Как се случи най-голямата досега рекултивация на депо за отпадъци в България
Близо 16 години – толкоз време са трупани боклуци в остарялото хранилище в околност „ Маркови егреци “ край Перник. Това продължава до 2020 година, когато локалната власт стартира развой по рекултивация, финансирана по Оперативна програма „ Околна среда “ 2014 – 2020 година, посредством Европейски фонд за районно развиване – главен инструмент на кохезионната политика на Европейския съюз.
По думите на зам.-кмета Стефан Кръстев решението е взето по насила, само че е вярно. Градът, и по-точно депозити, стават причина Европейската комисия да започва наказателна процедура против България заради несъблюдение на отговорности по европейската инструкция за депониране на боклуци.
Депото не отговаряше на условията за отбрана на почвата и водите от замърсяване, както и на условията за създаване на депа “, споделя пред Economic.bg Кръстев.
По думите му преди рекултивацията земята под депото е била с нарушена конструкция и почвено изобилие поради дългогодишното струпване на боклуци. В него са се натрупали боклуци както от проведеното сметосъбиране в града, по този начин и инцидентни количества от жители и компании.
Количеството боклуци там беше съществено. Всичко, което подлежеше на рекултивиране, беше над 1 млн. тона. “
Рекултивация и провокации
Рекултивацията на подобен вид депа прочита на два стадия – техническа и биологична. При „ Маркови егреци “ първият стадий стартира през август 2022 година и приключва през февруари 2023 година Така за съвсем година старите гледки на купчини отпадък към този момент са сменени от естествени. Теренът е изравнен и по нищо не може да се познае, че там в продължение на 16 години са се извозвали боклуци.
Зам.-кметът споделя, че са осъществени действия по предепониране, преоткосиране и оформяне на тялото на депото. Така е завършено за рекултивация. След това е построен горен изолационен екран, който има за цел да спре проникването на вода при дъждове в тялото на отпадъка, която по-късно да се просмука в почвата.
Изгради се и газов дренаж, с цел да може оставащите газове от гниенето на отпадъка да бъдат отвеждани. “
Положен е запечатващ слой, построени са 22 газови кладенеца, система за отнасяне на отпадните води, съдържателния контейнер с 20 куб. метра за събиране на нечистите води, система за мониторинг на околната среда. Положен е завършващ пласт от към 70 см почва и 30 см хумус.
Във времето инфилтрата от отпадъка се е просмуквал в почвата, само че също така остарялото хранилище се възпламеняваше от газовете. Всичко това водеше до отделянето на доста неприятни миризми и нездравословни частици във въздуха, които се усещаха най-много в близкия квартал – Тева. “
Най-голямото предизвикателство при осъществяването на рекултивацията, съгласно зам.-кмета, е обвързвана с площта на депото – цели 195 дка. По думите му депото е най-голямото и най-мащабното от всички в България, включено в наказателната процедура против страната. Заради неподходящите атмосферни условия през зимата на моменти дейностите са били преустановявани.
Едно е да се работи в сектора на платото на депото, друго е да се работи по стръмните скатове, само че в последна сметка то е рекултивирано сполучливо “, споделя Кръстев.
Земята преди, в този момент и в бъдеще
Преди да стартира да работи като бунище, в историята обратно цялата повърхност е била земеделска земя с нарушена категория. В момента тече биологична рекултивация, която ще продължи най-малко 3 години.
Площта е затревена с подобаващи типове растителност. При първото покълване на тревата през пролетта, тя ще се окоси, като по този начин ще се получи и вторично затревяване. Там, където растителността не е поникнала в задоволителна степен, ще се извърши в допълнение засяване.
Предвид местоположението на сметището е ясно, че земята ще се употребява за неземеделски потребности, само че това е решение, което ще вземем след довеждане докрай на биологичната рекултивация “, разяснява Кръстев.
По думите му теренът е задоволително огромен и има опция да бъдат ситуирани фотоволтаици или други уреди.
Значението на евросредствата
Зам.-кметът признава, че общината не би се справила сама с сходни планове, защото финансирането, нужно за рекултивация с такива мащаби, би било близо една десета от годишния бюджет на локалната власт. Допълва, че европейската поддръжка за плана носи след себе си освен позитивни резултати за жителите на Перник и за околната среда, само че и за страната като цяло, защото
в случай че депото не беше рекултивирано, България щеше да търпи наказания. “
Въпреки това споделя, че от огромно значение за общините е процесът на кандидатстване да бъде улеснен, да се съкратят периодите за утвърждение и да се понижи административната тежест при отчитането на плановете.
Въпреки това европейското финансиране ще продължава да играе основна роля и в този програмен интервал. “
Общият бюджет на плана „ Рекултивация на хранилище за неопасни боклуци на град Перник “ е в размер на над 6.4 млн. евро, като поддръжката от Европейски Съюз е малко над 5.4 млн. евро. Проектът е финансиран по Оперативна програма „ Околна среда “ 2014 – 2020 година, посредством Европейски фонд за районно развиване.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
По думите на зам.-кмета Стефан Кръстев решението е взето по насила, само че е вярно. Градът, и по-точно депозити, стават причина Европейската комисия да започва наказателна процедура против България заради несъблюдение на отговорности по европейската инструкция за депониране на боклуци.
Депото не отговаряше на условията за отбрана на почвата и водите от замърсяване, както и на условията за създаване на депа “, споделя пред Economic.bg Кръстев.
По думите му преди рекултивацията земята под депото е била с нарушена конструкция и почвено изобилие поради дългогодишното струпване на боклуци. В него са се натрупали боклуци както от проведеното сметосъбиране в града, по този начин и инцидентни количества от жители и компании.
Количеството боклуци там беше съществено. Всичко, което подлежеше на рекултивиране, беше над 1 млн. тона. “
Рекултивация и провокации
Рекултивацията на подобен вид депа прочита на два стадия – техническа и биологична. При „ Маркови егреци “ първият стадий стартира през август 2022 година и приключва през февруари 2023 година Така за съвсем година старите гледки на купчини отпадък към този момент са сменени от естествени. Теренът е изравнен и по нищо не може да се познае, че там в продължение на 16 години са се извозвали боклуци.
Зам.-кметът споделя, че са осъществени действия по предепониране, преоткосиране и оформяне на тялото на депото. Така е завършено за рекултивация. След това е построен горен изолационен екран, който има за цел да спре проникването на вода при дъждове в тялото на отпадъка, която по-късно да се просмука в почвата.
Изгради се и газов дренаж, с цел да може оставащите газове от гниенето на отпадъка да бъдат отвеждани. “
Положен е запечатващ слой, построени са 22 газови кладенеца, система за отнасяне на отпадните води, съдържателния контейнер с 20 куб. метра за събиране на нечистите води, система за мониторинг на околната среда. Положен е завършващ пласт от към 70 см почва и 30 см хумус.
Във времето инфилтрата от отпадъка се е просмуквал в почвата, само че също така остарялото хранилище се възпламеняваше от газовете. Всичко това водеше до отделянето на доста неприятни миризми и нездравословни частици във въздуха, които се усещаха най-много в близкия квартал – Тева. “
Най-голямото предизвикателство при осъществяването на рекултивацията, съгласно зам.-кмета, е обвързвана с площта на депото – цели 195 дка. По думите му депото е най-голямото и най-мащабното от всички в България, включено в наказателната процедура против страната. Заради неподходящите атмосферни условия през зимата на моменти дейностите са били преустановявани.
Едно е да се работи в сектора на платото на депото, друго е да се работи по стръмните скатове, само че в последна сметка то е рекултивирано сполучливо “, споделя Кръстев.
Земята преди, в този момент и в бъдеще
Преди да стартира да работи като бунище, в историята обратно цялата повърхност е била земеделска земя с нарушена категория. В момента тече биологична рекултивация, която ще продължи най-малко 3 години.
Площта е затревена с подобаващи типове растителност. При първото покълване на тревата през пролетта, тя ще се окоси, като по този начин ще се получи и вторично затревяване. Там, където растителността не е поникнала в задоволителна степен, ще се извърши в допълнение засяване.
Предвид местоположението на сметището е ясно, че земята ще се употребява за неземеделски потребности, само че това е решение, което ще вземем след довеждане докрай на биологичната рекултивация “, разяснява Кръстев.
По думите му теренът е задоволително огромен и има опция да бъдат ситуирани фотоволтаици или други уреди.
Значението на евросредствата
Зам.-кметът признава, че общината не би се справила сама с сходни планове, защото финансирането, нужно за рекултивация с такива мащаби, би било близо една десета от годишния бюджет на локалната власт. Допълва, че европейската поддръжка за плана носи след себе си освен позитивни резултати за жителите на Перник и за околната среда, само че и за страната като цяло, защото
в случай че депото не беше рекултивирано, България щеше да търпи наказания. “
Въпреки това споделя, че от огромно значение за общините е процесът на кандидатстване да бъде улеснен, да се съкратят периодите за утвърждение и да се понижи административната тежест при отчитането на плановете.
Въпреки това европейското финансиране ще продължава да играе основна роля и в този програмен интервал. “
Общият бюджет на плана „ Рекултивация на хранилище за неопасни боклуци на град Перник “ е в размер на над 6.4 млн. евро, като поддръжката от Европейски Съюз е малко над 5.4 млн. евро. Проектът е финансиран по Оперативна програма „ Околна среда “ 2014 – 2020 година, посредством Европейски фонд за районно развиване.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ