БНБ очаква ускоряване на инфлацията
БНБ чака инфлацията да продължи да се форсира до края на полугодието. Това излиза наяве от икономическия обзор на Централната банка.
Редица проинфлационни фактори ще тежат върху стопанската система през първото полугодие, пресмятат специалистите от Българска народна банка. Един от факторите е обвързван с мораториума върху цените на енергоносителите за битовите консуматори, който изтича в края на март.
Върху потребителската кошница тежат цените на редица хранителни артикули, изключително плодовете и зеленчуците, както и на услугите.
Покачващата се инфлация най-вероятно ще докара до стягане на паричната политика в международен мащаб, разясняват от банката. Според специалистите това би довело до оскъпяване на доходността по държавните облигации на страните от еврозоната, което ще рефлектира и върху българските държавни скъпи бумаги.
От Българска народна банка показват, че анализът е изработен на база на януарски данни, а поради динамичността на събитията прогнозата е краткосрочна – единствено за първото полугодие. В нея се показват опасности като интернационалната обстановка, само че защото данните са от януари, отрицателните стопански последствия от войната в Украйна не са включени в разбора.
БНБ очаква външното търсене на български артикули и услуги да нараства на годишна база през първата половина на годината, като се предвижда темпът последователно да се забави по отношение на следения през последното тримесечие на 2021 г.
За интервала януари - ноември 2021 година остатъкът по общото салдо на настоящата и финансовата сметка на България се е намалил по отношение на съответния интервал на 2020 година основно под въздействие на по-високия недостиг по комерсиалния баланс. През първата половина на 2022 година се очаква излишъкът по общото салдо на настоящата и финансовата сметка в % от Брутният вътрешен продукт да се увеличи по отношение на края на 2021 година, пишат специалистите на Централната банка.
Според сезонно изгладените от Национален статистически институт данни през третото тримесечие на 2021 година действителният Брутният вътрешен продукт на България се е повишил с 0,6 на 100 на верижна база, с което е достигнал 99,8 на 100 от равнището си преди пандемията. Конюнктурните знаци през четвъртото тримесечие на 2021 година дават сигнали за продължаващ напредък на действителния Брутният вътрешен продукт с ритъм, подобен на този от предходното тримесечие. През първата половина на 2022 година се очаква растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се забави по отношение на следения през втората половина на 2021 година, като приносът на частното ползване ще се намали, а на вложенията в главен капитал ще нарасне в изискванията на засилена капиталова интензивност от страна на държавното управление.
Редица проинфлационни фактори ще тежат върху стопанската система през първото полугодие, пресмятат специалистите от Българска народна банка. Един от факторите е обвързван с мораториума върху цените на енергоносителите за битовите консуматори, който изтича в края на март.
Върху потребителската кошница тежат цените на редица хранителни артикули, изключително плодовете и зеленчуците, както и на услугите.
Покачващата се инфлация най-вероятно ще докара до стягане на паричната политика в международен мащаб, разясняват от банката. Според специалистите това би довело до оскъпяване на доходността по държавните облигации на страните от еврозоната, което ще рефлектира и върху българските държавни скъпи бумаги.
От Българска народна банка показват, че анализът е изработен на база на януарски данни, а поради динамичността на събитията прогнозата е краткосрочна – единствено за първото полугодие. В нея се показват опасности като интернационалната обстановка, само че защото данните са от януари, отрицателните стопански последствия от войната в Украйна не са включени в разбора.
БНБ очаква външното търсене на български артикули и услуги да нараства на годишна база през първата половина на годината, като се предвижда темпът последователно да се забави по отношение на следения през последното тримесечие на 2021 г.
За интервала януари - ноември 2021 година остатъкът по общото салдо на настоящата и финансовата сметка на България се е намалил по отношение на съответния интервал на 2020 година основно под въздействие на по-високия недостиг по комерсиалния баланс. През първата половина на 2022 година се очаква излишъкът по общото салдо на настоящата и финансовата сметка в % от Брутният вътрешен продукт да се увеличи по отношение на края на 2021 година, пишат специалистите на Централната банка.
Според сезонно изгладените от Национален статистически институт данни през третото тримесечие на 2021 година действителният Брутният вътрешен продукт на България се е повишил с 0,6 на 100 на верижна база, с което е достигнал 99,8 на 100 от равнището си преди пандемията. Конюнктурните знаци през четвъртото тримесечие на 2021 година дават сигнали за продължаващ напредък на действителния Брутният вътрешен продукт с ритъм, подобен на този от предходното тримесечие. През първата половина на 2022 година се очаква растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се забави по отношение на следения през втората половина на 2021 година, като приносът на частното ползване ще се намали, а на вложенията в главен капитал ще нарасне в изискванията на засилена капиталова интензивност от страна на държавното управление.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ