Близо четирийсет години вървим в България из пустинята, наречена Преход,

„ Близо четирийсет години вървим в България из пустинята, наречена Преход, и никой не написа една свястна книга за несвършващите ни страдания и раздели през този Преход. Не можа да се роди един втори Иван Вазов, нито един втори Алеко и да ни удари по главите и сърцата с „ Иде ли “ или с „ Бай Ганьо “. Коментарът е на Николай Милчев, който разгласява просторен разбор във Фейсбук на събитията в Украйна и отражението на войната у нас.

разгласява целия текст без редакторска интервенция.

ВОЙНАТА И СЪДБАТА НА ЧОВЕКА

Все в миналото войните свършват. Макар че не свършват в никакъв случай.

Ще минат година, пет, 10 и някой ще напише за войната в Украйна някоя нова „ Съдбата на индивида “.

Триста тома за Втората международна война да прочете човек, в случай че не прочете „ Съдбата на индивида “ на Михаил Шолохов или „ Живей и помни “ на Валентин Разпутин, нищо няма да разбере.

Представям си какви драми се разиграват – какви войнишки, любовни, родови, интелектуални, психически драми се разиграват в тази война. Драми на Смъртта с Живота.

Откакто се явиха галактически войски и откогато индивидът стартира да преглежда родната си земя от Космоса, „ простата човешка драма “ изчезна.

Събират се в този момент – в Аляска, в Женева, във Вашингтон, готвят се да се събират в Истанбул, в Будапеща – събират се първенците на света и на Европа, а никой не ще да събере на една маса съветски и украински войничета, съветски и украински сираци.

Близо четирийсет години към този момент вървим в България из пустинята, наречена Преход, и никой не написа една свястна книга за несвършващите ни страдания и раздели през този Преход. Не можа да се роди един втори Иван Вазов, нито един втори Алеко и да ни удари по главите и сърцата с „ Иде ли “ или с „ Бай Ганьо “.

Все по-модерно става да се приказва за геополитика, за покупко-продажби, за огромни неща.

А в ориста на обособения човек никой не желае да вникне. Човекът е самата геополитика. В една жива или мъртва човешка клетка има повече геополитика, в сравнение с в целия свят.

Около хората мирише на разнообразни неща – мирише на младост, на зеленина, на хладина, на плод, мирише на откровеност, на обич. Но мирише и на неистина, на измама, на пот, на гнило, на гибел.

Вземете една пръчка и разбъркайте всичко това – каквато примес се получи, по този начин опишете човешкия живот.

И покажете най-сетне съветски и украински бойци, събрани дружно! Свалете им униформите на робокопи, скрийте им шлемовете на астронавти!

Намерете им есемесите и писмата от фронта.

Разберете какво си приказват, до момента в който побеждават или умират.

Питайте майките им какво мислят за тая война.

И тогава разделяйте света на черно и бяло, на геополитика, на реалполитика.

Разделяйте света на каквото желаете, само че до момента в който някой нов Шолохов не напише „ Съдбата на индивида “ или някой нов Разпутин не напише „ Живей и помни “, нищо няма да разберем. А в случай че желаете, гледайте и кино лентата на Елем Климов „ Иди и виж “. И тогава дано да си приказваме за геополитика и за война.

Обикновено за войните не се схваща нищо човешко.

Колкото разбрахме за войната в Косово, за разпадането на Югославия, колкото разбрахме за Ирак, за Либия, за Сирия. И колкото разбрахме за Газа.

Само от време на време и единствено понякога Истината просветва като отблясък на гръмотевица. И тогава би трябвало да се внимава най-вече. Точно в тоя момент би трябвало да се гледа и да се запомня.

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews