Близо до Пловдив балканско село продължава да пази тайните на

Близо до Пловдив балканско село продължава да пази тайните на Левски, да се прекланя пред Хаджи Димитър и да помни освободителя на Родопите полковник Владимир Серафимов.

Сгушено в полите на Сърнена Средна гора, за неповторимото място времето като че ли е замръзнало от преди 150 години с несравним дух. Дух на просвета и история. Дух на стогодишни орехи, избуяли шубраци, на малини и къпини, които, като береш, пръстите ти стават алено червени. Село Свежен е едно от тези китни планински села, които са съумели да запазят духа на предишния и на по-миналия век.  Днес е то архитекстурно-исторически резерват.

На 32 км от Карлово и на към 60 км от Пловдив пътят е през парк Чекерица, Стряма, Раковски, Брезово, Зелениково и Бабек. На 742 м надморска височина село Свежен оживява през лятото и най-много през обичайния си събор през август.

До 1934 година се назовава Аджар, което в превод от турски значи здрав/каменен, а съгласно някои източници от арабски „ ханджар “ – кама, нож.

Вървейки по улиците, незабавно ce сблъскваш с възрожденските къщи, всяка от които със лична история с неповторим гредоред и дървена тераса. С малко повече въображение елементарно се прехвърляш във времето на Левски, когато той е основал скришен комитет тук. Легендата споделя, че с цел да заблудят турците, се е събрал доста народ. Българите са се престрували, че са на женитба, на която младоженецът бил самичък Апостола. Така по време на спонтанното празненство бил основан комитетът.

От това време селото се слави и с това, че турчин не е замръкнал вечер. Свеженци са хора, потомци на боляри от Велико Търново. При завладяването на старопрестолната столица от османците цели фамилии бягат през Сърнена Средна гора и намират скришно място, където основават Свежен.

Друга легенда споделя, че на връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата Хаджи Димитър съгласно една от версиите. Тежко раненият челник бил пренесен от трима негови четници до върха, след което локални овчари се грижили за раните му, само че при започване на август 1868 година положението на войводата се влошило и той умрял от раните си, след което бил заровен на върха.

През 1880 година аджарци изравят костите на Хаджи Димитър от гроба му на връх Кадрафил, придвижват ги в селото и с църковен обред ги препогребват в двора на черквата „ Св. св. Петър и Павел “, за което през днешния ден свидетелства поставената там паметна плоча.

Друг популярен българин е роден в село Свежен – полк. Владимир Серафимов, освободителят на Средните Родопи от османско иго. Участвал е Сръбско-българската война (1885), Балканската война (1912 – 1913), Междусъюзническата война, Първата международна война. Преди две години неговата родна къща беше реставрирана и публично открита.

Днес Свежен е село на крайностите. Едновременно виждаш остарели и порутени кирпичени къщи и плевни, класно учебно заведение, а до него остатъци от концентрационен лагер и в това време ставаш очевидец на възобновени и реставрирани възрожденски постройки.

Вървиш по улицата и гледаш къщи, само че не просто къщи, тъй като въпреки и празни, са някакси живи, жива е тяхната дребна история, част от огромната история, с помощта на която Свежен е жив.

Много къщи и все възрожденски, огромен кеф, пусти, само че живи, живи, бе хора, живи, с

гредоред, дървени тераси и парцаливи пътеки, проснати върху тях, още малко и някоя мома с носия да изскочи от вътре и да стартира да ги тупа. С огромни врати на които има дребни малки врати, които се отварят и горе-долу се виждаш красиви цветни градинки.

Атмосферата е като от роман на Йовков. Вазов или Елин Пелин, единствено дето виждаш всичко със личните си очи.

Вървиш и гледаш – зелено. Не сте и предполагали, че може да има толкоз нюанси на зеленото. Като погледнеш Балкана и гърдите ти инстинктивно се пълнят с чист въздух, като че ли крадеш сила, с която след това да живееш. Вървиш и гледаш къпини – доста къпини огромни, черни и вкусни, пълзящи на всички места от тротоара, от дворовете. Ракиджийницата на селото е в непосредствена непосредственост до реката, а в този момент постройката е реставрирана и предлага и стаи за посетители. Наблизо има и язовир, който предлага и забавление за риболовците.

Голямо е село Свежен, мъчно се обхожда. Дълго е 3 км, има няколко махали, всяка с автобусна спирка и кафене с неповторимо име – “Замъкът на безгрижието “. Свежен има и кула, чийто часовник отмерва тъкмо време, и отново къщи от камък, кирпич и дърво, хлебарница с ангел против кръчмата с ловни титли.

А вечер, о, вечер като че ли можеш да пипнеш небето с ръце, коства ти се толкоз близо, а звездите са ярки и блещукат мощно.

И дишаш, просто дишаш… в планината.

Инфо: plovdiv24