„Той си живее живота“: Семейството на загиналата 15-годишна Божидара осъждат присъдата за шофьора
Близо осем години след тежката злополука, лишила живота на 15-годишната Божидара, правосъдната сага завърши с дефинитивна присъда. Съдът постанови две години и половина отнемане от независимост за отговорния лидер - решение, което провокира вълна от отвращение и болежка у околните на момичето. За тях това не е правораздаване, а следващият абсурд в българската правосъдна система.
За Данаил Тодоров, татко на починалото момиче, последните години са минали в непрекъснато вървене по тъгите.
„ Оцениха живота на детето ми на две години и половина. Трудно е да се каже затвор, бих споделил общежитие. Аз съм служил в казармата и там беше доста по-строго и дисциплинирано, в сравнение с в едно затворническо общежитие “, споделя той пред NOVA.
Семейството е изрично, че сходно наказване е несъответстващо на фона на събитията към случая.
„ Ние се борим седем години, седем месеца и седем дни до днешна дата. Бавното правораздаване не е правораздаване. Виновният към този момент не осъзнава грешката си, той си живее живота “, добавя бащата.
►Парадоксите в следствието и правосъдния развой
Според околните в хода на делото са позволени редица пропуски, които повлияли на крайния резултат. Те акцентират, че водачът е карал със 110 км/ч в градски условия и умишлено е пренебрегнал молбите на пасажерите да понижи.
„ Това за мен е съзнателно ликвидиране. Двете ми дъщери и тяхна другарка са били в колата. Молили са го неведнъж да понижи скоростта, а той им се е подигравал, че им трябват памперси. Полицията не го е тествала за опиати, тъй като в оня миг не разполагали с проби. Прокуратурата в началото искаше условна присъда “, споделя Данаил Тодоров.
Въпреки че наказването е окончателно след прекосяване през всички инстанции - от 1,5 години на първа инстанция до 2,5 години на апелативен съд - семейството няма да спре дотук.
„ Опцията оттук насетне е Страсбург - Европейският съд. Да си каже и той дали е обикновено водач, умъртвил дете със 110 км/ч, да получи такова наказване “, безапелационен е бащата.
Майката на Божидара също споделя, че за амнистия не може да става и дума: „ Аз не бих дала прошка. Не мога да простя. Докато сме живи, ще живеем с тази присъда - тя е за нас, не за него “.
Случаят още веднъж слага на дневен ред въпроса за справедливостта при тежки произшествия и недостига на правосъдие, който оставя почернените фамилии с чувството за цялостна безотговорност.
