Президентът срещу партиите и правителството – нестихващият конфликт
Близо два месеца страната се ръководи от държавното управление на Николай Денков и Мария Габриел. Това постави завършек на серията служебни държавни управления, които през последните две години стояха отпред на изпълнителната власт, с едно спиране от седем месеца, до момента в който на власт бе кабинетът на Кирил Петков. През останалото време президентът имаше опцията да назначи двамата най-дълго управлявали служебни министър-председатели – Стефан Янев и Гълъб Донев.
През тези две години връзките сред партиите и президентската институция се изостриха. Държавният глава се разграничи от " Продължаваме промяната “, които през 2021 година той сътвори и които го поддържаха в акцията му за втори президентски мандат. Радев първо назова Кирил Петков и Асен Василев " шарлатани “, а при връчването на досието с мандата на Николай Денков, с който точно беше основан кабинетът " Денков – Габриел “, сподели, че е " нецелесъобразно “ да го прави.
Отношенията сред президента и останалите политически сили също не са доста по-добри. През тази седмица президентът упрекна съпредседателя на " Демократична България “ Христо Иванов, че се " прегърнал със задкулисието “ и че " слугува “ на Борисов и Пеевски, против които в началото се е борил. Темата към пристанището в " Росенец “ и концесията на " Лукойл “ докара до това, че Радев хвърли отговорността върху ГЕРБ за това, че по времето на кабинета " Борисов 1 “ е била дадена концесията с отминалост от 35 години. Борисов отвърна с това, че на Радев му е " харесало да ръководи еднолично “, а в този момент " мъчно прикрива разочарованието си, че има постоянно държавно управление “.
Критики към президента идват и от Българската социалистическа партия, която бе тази, която издигна през 2016 Румен Радев за президент. Корнелия Нинова сподели, че Радев е " източник на експанзия “ и също застана зад позицията, че му се " усладила служебната власт “, а в този момент ще се пробва да саботира държавното управление.
" Възраждане “ също не пропуснаха да се изкажат против Радев. Костадин Костадинов назова президента " страхливец “, защото не насрочил дата за реферндума за лв., който бе отритнат от Народното събрание.
Радев и държавното управление
Няма по какъв начин да не видим смяната в отношението на президента към постоянната власт. В деня на избирането на кабиента президентът си потегли по време на химна и не остана за клетвената гала. Разбира се, това повдигна доста въпроси, само че и бе безапелационен знак за това какво ще бъде държанието към кабинета. По-късно, по време на церемонията на предаване на властта, стана ясно, че всички заместник-министри са били освободени от постовете си.
Новият министър председател Николай Денков не видя причина за това деяние, защото по думите му това е самобитна спънка за приемствеността във властта. Гълъб Донев обаче стимулира подписаната от него заповед за освобождение на заместник-министрите с обяснението, че това е естествена процедура.
Кабинетът на Николай Денков и Мария Габриел бързо изтласка Радев. На срещата на върха в НАТО отиде министър-председателят, а не президентът.
Преди това, откакто стана ясно, че Зеленски ще пристигна в България, стана ясно, че визитата е била инициирана от кабинета, а на от президентството.
Позицията по отношение на войната в Украйна
Може би най-горещата тематика в последните седмици е позицията на президента по отношение на войната в Украйна. По време на срещата със своя украински сътрудник Володомир Зеленски Радев избяга от думата " война “, а употребява " спор “. Откритата част от срещата провокира реакция освен вътре в страната, само че и на интернационално равнище. Politico написа, че Зеленски е " направил на пух и прахуляк българския президент “.
Голямата разграничителна пристигна, когато кабинетът разгласи втори и трети транш на военно-техническа помощ за Украйна. Информацията какво изпраща страната ни е поверителна, само че военният министър Тодор Тагарев съобщи, че във втората партида няма авиация и тежка бронетанкова техника. След визитата на Зеленски кабинетът разгласи, че ще изпрати и 100 БТР-а от складовете на Министерството на вътрешните работи.
От Рожен, където бе открит най-високият стълб в Европейския съюз, Радев съобщи, че " не може България да бъде склад на оръжие към Украйна “. В същото си изказване той сподели още, че украинската страна упорства да води войната, а това докара до незабавна реакция и на украинското посолство у нас. В позицията се споделя, че точно Украйна е страната, която най-вече упорства за мира и също по този начин се акцентира, че прехвърлянето на виновността върху Украйна е част от " опорните тези на съветската агитация “.
От президентската администрация излязоха с позиция, че президентът Радев счита, че войната не може да бъде решена с оръжие, а интернационалната общественост би трябвало да постави всички старания за това да бъдат прекратени военните дейности и да се търси спокойно решение на спора.
След словесните престрелки сред посолството и президентството министър председателят напомни, че външната политика на страната се образува от само от Народното събрание и държавното управление. А в края на седмицата депутатите взеха решение да бъдат изпратени и БТР-те към Украйна.
Изолиран ли е президентът?
Голяма част от политиците и анализаторите считат, че Радев се усеща изолиран от определянето на външнополитическия курс на страната и от взимането на вътрешнополитическите решения. Редовното държавно управление на Николай Денков и Мария Габриел демонстрира, че е насочено твърдо към евроатлантическия курс.
Парламентът също има така наречен " евроатлантическо болшинство “, което в последните седмици подхваща дейности, с които да подкрепя Украйна във войната. Опозиционните сили, в лицето на " Възраждане “ и Българска социалистическа партия, са тези, които се афишират срещу дейностите на ГЕБР-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи.
Президентът Радев обаче получава публичната поддръжка на тези, които считат, че спорът не може да бъде решен с военни дейности, тези, които застават зад тезата за опазване на неутралитет, както и тези, които считат, че Украйна и НАТО са виновниците за сегашната геополитическа конюнктура.
В едно от последните изследвания на " Галъп “ се показва, че близо 78% от интервюираните не поддържат изпращането на военно-техническа помощ за Украйна, а тези, които поддържат са едвам 20%. Проучване на " Тренд “ пък демонстрира, че позитивната оценка за работата на президента е по-висока от тази на държавното управление, само че все пак данните сочат, че близо 51% не са задоволени от неговите дейности.
Темата за " импийчмънт “ на президента не стои на дневен ред пред политиците, каквито гласове се чуваха преди няколко месеца. Остава обаче въпросът ще продължи напрежението сред депутатите и постоянната власт.
През тези две години връзките сред партиите и президентската институция се изостриха. Държавният глава се разграничи от " Продължаваме промяната “, които през 2021 година той сътвори и които го поддържаха в акцията му за втори президентски мандат. Радев първо назова Кирил Петков и Асен Василев " шарлатани “, а при връчването на досието с мандата на Николай Денков, с който точно беше основан кабинетът " Денков – Габриел “, сподели, че е " нецелесъобразно “ да го прави.
Отношенията сред президента и останалите политически сили също не са доста по-добри. През тази седмица президентът упрекна съпредседателя на " Демократична България “ Христо Иванов, че се " прегърнал със задкулисието “ и че " слугува “ на Борисов и Пеевски, против които в началото се е борил. Темата към пристанището в " Росенец “ и концесията на " Лукойл “ докара до това, че Радев хвърли отговорността върху ГЕРБ за това, че по времето на кабинета " Борисов 1 “ е била дадена концесията с отминалост от 35 години. Борисов отвърна с това, че на Радев му е " харесало да ръководи еднолично “, а в този момент " мъчно прикрива разочарованието си, че има постоянно държавно управление “.
Критики към президента идват и от Българската социалистическа партия, която бе тази, която издигна през 2016 Румен Радев за президент. Корнелия Нинова сподели, че Радев е " източник на експанзия “ и също застана зад позицията, че му се " усладила служебната власт “, а в този момент ще се пробва да саботира държавното управление.
" Възраждане “ също не пропуснаха да се изкажат против Радев. Костадин Костадинов назова президента " страхливец “, защото не насрочил дата за реферндума за лв., който бе отритнат от Народното събрание.
Радев и държавното управление
Няма по какъв начин да не видим смяната в отношението на президента към постоянната власт. В деня на избирането на кабиента президентът си потегли по време на химна и не остана за клетвената гала. Разбира се, това повдигна доста въпроси, само че и бе безапелационен знак за това какво ще бъде държанието към кабинета. По-късно, по време на церемонията на предаване на властта, стана ясно, че всички заместник-министри са били освободени от постовете си.
Новият министър председател Николай Денков не видя причина за това деяние, защото по думите му това е самобитна спънка за приемствеността във властта. Гълъб Донев обаче стимулира подписаната от него заповед за освобождение на заместник-министрите с обяснението, че това е естествена процедура.
Кабинетът на Николай Денков и Мария Габриел бързо изтласка Радев. На срещата на върха в НАТО отиде министър-председателят, а не президентът.
Преди това, откакто стана ясно, че Зеленски ще пристигна в България, стана ясно, че визитата е била инициирана от кабинета, а на от президентството.
Позицията по отношение на войната в Украйна
Може би най-горещата тематика в последните седмици е позицията на президента по отношение на войната в Украйна. По време на срещата със своя украински сътрудник Володомир Зеленски Радев избяга от думата " война “, а употребява " спор “. Откритата част от срещата провокира реакция освен вътре в страната, само че и на интернационално равнище. Politico написа, че Зеленски е " направил на пух и прахуляк българския президент “.
Голямата разграничителна пристигна, когато кабинетът разгласи втори и трети транш на военно-техническа помощ за Украйна. Информацията какво изпраща страната ни е поверителна, само че военният министър Тодор Тагарев съобщи, че във втората партида няма авиация и тежка бронетанкова техника. След визитата на Зеленски кабинетът разгласи, че ще изпрати и 100 БТР-а от складовете на Министерството на вътрешните работи.
От Рожен, където бе открит най-високият стълб в Европейския съюз, Радев съобщи, че " не може България да бъде склад на оръжие към Украйна “. В същото си изказване той сподели още, че украинската страна упорства да води войната, а това докара до незабавна реакция и на украинското посолство у нас. В позицията се споделя, че точно Украйна е страната, която най-вече упорства за мира и също по този начин се акцентира, че прехвърлянето на виновността върху Украйна е част от " опорните тези на съветската агитация “.
От президентската администрация излязоха с позиция, че президентът Радев счита, че войната не може да бъде решена с оръжие, а интернационалната общественост би трябвало да постави всички старания за това да бъдат прекратени военните дейности и да се търси спокойно решение на спора.
След словесните престрелки сред посолството и президентството министър председателят напомни, че външната политика на страната се образува от само от Народното събрание и държавното управление. А в края на седмицата депутатите взеха решение да бъдат изпратени и БТР-те към Украйна.
Изолиран ли е президентът?
Голяма част от политиците и анализаторите считат, че Радев се усеща изолиран от определянето на външнополитическия курс на страната и от взимането на вътрешнополитическите решения. Редовното държавно управление на Николай Денков и Мария Габриел демонстрира, че е насочено твърдо към евроатлантическия курс.
Парламентът също има така наречен " евроатлантическо болшинство “, което в последните седмици подхваща дейности, с които да подкрепя Украйна във войната. Опозиционните сили, в лицето на " Възраждане “ и Българска социалистическа партия, са тези, които се афишират срещу дейностите на ГЕБР-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи.
Президентът Радев обаче получава публичната поддръжка на тези, които считат, че спорът не може да бъде решен с военни дейности, тези, които застават зад тезата за опазване на неутралитет, както и тези, които считат, че Украйна и НАТО са виновниците за сегашната геополитическа конюнктура.
В едно от последните изследвания на " Галъп “ се показва, че близо 78% от интервюираните не поддържат изпращането на военно-техническа помощ за Украйна, а тези, които поддържат са едвам 20%. Проучване на " Тренд “ пък демонстрира, че позитивната оценка за работата на президента е по-висока от тази на държавното управление, само че все пак данните сочат, че близо 51% не са задоволени от неговите дейности.
Темата за " импийчмънт “ на президента не стои на дневен ред пред политиците, каквито гласове се чуваха преди няколко месеца. Остава обаче въпросът ще продължи напрежението сред депутатите и постоянната власт.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ