Боби, най-възрастното куче в света, почина
Боби, най-възрастното куче в света, умря на преклонната възраст от 31 години и 165 дни. Той получи своята купа от Рекордите на Гинес по-рано тази година.
Роден през 1992 година, Боби има сложен старт в живота. Той е едно пале от кучилото от четири кученца, само че притежателите не се чувствали в положение да ги задържат, защото към този момент имали прекалено много животни. „ За страдание, по това време възрастните хора са считали за обикновено […] да заравят животните в дупка, с цел да ги убият “, разкрива пред Гинес стопанинът Леонел Коста, който по време на раждането на Боби е бил дете.
За благополучие кучето съумява да избегне тази орис на косъм – като остава прикрито в купчина дърва в стопанската сграда, където се е родил. Когато е открит от Коста и братята му, те го резервират в загадка, до момента в който не се твърдят, че родителите им ще им разрешат да задържат новия си другар.
„ Много ни крещяха и ни наказваха, само че си заслужаваше и то по добра причина! “ спомня си Коста.
Изглежда, че дълголетието е в гена на Боби, защото майка му доживява до 18 години, а едно от другите кучета на Коста доближава 22-годишна възраст. През всичките си 31 години и 165 дни Боби и Коста са дружно, а остарялото момче се снабди и с войска от нови другари и почитатели, когато новината за върха му стана обществено притежание.
Още през май Боби отпразнува 31 години със стилно тържество, което Коста разказа като „ доста обичайно “ португалско празненство, на което показа локални деликатеси и танцува с над 100 посетители от целия свят.
В годините на своя залез Боби продължава да се радва на положително здраве, въпреки и с малко повече дрямки. Заради отслабващото си зрение и затруднено вървене прекарва повече време на двора или приютен пред камината, само че като по-млад той се впускаше в проучване на горите към дома на Коста в село Конкейрос – и в никакъв случай не е бил връзван или воден на каишка.
Размишлявайки за живота на Боби на последния му рожден ден, Коста споделя: „ Боби е специфичен, тъй като да го гледаш е като да си спомниш за хората, които са били част от нашето семейство и за жалост към този момент не са тук, като татко ми, брат ми или баба ми и дядо ми, които към този момент напуснаха този свят. “
Почивай в мир, Боби. Надяваме се, че ще се насладиш на доста лакомства, където и да си.
