло и тя оздравяла изцяло.
Святото тяло на епископа било положено в църквата на света мъченица Лукия, издигната от блажения Лъв. От мощите на Христовия светител изтичало благовонно миро, което изцелявало всевъзможни недъзи за популярност на Христа, Нашия Бог.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ