Вече 40 години Йордан Стоянов от Поликраище преписва старобългарски книги
Близо четири десетилетия Йордан Карастоянов от горнооряховското село Поликраище преписва старобългарски книги. В персоналната му библиотека има преписи на „ За буквите ” от Черноризец Храбър и на Паисиевата „ История славяноболгарская ”. Преписал е още житието на Константин Философ и на истинския език „ Горски пасажер ” на Георги Раковски.
По обучение е строител, само че се майтапи, че в случай че постави три тухли, двете ще паднат. 59-годишният мъж от горнооряховското село Поликраище си изкарва хляба във компания за ремонт на трактори, само че всяка свободна минута подарява на книгите и пристрастеността си към преписването на старобългарски издания. От дребен събира материали и всичко, обвързвано с книгите и книговезането. " След казармата постъпих на работа в търновска печатница. Там един батко ме научи да подвързвам книги. После станах нощен надзирател. По-скоро от досада го правех - да върша тези преписи. Но нещата изкристализираха в преписа ми на Историята на Паисий. Постепенно го одобрих като отговорност към буквите, към българщината ", спомня си през днешния ден Карастоянов.
Първата старобългарска книга, която преписал, била „ За буквите “ от Черноризец Храбър. Годините били небогати, а като нощен надзирател мъжът нямал задоволително пари за консумативи и направил преписа със старите флумастри на синовете си. " Обаче това беше самата тръпка, самата наслада – с минимални средства да направиш нещо. И по този начин направих първата брошура на Черноризец Храбър, по-късно се трансферирах на Георги Раковски - „ Горски пасажер “, направих и житието на Константин Кирил Философ, с дървени корици. Иконката, миниатюрите и те са рисувани от мен, под лупа съм ги рисувал ", споделя Йордан Карастоянов.
Преписът на „ История славянобългарская “ му лишил шест години, а от Регионалната библиотека във Велико Търново му дали фотокопие на емблематичната книга.
" Не мисля, че съм воин с това. Подвигът си е на Паисий. Той е събирал материалите две години, ходил е от Гърция – Света гора, Атонския манастир, до немската земя, до Австрия, до Германия - да събира материали, в Румъния е ходил и това - в едно башибозушко време. И най-интересното за Паисий: той не е чакал някой да му я заплати, той не е търсил някаква полза, просто е ходил по този начин, за българщината. "
В момента Йордан Карастоянов преписва „ Житие и страдалчество грешнаго Софрония ” от Софроний Врачански. Междувременно съумял да издаде и три тома с вицове, наречени „ Наръчник на зевзека “, написани със старобългарски букви. Вицовете събирал 30 години и с цел да ги издаде, си купил циклостил, на който самичък въртял страниците: " И аз, като тези партизани в землянките преди време, си купих и восъчни листи, и пишеща машина, и циклостил. Вкъщи стана една спонтанна печатница и завъртях нещата. И мога и с горделивост да кажа, че съм издавал и книги. "
Целият репортаж е в звуковия файл.
По обучение е строител, само че се майтапи, че в случай че постави три тухли, двете ще паднат. 59-годишният мъж от горнооряховското село Поликраище си изкарва хляба във компания за ремонт на трактори, само че всяка свободна минута подарява на книгите и пристрастеността си към преписването на старобългарски издания. От дребен събира материали и всичко, обвързвано с книгите и книговезането. " След казармата постъпих на работа в търновска печатница. Там един батко ме научи да подвързвам книги. После станах нощен надзирател. По-скоро от досада го правех - да върша тези преписи. Но нещата изкристализираха в преписа ми на Историята на Паисий. Постепенно го одобрих като отговорност към буквите, към българщината ", спомня си през днешния ден Карастоянов.
Първата старобългарска книга, която преписал, била „ За буквите “ от Черноризец Храбър. Годините били небогати, а като нощен надзирател мъжът нямал задоволително пари за консумативи и направил преписа със старите флумастри на синовете си. " Обаче това беше самата тръпка, самата наслада – с минимални средства да направиш нещо. И по този начин направих първата брошура на Черноризец Храбър, по-късно се трансферирах на Георги Раковски - „ Горски пасажер “, направих и житието на Константин Кирил Философ, с дървени корици. Иконката, миниатюрите и те са рисувани от мен, под лупа съм ги рисувал ", споделя Йордан Карастоянов. Преписът на „ История славянобългарская “ му лишил шест години, а от Регионалната библиотека във Велико Търново му дали фотокопие на емблематичната книга.
" Не мисля, че съм воин с това. Подвигът си е на Паисий. Той е събирал материалите две години, ходил е от Гърция – Света гора, Атонския манастир, до немската земя, до Австрия, до Германия - да събира материали, в Румъния е ходил и това - в едно башибозушко време. И най-интересното за Паисий: той не е чакал някой да му я заплати, той не е търсил някаква полза, просто е ходил по този начин, за българщината. "
В момента Йордан Карастоянов преписва „ Житие и страдалчество грешнаго Софрония ” от Софроний Врачански. Междувременно съумял да издаде и три тома с вицове, наречени „ Наръчник на зевзека “, написани със старобългарски букви. Вицовете събирал 30 години и с цел да ги издаде, си купил циклостил, на който самичък въртял страниците: " И аз, като тези партизани в землянките преди време, си купих и восъчни листи, и пишеща машина, и циклостил. Вкъщи стана една спонтанна печатница и завъртях нещата. И мога и с горделивост да кажа, че съм издавал и книги. "
Целият репортаж е в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ