Средствата за физиотерапия и рехабилитация покриват само 43 % от реалните разходи
Близо 280 000 пациенти у нас минават годишно по клинични пътеки през отделенията по неврология и неврохирургия, ортопедия и травматология, кардиология, неинвазивна кардиология, кардиохирургия и ревматология и неонатология. Същевременно рехабилитационно лекуване са провели едвам към 140 000 заболели, сочи изследване на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация (АФМР) за 2018 година, съобщи ”Нюз.бг ”.
Според Асоциацията, у нас има забележителен брой пациенти, които се нуждаят от рехабилитационно лекуване, само че по този начин и не са го почнали. Специалистите считат, че своевременното възобновяване на здравословното положение на пациента е главен фактор за по-бързото му връщане на работното място, както и за понижаване на краткотрайната му неработоспособност.
Очертава се объркващ дисбаланс в разпределянето на лимитите за болнична помощ сред одобрени болнични заведения и новопоявяващи се такива в разнообразни краища на страната. По този метод се образуват основни разлики във финансирането на лечебните заведения, като непрестанно се лимитират тези от държавния бранш.
От 8 години не са обновени цените на клиничните пътеки за физиотерапия и рехабилитация с изключение на тези, които засягат рехабилитацията на деца и ЦНС.
За разлика от непрекъснатия напредък на разноските за болнична помощ средствата за рехабилитация понижават: от 3,95 % за 2014 година на 3,03% през 2017 година А цената на клиничните пътеки по физиотерапия и рехабилитация покрива към 43 % от действителните разноски.
От Асоциацията са обезпокоени и от възходящата междинна възраст на лекарите по физикална медицина и рехабилитация, които няма от кого да бъдат заместени. Основните аргументи са неналичието на остойностяване на здравната услуга, сериозно ниските цени на клиничните пътеки и ниското възнаграждение на медицинския труд.
Заключенията на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация са:
огромен брой пациенти се нуждаят от рехабилитация, само че не организират такова лекуване, което води до дълготрайно неявяване от работното място и до отделянето на парични средства за краткотрайна нетрудоспособност;не се отделят нужните средства за рехабилитация поради огромния брой нуждаещи се пациенти;трябва да бъде създаден механизъм за установяване на лимитите на клиничните пътеки, посредством който да се ликвидира несъответствието в разпределянето на финансовите средства;необходим е сериозен стопански разбор, въз основа на който да се остойностят медицинските услуги и да се дефинира цената на клиничните пътеки.
Според Асоциацията, у нас има забележителен брой пациенти, които се нуждаят от рехабилитационно лекуване, само че по този начин и не са го почнали. Специалистите считат, че своевременното възобновяване на здравословното положение на пациента е главен фактор за по-бързото му връщане на работното място, както и за понижаване на краткотрайната му неработоспособност.
Очертава се объркващ дисбаланс в разпределянето на лимитите за болнична помощ сред одобрени болнични заведения и новопоявяващи се такива в разнообразни краища на страната. По този метод се образуват основни разлики във финансирането на лечебните заведения, като непрестанно се лимитират тези от държавния бранш.
От 8 години не са обновени цените на клиничните пътеки за физиотерапия и рехабилитация с изключение на тези, които засягат рехабилитацията на деца и ЦНС.
За разлика от непрекъснатия напредък на разноските за болнична помощ средствата за рехабилитация понижават: от 3,95 % за 2014 година на 3,03% през 2017 година А цената на клиничните пътеки по физиотерапия и рехабилитация покрива към 43 % от действителните разноски.
От Асоциацията са обезпокоени и от възходящата междинна възраст на лекарите по физикална медицина и рехабилитация, които няма от кого да бъдат заместени. Основните аргументи са неналичието на остойностяване на здравната услуга, сериозно ниските цени на клиничните пътеки и ниското възнаграждение на медицинския труд.
Заключенията на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация са:
огромен брой пациенти се нуждаят от рехабилитация, само че не организират такова лекуване, което води до дълготрайно неявяване от работното място и до отделянето на парични средства за краткотрайна нетрудоспособност;не се отделят нужните средства за рехабилитация поради огромния брой нуждаещи се пациенти;трябва да бъде създаден механизъм за установяване на лимитите на клиничните пътеки, посредством който да се ликвидира несъответствието в разпределянето на финансовите средства;необходим е сериозен стопански разбор, въз основа на който да се остойностят медицинските услуги и да се дефинира цената на клиничните пътеки.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ