Горан Брегович – Маестро, музика!
Близо 20 000 лв. се бръкнали от Българската социалистическа партия, с цел да поканят на годишния си събор на връх Бузлуджа на 28 юли световноизвестния музикант Горан Брегович, стана ясно предходната седмица. Идеята била част от претекста на джамборето, което тази година ще премине под положителното благопожелание: „ Ние оставаме да живеем на Балканите “. И са поканени за присъединяване изгряващи млади партизани от страните от района.
Има нещо не на място, като се замисли човек. Да се свежда звезда от величината на Горан Брегович до сурогат на кепабчетата, с които са по-популярни ливадните партийни конгреси, практикувани у нас от вси, с цел да притеглят аудитория. Но щом до там е опряло… Пък и като се замисли човек, Брега е балканският епоним за “широкоскроена персона ” – може просто да му е харесал лозунга на партийния събор – той умира да се хвърля за обречени дела, както е потвърдил през годините.
Вероятно е също по този начин просто Горан Брегович да е минавал наоколо – през април беше с величествен театър в Арена “Армеец ” в София, през септември ще свири с оркестъра си в Античния спектакъл в Пловдив – не отхвърля предложения и участия у нас. Мигар малко ли ентусиазъм от тези земи черпи?! Даже май през юли е трябвало да идва за различен концерт в България, който се е провалил. Нищо де – по този начин или другояче искащите да чуят и видят Горан Брегович “на намерено ” и “на планина ”, могат да заповядат гратис на 28 юли на поляната под връх Бузлуджа! За балканска музика, партийни лозунги и червени флагове! Всеки който отива, да има едно мислено самичък да си провежда кебапчетата, несъмнено. Българска социалистическа партия не може да мисли за всичко.
Но щом са се сетили за Горан Брегович, да отдадем респект на маестрото. Който в изявленията към момента назовава себе си югославянин, тъй като е роден в Босна и Херцеговина, с татко от хърватски и майка от сръбски генезис, а брачната половинка му е босненска мюсюлманка. С годините евентуално все по-малко хора у нас ще схващат шегата му, за положително или за неприятно.
Горан Бергович е роден в Сараево на 22 март 1950 година Родителите му се разделят, когато е на 10 години, и той остава с майка си, а по-малкият му брат отива да живее с татко им в Ливно. Първоначално Горан Брегович учи цигулка в музикално учебно заведение, откъдето е изключен във втори клас поради “липса на гений ”. Завършва нормално начално школо, като единственото музикалното обучение, което получава през годините, е от другари, Майка му му позволява да носи дълга коса, в подмяна на това Горан да се запише да учи в авто колеж, а не в художествена гимназия.
За късия си престой в техникума той основава първата си рок-група, “Изохипзе ”, преди да го изгонят за разваляне на имущество, след злополука с учебния “Мерцедес ”. В постоянната гимназия, в която се трансферира, Брега се среща с членове на групата “Бестие ”, които го вземат за бас-китарист. С навършването на 16-годишна възраст се изнася от вкъщи на майка си и стартира да се устоя като махленски музикант, строител, продавач на вестници и т. н.
Именно по време на концерт на “Бестие ”, станали изключително известни с държанието на басиста си по време на изяви онлайн, през 1969 година, ориста среща Горан Брегович с Желко Бебек, по това време фронтмен на групата за кавъри “Кодекси ”. Брега е взет за член на групата, а година по-късно е направена метаморфоза, с която той изоставя баса и поема водещата китара. След напускането на Бебек през 1971 година, “Кодекси ” в леко изменен състав стават “Ютро ”, към момента с Горан Брегович за главен китарист. Три години по-късно Бебек се връща и е учредена “Бело Дугме ”, която в интервала 1974-1989 година е най-фундаменталната рок-група на сцената в някогашна Югославия. Всеки един от деветте албума на “Бяло Копче ” е шлагер, а музиката им е ентусиазъм за стотици хиляди оттатък границите на страната, само че все по този начин затиснати зад Желязната завеса.
С окончателното раздробяване на “Бело Дугме ” през 1989 година, стартира и това на Югославия, в случай че щете единствено като символика на съвпадението на годината. И кой, в случай че не Горан Брегович да зазове за разсъдък по време на зверствата в последвалите кървави войни – в началото взаимно с кинорежисьора Емир Костурица, с музиката към редица негови шедьоври като “Аризонска фантазия ” и “Ъндърграунд ”, а в следствие и като реализатор. Запазената му марка е неповторимата композиция от балканска фолклорна и класическа музика, рок, поп, реге, танго и електронни детайли.
Голямото турне на “Оркестъра за сватби и погребения ” стартира на 26 октомври 1995 година в залата “Форе Насионал ” в Брюксел със 180 реализатори на сцена (включително от “Мистерията на българските гласове ”), пред 7 500 души и действително видяно продължава и до през днешния ден. Успоредно на композирането и записите. Единственото му спиране беше в интервала 2005-2006 година, когато “Бело Дугме ” се събраха отначало в истинския си състав за турне в Сърбия, Хърватия и Босна, и изнесоха три колосални концерта в съответните столици.
Българските гласове и носии наложителни
Освен измененията в репертоара на концертите, през годините Горан Брегович е реорганизирал значително и състава на “Оркестъра ”. Във версията до 2012 година дружно с него на сцена, в дребен формат, излизат 10 реализатори, а в огромния 39. Първият концерт от 1995-а прави изключение. От 2012 насам, по време на турне, първият състав е понижен на 9 души на сцена, а вторият на 19. Във всеки един от разновидностите през годините български женски гласове и обичайни носии постоянно са наложителен съставен елемент от спектаклите на Горан Брегович.
За него
Печели от всичко
Разказва (б.р. – Горан Брегович) за бъдещите си проекти, че планува да напише още една опера, по думите му “пиянска танцувална версия на “Орфей ”, която му била поръчана от уредниците на италиански фестивал. Но защото страната се намира в политически безпорядък, “никой не знае дали още заплащат ”. При всички положения Брегович не звучи под напрежение. Ако има някой, който ще излезе от икономическото корабокрушение, в което е Европа, с цялостен календар за задължения, това ще е той.
Филип Суини, музикален критик
Документира историята
Горан Брегович е постигнал всичко. От рок-звезда в някогашна Югославия, стартира да композира музика за филми и яхна вълната на известността на циганската духова музика, продавайки над 6 млн. албума и сътрудничейки си с всеки от Иги Поп до “Джипси Кингс ”. Сега, с новият си албум той празнува историята на родното си място, Сараево, пресечна точка за християни, мюсюлмани и католици преди войните на Балканите.
Робин Денсуол, публицист и музикален критик
Срещу разпоредбите
По време на концертите му има три неразрешени неща: да се усмихваш, да танцуваш и да пиеш алкохол. Разбира се, Брегович дава верния образец като се опиянява изцяло от музика и ракия или уиски, на всяко зрелище. Веднъж даже съобщи, че в действителност не пие толкоз доста и съвсем извънредно го прави единствено на сцена.
Мики Бумбар, блогър
Има нещо не на място, като се замисли човек. Да се свежда звезда от величината на Горан Брегович до сурогат на кепабчетата, с които са по-популярни ливадните партийни конгреси, практикувани у нас от вси, с цел да притеглят аудитория. Но щом до там е опряло… Пък и като се замисли човек, Брега е балканският епоним за “широкоскроена персона ” – може просто да му е харесал лозунга на партийния събор – той умира да се хвърля за обречени дела, както е потвърдил през годините.
Вероятно е също по този начин просто Горан Брегович да е минавал наоколо – през април беше с величествен театър в Арена “Армеец ” в София, през септември ще свири с оркестъра си в Античния спектакъл в Пловдив – не отхвърля предложения и участия у нас. Мигар малко ли ентусиазъм от тези земи черпи?! Даже май през юли е трябвало да идва за различен концерт в България, който се е провалил. Нищо де – по този начин или другояче искащите да чуят и видят Горан Брегович “на намерено ” и “на планина ”, могат да заповядат гратис на 28 юли на поляната под връх Бузлуджа! За балканска музика, партийни лозунги и червени флагове! Всеки който отива, да има едно мислено самичък да си провежда кебапчетата, несъмнено. Българска социалистическа партия не може да мисли за всичко.
Но щом са се сетили за Горан Брегович, да отдадем респект на маестрото. Който в изявленията към момента назовава себе си югославянин, тъй като е роден в Босна и Херцеговина, с татко от хърватски и майка от сръбски генезис, а брачната половинка му е босненска мюсюлманка. С годините евентуално все по-малко хора у нас ще схващат шегата му, за положително или за неприятно.
Горан Бергович е роден в Сараево на 22 март 1950 година Родителите му се разделят, когато е на 10 години, и той остава с майка си, а по-малкият му брат отива да живее с татко им в Ливно. Първоначално Горан Брегович учи цигулка в музикално учебно заведение, откъдето е изключен във втори клас поради “липса на гений ”. Завършва нормално начално школо, като единственото музикалното обучение, което получава през годините, е от другари, Майка му му позволява да носи дълга коса, в подмяна на това Горан да се запише да учи в авто колеж, а не в художествена гимназия.
За късия си престой в техникума той основава първата си рок-група, “Изохипзе ”, преди да го изгонят за разваляне на имущество, след злополука с учебния “Мерцедес ”. В постоянната гимназия, в която се трансферира, Брега се среща с членове на групата “Бестие ”, които го вземат за бас-китарист. С навършването на 16-годишна възраст се изнася от вкъщи на майка си и стартира да се устоя като махленски музикант, строител, продавач на вестници и т. н.
Именно по време на концерт на “Бестие ”, станали изключително известни с държанието на басиста си по време на изяви онлайн, през 1969 година, ориста среща Горан Брегович с Желко Бебек, по това време фронтмен на групата за кавъри “Кодекси ”. Брега е взет за член на групата, а година по-късно е направена метаморфоза, с която той изоставя баса и поема водещата китара. След напускането на Бебек през 1971 година, “Кодекси ” в леко изменен състав стават “Ютро ”, към момента с Горан Брегович за главен китарист. Три години по-късно Бебек се връща и е учредена “Бело Дугме ”, която в интервала 1974-1989 година е най-фундаменталната рок-група на сцената в някогашна Югославия. Всеки един от деветте албума на “Бяло Копче ” е шлагер, а музиката им е ентусиазъм за стотици хиляди оттатък границите на страната, само че все по този начин затиснати зад Желязната завеса.
С окончателното раздробяване на “Бело Дугме ” през 1989 година, стартира и това на Югославия, в случай че щете единствено като символика на съвпадението на годината. И кой, в случай че не Горан Брегович да зазове за разсъдък по време на зверствата в последвалите кървави войни – в началото взаимно с кинорежисьора Емир Костурица, с музиката към редица негови шедьоври като “Аризонска фантазия ” и “Ъндърграунд ”, а в следствие и като реализатор. Запазената му марка е неповторимата композиция от балканска фолклорна и класическа музика, рок, поп, реге, танго и електронни детайли.
Голямото турне на “Оркестъра за сватби и погребения ” стартира на 26 октомври 1995 година в залата “Форе Насионал ” в Брюксел със 180 реализатори на сцена (включително от “Мистерията на българските гласове ”), пред 7 500 души и действително видяно продължава и до през днешния ден. Успоредно на композирането и записите. Единственото му спиране беше в интервала 2005-2006 година, когато “Бело Дугме ” се събраха отначало в истинския си състав за турне в Сърбия, Хърватия и Босна, и изнесоха три колосални концерта в съответните столици.
Българските гласове и носии наложителни
Освен измененията в репертоара на концертите, през годините Горан Брегович е реорганизирал значително и състава на “Оркестъра ”. Във версията до 2012 година дружно с него на сцена, в дребен формат, излизат 10 реализатори, а в огромния 39. Първият концерт от 1995-а прави изключение. От 2012 насам, по време на турне, първият състав е понижен на 9 души на сцена, а вторият на 19. Във всеки един от разновидностите през годините български женски гласове и обичайни носии постоянно са наложителен съставен елемент от спектаклите на Горан Брегович.
За него
Печели от всичко
Разказва (б.р. – Горан Брегович) за бъдещите си проекти, че планува да напише още една опера, по думите му “пиянска танцувална версия на “Орфей ”, която му била поръчана от уредниците на италиански фестивал. Но защото страната се намира в политически безпорядък, “никой не знае дали още заплащат ”. При всички положения Брегович не звучи под напрежение. Ако има някой, който ще излезе от икономическото корабокрушение, в което е Европа, с цялостен календар за задължения, това ще е той.
Филип Суини, музикален критик
Документира историята
Горан Брегович е постигнал всичко. От рок-звезда в някогашна Югославия, стартира да композира музика за филми и яхна вълната на известността на циганската духова музика, продавайки над 6 млн. албума и сътрудничейки си с всеки от Иги Поп до “Джипси Кингс ”. Сега, с новият си албум той празнува историята на родното си място, Сараево, пресечна точка за християни, мюсюлмани и католици преди войните на Балканите.
Робин Денсуол, публицист и музикален критик
Срещу разпоредбите
По време на концертите му има три неразрешени неща: да се усмихваш, да танцуваш и да пиеш алкохол. Разбира се, Брегович дава верния образец като се опиянява изцяло от музика и ракия или уиски, на всяко зрелище. Веднъж даже съобщи, че в действителност не пие толкоз доста и съвсем извънредно го прави единствено на сцена.
Мики Бумбар, блогър
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ