Πoлoвинaтa oт иĸoнoмичecĸитe пpecтъплeния y нac ce извъpшвaт oт ... пoтpeбитeлитe
Близо половината от икономическите закононарушения в България са осъществявани от консуматори, а 35% от фирмите у нас са понесли загуби сред 100 хиляди $ и 1 милион $ в резултат на разнообразни измами. Това стана ясно по време на показване на отчет за България от световното двугодишно изследване на икономическата престъпност през 2018 година, направено от PricewaterhouseCoopers (PwC).
В него са включени мненията на 7228 участници от частния бранш в над 123 страни. У нас най-сериозно наличие имат тези от индустриалния бранш, следвани от сферата на технологиите и финансовите услуги.
" 45% от икономическите закононарушения в България са осъществявани от консуматори и такава е наклонността за целия ни район. Интересното е, че това бележи забележителна смяна спрямо предходните години, когато обичаен водач беше присвояването на активи. През 2016 година техният дял беше 66 на 100. Трябва да отбележим и още нещо - в този момент към този момент измамите са по-сложни и постоянно са свързани с киберсигурността ", това разяснява Ренета Мамасян, която е управител форензик услуги в България за PwC.
На второ място по значение у нас измежду икономическите закононарушения са корупцията и подкупите , като тази група е с дял от 40 на 100. Трети са кибер закононарушенията с подобен от 30 на 100.
В отчета се показва още, че като цяло в България има спад на икономическите закононарушения до 31% докладвани такива през 2018 година към 38% за 2016 година.
Любопитно е да се каже, че у нас делът на докладваните нередности в това отношение е доста по-малък от този в световен мащаб, който доближава 49 на 100. Той е и доста под резултатът за Югоизточна Европа - 39 на 100 , както и спрямо някои страни от района, като Румъния и Хърватия , да вземем за пример. При тях докладваните такива нарушавания са надлежно с дял от 42% и 53%.
" Това повдига въпроса дали това е действително или по-скоро имаме ниска информираност във връзка с тези случаи ", споделя Мамасян. Тя добавя, че в страната има огромно нарастване на участниците, дали отговор, че не знаят дали в тяхната организация е имало икономическа престъпност. " Тази наклонност е притеснителна и се надяваме, че е единствено краткотрайна ", уточни специалистът.
Неизбежно икономическите закононарушения оказват отрицателен резултат и носят загуби за фирмите. От PwC регистрират, че 35% на 100 от компаниите , станали обект на такива, пресмятат загубите си в рамките на 100 хиляди $ до 1 милион $ . При 15% от тях считат, че вредите са в размер сред 50 и 100 хиляди лв. , а за 5% сумите на сред 1 и 5 милиона $.
Интересното е, че за една четвърт от засегнатите компании е мъчно да изчислят загубите си. Ренета Мамасян изяснява това с разбирането, че с изключение на директните загуби има и доста косвени такива, чийто резултат се вижда и се прави оценка напред във времето.
По отношение на причинителите на стопански закононарушения, все по-рядко това са чиновници на дадена компания. Случаите с присъединяване на фрагменти на засегнатата компания са намалели двойно от 2016 година насам до 17% през 2017 година. За сметка на това обаче и ма растеж на измамите, осъществени от външни лица , като 80 на 100 от тях са клиенти на компанията.
Ренета Мамасян уточни, че най-хубавият метод сдруженията да избегнат сходни измами е предварителната защита. По нейните думи обаче 35 на 100 от интервюираните български участници показват, че нямат политики, ориентирани в тази посока. Голяма част от фирмите у нас обаче регистрират риска от кибер закононарушения, като 57% имат въведен проект за киберсигурност.
" Това за нас е сигнал, че фирмите разпознават киберсигурността, като стратегическа опасност за бизнеса си ", сподели специалистът.
" Компаниите би трябвало да вземат под внимание външните закани. Най-вече става въпрос за тези " слепи зони ", които би трябвало да заобикалят посредством инспекции на сътрудниците и клиентите си ", поучава Мамасян./ money.bg
В него са включени мненията на 7228 участници от частния бранш в над 123 страни. У нас най-сериозно наличие имат тези от индустриалния бранш, следвани от сферата на технологиите и финансовите услуги.
" 45% от икономическите закононарушения в България са осъществявани от консуматори и такава е наклонността за целия ни район. Интересното е, че това бележи забележителна смяна спрямо предходните години, когато обичаен водач беше присвояването на активи. През 2016 година техният дял беше 66 на 100. Трябва да отбележим и още нещо - в този момент към този момент измамите са по-сложни и постоянно са свързани с киберсигурността ", това разяснява Ренета Мамасян, която е управител форензик услуги в България за PwC.
На второ място по значение у нас измежду икономическите закононарушения са корупцията и подкупите , като тази група е с дял от 40 на 100. Трети са кибер закононарушенията с подобен от 30 на 100.
В отчета се показва още, че като цяло в България има спад на икономическите закононарушения до 31% докладвани такива през 2018 година към 38% за 2016 година.
Любопитно е да се каже, че у нас делът на докладваните нередности в това отношение е доста по-малък от този в световен мащаб, който доближава 49 на 100. Той е и доста под резултатът за Югоизточна Европа - 39 на 100 , както и спрямо някои страни от района, като Румъния и Хърватия , да вземем за пример. При тях докладваните такива нарушавания са надлежно с дял от 42% и 53%.
" Това повдига въпроса дали това е действително или по-скоро имаме ниска информираност във връзка с тези случаи ", споделя Мамасян. Тя добавя, че в страната има огромно нарастване на участниците, дали отговор, че не знаят дали в тяхната организация е имало икономическа престъпност. " Тази наклонност е притеснителна и се надяваме, че е единствено краткотрайна ", уточни специалистът.
Неизбежно икономическите закононарушения оказват отрицателен резултат и носят загуби за фирмите. От PwC регистрират, че 35% на 100 от компаниите , станали обект на такива, пресмятат загубите си в рамките на 100 хиляди $ до 1 милион $ . При 15% от тях считат, че вредите са в размер сред 50 и 100 хиляди лв. , а за 5% сумите на сред 1 и 5 милиона $.
Интересното е, че за една четвърт от засегнатите компании е мъчно да изчислят загубите си. Ренета Мамасян изяснява това с разбирането, че с изключение на директните загуби има и доста косвени такива, чийто резултат се вижда и се прави оценка напред във времето.
По отношение на причинителите на стопански закононарушения, все по-рядко това са чиновници на дадена компания. Случаите с присъединяване на фрагменти на засегнатата компания са намалели двойно от 2016 година насам до 17% през 2017 година. За сметка на това обаче и ма растеж на измамите, осъществени от външни лица , като 80 на 100 от тях са клиенти на компанията.
Ренета Мамасян уточни, че най-хубавият метод сдруженията да избегнат сходни измами е предварителната защита. По нейните думи обаче 35 на 100 от интервюираните български участници показват, че нямат политики, ориентирани в тази посока. Голяма част от фирмите у нас обаче регистрират риска от кибер закононарушения, като 57% имат въведен проект за киберсигурност.
" Това за нас е сигнал, че фирмите разпознават киберсигурността, като стратегическа опасност за бизнеса си ", сподели специалистът.
" Компаниите би трябвало да вземат под внимание външните закани. Най-вече става въпрос за тези " слепи зони ", които би трябвало да заобикалят посредством инспекции на сътрудниците и клиентите си ", поучава Мамасян./ money.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ