Близо половината от шестокласниците (46%) смятат едни от най-важните предмети

Близо половината от шестокласниците (46%) считат едни от най-важните предмети в учебно заведение като математика и британски език за изцяло безинтересни. Това демонстрира национално представително проучване, осъществено преди началото на новата образователна година по поръчка на Центъра за приобщаващо обучение. Изследването е в границите на стратегия " С взор в бъдещето – учебното заведение има смисъл ", осъществена с поддръжката на фондация " Велукс ".

Любимите на децата предмети са физическо образование и спорт (за 76% от учениците), изобразяване (57%) и музика (56 на сто). От центъра показват, че резултатите не са изненадващи, защото там има учене посредством правене и децата са дейни участници в процеса. Същевременно обаче предмети, считани за едни от най-важните, са минимум харесвани - история (от 43% от шестокласниците), математика (40%), география (35%) и британски език (31%). За 59% от запитаните тези предмети са сложни, а за 46 на 100 те са безинтересни.

Децата не схващат каква е изгодата от тези предмети, а метода на преподаване намират за отегчителен. " Класно-урочната форма, в която те към момента всеобщо се преподават, се проваля да въодушеви децата към учене ", споделят от неправителствената организация.

За девойките в шести клас най-желаните специалности са юрист (19%) и доктор (18%). Момчетата мечтаят в най-голяма степен да бъдат футболисти (23%) и служители на реда (17%). Това обаче се дължи главно на филмите, които те гледат, и ито едните, нито другите имат проект по какъв начин да реализират тези специалности, е различен извод от изследването.

Като позитивен знак се показва, че по-голямата част от шестокласниците са на мнение, че е значимо да се върви на учебно заведение (95%), и харесват преподавателите си (79%). Въпреки това обаче съвсем половината (45 на сто) са подготвени да избягат от час при първа опция.

Според проучването обаче 30% от децата в 6 клас са в риск от загуба на мотивация за учене и надлежно от отпадане от просветителната система. Според изследването 23% от децата живеят в фамилии в последна беднотия, а 18 на 100 имат компликации с българския език. За риска от отпадане от учебно заведение има и други фактори. На 14% от шестокласниците им се постанова да работят, с цел да изкарват пари, 12 на 100 от децата всеки ден пътуват до друго обитаемо място, с цел да учат, а 10% не живеят с родителите си.