Божидар Коцев е роден на 6 декември 1945 година в

Божидар Коцев е роден на 6 декември 1945 година в град Враца. Завършил е Българска лингвистика и Философия в СУ “Св. Климент Охридски ”.

Работил е като каменар, преносвач, секретар на Клуба на дейците на културата в родния град, завеждащ отдел “Планиране и информация ” в Оценка за съвместимост на БСФС, зам.председател на Физкултурно сдружение, учител по Български език и литература, шеф на учебно заведение.

Автор е на книгите: ”Почти като наркоза ”, “Борба за живот ”, “Песента на живота ”, ”Славно детство ”, “Воган войнът ”, ”От душа и сърце ”, “Върховно е да се живее ”.

Прекрасен брачен партньор, незаместим татко, страховит дядо, другар, безгрижник и преподавател, Божидар Коцев си отива от този свят на 30 декември 2017 година.

ВЪРХОВНО Е ДА съдебна експертиза ЖИВЕЕ!

След всяка нощ настава ден,

след всеки ден нощ отново настъпва

и усещам вечността у мен

с живота, който ми се дава.

Да бъдеш част от вечността,

от светлото и от тъмата,

от тази земна хубост,

от стремежа на кръговрата!

Това е сбъдната фантазия!

Животът е светиня свята!

Неповторим е на света!

И чудото на чудесата!

Зората дава ми криле,

а-ха да литна над земята!

Море, балкан, небе, поле

са омагьосали нещата!

До залеза съм така благополучен,

изпълнен с наслада, че ме има

и усещам с всичко, че съм жив

през пролет, лято, есен, зима!

В нощта задрямвам изтощен,

сънувам сънища прелестни,

зората срещам въодушевен,

пред залез отново да се прехласна!

Гордея се, че съм човек!

Край мен животът ария пее!

В природата намирам лек!

Върховно е да се живее!

ТИ И АЗ, И ЛЮБОВТА НИ

Къс небе в планински ручей,

отразено по какъв начин свети,

с бели облачета бързи

то под слънцето лети.

Сякаш е душа, която

търси други светове

със зарево на лято,

само че и с мирис на студове.

Любовта ни е такава,

отразена от фантазии,

с спокоен блян тя опознава

световете Аз и Ти.

Ледена, кристално чиста,

само че от безоблачен златен прахуляк,

от море по-обемиста,

като парадайс, без зло и грях.

Ти и аз, и любовта ни,

кръговрат на вечността,

от живота сме събрани,

отразени сме в гибелта.

ЖИВЕЙ С ДОБРО НА ТОЗИ СВЯТ

Не позволявай в теб да се вселяват

жестоката ненавист, завистта,

не позволявай да те обладават

експанзията зла, ненавистта!

В сърцето ти пулсира добротата,

тя ражда твоята човечност,

в живота дава темп на нещата,

в душата ти поддържа светлина.

Това е истината драги, драга,

лъжата, злото няма да вредят,

когато любовта ти дава двигателна сила

и религия и вяра те крепят.

Животът на човек един път се дава,

с усмивка, любов и положително живей,

след теб вадичка дълбока да остава,

с делата си човешки се гордей!

Тогава и гибелта ще бъде лека,

с изпълнен дълг ще идеш ти оттатък.

И ще благослови у теб индивида

душата ти в последния си път!

ЛЮБОВТА Е МОЯТ БОГ

За обич съм чел и чел…

Писано е до безспир.

Любовта е свят раздел

сред пъкъл и сред парадайс.

Тя е връх висок, желан

във вълшебна планина

измежду житейски океан –

мъж отсам, оттова жена.

На света обич му дай,

с цел да има постоянно мир,

мощна, буйна и до безкрайност.

Любовта е балсам!

Не изпиташ ли я ти,

знай, на вятъра си живял,

все едно си без фантазии,

на гибелта си се предал.

Любовта е моят Бог!

Тя живее вътре в мен.

Нейният популярен урок:

„ Влюбен да си всеки ден! “

ЖИВОТЪТ Е СТИХ ЗА ЛЮБОВ

Животворна светлина

ти подарява всеки ден,

направи го споделен

като богатства вест!

Изживей го с насладата

на другари положителни,

мислите си събери

в стих от жива хубост!

Изживей го с жар и плам

от зори до залез спокоен,

посвети му своя стих,

той за теб е Божи подарък!

Може да не си стихотворец,

щом си с влюбено сърце,

ритъмът е налице,

следвай го във всеки ред!

И когато вечерта

в пазвите те приюти,

и обич те връхлети,

сбъдва се една фантазия!

МОЛИТВЕНО МЕЧТАНИЕ

Погледна ли разцъфналите вишни,

погледна ли растящите треви,

погледна ли небето ти, Всевишни,

устата ми молитвено мълви:

Аз желая да пребивавам на земята

измежду мир, естетика и хубост,

във всичките войни кръвта пролята

да стане живата вода в света!

Аз желая с вярата си да не спорим

и с тебе, Господи, да сме на ти,

сърцата за положителното да отворим,

човешкото у нас да не пестим!

Аз желая хората да се обичат,

от разсъдъка си да не се разделят,

децата измежду природата да тичат,

фамилиите с обич да се множат!

Аз желая мъдреци да ръководят,

от истини закони да коват,

на, тебе, Господи, да подражават,

даже когато знаят, че бъркат!

Аз желая, Боже мой, без проект, бавно,

планетата земя да стане парадайс

и в него твоето дете – Човека

да бъде дребен Бог открай до дъно!

Погледна ли разцъфналите вишни,

погледна ли растящите треви,

не виждам аз небето ти, Всевишни,

тъй като вярата у мен кърви.

Молитвата фантазия не ще се сбъдне.

Сатанаил не ще го разреши.

И злото, Боже, злото ще пребъдне.

Ей от това най-вече ме боли!

Но аз до момента в който вдишвам и пребивавам,

Със злото ще съм постоянно в дуел!

„ Твори положително! “ е твоята концепция,

за нея ще се боря, Боже мой!

ПОСЛЕДЕН УРОК

Контейнерите за отпадък – пред блока.

Тук всяка заран идваше жена,

във вехти облекла, слаба и висока,

с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сметта добре нещата,

отделяше потребните на тип,

изглеждаше ми необичайно тя позната

в походка, в фасон, в гърба извит.

Бях все ангажиран, шеф в общината,

до службата ме караха с кола

и единствено заран, тъкмо до вратата,

я виждах, беше постоянно с очила.

Веднъж обаче тя ме заприказва,

попита ме с усмивка за часа.

Невероятно близка ми се стори.

И я познах, познах я по гласа.

Бе моята учителка обичана

в последния гимназиален клас,

заместваше съвсем една година,

бях влюбен в нея, слушах я в унес.

Цял ден на работа за нея мислех,

учителката станала клошар,

все нещо свое търсех, нещо чистех,

бях станал ученика Божидар.

Не бе познала в мене ученика,

самият аз бях много изменен,

стабилен, значим, лика и аналогия

с мастит, влиятелен предприемач.

На заранта я чаках доста рано.

Прекрасно утро. Неработен ден.

В боклука ми, на дъното прибрано,

лежи кашонче, подарък огромен от мен.

В кашончето бях поставил триста евро,

кафе, парфюм, кутия с шоколад,

вълнувах се и бе ми малко нервно,

само че в себе си се усещах горделив и млад.

Усетих зад тила си, че идва.

Изсипах кофата с отпадък мигом

и без даже главата да повдигам

прибрах се бързо на тичешком у нас.

Закусих и полегнах на дивана.

На входната врата се позвъни.

Излязох да отворя. Никой няма.

Пред прага лист, кашончето настрана.

„ Не те ли учих, драги Божидаре,

че всеки почтен труд краси човек?

Дори и бедността от Бога подарък е,

въпреки и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?

Срамуваш се да поговориш с мен.

Обратно връщам тази лепта.

И знай, ще легна гладна този ден.

Не крънкам благосклонност, бедността не укривам.

Клошар съм, няма по какъв начин, не правя грях. “

Това прочетох. Щях да се убия.

Учителката към този момент не видях.

ЩОМ СТИХЪТ съдебна експертиза ПИШЕ СЪС СЪРЦЕТО

Славеят запее ли в гората,

чувам го умилно и в унес,

наслада, тъга пълнят ми душата,

хиля се и рева в този час.

Колко елементарност и жар възхитен

бликат в трели знамение на света!

Друга птица дори с труд каторжен

няма да изпее песента.

Може би по този начин е и с поета?

Искрен ли е, всеки стих е жив.

Словото красиво е признато.

Фалш и грак е за потока сив.

Щом стихът се написа със сърцето,

ще те стопли, ще го схванеш.

Ако възприятието звучи завладяно,

ти надали ще го дочетеш.

Моят стих, си мисля, въодушевен е,

имам вяра ще доближи той до вас.

Ако пък почине, умира с мене,

само че живее ли, пребивавам аз.

КОРЕН

Обрасъл с плевели и запустял е дворът

на къщата, в която съм роден,

посреща ме с спокоен укор единствено борът,

от баба в детството ѝ засаден.

Зелените му клони се навеждат,

припомнат ми за предишните дни,

когато аз мечтаех тук с вяра,

животът отегчителен да се промени.

Мечтите ми се сбъднаха за жал,

избягах в спокоен американски щат,

потръгна бизнесът ми като цяло

и станах за стандарта ни богат.

Ала пред бора през днешния ден заставам приведен,

уединен, печален и осиротял,

без околните си хора отново съм безпаричен

и като че ли че на вятъра съм живял.

Не съм разбирал в младите години

какво благосъстояние самичък съм пропилял,

без бащин дом, другари, родственици,

без мама, тате по какъв начин съм оживял.

Да мога времето обратно да върна,

да чуя мъдри бащини слова,

рождена майка нежно да прегърна,

благосъстоянието си бих дал за това.

При този бор зелен е моят корен,

едвам в този момент над майчин гроб разбрах,

без родната земя си като болен,

напуснеш ли дома си, вършиш грях.

От този грях, заклевам се, ще предпазя

деца и внуци, идващи след мен

и самичък ще ги науча по какъв начин да пазят

с обич и ревнивост корена заветен.

БЪДИ МЪДРЕЦ, КОГАТО СТРАДАШ!

Обземат ли те тъжни усеща,

даже да плачеш, да скърбиш,

помни, животът е изкуство

и с него би трябвало да вървиш!

Приятел безценен да те остави,

трагичен да си в любовта,

от тъгата недей да правиш

душа – заключена врата!

И може непосредствен да загубиш –

брачна половинка, майка, наследник, татко –

със тъга света не ще учудиш,

деня не смесвай ти с нощта!

Бъди влъхва, когато страдаш

във времето на своя век

и духом в никакъв случай не падай,

щом страдаш, значи си човек!

ОТ ДУША И СЪРЦЕ

„ От душа и сърце “ е лозунг на Доброто,

на човешката същина той в действителност е мото.

От душа и сърце в случай че правиш нещата,

ще живееш с магията на хубостта.

От душа и сърце любовта ни извира

и със сродни души и сърца ни събира.

Любовта и Доброто са вярна пътека.

От душа и сърце Бог основал е индивида.

ПАРЧЕ ОТЧУПЕНА МЕЧТА

Човек се ражда на света

с човешката си непорочност.

С живота влиза той в битка

с орисана от Бог орис.

Живее всеки в скришен мир

в пространството на персонална простор,

където диша личността

от раждането до гибелта.

Цари в света необработен закон,

индивидът ще почине. Пардон!

Тук всичко тленно е, нали?

За гибел по-лека се моли!

Умираш с персоналния си свят

и си отиваш без възврат.

Изчезваш безшумно, крепко пушек,

с живота си несравним.

И различен повтаря твоя път

в играта на живот и гибел.

Парче отчупена фантазия

от кръговрата на света.

КРАСОТАТА

Красотата очарова

и мозъка, и сетивата,

на живота е основа,

прототип на нещата.

До сърцето на индивида

и до неговите усеща

тя доближава по пътека

на другите изкуства.

Да рисува и да вае,

да възпява и римува,

чудни танци да играе,

с любов, не да се преструва.

Красотата е богиня,

безконечна е като небето,

ведра и лазурносиня,

с мощност по-силна от морето.

И в света на хубостта

от естетика преливат

на живота чудесата,

постоянно живи, не умират.

ЖИВЕЙ ОТГОВОРНО И С ЧЕСТ!

Зората се сипва, изгрява денят.

Прощава се с него и с тебе сънят.

Животът те сграбчва с екстаз и блян.

Какво да направиш? Да се отдадеш!

Отдай му се буйно! Отдай се с обич!

За него, живота, човек е подготвен

на всичко, което го прави благополучен,

тъй като животът е ентусиазъм хубав.

Живей го ти с наслада, живей го с фантазии!

О, по какъв начин незабелязано животът лети…

Не си се нарадвал и ей старостта.

Душата отива в различен свят след гибелта.

Но през днешния ден ти живееш, дерзаеш, твориш.

Живееш, дребосъче, в живота гориш.

Оставиш ли тук плодородна вадичка,

душата ти може да стане звезда.