Мозъчните заболявания са водеща причина за смъртност у нас, но невролозите са по-малко от 800
Близо 180 млн. души живеят с мозъчни болести в Европа, само че евентуално те са доста повече, защото има гранични положения, които не могат да бъдат дефинирани като болест. Това сподели чл.-кор. Проф. Николай Габровски по време на кръглата маса „ Мозъчните болести – провокации и решения “, която се организира през днешния ден.
По думите му мозъчните болести са както водеща причина за смъртност, по този начин и за живот с увреждания и е време да бъде направен Национален проект за мозъчно здраве.
Здравният икономист Аркади Шарков съобщи, че за мозъчни болести годишно в Европа се разходват 800 милиарда евро – повече, в сравнение с за всички други незаразни заболявания. Преките разноски за лекуване на мозъчни болести в света са 1,14 трилиона $, а непреките (които включват загуба на продуктивност и разноски за болногледачи) са 50% от общата икономическа тежест. „ Подобряването на предварителната защита ще докара до спестяването на над 4 трилиона $ годишно в света “, сподели още Шарков.
„ Финансирането е в основата на всичко и евентуално по тази причина фокусът върху НЗОК е толкоз огромен. Инвестицията в здраве е инвестиция в бъдещето на нацията, само че с цел да е дейно финансирането, то би трябвало да почива на осведомени решения. Важно е да се работи с специалисти, с цел да може парите да се разпределят по най-правилния метод. Друг проблем е информационният недостиг “, сподели подуправителят на Здравната каса проф. Момчил Мавров.
Зам.-министърът на опазването на здравето доцент Петко Стефановски напомни, че по Плана за възобновяване и резистентност са планувани над 84 млн. лева, с които да бъдат построени Центрове за ендоваскуларно лекуване на мозъчно-съдови заболявания. „ Планирани са 6 центъра, които ще обзет цялата страна. Три ще са в София – в УМБАЛ „ Св. Анна “, в УМБАЛСМ „ Пирогов “ и УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ и по един в Пловдив – в УМБАЛ „ Св. Георги “, във Варна – в УМБАЛ „ Св. Марина “ и в Плевен – в УМБАЛ „ Георги Странски “, сподели доцент Стефановски.
Акад. Иван Миланов, шеф на Многопрофилната болница за интензивно лекуване по неврология и психиатрия „ Св. Наум “ пък акцентира, че откогато през 2014 година е основана фондацията „ Съвет за мозъчно здраве “, проблемите са останали същите. „ Невролозите в страната са по-малко от 800 и са сложени в недобри финансови условия. Клиничните пътеки са доста недофинансирани и надлежно липсват искащи да специализират неврология. Получавали сме поддръжка, само че обстановката се трансформира доста постепенно. През последните години се сътвориха голям брой лечения за болести, които не бяха лечими, само че забравяме по-елементарните болести каквато е хроничната мигрена – камшик за дамите над 50-годишна възраст “, сподели той.
Зам.-председателят на Българската психиатрична асоциация проф. Георги Ончев акцентира, че мозъчното здраве е многоаспектно и зависи от телесното здраве. „ Една от аргументите за огромния растеж на мозъчните болести е увеличението на случаите на психологичните разстройства в богатите страни. Това се дължи на по-добрия метод на живот, поради който е снижен прагът на фрустрация. Друга причина е използването на дрога, което води до зачестяване на появяването на психологични болести. Паралелно с този растеж, инвестицията в психологичното здраве остава нулева “, сподели проф. Ончев.
Той напомни, че в България има тактика за психологично здраве до 2030 година „ Нищо от заложеното не е обвързвано с транслиране и реализиране в действителната клинична процедура. Първата национална идея в България е от 1976 година, само че действителното вложение в психиатричното обслужване остава нулево “, добави проф. Ончев.
По думите му мозъчните болести са както водеща причина за смъртност, по този начин и за живот с увреждания и е време да бъде направен Национален проект за мозъчно здраве.
Здравният икономист Аркади Шарков съобщи, че за мозъчни болести годишно в Европа се разходват 800 милиарда евро – повече, в сравнение с за всички други незаразни заболявания. Преките разноски за лекуване на мозъчни болести в света са 1,14 трилиона $, а непреките (които включват загуба на продуктивност и разноски за болногледачи) са 50% от общата икономическа тежест. „ Подобряването на предварителната защита ще докара до спестяването на над 4 трилиона $ годишно в света “, сподели още Шарков.
„ Финансирането е в основата на всичко и евентуално по тази причина фокусът върху НЗОК е толкоз огромен. Инвестицията в здраве е инвестиция в бъдещето на нацията, само че с цел да е дейно финансирането, то би трябвало да почива на осведомени решения. Важно е да се работи с специалисти, с цел да може парите да се разпределят по най-правилния метод. Друг проблем е информационният недостиг “, сподели подуправителят на Здравната каса проф. Момчил Мавров.
Зам.-министърът на опазването на здравето доцент Петко Стефановски напомни, че по Плана за възобновяване и резистентност са планувани над 84 млн. лева, с които да бъдат построени Центрове за ендоваскуларно лекуване на мозъчно-съдови заболявания. „ Планирани са 6 центъра, които ще обзет цялата страна. Три ще са в София – в УМБАЛ „ Св. Анна “, в УМБАЛСМ „ Пирогов “ и УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ и по един в Пловдив – в УМБАЛ „ Св. Георги “, във Варна – в УМБАЛ „ Св. Марина “ и в Плевен – в УМБАЛ „ Георги Странски “, сподели доцент Стефановски.
Акад. Иван Миланов, шеф на Многопрофилната болница за интензивно лекуване по неврология и психиатрия „ Св. Наум “ пък акцентира, че откогато през 2014 година е основана фондацията „ Съвет за мозъчно здраве “, проблемите са останали същите. „ Невролозите в страната са по-малко от 800 и са сложени в недобри финансови условия. Клиничните пътеки са доста недофинансирани и надлежно липсват искащи да специализират неврология. Получавали сме поддръжка, само че обстановката се трансформира доста постепенно. През последните години се сътвориха голям брой лечения за болести, които не бяха лечими, само че забравяме по-елементарните болести каквато е хроничната мигрена – камшик за дамите над 50-годишна възраст “, сподели той.
Зам.-председателят на Българската психиатрична асоциация проф. Георги Ончев акцентира, че мозъчното здраве е многоаспектно и зависи от телесното здраве. „ Една от аргументите за огромния растеж на мозъчните болести е увеличението на случаите на психологичните разстройства в богатите страни. Това се дължи на по-добрия метод на живот, поради който е снижен прагът на фрустрация. Друга причина е използването на дрога, което води до зачестяване на появяването на психологични болести. Паралелно с този растеж, инвестицията в психологичното здраве остава нулева “, сподели проф. Ончев.
Той напомни, че в България има тактика за психологично здраве до 2030 година „ Нищо от заложеното не е обвързвано с транслиране и реализиране в действителната клинична процедура. Първата национална идея в България е от 1976 година, само че действителното вложение в психиатричното обслужване остава нулево “, добави проф. Ончев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ