Богота, Колумбия – Густаво Петро встъпи в длъжност преди почти точно една година с обещанието да донесе „пълен мир“ в Колумбия чрез преговори директно с въоръжените групировки, които сеят насилие в страната от десетилетия.
Колумбийският президент се сблъска с поредица от сериозни неуспехи по пътя си: редица крехки мирни споразумения с въоръжени групировки се разпаднаха и през 2023 г. са извършени повече от 56 кланета досега, докато атаките продължават да нарастват в провинцията.< /p>
Но в четвъртък, след близо 10 месеца преговори с най-голямата останала бунтовническа група в южноамериканската нация, Националната освободителна армия (ELN), правителството ще направи огромна крачка напред, тъй като двустранното прекратяване на огъня трябва да влезе в сила.
Ако прекратяването на огъня се задържи, това ще бъде първата голяма победа за мирните планове на Петро.
„Това е победа в мирния процес“, каза Франсиско Даза, координатор на програмата за изследване на мира, след конфликта и войната във Фондацията за мир и помирение (PARES), организация с нестопанска цел, която наблюдава изпълнението на мирните процеси в Колумбия.
„Това е рядка победа на фона на поредица от неуспехи“, каза Даза пред Al Jazeera, включително „убийствата на обществени лидери, кланета и други фактори, които не са в полза на правителствената политика“.
Прекратяването на огъня
Прекратяването на огъня ще продължи 180 дни и може да бъде удължено от новосъздадения многостранен механизъм за проверка, съставен от колумбийските сили за сигурност, членове на ELN, представители на религиозни групи и служители от ООН и правителството на Колумбия.
В публични изявления по-рано тази седмица ELN обяви, че ще спре „офанзивните операции“ в регионите под неин контрол, като Араука, Чоко, Антиокия и части от Норте де Сантандер, когато прекратяването на огъня влезе в сила.< /p>
Очаква се делегация от командири и преговарящи на ELN да присъства на церемония с Петро в Богота в четвъртък – за първи път лидерите на ELN, мнозинството от които са били в изгнание в Куба поради колумбийски заповеди за арест, са поканени на публично събитие от основаването на групата.
Но за някои наблюдатели успехът на прекратяването на огъня далеч не е гарантиран.
Предишни преговори между правителството и бунтовническата група са се провалили общо седем пъти, откакто ELN е основана през 1964 г., последно през 2019 г., когато групата бомбардира полицейска академия в Богота при атака, която уби 21 души.
През януари ELN отрече да е част от прекратяване на огъня с шепа въоръжени групировки, което Петро обяви, принуждавайки правителството му да се откаже от съобщението в навечерието на Нова година.
„Историята и структурата на ELN оставят съмнения относно желанието й да спазва прекратяването на огъня“, каза Даза от PARES.
Той каза на Ал Джазира, че ако повече екстремни елементи в рамките на ELN нарушат сделката, тя може да рухне напълно. ELN се състои от осем полуавтономни „фронта“ или регионални батальони и наброява около 2000 до 5000 бойци. Въпреки че всеки фронт отговаря на така наречената ръководна структура на „Централно командване“, те също имат оперативна независимост.
В понеделник ELN публикува публично изявление, в което се казва, че всички нейни батальони ще спазват споразумението за прекратяване на огъня, с което се съгласи централното й командване, въпреки че те също така казаха, че „отбранителните операции“ срещу други въоръжени групи ще продължат.
„Функционира като федерация“, каза Даза за групата. „„Западният фронт“ например не функционира по същия начин като „Източния фронт“ и това може да усложни спазването на протоколите за прекратяване на огъня.
„Предизвикателство за цялата организация е да се съобразява по единен начин“, каза той.
Умерени надежди
За жителите на региони, където бунтовниците поддържат присъствие, залозите на историческата сделка не могат да бъдат по-високи.
„Живеем като жертви на отвличане“, каза Марта, президент на обществен съвет в района на Бахо Сан Хуан в западния департамент Чоко в Колумбия, имайки предвид стачка, която бойците на ELN наложиха насилствено в региона в продължение на две седмици, започвайки на юли 4. Тя помоли нейното фамилно име да не се използва от страх от репресии от въоръжени групировки.
Въпреки че надеждите са големи в райони, засегнати от конфликти, друг жител на Чоко, Марлон Бебедо, който работи в мрежата за човешки права на Тихия океан, също каза, че има съмнения.
Бебедо каза, че въпреки че боевете между въоръжени групи са намалели от началото на преговорите, жителите са чували неизпълнени обещания за мир от правителствата в Богота и преди – и администрацията на Petro не е изключение, каза той пред Al Jazeera.
През януари правителството на Петро участва в поредица от „хуманитарни кервани“ съвместно с местните лидери, за да научи за хуманитарните нужди на общностите, засегнати от конфликта.
Но Бебедо каза: „Имаше липса на ангажимент от страна на правителството за спазване на хуманитарните споразумения, които бяха обещани в Чоко“ – а именно пратки с храна, основни лекарства и медицинска помощ, както и повече правителствени ресурси за жертви на насилие и разселване.
„За съжаление бяха дадени обещания на общността във връзка с местните лидери“, каза Бебедо. „И неизпълнението на тези обещания изостри съмненията и също навреди на доверието в тези лидери.“
„Сериозни предизвикателства“
Междувременно прекратяването на огъня на правителството с ELN обхваща само боевете между бунтовническата група и колумбийските сили за сигурност, а не конфронтациите между ELN и други престъпни въоръжени групи.
В Чоко ELN активно воюва с дясната паравоенна група на Силите за самоотбрана на Гайтанистите (AGC, според съкращението й на испански език), която правителството често нарича „Кланът на Персийския залив“.< /p>
Карлос Веландия, бивш командир на ELN, който сега действа като консултант на администрацията на Petro като част от мирния процес, нарече прекратяването на огъня „историческо постижение“, но също така призна, че „прилагането ще бъде изправено пред сериозни предизвикателства“.
Веландия каза, че битката между AGC и ELN има потенциала да подкопае примирието, ако доведе до нарушения на човешките права срещу граждани, които живеят в засегнатите райони.
„Имам особени притеснения относно това в Чоко и в Араука“, каза той, имайки предвид друг департамент в североизточната част на Колумбия, на границата с Венецуела.
„AGC не води преговори с правителството и може да види това като възможност да стане по-агресивна срещу ELN в опит да си осигури повече територия“, каза Веландия, добавяйки, че подобен конфликт може да избухне и между бунтовниците ELN и Дисиденти от Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) в Араука.
Дисиденти от FARC отхвърлиха мирното споразумение на страната от 2016 г. с групировката и отказаха да оставят оръжията си.
На този фон Даза каза, че прекратяването на огъня е положителна първа стъпка, но „само частично решение на продължаващия конфликт“.
Ключ за участие на общността
Експертите, с които Ал Джазира разговаря, посочиха необходимостта от включване на засегнатите от конфликт общности в процеса на изграждане на мира.
Администрацията на Петро нарече гражданското участие критично за постигането на истински мир и както ELN, така и правителството обещаха да увеличат усилията си на този фронт през следващите седмици, след като примирието влезе в сила.
Върховният комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк също каза след мисия за установяване на факти в Колумбия през януари, че „преговорите трябва да включват конкретен фокус върху жертвите и засегнатите общности, като тяхното участие е гарантирано“.
„Ще бъде от решаващо значение за жените и местните общности да могат да участват смислено в мирните преговори“, каза Тюрк.
Според Velandia, бивш командир на ELN, превърнал се в правителствен съветник, „правителството има възможност да изпълни“ своите обещания. „Първите 30 дни ще бъдат критични... за да видим дали всички бунтовнически „фронтове“ могат да спазват споразумението“, каза той.
Командирът на ELN Николас Родригес, известен като Габино, също каза, че „най-трудната част от процеса ще бъде обединяването на толкова много различни хора.“
Засега правителството на Колумбия изрази надежда, че примирието от ELN ще бъде удължено и че преговорите за постоянен мирен договор с групата ще бъдат успешни. Богота, заедно с представители на ООН и католически църкви в засегнатите райони, също ще бъдат включени в наблюдението и прилагането на примирието.
Но обратно в Чоко Бебедо каза, че без подобни споразумения с други въоръжени групировки жителите остават „обнадеждени, но скептични“.
„Това, което искаме от засегнатите територии, е всички въоръжени групи да сключат споразумение за напредък към истински мир“, каза той пред Ал Джазира. „Това е, което искаме да покажат на колумбийския народ.“
Източник: Ал Джазира
