БНБ против предложения от служебния кабинет бюджет за 2025 година
БНБ срещу оферти от служебния кабинет бюджет за 2025 година
Българската национална банка показва безапелационна позиция срещу оферти план на държавен бюджет за 2025 година и неговото приемане.
Това се показва в мнение на Българска народна банка, оповестено на формалния уебсайт на институцията, по отношение на плана на Закон за държавния бюджет за 2025 година.
Според мнението, заложените параметри в разходната част на бюджета допускат доста повишаване на преразпределителната роля на страната в стопанската система през 2025 година при планувани общи бюджетни разноски по Консолидираната фискална стратегия в невиждан размер от 46 % от брутния вътрешен артикул (БВП), какъвто не е следен в интервала от 1998 година до в този момент.
Същевременно настоящите бюджетни (за тази година – бел. ред.) разноски също се планува да доближат извънредно високия размер от 38,2 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Липсата на ограничения, водещи до устойчива фискална консолидация, които да са фокусирани върху ограничение на високия напредък на настоящите бюджетни разноски, усилва доста вероятността от неотложно повишение на данъчно-осигурителната тежест за компаниите и семействата.
В резултат, предлаганата фискална рамка за 2025 година съставлява цялостна смяна в провежданата досега икономическата политика в страната, учредена на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните налози и на налозите върху приходите на физическите лица, които поддържат икономическия напредък и имат позитивно въздействие върху търсенето и предлагането на труд, показват от Българска народна банка.
Продължаващото мощно повишаване на настоящи бюджетни разноски с непрекъснат темперамент и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, води и до доста повишаване на рисковете пред фискалната резистентност на страната и също по този начин заплашва постигането на задачата за приемане на еврото в България във допустимо най-кратки периоди, защото се основават опасности за осъществяването както на Маастрихтския аршин за бюджетен недостиг, по този начин и на критерия за ценова непоклатимост.
Българска народна банка показва обща рекомендация за своевременна и трайна консолидация на фискалната позиция на страната посредством използването на реалистични във връзка с упования резултат бюджетни ограничения, които не оказват проинфлационно въздействие, спомагателен напън върху пазара на труда и не основават евентуални отрицателни резултати за икономическия напредък. Същевременно огромна част от плануваните приходни ограничения са с еднократен темперамент (като въвеждането на данъчна амнистия), а тези, които са с непрекъснат темперамент (като плануваното нарастване на пенсионните осигуровки) основават евентуални отрицателни резултати върху конкурентоспособността на компаниите, ценовата непоклатимост и дълготрайния капацитет за напредък на българската стопанска система.
В допълнение считаме, че са налице обилни опасности пред осъществяването на приходната част на бюджета при осъществяване на по-ниски от заложените резултати от плануваните ограничения и при по-неблагоприятно развиване на интернационалната икономическа среда. При допускане за реализиране на плануваните финансови разноски в проектобюджета за 2025 година, реализирането на забележителните опасности по приходната част на бюджета ще доведат до надвишаване на границата за бюджетен недостиг от 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, написа в мнението.
От Българска народна банка показват още, че плануваното ограничаване на член 108 от законопроекта е в очевидно несъгласие с експлицитната възбрана за парично финансиране, залегнала в член 123, параграф 1 от Договора за действие на Европейския съюз, както и с европейската правна рамка и теория, установяващи разпоредбите за самостоятелност на централната банка.
Според член 108 на законопроекта на държавния бюджет през идната 2025 година Българска народна банка би трябвало да задели средства във фонда по § 9 от преходните и заключителните разпореждания към Закона за Българската национална банка (специално основан фонд „ Увеличение на главния капитал на Българска народна банка “) за сметка на превишението на приходите над разноските на банката за 2024 година в размер до 10 на 100 от остатъка по член 8, алинея 4 от Закона за Българската национална банка, сочи информация в законопроекта.
За Българска народна банка е налице влезнало в действие законово обвързване да заделя средства от годишното превишение на приходите над разноските за нарастване на главния си капитал до постигане на размер от 1,9 милиарда лева, написа в мнението на централната банка. Законът за Българска народна банка планува, че остатъкът от годишното превишение на приходите над разноските на банката се внася в доход на държавния бюджет след съответните отчислявания за фонд „ Резервен “ и след заделяне на нужните суми за фондовете със особено предопределение, какъвто е и особено учредения фонд „ Увеличение на главния капитал на Българска народна банка “ в осъществяване на § 9 от Закона за Българската национална банка (обн. Дъждовни води, бр. 13 от 2024 г.).
В този смисъл, въвежданото с член 108 от законопроекта ограничаване показва освен незаконосъобразно несъгласие с устройствения закон на централната банка, само че и директна интервенция във финансовата самостоятелност на централната банка, се показва в мнението.
Българската национална банка показва безапелационна позиция срещу оферти план на държавен бюджет за 2025 година и неговото приемане.
Това се показва в мнение на Българска народна банка, оповестено на формалния уебсайт на институцията, по отношение на плана на Закон за държавния бюджет за 2025 година.
Според мнението, заложените параметри в разходната част на бюджета допускат доста повишаване на преразпределителната роля на страната в стопанската система през 2025 година при планувани общи бюджетни разноски по Консолидираната фискална стратегия в невиждан размер от 46 % от брутния вътрешен артикул (БВП), какъвто не е следен в интервала от 1998 година до в този момент.
Същевременно настоящите бюджетни (за тази година – бел. ред.) разноски също се планува да доближат извънредно високия размер от 38,2 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Липсата на ограничения, водещи до устойчива фискална консолидация, които да са фокусирани върху ограничение на високия напредък на настоящите бюджетни разноски, усилва доста вероятността от неотложно повишение на данъчно-осигурителната тежест за компаниите и семействата.
В резултат, предлаганата фискална рамка за 2025 година съставлява цялостна смяна в провежданата досега икономическата политика в страната, учредена на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните налози и на налозите върху приходите на физическите лица, които поддържат икономическия напредък и имат позитивно въздействие върху търсенето и предлагането на труд, показват от Българска народна банка.
Продължаващото мощно повишаване на настоящи бюджетни разноски с непрекъснат темперамент и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, води и до доста повишаване на рисковете пред фискалната резистентност на страната и също по този начин заплашва постигането на задачата за приемане на еврото в България във допустимо най-кратки периоди, защото се основават опасности за осъществяването както на Маастрихтския аршин за бюджетен недостиг, по този начин и на критерия за ценова непоклатимост.
Българска народна банка показва обща рекомендация за своевременна и трайна консолидация на фискалната позиция на страната посредством използването на реалистични във връзка с упования резултат бюджетни ограничения, които не оказват проинфлационно въздействие, спомагателен напън върху пазара на труда и не основават евентуални отрицателни резултати за икономическия напредък. Същевременно огромна част от плануваните приходни ограничения са с еднократен темперамент (като въвеждането на данъчна амнистия), а тези, които са с непрекъснат темперамент (като плануваното нарастване на пенсионните осигуровки) основават евентуални отрицателни резултати върху конкурентоспособността на компаниите, ценовата непоклатимост и дълготрайния капацитет за напредък на българската стопанска система.
В допълнение считаме, че са налице обилни опасности пред осъществяването на приходната част на бюджета при осъществяване на по-ниски от заложените резултати от плануваните ограничения и при по-неблагоприятно развиване на интернационалната икономическа среда. При допускане за реализиране на плануваните финансови разноски в проектобюджета за 2025 година, реализирането на забележителните опасности по приходната част на бюджета ще доведат до надвишаване на границата за бюджетен недостиг от 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, написа в мнението.
От Българска народна банка показват още, че плануваното ограничаване на член 108 от законопроекта е в очевидно несъгласие с експлицитната възбрана за парично финансиране, залегнала в член 123, параграф 1 от Договора за действие на Европейския съюз, както и с европейската правна рамка и теория, установяващи разпоредбите за самостоятелност на централната банка.
Според член 108 на законопроекта на държавния бюджет през идната 2025 година Българска народна банка би трябвало да задели средства във фонда по § 9 от преходните и заключителните разпореждания към Закона за Българската национална банка (специално основан фонд „ Увеличение на главния капитал на Българска народна банка “) за сметка на превишението на приходите над разноските на банката за 2024 година в размер до 10 на 100 от остатъка по член 8, алинея 4 от Закона за Българската национална банка, сочи информация в законопроекта.
За Българска народна банка е налице влезнало в действие законово обвързване да заделя средства от годишното превишение на приходите над разноските за нарастване на главния си капитал до постигане на размер от 1,9 милиарда лева, написа в мнението на централната банка. Законът за Българска народна банка планува, че остатъкът от годишното превишение на приходите над разноските на банката се внася в доход на държавния бюджет след съответните отчислявания за фонд „ Резервен “ и след заделяне на нужните суми за фондовете със особено предопределение, какъвто е и особено учредения фонд „ Увеличение на главния капитал на Българска народна банка “ в осъществяване на § 9 от Закона за Българската национална банка (обн. Дъждовни води, бр. 13 от 2024 г.).
В този смисъл, въвежданото с член 108 от законопроекта ограничаване показва освен незаконосъобразно несъгласие с устройствения закон на централната банка, само че и директна интервенция във финансовата самостоятелност на централната банка, се показва в мнението.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ