БНБ се готви да затегне жилищното кредитиране
БНБ има подготвеност да наложи спомагателни ограничения, с цел да охлади взрива на кредитирането, който заплашва семействата от покачване на инфлацията и на задлъжнялостта.
Това излиза наяве от обява на шефа на Българска народна банка Димитър Радев в бюлетина на Асоциацията на комерсиалните банки, написа. В нея гуверньорът на централната банка отбелязва, че 2023 година е следващата мощна година за банките у нас - със солидна облага, висока ликвидност и намаляващ дял на необслужваните заеми. Въпреки това Радев обръща внимание на рисковете от големия растеж на кредитирането.
" Запазващият се мощен напредък на жилищните заеми към края на 2023 година основава условия за повишение на задлъжнялостта на семействата, въпреки и от относително ниско ниво, и за бързо струпване на кредитен риск в салдото на банковата система ", показва шефът на Българска народна банка. Според него този риск може да бъде заздравен и от други евентуални провокации през 2024 година като да вземем за пример закъснение на предстоящото възобновяване на европейската стопанска система и изстудяване на пазара на труда, наред с продължаваща висока инфлация, възходяща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните заеми.
Затова централната банка може да наложи спомагателни ограничения през 2024 година, като да вземем за пример стягане на условията във връзка с кредитоспособността на семействата, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми.
За да изтегли част от свободните пари на банките и да понижи кредитирането Българска народна банка към този момент увеличи от 10 на 12% равнището на наложителните им минимални запаси през миналата година. Освен това поредно бяха нараснали равнищата на финансовия буфер и буфера за систематичен риск на банките.
Това обаче не даде необикновен резултат. Последните данни към края на ноември демонстрират, че новоотпуснатите жилищни заеми са нарастнали с 27% годишно, а потребителските - с 24%. Тази кредитна агресия се случва на фона на съвсем непроменени лихви.
Именно на лихвите се дължат забележителните растежи на банковите облаги през 2023 година В обявата си шефът на Българска народна банка показва, че това е еднократен резултат - забавеното преместване на по-високите лихви по заемите върху лихвите по депозитите. " Следователно, еднократните позитивни резултати за рентабилността би трябвало да се употребяват на първо място за създаване на спомагателни буфери през 2024 година ", счита Радев.
В същото време в обявата се показва, че в случай че в средата на годината страната ни получи покана да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 година, ще се премине към " гладко и следено понижаване на условията към комерсиалните банки във връзка с техните наложителни минимални запаси в Българска народна банка ". Те би трябвало да доближат до равнищата в еврозоната от 1% при настоящи 12%. Това значи освобождение на голям паричен запас, който, съгласно критиците на евро, ще докара до още по-ускорено кредитиране и скок на инфлацията.
В обявата си обаче гуверньора на Българска народна банка не визира този проблем. Радев показва само, че отпадането на нуждата от поддържане на големи замразени ликвидни буфери в българската банкова система би подкрепило на растежа на българската стопанска система.
ЗАКОН ЗА Българска народна банка
Днес в Народното събрание бе гласуван на първо четене новият Закон за Българска народна банка, който на процедура ще анулира настоящия към този момент 25 години валутен ръб в страната с участие в еврозоната. Законът ще влезе в действие в деня, в който страната ни влезе в еврозоната като упоритостите на България са това да стане на 1 януари 2025 година
Депутатите започнаха да разискват новия Закон за Българска народна банка, само че не стигнаха през днешния ден до гласоподаване на първо четене. Той би трябвало да размени настоящия закон за централната банка, като на процедура анулира настоящия към този момент 25 години валутен ръб в страната с участие в еврозоната.
Дали ЕЦБ и Еврокомисията ще поканят страната ни за участие в ерозоната на 1 януари 2025 година ще стане ясно през юни, когато ще е подготвен решаващият им конвергентен отчет. Очакваше се той да излезе напролет, само че заради промени в графика на двете институции, свързани с отчетите с макроикономически прогнози, се забавя до юни.
Според заместник-министъра на финансите Ивайло Яйджиев това е от изгода за страната ни, защото инфлацията понижава и това от ден на ден ни приближава до междинната за еврозоната. Инфлацията е единственият количествен аршин, който страната ни към момента не покрива, с цел да одобри еврото като национална валута.
" В края на декември инфлацията падна до 4.7%, до момента в който в еврозоната леко се подвигна до 2.9%. Ножицата се стеснява и в края на годината чакаме нашата инфлация да е с не повече от 0.7% над междинната за еврозоната. Очакваме тази наклонност да бъде отразена в конвергентния отчет ", сподели през днешния ден Яйджиев. И напомни, че Хърватия бе призната в еврозоната преди година с инфлация с 0.8% по-високата от критерия за участие.
Това излиза наяве от обява на шефа на Българска народна банка Димитър Радев в бюлетина на Асоциацията на комерсиалните банки, написа. В нея гуверньорът на централната банка отбелязва, че 2023 година е следващата мощна година за банките у нас - със солидна облага, висока ликвидност и намаляващ дял на необслужваните заеми. Въпреки това Радев обръща внимание на рисковете от големия растеж на кредитирането.
" Запазващият се мощен напредък на жилищните заеми към края на 2023 година основава условия за повишение на задлъжнялостта на семействата, въпреки и от относително ниско ниво, и за бързо струпване на кредитен риск в салдото на банковата система ", показва шефът на Българска народна банка. Според него този риск може да бъде заздравен и от други евентуални провокации през 2024 година като да вземем за пример закъснение на предстоящото възобновяване на европейската стопанска система и изстудяване на пазара на труда, наред с продължаваща висока инфлация, възходяща дългова тежест и по-висок дял на необслужваните заеми.
Затова централната банка може да наложи спомагателни ограничения през 2024 година, като да вземем за пример стягане на условията във връзка с кредитоспособността на семействата, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми.
За да изтегли част от свободните пари на банките и да понижи кредитирането Българска народна банка към този момент увеличи от 10 на 12% равнището на наложителните им минимални запаси през миналата година. Освен това поредно бяха нараснали равнищата на финансовия буфер и буфера за систематичен риск на банките.
Това обаче не даде необикновен резултат. Последните данни към края на ноември демонстрират, че новоотпуснатите жилищни заеми са нарастнали с 27% годишно, а потребителските - с 24%. Тази кредитна агресия се случва на фона на съвсем непроменени лихви.
Именно на лихвите се дължат забележителните растежи на банковите облаги през 2023 година В обявата си шефът на Българска народна банка показва, че това е еднократен резултат - забавеното преместване на по-високите лихви по заемите върху лихвите по депозитите. " Следователно, еднократните позитивни резултати за рентабилността би трябвало да се употребяват на първо място за създаване на спомагателни буфери през 2024 година ", счита Радев.
В същото време в обявата се показва, че в случай че в средата на годината страната ни получи покана да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 година, ще се премине към " гладко и следено понижаване на условията към комерсиалните банки във връзка с техните наложителни минимални запаси в Българска народна банка ". Те би трябвало да доближат до равнищата в еврозоната от 1% при настоящи 12%. Това значи освобождение на голям паричен запас, който, съгласно критиците на евро, ще докара до още по-ускорено кредитиране и скок на инфлацията.
В обявата си обаче гуверньора на Българска народна банка не визира този проблем. Радев показва само, че отпадането на нуждата от поддържане на големи замразени ликвидни буфери в българската банкова система би подкрепило на растежа на българската стопанска система.
ЗАКОН ЗА Българска народна банка
Днес в Народното събрание бе гласуван на първо четене новият Закон за Българска народна банка, който на процедура ще анулира настоящия към този момент 25 години валутен ръб в страната с участие в еврозоната. Законът ще влезе в действие в деня, в който страната ни влезе в еврозоната като упоритостите на България са това да стане на 1 януари 2025 година
Депутатите започнаха да разискват новия Закон за Българска народна банка, само че не стигнаха през днешния ден до гласоподаване на първо четене. Той би трябвало да размени настоящия закон за централната банка, като на процедура анулира настоящия към този момент 25 години валутен ръб в страната с участие в еврозоната.
Дали ЕЦБ и Еврокомисията ще поканят страната ни за участие в ерозоната на 1 януари 2025 година ще стане ясно през юни, когато ще е подготвен решаващият им конвергентен отчет. Очакваше се той да излезе напролет, само че заради промени в графика на двете институции, свързани с отчетите с макроикономически прогнози, се забавя до юни.
Според заместник-министъра на финансите Ивайло Яйджиев това е от изгода за страната ни, защото инфлацията понижава и това от ден на ден ни приближава до междинната за еврозоната. Инфлацията е единственият количествен аршин, който страната ни към момента не покрива, с цел да одобри еврото като национална валута.
" В края на декември инфлацията падна до 4.7%, до момента в който в еврозоната леко се подвигна до 2.9%. Ножицата се стеснява и в края на годината чакаме нашата инфлация да е с не повече от 0.7% над междинната за еврозоната. Очакваме тази наклонност да бъде отразена в конвергентния отчет ", сподели през днешния ден Яйджиев. И напомни, че Хърватия бе призната в еврозоната преди година с инфлация с 0.8% по-високата от критерия за участие.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ