Животът на земята е тревога - БОЖИДАР КОЦЕВ
БОЖИДАРИЗМИ
Помни тоз урок!
Живей с хубостта!
Доброто е Бог,
а зло – Сатаната!
Човекът е прахуляк!
Не се възгордявай!
Пази се от грях!
На всички помагай!
* * *
В любовна ария ще изпея,
че любовта е епопея
и 100 живота да пребивавам,
не ще ми стигнат отново за нея.
* * *
Внимавай, че в очите сини
от време на време са скрити мини
и могат любовта ти да взривят!
Бъди нащрек, даже когато спят!
* * *
Обичай скъпия до теб човек!
И казвай му го с простички слова!
„ Обичам те! “ за хората е лек.
Нали животът в действителност е в това?
* * *
Понякога в живота трябват безчовечен сили
за същинска усмивка и… да бъдем просто благи.
Животът пее песента си безшумно, без отмалялост,
а припевът е шлагер остарял: „ Обичайте се, хора! “
* * *
От скъпия житейски опит, знам,
че би трябвало да живеем с хубостта,
това, което мога в стих да дам,
го давам от сърцето и душата.
* * *
Живях като щастливец,
бях блажен!
Дано живееш, сине,
по-добре от мен!
* * *
Глупостта е като шока –
мозък болен, паднал в яма.
Колкото е по-дълбока,
толкоз е по-голяма.
* * *
Да влезеш в спор с простак,
е нелепост най-голяма.
Тогава няма по какъв начин,
простаци стават двама.
Природата добра от памтивека
е най-хубав преподавател на индивида.
Човекът, макар че е в напредък,
най-лошият ѝ възпитаник е през днешния ден.
* * *
От тялото душата се отделя.
За тялото ковчегът е постелка.
В земята гние неверната ни плът.
Душата потегля в различен безконечен път.
* * *
Животът на земята е паника.
Смъртта ни води право там при Бога.
След пъкъла тук, знай, там ни чака парадайс!
О, гибел, не бързам аз за там, потрай!
* * *
Стихът се ражда от душата,
само че има връзка със земята,
където е роден Поета,
оттова е силата му взета.
* * *
В църквата икони бдят.
Святост измежду покоя.
Свещи в свещници горят.
Там една е моя.
* * *
Добрият стих е като ария.
Той може да е печален, радостен,
само че не допре ли душата,
на вятъра хабил си листата.
* * *
Един живот душата ми изстрада.
Отивам си от този свят благополучен,
тъй като знам, че в парадайса или в пъкъла,
даже да пострадвам, няма да съм жив.
* * *
На този свят не идваме инцидентно,
животът ни е момент предначертан,
човешки момент във времето безпределно,
от Бога даден и от Бога спрян.
* * *
В живота ни по какъв начин идва младостта?
Връхлита върху теб и ти я яхваш,
препускаш бясно с вятъра в света
и просто не усещаш по какъв начин увяхваш.
Отлитат дните като птици,
остават мемоари за тях
и нижат се на броеници…
О, мемоари, за вас живях!
* * *
Като свещ догаря постепенно старостта,
само че когато пристигна и за мен гибелта,
желая просто момент преди да изгоря,
на живота с любов да благодаря!
* * *
Във времето животът ти е момент,
в пространството пък той е единствено зрънце,
само че този момент за тебе е популярен,
тъй като зрънцето живот е слънце.
* * *
Истина е, че измежду обществото,
вместо като благородна новина,
скъпите хрумвания на положителното
раждали са се като митинг.
* * *
Сладостта на живота е в пороците.
Горчилката – на морала в уроците.
* * *
Сърцата са положителни, нали?
Но мозъците ни са зли.
* * *
Говорят зад тила ти без отмалялост,
само че ти си постоянно пред тези хора.
* * *
Не се влюбвайте от пръв взор,
а единствено след обширен оглед!
* * *
И най-достойните си имат дефекти.
Но те са косъмчета, не косматъци.
* * *
Днес къде са умните и мъдри хора?
Крият се, на глупавите от топора.
* * *
Политиците ни са карикатури.
Затова страната се прекатури.
* * *
Хора с доста власт в България окучват
всичките несгоди, които ни се случват.
Кога в България ще станат почтени политиците?
Когато бели лястовици кацнат върху жиците.
* * *
В България се лъже и краде на едро.
Е, по какъв начин човек да гледа радостно и ведро?
Догде търпи на политиците покварата,
ще духа бедният народ попарата.
* * *
Кризата в България ще чака
поумняването на простака.
* * *
Живей за образец, почтено, праведно, човечно!
Животът ти е момент, само че ще те помнят постоянно!
* * *
В живота има хиляди пътеки.
В гибелта обаче е една. Навеки.
* * *
Горе високо пеят птиците.
Долу ниско ровят къртиците.
* * *
Смъртта ми предложи парадайс безконечен отвъд.
Но аз избрах живота си къс.
* * *
Земята през днешния ден с небето няма да съпоставям,
по простата причина, че не го познавам.
* * *
По пътя към гибелта индивидът си отива.
Такава суетност! Животът го убива!
* * *
О, човешка суетност на суетите,
ти убиваш и живота, и фантазиите!
* * *
Когато за фантазиите си подготвен си да умреш,
тогава ще се осъществен те, живот ще им дадеш.
* * *
Само който носи самара,
знае тежестта на товара.
* * *
Когато пристигна зло, гърми отдалече.
Доброто и до теб не се чува към този момент.
* * *
На пределната си кота осъзнах преди гибелта
полезностите на живота. О, свещена елементарност!
